Р Е Ш Е Н И Е
№ 5812/17.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание,
проведено на тринадесети декември
през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***
при участието на секретар ***,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8657 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод предявени от *** Х.К.К.,
ЕГН *********,*** срещу „Т.“ ЕООД, ***,
със седалище и адрес на управление:***, обективно кумулативно съединени искове,
както следва:
1. Иск с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на последното да заплати на ищеца
сумата в размер на 1630 лева,
представляваща незаплатено основно трудово възнаграждение за периода месец
декември 2018г., мес. януари 2019г. и мес. февруари 2019г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда от 05.06.2019г. до
окончателното изплащане;
2. Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение за
забава върху главницата от 42,61
лева /17,57+14,93+10,11/ върху главницата от 1630 лева за периода 01.02.2019г. до датата на предявяване
на исковете 05.06.2019 г.;
3. Иск с
правно основание чл. 261 КТ за осъждане на последното да заплати на ищеца
сумата в размер на 81,75 лева,
представляваща незаплатено трудово възнаграждение за нощен труд положен през периода 01.12.2018г. до 01.03.2019 г,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда от 05.06.2019г. до
окончателното изплащане;
4. Иск
с правно основание чл. 262 КТ за осъждане на последното да заплати на ищеца
сумата в размер на 772,74 лева,
представляваща незаплатено трудово възнаграждение за извънреден труд положен през периода 01.12.2018г. до 01.03.2019
г, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда от 05.06.2019г.
до окончателното изплащане;
5. Иск с правно основание чл. 224 КТ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 508,95 лева,
представляваща неизплатено обезщетение
за неползван платен годишен отпуск за 21 дни (от които 18 дни за 2018г. и 3 дни
за 2019г. пропорционално на отработеното време), ведно със законната лихва
считано от завеждане на иска – 05.06.2019г.
до окончателното погасяване на задължението по банкова сметка ***:
STSABGSF в ***с титуляр Х.К.К..
Ищецът обосновава
съществуващия за него правен интерес от провеждане на предявените искове,
навеждайки следните фактически твърдения:
С ответното
дружество са в трудово правоотношение от 19.03.2018г., възникнало по силата на
трудов договор №9/19.03.2018г., сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във
връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ, на длъжност „охранител" в обект на
територията на гр.Варна ***, със срок на изпитване шест месеца в полза на
работодателя, при 8 часа работно време, с основно месечно трудово
възнаграждение 510 лв., с размер на основен платен годишен отпуск - 20 работни
дни. С увеличението на размера на минималната работна заплата за страната
трудовото възнаграждение на ищеца се увеличило на 560 лева, считано от 01.01.2019г. На 01.03.2019г. трудовото правоотношение между страните
било прекратено със Заповед №023-009-2019/01.03.2019г. на работодателя, считано
от 01.03.2019г. на основание чл.325, ал. 1 ,т. 1 от КТ - по взаимно съгласие.
Твърди се, че
въпреки уговореният с трудовия договор 8 часов работен ден, на ищеца са
възлагани 12 часови смени от които първа смяна - от 08.00ч до 20.00ч и втора
смяна - от 20.00ч до 08.00ч.
От ищцовата страна
излагат, че в трудовия договор било уговорено работодателят да изплаща трудовото
възнаграждение ежемесечно, до последния календарен ден на месеца следващ този,
за който е възникнало възнаграждението. Въпреки това, работодателят не изплатил
трудовите възнаграждения на ищеца за месец декември 2018г., месец януари и
февруари 2019г.
През периода на
времетраенето на трудовия договор през месец декември 2018г., януари и февруари
2019г. ищецът полагал извънреден и нощен труд със знанието и по разпореждане на
работодателя възнаграждението за които също не му е заплатено. През месец
декември 2018г. доверителят ми е отработил 8 нощни и 9 дневни смени - общо за
месеца 212 часа. През месец януари 2019г. отработил 10 нощни и 8 дневни смени -
общо за месеца 226 часа. През месец февруари 2019г. отработил 7 нощни и 7
дневни смени - общо за месеца 175 часа.
Положил и
извънреден труд по месеци както следва: За месец декември 2018г.- 25 часа на
официални празници -24 и 24 декември, за които претендира възнаграждение в
размер на 132,75лв., освен това през месеца положил още 50 часа извънреден
труд, за които претендира възнаграждение в размер на 265,50лв; за месец януари
2019г. - 12 часа на официални празници - 1 януари, за които претендира
възнаграждение в размер на 57,24лв., освен това през месеца положил още 50 часа
извънреден труд, за които претендира възнаграждение в размер на 238,50лв; за
месец февруари 2019г. -15 часа извънреден труд, за които претендира
възнаграждение в размер на 78,75лв;
Общият размер на
неплатения извънреден труд за периода от 01.12.2018г. до 01.03.2019г.
претендира да е в размер на 772,74 лева.
Твърди се също, че
нощния труд положен от ищеца е, както следва:
-през месец
декември 2018г. - 104 часа, за който ответника му дължи и не е изплатил
възнаграждение за положен нощен труд в размер на - 26 лв;
-през месец януари
2019г. - 130 часа, за който ответника му дължи и не е изплатил възнаграждение
за положен нощен труд в размер на - 32,50 лв;
-през месец
февруари 2019г. - 91 часа, за който ответника му дължи и не е изплатил
възнаграждение за положен нощен труд в размер на - 22,75 лв;
Общият размер на
дължимото но неизплатено възнаграждение за нощен труд за периода от
01.12.2018г. до 01.03.2019г. е 81,75 лева.
До настоящия
момент, ответникът не е заплатил на ищеца дължимото основно месечно трудово
възнаграждение за месеците декември 2018г. в размер на 510 лева , януари 2019г.
в размер на 560 лева и за мес. февруари 2019г. в размер на 560 лева. Общият
дължим размер на неплатените трудови възнаграждения възлиза на сумата от 1630
лева.
Съгласно чл.2 от
трудовият договор, падежа на плащане на трудовото възнаграждение е ежемесечно,
до последния календарен ден на месеца следващ този, за който е възникнало
възнаграждението.
Падежът на
трудовото възнаграждение за месец декември 2018г. е 31 януари 2019г., за месец
януари 2019г. е 28 февруари 2019г. и за месец февруари 2019г. е 31 март2019г.
Поради забавеното
плащане на трудовото възнаграждение ответникът претендира от ищеца и обезщетение
за забава както следва:
- В размер на 17,57 лева, върху главницата
от 510 /тр. възнаграждение за мес. декември 2018г./ лева за периода от
01.02.19г. до 04.06.2019г.;
В размер на 14,93
лева, върху главницата от 560 /тр. възнаграждение за мес. януари 2019г./ лева
за периода от 01.03.19г. до 04.06.2019г.;
- В размер на 10,11 лева, върху главницата
от 560 /тр. възнаграждение за мес. февруари 2018г./ лева за периода от
01.04.19г. до 04.06.2019г.;
Общият размер на
обезщетението за забава върху главницата от 1630 лева за периода от
01.02.2019г. до 04.06.2019г. възлиза на сумата от 42,61 лева.
Ответникът не е
заплатил на ищеца и за положения от него нощен и извънреден труд за работа през
периода от 01.12.2018г. до 01.03.2019г.
Ищецът не бил
ползвал платен годишен отпуск за 2018г. в размер на 18 дни и 3 дни за
2019г.-пропорционално на прослуженото време. След прекратяване на трудовото
правоотношение ответникът не е заплатил обезщетение за неползван платен годишен
отпуск за 18 дни 2018г.в размер на 424,95 лева и за 3 дни за 2019г. /
пропорционално на отработеното време/ в размер на 84 лева - общо в размер на
508,95 лева.
Твърди се, от
ищцова страна, че въпреки многократните покани от страна на ищеца, ответникът
не му е платил дължимите суми описани по-горе. Претендира разноски.
В срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК, ответникът по делото не е депозирал отговор на исковата молба,
удовлетворяващ формалните и съдържателни изисквания за редовност.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът, чрез
процесуален представител поддържа предявените искове и моли за постановяване на
неприсъствено решение по делото, с което бъдат уважени.
Въпреки предоставената му възможност, в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
не е депозирал отговор на исковата молба и не се е явил, нито е изпратил
представител в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие.
СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са
налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 от ГПК. Ето защо решението
по делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на
предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.
С оглед изхода от спора следва да бъде уважено направеното искане от
ищеца с правно основание чл. 78, ал. 1 ГПК за присъждане на разноски за заплатен
адвокатския хонорар съразмерно на уважената част от предявените искове в размер
450 лв., в съответствие с представения по делото списък по чл. 80 от ГПК и
писмени доказателства.
Съгласно формираната воля на съда по предявените искове и на осн. чл. 78,
ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на Държавата по бюджета
на съдебната власт сумата в общ размер на 265,20
лева, представляваща дължимата държавна такса върху уважените обективно
съединени искове за главници и лихви, изчислена на основание чл. 1 от Тарифа №
1 за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, вр. с чл. 72, ал.1 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ
на Х.К.К., ЕГН *********,***, сумата в размер на 1630 лева, представляваща незаплатено
основно трудово възнаграждение за периода месец декември 2018г., мес. януари
2019г. и мес. февруари 2019г., ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда от 05.06.2019г. до окончателното изплащане, на основание чл. 128, т. 2 КТ; сумата в размер на 42,61 лева /17,57+14,93+10,11/
обезщетение за забава върху главницата от 1630 лева за периода 01.02.2019г. до датата на предявяване
на исковете 05.06.2019 г., на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; сумата в размер на 81,75 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за нощен труд положен през периода
01.12.2018г. до 01.03.2019 г, ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда от 05.06.2019г. до окончателното изплащане, на основание чл. 261 КТ;
сумата в размер на 772,74 лева,
представляваща незаплатено трудово възнаграждение за извънреден труд положен през периода 01.12.2018г. до 01.03.2019
г, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда от 05.06.2019г.
до окончателното изплащане, на основание чл. 262 КТ и сумата в размер на 508,95 лева, представляваща неизплатено
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 21 дни (от които 18 дни за
2018г. и 3 дни за 2019г. пропорционално на отработеното време), ведно със
законната лихва считано от завеждане на иска – 05.06.2019г. до окончателното погасяване на задължението, на
основание чл. 224 КТ по банкова сметка ***: STSABGSF в ***с титуляр Х.К.К., на основание чл. 238 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ
на Х.К.К., ЕГН *********,***, сумата от 450,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по банкова сметка ***: STSABGSF в ***с титуляр Х.К.К., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление:***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, в бюджета съдебната власт, по сметка на ВРС
сумата от 265,20 лева /двеста шестдесет
и пет лева и 20 ст./, представляваща държавна такса върху уважените искове
за главници и лихви, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: