№ 9258
гр. София, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20211110174079 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
Съгласно исковата молба и уточнение към нея с молба с вх. № 210704/25.07.2023г. (л.101 от
делото) „Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Ц. Н. Д.а – А. и Й. Н. Д. (починал в хода на производството и заместен от
наследниците си по закон – Н. Й. Д. и З. Й. Д.), за признаване за установено, че дължат разделно,
по 1/2 част всеки един от тях от следните суми : сумата от 4025,24 лева - цена на доставена
топлинна енергия за периода м.05.2017г. - м.04.2020г., вкл. до имот на адрес: гр. София, ул. **,
ведно със законна лихва от 26.03.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 827,07 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху цена за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 12.03.2021г., сумата
от 31,92 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м.06.2018г. – м.12.2019г., ведно
със законна лихва от 26.03.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане и сумата от 6,14 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху цена за услуга дялово разпределение за период на забавата 31.07.2018г. –
12.03.2021г., които вземания са включени в заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
17167/2021г. на СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена топлинна енергия за посочения
имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на
топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало
по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „МХ Елвеко“ ЕООД
(настоящо наименование „Далсия Елвеко“). Консумираната топлинна енергия се заплащала на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след
отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения
съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и
задължения за извършено дялово разпределение.
Ответниците са подали отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Поддържат
направените в подаденото по реда на чл.414 ГПК възражение за извършено частично плащане на
задълженията и за изтекла погасителна давност. Правят и възражения за липса на облигационна
връзка между страните и за липса на доказателство за редовност на воденото от ищеца
1
счетоводство.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Далсия Елвеко“ ЕООД (предишно
наименование „МХ Елвеко“), не е взело становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
От приетия като доказателство нотариален акт за собственост върху жилище като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 57, том I, нот.д. № 7151
от 1198г. се установява, че процесният имот е придобит от следните лица при следните квоти : З.Д.
Д.а – 4/6 ид.ч., Й. Н. Д. – 1/6 ид.ч. и Ц. Н. Д.а – А. – 1/6 ид.ч. От прието удостоверение за
наследници се установява, че З.Д. Д.а е починала през 2008г. и нейни наследници са децата й – Ц.
Н. Д.а – А. и Й. Н. Д.. При това притежаваните от З. Д.а 4/6 ид.ч. от имота са преминали в
наследство на децата й – първоначалните ответници по делото при равни квоти (по 1/3 ид.ч. – чл.5,
ал.1 ЗН). Така след смъртта на З. Д.а първоначалните ответници са притежавали по ½ ид.ч. от
имота (1/3 + 1/6). Установява се още, че с договор за дарение от 20.12.2010г. ответницата Ц. Д.а е
дарила на брат си Й. Д. (другият първоначален ответник) притежаваната от нея ½ ид.ч. от
процесния имот, като си е запазила пожизнено право на ползване върху продадената ½ ид.ч. от
имота. При това съдът приема, че през процесния период ответницата Ц. Д.а е била титуляр на
правото на ползване върху ½ ид.ч. от имота, а ответникът Й. Д. е бил собственик на целия имот.
Ответникът Й. Д. е починал на 13.07.2022г. (в хода на процеса) и е оставил за свои наследници
децата си Н. Й. Д. и З. Й. Д., видно от представеното удостоверение за наследници.
Предвид горното съдът приема за установено, че през процесния период първоначалните
ответници са имали качеството на клиенти на ТЕ за битови нужди - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а
от ДР на ЗЕ. От това следва, че ищецът, от една страна, и първоначалните ответници – от друга, са
обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия,
която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за
продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са
действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Не е спорно, а и от приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, се установява,
че в сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, разпределението на топлинна
енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния
период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна
енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима
сума за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на
прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния
отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва
дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното
и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна
енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума
за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през
процесния период.
Според заключението на вещото лице стойността на реално потребеното количество
топлоенергия за процесния период е в размер на сумата от 5418,72 лева, формирана като сбор
между фактурираните задължения за периода по прогнозна консумация в размер на 3408,22 лева и
резултатът от изравнителните сметки за периода, който е сума за доплащане в размер на 2010,50
лева.
Преди завеждане на делото ищецът е отчел плащане на цена на ТЕ в размер на сумата от
580,77 лева за периода м.05.2017г. – м.04.2018г. и плащане на цена на ТЕ в размер на сумата от 19
2
лева за периода м.05.2018г. – м.04.2019г., което се установява от приетите по делото съобщения
към общи фактури.
В хода на процеса, на 17.06.2021г. се установява плащане на сумата от 820 лева, извършено от
отв. Ц. Д.а, и на 29.06.2021г. се установява плащане на сумата от 220 лева, извършено от Й. Д.,
видно от приложените платежни документи за банкови преводи към възраженията по чл.414 ГПК.
В така представените платежни нареждания като основание за плащане е посочено „ф – ра от
01.04.2018г. – 31.12.2019г.“ При това след като длъжниците изрично са посочили задължение за
кой период погасяват, на основание чл.76, ал.1 ЗЗД следва да се приеме, че с посочените два броя
плащания се погасяват задължения именно за посочения период.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния
период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон,
то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за
топлинна енергия. Определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за
забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на сумата от
827,08 лева.
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания
по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният
давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на
ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за
плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия
възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от
който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен
период, в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз
основа на прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния
момент на погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи
месечно - чл.32 ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
26.03.2021г. (чл.422, ал.1 ГПК), поради което погасени по давност са вземанията за периода
м.05.2017г. – м.01.2018г., вкл. Непогасеното по давност вземане за периода м.02.2018г. –
м.04.2020г. възлиза на сумата от 3251,25 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК на база
заключението на вещото лице. От посочената сума следва да се приспадне и обсъдените по – горе
2 бр. плащания общо в размер на 1040 лева, извършени в хода на процеса, и плащането от 19 лева,
отчетено от ищеца преди завеждане на делото. При това неплатеният остатък от задължението за
цена за топлинна енергия за периода м.02.2018г. – м.04.2020г. възлиза на сумата от 2192,25 лева.
3
На основание чл.119 ЗЗД следва да се приеме за погасено по давност и акцесорното
вземане върху погасената по давност главница, поради което непогасеният размер на акцесорното
вземане възлиза на сумата от 554,98 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК.
За установените по – горе задължения първоначалните ответници Ц. Д.а и Й. Д. отговарят
за по ½ част, като отговорността на Ц. Д.а произтича от качеството й на вещен ползвател на ½ ид.ч.
от имота (арг. чл.57, ал.1 ЗС), а отговорността на Й. Д. – от качеството му на собственик на ½ ид.ч.
от имота, върху която не се разпростира правото на ползване на Ц. Д.а. След настъпила в хода на
производството смърт на Й. Д. за неговите задължения отговарят децата му – Н. Й. Д. и З. Й. Д.,
при равни квоти – чл.60, ал.1, вр.чл.5, ал.1 ЗН.
Предвид горното искът за главницата следва да се уважи до сумата от 2192,25 лева за
периода м.02.2018г. – м.04.2020г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (когато искът се счита предявен – чл.422, ал.1 ГПК) до
окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер и за остатъка от
периода. Искът за акцесорното вземане следва да се уважи до сумата от 554,98 лева и да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер. Отговорността следва да се раздели между
ответниците при следните квоти : Ц. Д.а – ½ част и за Й. Д. и Н. Д. – по 1/4 част.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху нея:
Клиентът на ТЕ е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение -
чл.22, ал.1 и чл.36 ОУ, действащи през процесния период. Съгласно чл.22, ал.2 ОУ клиентът на
топлинна енергия за битови нужди е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово
разпределение. Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се
формира от цената за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна
сметка, както и от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в
имота на купувача. Уговорено е още, че редът и начина за заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от продавача и се обявява по подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2
ОУ, действали към процесния период. По делото от страна на ищеца, който носи тежестта да
докаже претенцията си, не са ангажирани доказателства относно цената на посочените
компоненти, които формират цената на услугата дялово разпределение. При това на основание
чл.162 ГПК съдът счита, че цената за услугата дялово разпределение за процесния период възлиза
на претендираната сума от 31,92 лева. С оглед приложеното към възражението по чл.414 ГПК
платежно нареждане от 08.01.2021г. за платена сума в размер на 37,92 лева с отбелязване, че се
плаща дялово разпределение, съдът приема, че цената за дялово разпределение е била платена
преди завеждане на делото.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха
представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен да плати
сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се
доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово разпределение
преди завеждане на делото.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се отхвърли поради плащане,
извършено преди завеждане на делото. Искът за акцесорното вземане е неоснователен поради
невъзникване на вземането и също следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете. От пълния размер
на разноските на ищеца за настоящото производство, възлизащ на 474,21 лева (д. такса за
завеждане на делото, депозит за вещо лице, такси за издаване на съдебни удостоверения и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 100 лева съгласно
чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП поради поради невисоката правна и фактическа сложност на
делото), съразмерно на ищеца се следват разноски от 269,70 лева. За заповедното производство на
ищеца съразмерно се следват разноски от 92,15 лева.
Първоначалните ответници Ц. Д.а и Й. Д. са поискали присъждане на разноски, като за
4
настоящото производство всеки един от тях е доказал плащане на адвокатско възнаграждение в
размер на по 400 лева, а за заповедното производство всеки един от тях е доказал плащане на адв.
възнаграждение в размер на по 350 лева. Направеното в исковата молба възражение за
прекомерност е основателно единствено за размера на адв. възнаграждение за заповедното
производство. С оглед на това, че възражението на всеки един от първоначалните ответници в
случая е мотивирано и предвид минималния размер на възнаграждението за подаване на
възражение по чл.414 ГПК от 60 лева (чл.6, ал.1, т.2, ред. преди изм бр ДВ 88 от 2022г.) НМРАВ,
вр. пар.1 ДР на НМРАВ, то разноските за адв. възнаграждение за заповедното производство
спрямо всеки един от първоначалните ответници на основание чл.78, ал.5 ГПК следва да се
намалят до сумата от 80 лева. При това на отв. Ц. Д.а съразмерно с отхвърлената част от исковете
се следват разноски за настоящото производство в размер на 175,29 лева, а за заповедното
производство – 30,06 лева. Ответниците Н. Д.а и З. Д.а в качеството им на наследници на
починалия в хода на производството Й. Д. имат право на разноски за настоящото производство в
размер на по 87,65 лева всеки един от тях и за заповедното производство – в размер на по 17,53
лева всеки един от тях.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Ц. Н. Д.а - А., ЕГН
**********, съдебен адрес : гр. София, кв. „Борово“, бл.223А, подблоково пространство – адв. В.
К., Н. Й. Д., ЕГН **********, адрес : гр. София, ул. ** и З. Й. Д., ЕГН **********, адрес : гр.
София, ж.к. ** (последните двама в качеството им на наследници на починалия в хода на
производството Й. Н. Д., ЕГН **********), дължат на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, разделно, както следва : Ц. Н. Д.а – А. – ½
част, Н. Й. Д. – 1/4 част и З. Й. Д. – 1/4 част от следните суми : сумата от 2192,25 лева – цена за
доставена топлинна енергия за периода м.02.2018г. – м.04.2020г., вкл. до имот на адрес: гр. София,
ул. **, ведно със законна лихва от 26.03.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане и сумата от 554,98 лева - обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху последната главница за периода от 15.09.2018г. до 12.03.2021г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от
4025,24 лева и за периода м.05.2017г. – м.01.2018г., вкл., иска за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху цена за топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 827,07
лева, изцяло иска за сумата от 31,92 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода
м.06.2018г. – м.12.2019г., ведно със законна лихва от 26.03.2021г. (дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и изцяло иска за сумата от 6,14 лева
– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за услуга дялово разпределение за
период на забавата 31.07.2018г. – 12.03.2021г.
ОСЪЖДА Ц. Н. Д.а - А., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, кв. „Борово“,
бл.223А, подблоково пространство – адв. В. К., Н. Й. Д., ЕГН **********, адрес : гр. София, ул. **
и З. Й. Д., ЕГН **********, адрес : гр. София, ж.к. ** (последните двама в качеството им на
наследници на починалия в хода на производството Й. Н. Д., ЕГН **********), да платят на
“Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
“Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК, разделно, както следва : Ц. Н. Д.а – А. – ½ част,
Н. Й. Д. – 1/4 част и З. Й. Д. – 1/4 част от следните разноски : сумата от 269,70 лева – разноски за
настоящото производство и сумата от 92,15 лева – разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б да плати на Ц. Н. Д.а - А., ЕГН **********, съдебен
адрес : гр. София, кв. „Борово“, бл.223А, подблоково пространство – адв. В. К., на основание
чл.78, ал.3 ГПК сумата от 175,29 лева – разноски за настоящото производство и сумата от 30,06
лева – разноски за заповедното производство.
5
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б да плати на Н. Й. Д., ЕГН **********, адрес : гр.
София, ул. **, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 87,65 лева – разноски за настоящото
производство и сумата от 17,53 лева – разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б да плати на З. Й. Д., ЕГН **********, адрес : гр.
София, ж.к. **, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 87,65 лева – разноски за настоящото
производство и сумата от 17,53 лева – разноски за заповедното производство.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно
село”.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач
“Далсия Елвеко“ ЕООД (предишно наименование „МХ Елвеко“), ЕИК *********, с адрес за
призоваване : гр. София, бул. „Братя Бъкстон“ № 85.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6