Протокол по дело №176/2020 на Военен съд - София

Номер на акта: 88
Дата: 10 декември 2020 г.
Съдия: Подполк.Лидия Петрова Евлогиева
Дело: 20206100200176
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 88
гр. София , 10.12.2020 г.
ВОЕНЕН СЪД – СОФИЯ в публично заседание на десети декември, през
две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:подполк.ЛИДИЯ П.

ЕВЛОГИЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от подполк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА
Наказателно дело от общ характер № 20206100200176 по описа за 2020
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
П Р О Т О К О Л

Днес, 10.12.2020 г., 09:30 часа, в град София, Съдебна палата, етаж 4,
зала № 18, в открито разпоредително заседание, Софийският военен съд в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: подп. ЛИДИЯ ЕВЛОГИЕВА

при секретар В.Димитрова и с участието на прокурора при Военно-окръжна
прокуратура – София полк. В******, разгледа НОХД № 176/2020 г. по описа
на Софийски военен съд.

На основание чл. 247в от НПК председателят ОТКРИ
разпоредителното заседание.

ЯВЯВА СЕ ПОДСЪДИМЯТ:
1. ******* Я. Х. М. на ** г., от ****** - София, роден на ******
година в град ***************** живущ в град София, бул. „******“
№*****************, български гражданин, с висше образование,
неженен, неосъждан, л.к. № ******, издадена от МВР – ****** на
1
****** г., ЕГН **********. Получил препис от обвинителния акт,
препис от разпореждането на съда и съобщение за съдебното заседание
на 27.10.2020 г. Явява се лично и с адв. В*********** С****** П******
от САК - София, редовно упълномощен от досъдебното производство
/приложено пълномощно на лист 90 от досъдебното производство/.
Без отводи към състава на съда, прокурора и секретаря.

На основание чл. 15, ал. 3 от НПК председателят разясни на
подсъдимият процесуалните му права.

ЯВЯВА СЕ ГЛАВЕН ЮРИСКОНСУЛТ Т................Ю.........К...... –
упълномощен представител на ощетеното юридическо лице Изпълнителна
агенция *************, редовно призован. Получил препис от
разпореждането на съда и съобщение за съдебното заседание на 27.10.2020 г.,
препис от обвинителния акт и необходимите извлечения от материалите по
делото.
Без отводи към състава на съда, прокурора и секретаря.

Председателят разясни възможността на страните в хода на
разпоредителното заседание по делото да изразят становище по въпросите по
чл. 248, ал.1, т.1-8 от НПК, както и за последиците от влязлото в сила
определение на разпоредителното заседание.
Председателят ДОКЛАДВА постъпилите в срока по чл. 247б ал. 3 и ал.
4 НПК писмени документи – ПИСМЕНО СТАНОВИЩЕ по въпросите на чл.
248, ал.1 т. 1-8 НПК, вх.№10180/03.11.2020 г. по описа на СВС от адв.
В*********** С****** П****** – защитник на подсъдимия Я. Х. М.;
ИСКАНЕ за конституиране като граждански ищец от Изпълнителна агенция
„***********************“, вх. № *********** г. по описа на СВС;
ИСКАНЕ по гражданския иск от Изпълнителна агенция
„***********************“, вх. № ****************** г. по описа на СВС

ПРОКУРОРЪТ: Госпожо председател, предвид възраженията за
допуснати съществени процесуални нарушение в досъдебното производство
по делото, аз давам съгласие преди да се разгледат въпроса за конституиране
на ***************** като страна в производството и за граждански иск,
отношение да се вземе, след становища по конкретните възражения.
2
ГЛАВЕН ЮРИСКОНСУЛТ Т................Ю.........К...... : Аз също не
възразявам да се разгледат възраженията за допуснати съществени
нарушения. По делото е приложено и писмено становище по въпросите на чл.
248, ал.1, т.1-8 НПК, което аз напълно поддържам.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. В*********** П******: Според мен няма
пречка да се конституира Изпълнителната агенция. Предоставям на съда.
Намирам, че следва да се вземе становището на всички участници в
разпоредителното заседание по делото.
ПОДСЪДИМИЯТ ******: Присъединявам се към казаното от
защитата ми.

Становища по хода на разпоредителното заседание по делото:

ПРОКУРОРЪТ: Не е налице процесуална пречка за даване ход на
разпоредителното заседание.
ГЛАВЕН ЮРИСТКОНСУЛТ Т..........К..........: Да се даде ход на
разпоредителното заседание.
ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ П****** : Да се даде ход на
разпоредителното заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ Я. Х. М.: Да се даде ход на разпоредителното
заседание.

Съдът след съвещание, като се съобрази с явяването на прокурора, на
подсъдимия и неговия защитник, и с техните изявления, намира че не са
налице процесуални пречки за даване ход на разпоредителното заседание,
поради което и на основание чл. 248 от НПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на разпоредителното заседание по делото.

Председателят пристъпи към изслушване на лицата по чл. 247б, ал.1 и
3
ал.2 НПК по всички въпроси, посочени в чл. 248, ал.1, т.1-8 отНПК

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия, делото е родово и местно
подсъдно на СВС. Няма основания за спиране или прекратяване на същото.
Съгласен съм първо да бъде разгледано възражението на колегата за
допуснати процесуални нарушения по делото. Ще взема становище по
останалите въпроси, след като изслушам възражението на защитата за
процесуални нарушения. Запознат съм със становището на защитата.

ГЛАВЕН ЮРИСКОНСУЛТ Т..........К..........: Съгласен съм със
становището на колегата, която е взела отношение по тези въпроси и
поддържам същото. Съгласен съм да се разгледа първо т. 3 по чл. 248. НПК
за допуснати съществени процесуални нарушения. Запознат съм с
становището на защитата.

