Р Е Ш Е Н И Е № 166
гр. Сливен, 22.07.2022
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на единадесети юли
през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при
секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 227 по описа за 2022 година, за да се произнесе
съобрази:
Производството е
административно и намира правното си основание в чл.172, ал.5 от ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на М.А.Х. против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0804-000298 от 05.05.2022
г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен,
с която по отношение на М.А.Х. е наложена принудителна административна мярка по
чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – Временно отнемане на свидетелство за управление
на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца, считано от 05.05.2022 г., а
именно за 365 дни.
В жалбата се твърди, че оспорващият
и п. му решили да посетят з.намиращо се на път 1-7 на „П.”, където М. употребил
б., но автомобилът се управлявал от С. А. М. казал на п. си, че може да се
наложи да отиде до „П.” да ги вземе. Отишли до „П.“ и се отправили към з., като
М. останал да вземе п. Дошли п., извършили проверка на документите. Извикали
служители на „Пътна полиция”, които пристигнали и поискали да го изпробват за
алкохол. Той отказал, тъй като не бил управлявал автомобила. Заявява, че М.А.Х.
е отказал да бъде изпробван за алкохол, защото автомобилът не бил в движение,
не е подаван сигнал за спиране със стоп палка и жалбоподателят не бил в него.
Отказал да бъде изпробван за алкохол, тъй като нямал качеството на водач по
смисъла на ЗДвП и не е управлявал МПС. Моли съда да отмени обжалваната
заповед.
В с.з. оспорващият, чрез
пълномощника си адв. Х.Х. ***
поддържа жалбата. Моли заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Началник
група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, редовно призован, не се
явява. С постъпило по делото писмено становище заявява, че оспорва жалбата. Моли съда да я остави без уважение и да
потвърди като законосъобразна атакуваната заповед.
От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 05.05.2022
г. в 00:42 часа в общ. Сливен, на път Първи клас №7 - ПВ П.към
гр.Котел, оспорващият М.А.Х. управлявал лек автомобил „Хонда
CRV" с рег.№ ******. При осъществена проверка от
служители на МВР, Х. отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство „Дрегер алкотест“ 7510 с номер 0800
за установяване употребата на алкохол в кръвта. Водачът не носил контролен
талон към СУМПС и управлявал МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност. Издаден
бил талон за медицинско изследване № 0055899. За констатираното нарушение на
чл.174, ал. 3, пр.първо от ЗДвП е съставен АУАН GA647971/05.05.2022
г.
Въз основа на съставения АУАН е издадена заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0804-000298 от 05.05.2022
г., от началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, с която по
отношение на М.А.Х. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171,
т.1, б. „б“ от ЗДвП – „Временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца, а именно за 365 дни”.
Издадено е и Наказателно
постановление № 22-0804-001723 от 31.05.2022 г, с което за описаното в АУАН
нарушение, на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в
размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца,
на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Горната фактическа
обстановка е установена от събраните по делото писмени доказателства. Показанията
на Х. И. И. и С. В.А. са непосредствени и непротиворечиви по отношение на
факта, че Х. е управлявал автомобила към момента на спирането му при ПВ П..
Доколкото същите не са присъствали при извършената проверката посочена в АУАН №
GA647971/05.05.2022 г., не са очевидци на
констатираното с този акт деяние, като изобщо не са разбрали, че е издадено
разпореждане по отношение на оспорващия за проверка на употреба на алкохол,
поради което съдът не може да приеме, че с тези показания се опровергават
констатациите по акта.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима за
разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Със Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. директорът на
ОДМВР – Сливен, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка със Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, е оправомощил различни служители при ОДМВР – Сливен да
прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква "а", и т. 6 и т.7 от ЗДвП, като в т. 1.5 от заповедта е посочен
началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Сливен. Следователно оспорената
заповед е издадена от компетентен орган. Същата е в изискуемата писмена форма,
като съдържа фактическите и правни основания за нейното издаване. Не се
установява да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт.
Съгласно чл.171, т.1, б.
"б" от ЗДвП за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач,
който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Принудителната
административна мярка се налага със заповед, която има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на
Глава пета от АПК. Предпоставка за
издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е
извършено от водача на моторното превозно средство на нарушение на чл.174 от същия
закон, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен
от компетентните длъжностни лица.
При тази законова
регламентация, пренесено към настоящия казус, необходимата материалноправна
предпоставка за прилагане на мярката е водач, да откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване.
По делото се установи, че оспорващият
е отказал да му бъде извършена проверка на водача за употреба на алкохол с
техническо средство „Дрегер алкотест“
7510 с номер 0800. Бил издаден талон за медицинско изследване № 0055899,
предписанието на който не е изпълнено от лицето. Нарушението е констатирано със
съставен акт за административно нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП
има обвързваща доказателствена сила. По своята правна същност актът за
установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от
надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно
фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение.
Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите,
предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди
в документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на
административно нарушение представлява фактически оборима
презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на
адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това съдът е длъжен, с оглед
на обвързващата го материална доказателствена сила на акта за установяване на
административно нарушение, да приеме, че същото е извършено по сочения в акта
начин. (Решение № 10583 от 16.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7811/2017 г., VII
о., Решение № 9096 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13837/2017 г., VII о.,)
Констатациите по акта не
са оборени в хода на съдебното производство. По
делото е спорен фактът бил ли е водач на МПС жалбоподателят, когато е извършена
проверката на 05.05.2022 г. Установеното в приложения
АУАН обстоятелство, а именно че М.А.Х. е бил водач на автомобила не е
опровергано от събраните по делото доказателства. Показанията на св. Х. И. И. и С. В. А.не
подкрепят тезата на оспорващия, доколкото от същите става ясно, че Х. е
управлявал автомобила при придвижването към момента на спирането му до ПВ П..
Тези свидетели не са присъствали при извършената проверка на 05.05.2022 г. Потвърждават, че оспорващият е останал при
полицаите и им е дал документите, но нямат възприятия какво се е случило след
този момент и при какви обстоятелства е изискана от него проверка за употреба
на алкохол, доколкото изобщо не са разбрали, че е издадено разпореждане по
отношение на оспорващия за проверка на употреба на алкохол. При конкуренция на
горепосочените доказателства съдът следва да приеме, че показанията на водените
от жалбоподателя свидетели не опровергават доказателствената сила на АУАН № GA647971/05.05.2022 г., тъй като не са достатъчно конкретни и
съответстващи на останалите обстоятелства по делото, за да им се даде вяра.
Следователно към датата и часа на съставяне на посочения АУАН, послужил като
основание за издаване на оспорената ПАМ, водачът на МПС е бил именно оспорващият.
Предназначението на
принудителните административни мерки с превантивен характер е да осуети
възможността на лицето да извърши други подобни нарушения, като тази мярка
безспорно не съставлява вид административно наказание или санкция.
Процесната принудителна
административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети
лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигне правно
определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване
и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и
ранените при пътни инциденти участници в движението. Това въздействие върху
субекта, е преценено от законодателя като превенция срещу извършването на
определен вид правонарушения.
В този смисъл оспореният
административен акт се явява постановен при правилно приложение на материалния
закон, като прилагането на обжалваната ПАМ, освен че е фактически обосновано и
доказано от гледна точка на наличието на материалноправната
предпоставка по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, се основава и на необходимост от
налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед, като
издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, постановена в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на
административно производствените правила и съобразяване с целта на закона, е
правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
Въпреки изхода на делото, в полза на ответника разноски не следва да
бъдат присъждани, тъй като такива не са поискани.
Във връзка с гореизложеното
на основание чл.172, ал.2, предл. посл.
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.Х., ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0804-000298 от 05.05.2022 г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: