РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 20.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на четвърти
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар
Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1036
по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Т.А.М., ЕГН **********,*** против Ш.Ф.А., ЕГН: **********, адрес ***, иск с правно основание
чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с който ищецът иска да бъде признато
за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата от 17000
лв. (седемнадесет хиляди лева), по договор за заем от 26.02.2014 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 02.09.2015 г. до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК №24/22.01.2016 г. по чгд №675/2015 г., по описа на РС Велинград.
Ищецът М., излага, че е подал заявление по чл. 410 от ГПК въз
основа на което било образувано ЧГД №675/2015г. и издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №24/22.01.2016 г., като в срока
по чл. 414 ГПК ответникът възразил срещу дължимостта на сумата, поради което е
налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Твърди,
че между страните е сключен Договор за заем
от 26.02.2014 г., подписан Ш.Ф.А., с нотариална заверка на подписите на
26.03.2014 г. при нотариус Ю.к., по който бил изправна страна. Сочи, че от
падежа на задължението на ответника са изминали повече от три години, а той не
погасява задължението си. Поради изложеното моли искът му да бъде уважен.
Ангажира доказателства.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника А., чрез
пълномощника му адв. Ж.ч., в който оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Оспорва да е получавал процесната сума. Твърди, че ищецът го е заблуждавал, че
след сключването на договора ще отидат до дома му и той ще му я предаде, но
това не се случило и до настоящия момент. Излага, че ищецът продължил да го
заблуждава и след това, като твърдял, че ще скъса процесният договор и няма да
има никакви претенции към него. Сочи, че в тази връзка е сигнализирал, чрез
Върховна касационна прокуратура- Окръжна прокуратура - Пазарджик и НАП-София,
които да проверят има ли извършено престъпление измама в особено големи
размери, извършване на лихварска дейност, произход на парични средства, данъчни
декларации и т.н. Моли на основание чл. 193 от ГПК да се открие производство по
оспорване съдържанието на процесния договор в частта т.1.1 „Заемодателят
предава в собственост на заемополучателя сумата от 17 000 лева". Предвид
изложеното моли да се постанови съдебно
решение, с което да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан, като на
основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата се определи адвокатско възнаграждение съобразно предявения
иск с материален интерес. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за
установено следното от правна и фактическа страна:
По
иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 240 ЗЗД
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже,
че между него и Ш.Ф.А. е налице валидно облигационно отношение, по договор за заем, по силата
на който е предоставил на ответника процесната сума, а за нея е възникнало
задължение за връщане на заетата сума; 2. настъпилата изискуемост на вземанието. В тежест на ответника е да
докаже, че е погасил процесното вземане, както и възраженията си срещу възникването
и съществуването му.
От приетия по делото Договор за
заем от 26.02.2014 г., с нотариална заверка на подписите се установява, че
между страните по делото е сключен договор, по силата на който на
ответника е предадена в заем сума в размер на 17000 лв., която той се е
задължил да върне на ищеца на 01.01.2014 г. без да му дължи лихва. От чл. 2.1 на договора се
установява, че с подписването му страните удостоверяват, че процесната сума е
получена от ответника, както и че договорът има характер на разписка за това в
тази си част. При това положение и доколкото ответникът не оспорва
обстоятелството да е подписал договора, а същият представлява частен
свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодни за издателя му факти съдът
намира, че е обвързан от материалната му доказателствена сила по
отношение авторството на изявлението. Особеност при оспорването верността на
съдържанието на частния документ произтича от ограничението по чл. 164 ал.1,
т.6 ГПК, което въвежда забрана за страна по делото да доказва със свидетелски
показания, че съдържанието на изходящ от самата нея частен документ е невярно.
По тази причина и съдът е отказал събиране на гласни доказателства в тази
насока, а други релевантни за спора не са събрани. Приетите по делото
постановление за прекратяване на наказателно производство от 06.01.2016 г., по
ДП № 623/2015 Г., по описа на РП Велинград, Постановление за отказ да се
образува наказателно производството от 23.05.2019 г., по преписка № 491/2019
г., по описа на РП Велинград и договор за покупко- продажба на МПС от
30.01.2012 г., с нотариална заверка на подписите единствено оборват тезите на
ответника, развити в отговора на исковата молба.
При това положение съдът счита,
че по делото безспорно се установява възникването на заемно правоотношение
между страните и пораждането в тежест на ответника на парично задължение за
връщане на получената сума. Ответникът
не твърди, нито установява да е погасил процесното задължение, поради което
искът като основателен следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал.1 ГПК
на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от исковете
или сума в общ размер на 1000 лв., представляваща разноски в заповедното и
исковото производство.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т.А.М., ЕГН **********,***
против Ш.Ф.А., ЕГН: **********, адрес ***, иск с правно основание чл.
422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че Ш.Ф.А., ЕГН: ********** ДЪЛЖИ НА Т.А.М., ЕГН **********, сумата от 17000 лв. (седемнадесет хиляди
лева), по договор за заем от 26.02.2014 г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от 02.09.2015 г. до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 24/22.01.2016
г. по ч.г.д. №675/2015 г., по описа на РС Велинград.
ОСЪЖДА Ш.Ф.А., ЕГН: **********,
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА Т.А.М., ЕГН **********,***, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 1000 лв., представляваща разноски в заповедното и исковото
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА