РЕШЕНИЕ
№ 1253
гр. Варна, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20243110100843 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Производството е образувано по предявен от Г. Я. М., ЕГН **********, действаща
чрез адв. Й. А. – *АК, срещу „З. Е. А. Д. Б. В. И. Г.“ ЕАД, ЕИК *, осъдителен иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 20.00 лева, представляваща частичен иск от общо 650.00 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди изразяващи се в увреждане на преден капак,
в резултат на настъпило застрахователно събитие по договор № ********** от 14.09.2022г.
за „Каско“, клауза „Избор“ на лек автомобил „Б. *“, с per. № *, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 24.01.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът твърди, че на 14.09.2022 г. е сключена застраховка
„каско“, клауза „избор“ между „З. Е. А. Д. Б. В. И. Г.“ ЕАД и Г. Я. М. за лек автомобил лек
автомобил „Б.“, модел „*“, с per. № *, която застраховка била със срок на действие от
15.09.2022 г. до 14.09.2023 г. Излага, че дължимата застрахователна премия била заплатена в
срок, като автомобилът е бил застрахован за 6 000 лв.
Ищецът твърди, че на 15.08.2023 г., около 12:00 часа, паркирал автомобила си в гр. В.
на ул. „Х. А.“ № *, като около 15:00 часа установил, че същият е увреден.
На 17.08.2023 г. ответникът е бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие,
като е извършен оглед на автомобила, изготвен бил снимков материал и Оглед по претенция
№ 51-04000-03175/23/17.08.2023г. В същия като увреден детайл бил описан преден капак.
Ищецът обосновава правния си интерес от настоящото производство с
неоснователния отказ от страна на застрахователя да изплати съответстващото обезщетение,
което да покрие ремонта, което е в размер на 650 лв.
По същество се моли съдът да уважи предявения иск като основателен, както и да
присъди сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „З. Е. А. Д. Б. В. И. Г.“ ЕАД е подал писмен
отговор, с който oспорва изцяло предявените искове както по основание, така и по размер.
1
Оспорва настъпването на застрахователно събитие, както и наличието на валидно
застрахователно правоотношение. Изразява становище, че е налице изключен
застрахователен риск, тъй като процесните увреждания са били налични по процесния
автомобил при сключването на застрахователният договор, поради което застрахователят не
дължи застрахователно обезщетение.
Ответникът оспорва стойността на причинените по отношение на лек автомобил „Б.
*“ с peг. № * вреди, като счита че претендираното от ищцата обезщетение значително
надвишава действително претърпените вреди.
Поради изложеното моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован,
представлява се от адв. Й. А., чрез който поддържа подадена искова молба. На основание чл.
214 от ГПК, изменя размера на предявения иск, като увеличава размера на главницата от
20.00 лева на 676.33 лева.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
Районен съд – Варна е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация по чл. 405 от
КЗ. За да бъде ангажирана договорната отговорност на застрахователя по застраховка
„Каско“, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно
доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на
претенцията: 1./ наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и
застрахователя – ответник по договор за „каско на МПС“; 2./ изпълнението на собствените
си задължения по договора – заплащане на договорените застрахователни премии; 3./
настъпването на процесното застрахователно събитие по време на действие на договора за
застраховка „Каско“; 4./ размера на претендираните вреди.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че
е погасил претендираните суми.
Първият правнорелевантен юридически факт, а именно учреденото между страните
застрахователно правоотношение, се установява по несъмнен начин от ангажираната полица
„каско избор“ № * от 14.09.2022 г. От същата е видно, че срокът на застраховката, сключена
между ищцата и ответното дружество, е от 15.09.2022 г. до 14.09.2023 г. Предмет на
договора е л. а. марка „Б.“, модел „*“, рег. № *, чийто собственик е ищцата, видно от
представения препис от свидетелство за регистрация част I /l. 4/. Застрахователната сума по
полицата е 6 000.00 лева, а уговорената застрахователна премия – 458.64 лева.
Вторият правнорелевантен юридически факт – изправността на ищцата, се
установява също от съдържанието на полицата, която в едната си част има характер на
разписка, доколкото удостоверява плащането на договорената застрахователна премия в
размер на 458.64 лева в брой от страна на застрахованото лице в полза на застрахователя.
Спорен е третият правнорелевантен юридически факт – настъпването на
застраховатекното събитие по време на действие на полицата, доколкото са инвокирани
твърдения от страна на ответния застраховател, за това че щетата по предния капак на
процесния автомобил е била налице още към датата на сключване на полицата. В тази
връзка пред съда са представени два проткола от оглед по заведената претенция. Единият
протокол е с дата 15.09.2022 г. /л. 29/, от който се констатират следните увреждания по
застрахованото МПС – облицовка предна броня - боя; врата предна дясна - боя; врата задна
дясна - боя и преден капак – ремонт – лек, боя. Същият се твърди, че е съставен при
сключване на полицата. Вторият протокол е от 17.08.2023 г., който се твърди, че е съставен
след застрахователното събитие и от който е видно, че констатираните увреждания по лекия
автомобил са – преден капак – ремонт – лек, боя.
