Присъда по дело №267/2021 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: 2
Дата: 15 февруари 2022 г. (в сила от 3 март 2022 г.)
Съдия: Ангелина Гергинова Гергинска
Дело: 20211890200267
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 2
гр. С., 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
СъдебниГрета Илиева Свиленова

заседатели:Сашка Петрова Свиленова
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Наказателно дело от
общ характер № 20211890200267 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. Г. ЕФТ. , роден на *** год. в гр. С., ЕГН **********,
*****, постоянен адрес гр. С., ж.к. „***, за ВИНОВЕН в това, че на 02.03.2015 г., около
04.00 часа в гр. С.,Софийска област, на ул. „** в съучастие, като помагач с ЕМ. Ф. З.- като
извършител, умишлено улеснил З. (чрез обещание да се даде помощ по време и след
деянието, превозил го до местопрестъплението, а на самото местопрестъпление
осъществявал наблюдение с цел предупреждение за приближаване на трети лица) да запали
имущество със значителна стойност: навес от дървена конструкция с прозрачна
полиетиленова тента и дървен външен бар на стойност 8800 собственост на Р. Г. Д. и
представляващ част от ресторант „К.", стопанисван от предприятие „Е. 77" ЕООД, като са
нанесени вреди на стойност 2960 лв, поради което и на чл.330, ал.1, вр. с чл.20, ал.4, вр. с
ал.1 НК вр. с чл.58а, ал.1 НК, във вр. с чл.373, ал.2 НПК му НАЛАГА наказание 6 /шест /
месеца „лишаване от свобода”.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното на
подсъдимия Н. Г. ЕФТ., с установена по делото самоличност, наказание 6 /шест / месеца
“Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ ГОДИНИ, считано от датата на влизане на
присъдата в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.306, ал.1, т.4 от НПК, подсъдимия Н. Г. ЕФТ. с ЕГН
**********, с установена по делото самоличност, да заплати на държавата сумата от 978,44
/деветстотин седемдесет и осем лева и 44ст./ лева по сметка на ОП-С., ОСлО,
представляващи разноски по делото.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.306, ал.1, т.4 от НПК, иззетите като веществено
1
доказателство 1 бр. полиетиленов плик,черен на цвят с етикет с надпис на латиница върху
същия „Adidas,,, 1 бр. руло от вестници вързани с канап; 1 бр. стъклен буркан с метална
капачка с обтривки от лява и дясна ръка на лицето Н. Г. ЕФТ., 1 бр. плюшена шапка, ярко
червена на цвят, с надпис върху същата на латиница „COOL WINTER", с изображение на
сребриста снежинка над надписа, да останат приложени по делото.

Присъдата може да се обжалва и протестира от страните пред Софийски окръжен съд
в 15-дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда № 2 от 15.02.2022г. по н.о.х.д. №267/21г. по описа на РС-
гр.С.

РП-С. е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 95/2016г. по описа на
ОСлО на СОП, пр.пр. № 282/2015г. по описа на РП-С., с който са повдигнати обвинения
срещу:
1.ЕМ. Ф. З., с установена по делото самоличност, за това че на 02.03.2015 г., около
04.00 часа в гр. С.,Софийска област, на ул. „Л.К." № 1 в съучастие като извършител с Н. Г.
ЕФТ.- като помагач, запалил имущество със значителна стойност: навес от дървена
конструкция с прозрачна полиетиленова тента и дървен външен бар на стойност 8800
собственост на Р. Г. Д. и представляващ част от ресторант „К.",стопанисван от предприятие
„Е." ЕООД, като са нанесени вреди на стойност 2960 лв- престъпление по чл.330, ал.1, вр. с
чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
2. Н. Г. ЕФТ., с установена по делото самоличност, за това че на 02.03.2015 г., около
04.00 часа в гр. С.,Софийска област, на ул. „Л.К." № 1 в съучастие, като помагач с ЕМ. Ф. З.-
като извършител, умишлено улеснил З. (чрез обещание да се даде помощ по време и след
деянието, превозил го до местопрестъплението, а на самото местопрестъпление
осъществявал наблюдение с цел предупреждение за приближаване на трети лица) да запали
имущество със значителна стойност: навес от дървена конструкция с прозрачна
полиетиленова тента и дървен външен бар на стойност 8800 собственост на Р. Г. Д. и
представляващ част от ресторант „К.", стопанисван от предприятие „Е." ЕООД, като са
нанесени вреди на стойност 2960 лв- престъпление по чл.330, ал.1, вр. с чл.20, ал.4, вр. с ал.1
от НК.
След насрочване на делото и връчване на съдебните книжа, подс. ЕМ. Ф. З. почина.
В разпоредително съдебно заседание, съдът прекрати на осн. 250 ал. 1, т.1, вр. чл. 24, ал. 1, т.
4 НПК, наказателното производство образувано и водено срещу ЕМ. Ф. З.. Производството
по делото продължи по отношение на подсъдимия Н. Г. ЕФТ..
В разпоредително съдебно заседание подсъдимият Н. Г. ЕФТ. се възползва от
диференцираните процедури по НПК – глава 27 и на основание чл. 371 т.2 от НПК,
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като съобрази, че
самопризнанието на подсъдимия по чл. 371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства с определение от 15.02.2022г. обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид
на това в хода на съдебното следствие на основание чл. 373 ал.2 от НПК не е извършван
разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.
По време на разпоредителното заседание граждански иск не е предявяван и
пострадалия не поиска да бъде конституиран като частен обвинител .
1
В съдебно заседание представителят на РП-гр.С. поддържа повдигнатото обвинение
срещу подсъдимият. Предвид събраните доказателства, пледира подс. Е.а да бъде признат за
виновен в извършването на престъплението за което е привлечен към наказателна
отговорност. Пледира за наказание „лишаване от свобода“ за 1 година, което да се изтърпи
при първоначален „общ“ режим, въпреки, че към момента на деянието не е бил осъждан.
Моли подсъдимият да заплати сторените по делото разноски. По отношение, на
веществените доказателства, моли същите да останат по делото.
Защитата на подсъдимият от свое име и от името на подсъдимия признава изцяло
фактите изложени в обвинителният акт. Искат делото да бъде разгледано по реда на глава
ХХVІІ от НПК. Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Молят за
снисхождение при определяне на наказанието, като защита моли да се вземе предвид че към
датата на деянието подсъдимия е бил на 25г.
Подсъдимият, Н. Г. ЕФТ., не дава обяснения по повдигнатото му обвинение.
Присъединява се към казаното от защитникът му. В последната си дума изразява моли за
справедлива присъда, като моли съдът да отчете, че е започнал на чисто живота си в друга
държава, работи и се опитва да се поправи.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
От ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Към 02.03.2015 год. свид. Р.Д. бил управител на дружество „Е." ЕООД. Дружеството
стопанисвало ресторант „К.", находящ се в гр. С., ул. „Л.К." № 1. Основната част на
ресторанта представлява едноетажна масивна сграда, към която бил пристоен навес с площ
около 100 кв. м, изграден от дървена конструкция с прозрачни полиетиленови стени
/полиетиленова тента/ и покрит с поликарбонатни плоскости. Непосредствено до навеса бил
изграден дървен бар. Под навеса имало дървени маси с дървени пейки. Входът на
ресторанта се намирал от страната на ул. „Х.Д.". Въпреки, че основната сграда на ресторанта
била собственост на Община С., дървеният навес и дървения бар били закупени от свид.
Р.Д. и били негова собственост. В сградата на ресторанта била монтирана локална
охранителна система, камери за видеонаблюдение, а след работно време в сградата оставал
да пази член на семейството на свид. Р.Д., тъй като до този момент били извършени два
опита за палеж на същото заведение.
В началото на 2015 год. подс. Е.З. взел решене да запали дървения навес на ресторант
„К." в гр. С.. За целта, подс. З. решил да привлече съучастник, който да го улесни в
извършване на престъленето. В изпълнение на намерението си на неустановена дата в
началото на 2015 год. в центъра на гр. София, ул. „Позитано", в района на заведение „Син
Сити" подс. Е.З. се запознал със свид. З.Н., когото до този момент познавал само по
физиономия. Запознанството било инициирано от подс. З., който се интересувал от хобитата
и професията на свид. Н.. След като разбрал, че кара сноуборд и в същото време доходите
2
му като електротехник не са високи, подс. З. споменал на свид. Н., че има познати в гр.