АДВОКАТ П******: Делото е местно и родово и подсъдно на
настоящият военен състав на СВС. Поддържам изцяло депозираното от мен
писмено становище.
Считам, че са допуснати съществени процесуални нарушения довели до
ограничаване на процесуалните права на подзащитния ми ******, а именно:
В обвинителния акт не е посочено и не е изяснено, дали на 04.11.2019 г.
в гр. София, с действията си ******* ****** е унищожил, или-пък е повредил
чужда движима вещ, по смисъла на разпоредбата на чл. 216, ал.41 във вр. ал.1
от НК.
На стр. 2 обвинителния акт е изписано: „Въпреки, че вратата била
затворена, а понеже била автоматична, не можела да се отвори ръчно, а била
заключена обвиняемият ****** решил да влезе през тази врата и за това свое
намерение – употребил физическа сила и проявил упорство като отворил
вратата, принудително навътре като при това причинил повреди по вратата и
зъбната лента служеща за движението й и счупил два броя стопери.
Действията му по принудително отваряне, деформиране и счупване на части
от нея, били забелязани от…“
На стр. 3 от обвинителния акт е визирано: „Св. Керефеин и Балдачка
проверили доколко е повредена вратата и установили, че макар и да я върнали
на релсата , не можела да се движи по цялата релса , а имала ограничено
движение и остава в полуотворено положение. Моторът работел но
механизмът не можел да води до вратата и да я затвори или отвори докарай.
4
Затова оставили вратата в отворено положение …“
На стр. 4 от обвинителния акт е констатирано: „На 04.11 около 10.15 в
гр. София унищожил противозаконно чужда движима вещ плъзгаща се врата
за автомобили чрез блъскане и натиск ръчно отворил вратата… при което
причинил повреди по вратата и зъбната лента, служеща за движението й и
счупил два броя стопери „
На стр.5 обвинителния акт е изписано:“Умисълът за съзнателното и
целенасочено увреждащо отваряне на вратата е ясно заявен обв.****** пред
свидетелите..мотивът да унищожи вратата е такъв, че не обосновава
прилагане на правилата за крайна необходимост“.
На стр. 6 от обвинителния акт е констатирано: „На 04.11.2019 г.
унищожил чужда движима вещ, на стойност 2300лв., а именно-входна врата
за автомобили,…..“
Б/В в обвинителния акт не е установено и посочено по категоричен
начин какъв е размерът на причинената вреда.
В страница 3 от обвинителния акт е изписано че „размерът на
причинената щета към датата на деянието е на стойност 1270,50 лв. без ДДС
или по пазарни цени на населението с ДДС-1524,60лв.
-в страница 4 от обвинителния акт е визирано:“…унищожил
противозаконно чужда движима вещ на стойност 1270 лв. без ДДС
/1524,60лева с ДДС/“
В диспозитива на обвинителния акт на л. 6 е изписано: „На 04.11.2019 г.
унищожил чужда движима вещ, на стойност 2300лв., а именно-входна врата
за автомобили,…..“
От обвинителния акт не става ясно дали подзащитният ми е обвинен в
повреждането на чужда движима вещ, или в унищожаването на такава, с
оглед разпоредбата на чл. 216, ал. 4 във връзка с ал.1 НК. От обвинителния
акт не става ясно и на каква стойност 1270,50 лв. или на стойност 1524.60 лв.,
или пък на стойност около 2300лв. Считам, че по отношение на обвиняемия,
са налице основания за освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание. Деянието за което е обвинен ****** е по чл.
216, ал. 4 във вр. ал. 1 от НК, като за него е предвидено наказание „лишаване
от свобода“ или глоба от 100 до 300 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 78 А - пълнолетно лице се освобождава от
наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от хиляда до пет
хиляди лева, когато са налице едновременно следните условия:
а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три
години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от
5
свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;
б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на този раздел;
в) причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.
Считам, че ****** е отговарял и отговаря на тези условия за
освобождаване от наказателна отговорност за престъпление по чл. 116, ал. 4,
вр. с ал. 1 НК. Подзащитният ми не е осъждан и е възстановил причинените
от него вреди.
Невярно е твърдението че ****** бил отказал да възстанови
причинените вреди. ******* ****** изрично е направил устно изявление
пред прокурора от ВОП полк.В******, че желае да заплати стойността на
повредената врата.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че по аналогични случаи е
налице Констатирана съдебна практика на ВКС решение №56/2004 г. II н.с.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия, така изразеното становище
от страна на защитника на подсъдимия е неоснователно и следва не бъде
уважавано по следните съображения:
На досъдебното производство, на обвиняемия ******, на дата
04.09.2020 г., е повдигнато точно и конкретно обвинение за извършено от
него престъпление по чл. 216 ал.4 във вр. ал. 1 НК. В обвинителния акт
изключително подробно е описано, как е извършено това деяние, по какъв
начин, цитирани са и свидетели, които са го видели, цитирани са и
съответните стойности.
Действително е допуснато едно разминаване, бих го нарекъл техническа
грешка - обвиняемия е предаден на съд за престъпление по чл. 216 ал. 4 вр. ал.
1 НК, дотолкова доколкото в обвинителния акт при техническото изписване,
следва да се въведе абсолютно точно постановлението за привличане в
качеството на обвиняем. Квалификацията на деянието е абсолютно същата, но
не конкретизирана стойността 1270 лева без ДДС, и 1524 лева с ДДС, така
както е заключението на експертизата. С други състави съм практикувал като
ми бъде даден седмо дневен срок, за да мога да го конкретизирам, но
обвиняемия е получил постановление и то е за същото. Касае се за
техническа грешка, че в диспозитива на обвинителния акт, не е възведено
едно към едно с постановлението за привличане в качеството на обвиняем, а е
въведено както е образувано в досъдебното производство около 2300 лв. и в
момента, в които са сканирали секретарките, те са сканирали вместо
постановлението в качеството на обвиняем, са сканирали диспозитива на
обвинителния акт. По никакъв не се нарушава правото на защита, дотолкова
6
доколкото с това постановление, се е запознал в присъствието на неговия
защитник на дата 04.09.2020 г. Другите констатирани от защитата
възражения, не може да се твърди, че са довели до нарушение на
процесуалните права на подсъдимия. Изключително подробно е описано в
обвинителния акт, какво, и как е направил.
Моля, да се има предвид, че обвиняемият многократно е бил приканван
да плати стойността, това е станало още при проверката на Военна полиция и
аз му казах тогава, след това е поканен официално и от агенцията.
Платежното се представя днес. Към момента на внасяне на обвинителния акт,
не съм имал законовите предпоставки за внасяне на делото по реда на чл. 78
А НК. Няма действия по делото, които да са порочни.
ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ П******/реплика/: Подзащитният ми не
е знаел каква сума трябва да заплати, затова не е внесена до сега.

ГЛАВЕН ЮРИСКОНСУЛТ Т..........К..........: Поддържам изцяло
становището на прокурора. Няма какво да добавя.
Считам, че не е нарушено правото на защита. Единствено по
досъдебното производство сме представили фактура и становище от страна
на дружеството към което сме се обърнали и което е доставило и монтирало
тази врата. Тя не може да бъде поправена и разходите затова нещо, а именно:
да се достави и монтира и другите щети които са на стойност 2700лв.,
представили сме фактура и платежни нареждане на тази сума и не знам дали е
взето предвид от вещото лице, затова гражданският иск е в такъв размер. Аз
трябва да проверя дали е постъпила тази сума, за която се представи днес
вносна бележка и считам, че тази сума е недостатъчна.
ПРОКУРОРЪТ (реплика): Считам, че така направените изявления от
представителя на Изпълнителната агенция са правилни и не виждам никаква
пречка в гражданско производство да си потърсят размера на причинените
щети, без това да затруднява наказателното производство. Вещото лице се е
съобразило със сумите и е дало заключение по пазарни цени.
АДВОКАТ П****** (дуплика): Категорично поддържам изложеното в
становището си. Представям и вносна бележка за заплатените щети както е
посочено в експертиза която е стойност с ДДС. Моля за я приемете.

ПОДСЪДИМИЯТ ******: Поддържам казаното от защитата.
Считам, че в обвинителния акт има голяма доза неистини. За мен той е
неясен. Така наречената „ унищожена“ врата, беше отнесена незнайно къде и
7
аз съм внесъл възражения в агенцията, че ако е необходимо да възстановя
вратата в пълен обем, искам старата такава да ми бъде предадена. Давал съм
два пъти обясненията пред Военна полиция, в първото не съм посочил ясно
дали искам, или не да върна щетата, но във второто съм заявил, че желая да
съдействам с всичко. Лично прочетох съдебно-оценителната експертиза и тя
оценява, не нанесената щета на вратата, като процентно унищожение или
нещо такова, а реално колко струва вратата на пазарни цени. Не разбирам
каква сума се търси от мен. Въпреки, че не бях съгласен с това, че трябва да
платя самата врата, по съвет на моя адвокат, аз я платих.
Считам, че ми е нарушено правота на защита. Аз платих щетата. Моля
да върнете делото на прокурора.

ПРОКУРОРЪТ (реплика)/: Госпожо председател, повтарям отново, не
е налице хипотеза връщане на делото на досъдебното производство. Никъде
не е налице противоречие за унищожаване и повреждане. Обвинението му е
повдигнато за унищожение а там където е изписано е механизма по който е
станал по отношение на сумата е 2300 лв. и тук в този си вид по никакъв
начин не е нарушен правото на защитата и е унищожил противозаконно
чужда движима вещ.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. П******: Представям и моля да приемете като
писмено доказателство по делото вносна бележка. Щетата е заплатена.
Сумата е 1524.60лева.
Внесената сума е съгласно сумата посочена в експертизата сума и с
оглед евентуалното приложение на чл. 78А НК .

ПРОКУРОРЪТ: Запознах се с вносната бележка. Вчера е направено
плащането. Не възразявам да бъде прието като писмено доказателство по
делото.
ГЛАВЕН ЮРИСКОНСУЛТ К..............: Запознах се. Да се приеме.

Съдът като взе предвид становището на страните и след съвещание
счита, че вносната бележка от 09.10.2020г. за сумата от 1524,60 лв. по
банкова сметка в полза на ИА „ВК и ВПД“ - МО е представена
своевременно, относима е към делото и следва да приеме като писмено
даказателство.
8
С оглед на изложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмено доказателство по делото по
делото вносната бележка от 09.10.2020г. за сумата от 1524,60 лв. по банкова
сметка в полза на *****************.
Председателят я прочете.