Ищцовата страна в срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК, е оспорила истинността на първия
2
протокол от 15.09.2022 г., в частност автентичността на подписа положен от страна на
лицето Г. М. от името на застрахованото лице Г. М.. В резултат на това оспорване съдът е
открил инцидентно производтсво по чл. 193 от ГПК, като по арг. от ал. 3 от цитирания
законов текст е разпределил и доказателствената тежест, указвайки на ответника, че в негова
тежест е да установи истинността на оспорения частен свидетелстващ документ, а именно че
подписът е изпълнен от Г. М.. Съгласно чл. 194, ал. 1 от ГПК, съдът извършва проверката
чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица.
Ответното дружество не е ангажирало никакви доказателства в подкрепа на твърдението, че
подписът е изпълнен от Г. М., а единствено е представило оспорения документ в оригинал.
Напротив, по искане на ищцовата страна е допуснат до разпит самият Г. М., който в
показанията си сочи, че на 15.08.2023 г. отишъл с колата на гости при сина си заедно с
ищцата по повод празника на гр. В. След като приключили визитата си констатирал, че
процесният автомобил има нарушаване на боята отпред на предния капак. Увреждането по
предния капак преди това го нямало. Сочи още, че при сключване на договора с ответника
колата нямала увреждания. Застрахователят направил снимки, но колата нямала увреждания
по предния капак. Сочи, че ответникът не е предоставил нито на него, нито на ищцата опис с
наличните увреждания при сключванто на полицата, а просто е направил снимки на
автомобила. Описът от 15.09.2022 г. е получил, едва след като е завел щетата през м.08.2023
г. и тогава за първи път се запонзал с него и констатациите в него.
Съгласно чл. 194, ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК, след проверка съдът в мотивите на
решението признава или че оспорването не е доказано, или че документът е неистински. В
конкретния случай от показнията на свид. Г. М. се установи, че документът е неистински
/неавтентичен/, тъй като не е подписан от него при съставянето му на 15.09.2022 г. и като
такъв не може да служи при постановяване на крайния съдебен акт.
За установяване на причинно-следствената връзка са ангажирани две експертни
заключения чрез назначените първоначална САвТЕ, изготвена от инж. А. Я. и повторна,
изготвена от инж. М. К.. Съдът дава вяра на повторното експетрно заключение, доколкото
първоначалната експертиза почива на неистинския проткол за извършен оглед от 15.09.2022
г. Отделно в. л. инж. А. Я. в хода на изслушването му първоначално твърдо е заявил, че е
извършил оглед на автомобила, но впоследтсвие след настоятелните въпроси на адв. А. е
признал, че такъв не е извършен и че се бърка с друг казус. Съгласно повторната САвТЕ
нанесената щета по предния капак на лекия автомобил на ищцата отговаря на описания в
исковата молба механизъм и е резултат от пряк контакт между два автомобила или твърд
предмет с процесния л. а., т.е. щетата е в пряка причинно-следствена връзка със
застрахователното събитие.
В заключение съдът приема, че е доказан и третият елемент от фактическия състав на
иска по чл. 405, ал. 1 от КЗ, а именно щетата, чието обезщетяване се иска от съда, е
настъпила по време на действие на полицата /15.09.2022 г. – 14.09.2023 г./ – на 15.08.2023 г.
Спорен е и четъртият правнорелевантен юридически факт, а именно размера на
дължимото обезщетение. Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ и предвид трайната каузална практика
на ВКС, обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о.;
решение № 109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение № 79/2009 г. по т. д.
№156/2009 г. на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. №469/2012 г. на ВКС, т. о.,
относима към случая при действието на новия КЗ, при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава действителната /при
пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество – чл. 400 от КЗ, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
По отношение размера на претенцията, съдът изцяло кредитира заключението на
вещото лице инж. М. К. по назначената повторна САвТЕ като пълно, ясно, обективно и
компетентно дадено от лице, което разполага с необходимите специални знания. Вещото
лице е определило възстановителната стойност в размер на 676.33 лева.
3
Методиката към Наредба № 49/16.10.2014 г. не дерогира приложението на
разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на
застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на
МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното
обезщетение е ограничена само досежно минимален размер, съобразно с правилата,
заложени в Методиката /Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о.,
ТК/.
С оглед на горните мотиви, при наличие на всички положителни предпоставки,
предявеният осъдителен иск за изплащане на застрахователно обезщетение е основателен и
следва да бъде уважен в изменения размер от 676.33 лева.
Основателността на главното вземане обуславя дължимостта на акцесорното за
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба, до окончателното погасяване на вземането.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски, чийто общ размер възлиза на
1 730.00 лева, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и ангажираните писмени
документи, удостоверяващи сторените разходи, от която 50.00 лева за държавна такса; 900.00
лева за депозит за вещо лице по САвТЕ и 780.00 лева с ДДС за заплатен хонорар за един
адвокат.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, З. Е. А. Д. „Б. В. И. Г.“ ЕАД, ЕИК * да
заплати в полза на Г. Я. М., ЕГН ********** сумата в размер на 676.33 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на преден капак, в резултат на настъпило застрахователно събитие по договор № **********
от 14.09.2022г. за „Каско“, клауза „Избор“ на лек автомобил „Б. *“, с per. № *, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда
– 24.01.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, З. Е. А. Д. „Б. В. И. Г.“ ЕАД, ЕИК * да
заплати в полза на Г. Я. М., ЕГН ********** сумата в общ размер от 1 730.00 лева,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
Присъдените суми следва да бъдат заплатени по банков път по следната банкова
сметка с титуляр адв. Й. А. - *.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4