Банско и може да му помогне да намери по-добре платена работа в курорта, като
същевременно да има възможност да упражнява любимия си спорт. Подс. З. споменал също
така, че в момента има предложение, от което може да се изкарат пари. Предложил да се
чуят след ден или два и да уточнят подробностите. Свид. З.Н., продиктувал на подс. Е.З.
телефонния си номер. Последният обещал да се свърже със свид. З.Н., като заявил, че често
сменя номера си.
Ден или два по-късно по предварителна уговорка, подс. Е.З. и свид. З.Н. се срещнали
в центъра на град София. В разговора подс. Е.З. споделил със свид. З.Н., че могат да изкарат
пари. За целта трябвало „да се направи беля" на определен човек, като се запалят найлоните
на заведението му в гр. С.. Подс. Е.З. забелязал че свид. З.Н. се колебае, поради това се
разбрали да се срещнат отново.
Няколко дни по- късно през м. Февруари 2015 год. отново по предварителна
уговорка, инициирана от подс. Е.З., двамата се срещнали в центъра на гр. София, бул.
„Александър Стамболийски" в района на „МОЛ София", за да проучат маршрута до
заведението в гр. С.. Подс. Е.З. и свид. З.Н. се придвижили до гр. С. с автомобил, ползван от
свид. З.Н. марка „Рено Меган" с per. № **, където подс. З. показал на свид. Н. ресторант
„К.", чийто найлонови стени на дървения навес трябвало да запалят. След тази среща свид.
З.Н. окончателно се разколебал да участва в изпълнително деяние на палежа.
На следващия ден в гр. София свид. З.Н. се срещнал със своя познат подс. Н.Е., с
когото били съседи в един блок. Свид. З.Н. разказал на подс. Н.Е. за разговорите си с подс.
Е.З..
Няколко дни по- късно подс. Е.З., подс. Н.Е. и свид. З.Н. се срещнали в центъра на гр.
София, където подс.Е.З. разяснил и на подс. Н.Е., че трябва да се запалят найлони на
заведение в гр. Слвивница.
На следващия ден свид. З.Н. и подсъдимите Н.Е. и Е.З. се придвижили до гр. С. с
автомобил на подс. Н.Е. марка „Сеат Леон" с per. № **, за да види подс. Н.Е. кое е
заведението, което трябва да бъде запалено.
На 01.03.2015 год. подс. Н.Е. и подс. Е.З. се уточнили, подс. Е.З. да запали навеса на
заведението, а подс. Н.Е. да превози с автомобила си подс. Е.З. от гр. София до ресторант
„К." в гр. С. и обратно до гр. София; на място в района на ресторант „К." да осъществява
наблюдение и да го предупреждава за евентуалното приближаване на трети лица, за което
щял да получи сумата от 200 лв. На 01.03.2015 год. подс. Н.Е. уведомил за взетото решение
свид. З.Н., че същата вечер ще пристъпят към осъществяване на намерението си да запалят
на навеса на ресторант „К." в гр. С..
През нощта на 01-ви срещу 02-ри 03.2015 год. подсъдимите Н.Е. и Е.З. се
придвижили до гр. С. с автомобила на подс. Н.Е. - лек автомобил марка „Сеат Леон" **,
собственост на подс. Н.Е.. Автомобила паркирали на входа на гр. С. до обозначителната
табела за населено място. Тръгнали пеш към ресторант „К.". Подс. Е.З. предварително бил
3
приготвил и носил със себе си черен полиетиленов плик, в който била поставена самоделно
оформена факла от навити на руло вестници. Около 04.00 часа на 02.03.202015 год. двамата
обвиняеми вече се намирали пред ресторант „К." в гр. С.. Подс. Е.З. се приближил до
югозападната част на дървения навес на ресторанта и започнал да пали найлоните му. В това
време подс. Н.Е. стоял зад дървения бар и наблюдавал за приближаващи лица.
По същото време в гр. С. служебните си задължения по охрана на обществения ред
изпълнявали свидетелите А.М. и М.С., и двамата служители на РУ С.. При обход на
маршрута, в района на площад „Съединение", намиращ се в близост до ресторант „К.",
свидетелите забелязали силуетите на двамата обвиняеми, намиращи се на територията на
ресторант „К.". Тъй като знаели, че заведението било обект на няколко палежа, се насочили
в тази посока. Забелязвайки полицейските служители, двамата обвиняеми побегнали в
различни посоки, като в същия момент огънят в югзападната част на навеса се разгорял.
Подс. Е.З. избягал по ул. „Л.К." в посока към „Горна махала" и успял да се укрие от
органите на МВР. Подс. Н.Е. също се опитал да избяга, насочвайки се към ул. „Патриарх
Евтимий". Полицейските служители предприели преследване и успели да настигнат и
задържат подс. Н.Е..
По същото време в основната сграда на ресторант „К." се намирал свид. Г.С., баща на
свид. Р.Д.. Свид. Г.С. забелязал през прозорците на ресторант „К." два силуета на хора на
улицата пред заведението, поради което извършил няколко обхода на обекта. Около 04.00
часа свид. С. забелязал пламъци и дим от горната част на дървения навес на ресторанта.
Пожарът се разпространил по горимите материали на навеса от огнището към външната
зона. Виждайки огъня свид. С. незабавно започнал да го гаси с пожарогасител. Впоследстиве
на място пристигнал екип на РЗПБЗН С., който потушил пожара.
В резултата на палежа бил повреден част от дървения навес пред заведението -
обгорели и опушени били 14 кв. метра завеси от поликарбонат на стойност 560 лв, 10 кв. м
поликарбонатни плоскости на стойност 800 лв, 2 бр. дървени подпорни колони на стойност
100 лв, 2 бр. дървени подпорни греди на стойност 100 лв, била опушена стената вляво от
входа с площ от 200 кв. на стойност 1400 лв. Общата стойност на така причинените щети на
свид. Р.Д. възлиза на 2960 лв.
От заключнието на изготвената по делото комплексна съдебно- оценителна -
строителна експертиза, се установява че стойността на запаланения дървен навес е 8800 лв, а
стойността на причинетите вследстиве на палежа щети възлиза на сумата от 2960 лв.
Подсъдимият, Н. Г. ЕФТ. е р*** ЕГН **********. Българин е, с българско
гражданство. Осъждан е. Има завършено средно образование, не е женен, безработен е.
постоянен адрес и адрес за призоваване: ***,тел: **.
Горепосочената фактическа обстановка ,съдът приема за доказана, въз основа на :
а/Гласни доказателства – съдържащи се в свидетелските показания на З.Н. / т.1 ,л.29 и
л.27, л.34-35, л.38/, Р.Д. / т.1,л.31, т.III,л.14, т.III,л.60/, Г.С. / т.1, л.32, 33/, К.М. / т.1, л.41,42/,
П.К. / т.1, л.43/, А.М. / т.1, л.44/, К.С. /т.V,л. 7/, И.А€т.V,л. 8/, М. З.а / т.V, л. 10/, П.П. / т.V, л.
4
22/, Б. З. / т.V, л.51/;
б/Протоколи и други документи по чл.283 от НПК – прочетени и приети като
доказателства и приложени по досъдебно производство №59/2011г. по описа на РПУ-гр.С. :
протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбуми /т.1, л.4-24/ протокол за
разпознаване на лица /т.1, л.51/, протокол за доброволно предаване / т.1, л.69/, протокол за
вземане на образци за сравнително изследване / т.1, л.70/, пожаротехническа експертиза / т.1,
л.76-78/, комплексна съдебно оценителна експертиза /т.III, л.37-41/ справка за трафик на
мобилни данни / т.1, л.89-92/, тройна пожаротехническа експертиза /т.III, л.62-64/,
допълнителна тройна пожаротехническа експертиза / т.III,л. 76-78/, физикохимична
експертиза /т.IV, л. 15,16/, ДНК експертиза / т.IV, л.101-104/, справки за съдимост /т. III, л.
115 и т. III, л. 123, 124/, справка за изтърпени наказания / т. III, л.34, 35/.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на:
самопризнанието на подсъдимия Е. в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебното
заседание на основание чл.371, т.2 НПК, който признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече
доказателства за тези факти чрез неговия разпит. Освен това съдът намира, че
самопризнанието на подсъдимия по чл. 371, т.2 НПК се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са
приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този
начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и се намират в
хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво
съмнение във вътрешно убеждение на съда.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на свидетелите З.Н., Р.Д., Г.С.,
К.М., П.К., А.М., К.С., И.А., М. З.а, П.П. и Б. З., защото са непротиворечиви и свидетелите
са последователни при отразяване на фактите и обстоятелствата, свързани с извършеното
престъпление. Съпоставени с останалите доказателства по делото , е видно, че те
кореспондират с тях. Не се откриват противоречия между фактите, установени със
свидетелските показания и фактите, които се установяват с другите събрани доказателства.
Писмените доказателства не противоречат на останалите доказателства и установяват
идентични факти и обстоятелства с тези установени чрез свидетелските показания.
Освен това, съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК,
се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния
процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК - показания на разпитаните
по делото свидетели- свидетелите З.Н., Р.Д., Г.С., К.М., П.К., А.М., К.С., И.А., М. З.а, П.П. и
Б. З., протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбуми, протокол за разпознаване на
лица, протокол за доброволно предаване, протокол за вземане на образци за сравнително
изследване, пожаротехническа експертиза, комплексна съдебно оценителна експертиза,
справка за трафик на мобилни данни, тройна пожаротехническа експертиза, допълнителна
тройна пожаротехническа експертиза, физикохимична експертиза, ДНК експертиза.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
5
непротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до
единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на
съда и обосновават решението на съда.
С оглед установената фактическа обстановка, съдът стигна до извода, че подсъдимия
Н. Г. ЕФТ. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.330, ал.1, вр. с чл.20, ал.4, вр. с ал.1 НК, като на 02.03.2015 г., около 04.00 часа в гр.
С.,Софийска област, на ул. „Л.К." № 1 в съучастие, като помагач с ЕМ. Ф. З.- като
извършител, умишлено улеснил З. (чрез обещание да се даде помощ по време и след
деянието, превозил го до местопрестъплението, а на самото местопрестъпление
осъществявал наблюдение с цел предупреждение за приближаване на трети лица) да запали
имущество със значителна стойност: навес от дървена конструкция с прозрачна
полиетиленова тента и дървен външен бар на стойност 8800 собственост на Р. Г. Д. и
представляващ част от ресторант „К.", стопанисван от предприятие „Е." ЕООД, като са
нанесени вреди на стойност 2960 лв.
Обект на престъплението са обществените отношения, които гарантират
безопасността и неприкосновеността от увреждане на чужд имот, лични или обществени
имуществени интереси на неограничен брой лица.
От обективна страна, подс. Н.Е., чрез своите действия, е улеснил подс. З. да запали
имущество със значителна стойност: навес от дървена конструкция с прозрачна
полиетиленова тента и дървен външен бар на стойност 8800 собственост на Р. Г. Д. и
представляващ част от ресторант „К.", стопанисван от предприятие „Е." ЕООД, като са
нанесени вреди на стойност 2960 лв. Това подс. Н.Е. е сторил с даденото обещание да даде
помощ по време и след деянието, превозил е подс.Зарков до местопрестъплението, а на
самото местопрестъпление осъществявал наблюдение с цел предупреждение за
приближаване на трети лица.
Субекти на това престъпление са пълнолетни вменяеми лица. Подс. Е. е именно такъв
– пълнолетно наказателно-отговорно лице и което по време на извършване на деянието е
могло да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Вината като субективен елемент на престъплението е свързана с конкретно
психическо състояние на дееца, отразяващо негово субективно отношение към
общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици. Константна е
съдебната практика, според която за субективната страна на деянието следва да се съди най-
вече от конкретните обективни действия на дееца, предшестващи настъпилия резултат. За
умисъла на дееца – дали е пряк или евентуален, се преценява от начина на извършване на
престъплението и от обективно причинените увреждания.
В конкретния случай, като съобрази съвкупността на всички обстоятелства за
извършеното престъпление и отчете поведението на виновния и начина и способа на
извършване на престъплението, настоящият състав прие, че от субективна страна по време
на извършване на деянието подс. Н.Е. е действал умишлено, с пряк умисъл по смисъла на
6
чл. 11, ал. 2 от НК. Същият, като човек без психични отклонения и с достатъчен житейски
опит, логично е съзнавал, че с подпомага подс. Зарков да запали имущество, което не е
негова собственост , че ще бъдат причинени имуществени вреди и се е съгласил с този
резултат. Несъмнено подсъдимият напълно е съзнавал обществено-опасния характер на
деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.
ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
Несъмнено е , че с оглед на извършеното престъпление, подсъдимият следва да
понесе съответната наказателна отговорност и извършеното от него деяние подлежи на
наказание.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление,
съдът прецени: степента на обществената опасност на деянието, която преценява като
висока, а степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът преценява като
невисока, предвид данните за личността му, както и подбудите за извършване на
престъплението.
Съдът прие, че за подсъдимия са налице смекчаващи отговорността обстоятелства
чрез оказаното съдействие на органите на разследването и изразената критичност към
извършеното, заявена в съдебно заседание, изминалият дълъг срок от деянието до
приключване на наказателното производство, младата му възраст към момента на деянието
и заявеното от него желание за поправяне.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието,
посочени в чл.36 от НК, могат да бъдат постигнати, като наказанието за престъплението по
чл.330, ал.1, вр. с чл.20, ал.4, вр. с ал.1 НК, бъде определено при условията на чл.58а от НК,
при прилагането на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НК, а именно:
За престъплението по чл.330, ал.1 НК, е предвидено наказание "лишаване от
свобода" от 1 до 8 години.
Съдът счита, че справедливо, съответно и адекватно на извършеното, а именно
действията му като помагач, ще бъде определяне на следния размер "лишаване от свобода" –
9 месеца.
На основание чл.58а, ал.1 от НК, така определеният размер на наказанието «лишаване
от свобода» следва да бъде намален с 1/3 и следва да бъде определено наказание в размер на
6 месеца “лишаване от свобода”.
Съдът счита, че по отношение подсъдимия са налице предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, като приема, че условното осъждане би имало
превантивен ефект в най-силна степен в настоящата хипотеза. Съгласно разпоредбата на
чл.66, ал.1 от НК, съдът може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от
три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер и ако намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Съобразно съдимостта на
осъдения към момента на извършване на процесното деяние, същият е неосъждан.
7
Условното осъждане в процесния случай не противоречи на изискванията на обща и лична
превенция. Законът изисква съчетаване на двете цели на наказанието. Независимо, че дава
приоритет на личната превенция, във всички случаи съдът, за да приложи чл.66, ал.1 от НК,
следва да направи констатация, че и с условното наказание “лишаване от свобода” може да
се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото. В
настоящия случай подобен извод би могъл да бъде направен. Съдът прецени, че е възможно
постигане целите на генералната и специална превенция на наказанието, визирани в чл.36 от
НК, и без ефективно изтърпяване на наказанието при изпитателен срок в по голям размер
от минималния, предвиден в посочената разпоредба, а именно 3 / три/ години, считано от
влизане в сила на присъдата. В този смисъл е и константната практика на ВКС /Решение №
401/2002г. на ВКС, Решение № 528/1993г. на ВКС, Решение № 386/1973г. на ВКС и др./.
На осн. чл. 189, ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия направените по делото
разноски за експертизи и фотоалбуми в размер на 978,44 /деветстотин седемдесет и осем
лева и 44ст./ лева, като постанови заплащането им по сметка на ОП-София, ОСлО.
Съдът на основание чл.306, ал.1, т.4 от НПК постанови, веществените доказателства 1
бр. полиетиленов плик,черен на цвят с етикет с надпис на латиница върху същия „Adidas,,, 1
бр. руло от вестници вързани с канап; 1 бр. стъклен буркан с метална капачка с обтривки от
лява и дясна ръка на лицето Н. Г. ЕФТ., 1 бр. плюшена шапка, ярко червена на цвят, с
надпис върху същата на латиница „COOL WINTER", с изображение на сребриста снежинка
над надписа, да останат приложени по делото.
Воден от горното съдът постанови присъдата си.
8
Съобщи за изтекли лични данни