АДВОКАТ П******: Щом прокурорът не иска делото да се връща на
прокуратура аз Ви моля вие да прекратите делото и задължите прокуратурата
да внесе предложени за освобождаване от наказателна отговорност на
доверителя ми за налагане наказание по чл. 78 А НК.

След съвещание съдът, като взе предвид становището на страните по
въпросите по чл. 248, ал.1, т.1-8 от НПК и след съвещание намира, че делото
е подсъдно на СВС. Образувано е по внесен от Военноокражна прокуратура -
София обвинителен акт, с който обвиняемият кап. ЯНИ ХРИСТЕВ МИТЕВ е
предаден на съд за престъпление по чл. 216, ал.4, вр. ал.1 от НК.
Въз основа на обвинителния акт и данните по делото намирам, че не са
налице законовите предпоставки за разглеждане на делото в съдебно
заседание с призоваване на страните, като същото следва да бъде прекратено
на основание чл. 249, ал.1 и ал.2, вр. чл. 248, ал.1, т.3 от НПК, като делото се
върне на Военноокръжна прокуратура - София, по следните съображения:
Обвинителният акт не отговаря на изискванията на закона към
съдържанието му посочено в чл. 246 НПК. Неговото предназначение е да
задава основната рамката на обвинението и задължително в него следва да
бъдат посочени ясно, конкретно и недвусмислено фактите които обуславят
съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването
му, включително времето на извършване на извършване на деянието размера
на вредите. В конкретния случай в обстоятелствената част на обвинителният
акт (л.3, абз.3) досежно времето е посочено, че деянието е извършено на
04.11.2019г. около 10.15 часа, като в диспозитива на ОА е посочен друг час, а
именно 10.50ч. Несъответствието между обстоятелствена част и диспозитив
на ОА винаги съставляват съществено нарушение на процесуалните правила,
които не могат да бъдат отстранени в хода съдебното производство по делото,
тъй като нарушават правото на защита на обвиняемото лице и по-конкретно
да организира и осъществи защитата си, тъй като е поставено в невъзможност
9
да разбере в какво е обвинен.
На следващо място, на л. 3, абз. 8 от обстоятелствената част на
обвинителният акт е посочено, че „размерът на причинената щета към дата на
деянието е на стойност 1270,50 лв. без ДДС или по пазарни цени на
населението с ДДС – 1524.60 лв.“ Същевременно в диспозитива на
обвинителния акт е посочена стойност в размер на около 2 300 лева.
Размерът на причинената щета към дата на деянието следва да бъде
установена по категоричен начин от органите на досъдебното производство
по реда и със способите на НПК за да се формулира ясно и прецизно
обвинение, съответстващо на фактическия състав на приложимата
материално-правно разпоредба. Освен това недопустимо в диспозитива е
употребен терминът „около“ за размера на щетата, а тя следва да бъде точно
определена, тъй като съставлява факт от съставомерността на деянието, който
подлежи на доказване.
В диспозитива на обвинителния акт текстуално е посочено, че
„случаят не е маловажен“, но в цифровото изражение е налице съществено
несъответствие, тъй като е посочен чл. 216, ал.4, вр. ал.1 от НК 1, а не
основният текст. Същевременно на л. 5, т.6 от обстоятелствената част на
обвинителния акт прокурорът е посочил, че „случаят е маловажен по смисъла
на чл. 93, т.9 от НК“. Налице е противоречие между обстоятелствена част и
диспозитив. Преценката на вредните последици от органите на досъдебното
производство е и преценка дали извършеното представлява маловажен
случай, което обуславя задължение на прокурора да очертае какво е
обвинението по което следва да се защитава обвиняемото лице.
Противоречието между текстуалното и цифрово описание на обвинението
винаги съставлява съществено процесуално нарушение на процесуалните
правил в досъдебното производство. В този смисъл съдът не приема доводите
на държавното обвинение, че е допусната „техническа“ грешка. Не са налице
и основанията по чл. 248а от НПК, за процедура по отстраняване на очевидни
фактически грешки в обвинителния акт. Съдът счита, че пpилoжeниeтo нa
този инcтитyт ĸpиe процесуален pиcĸ, като в конкретния случай пpилaгaнeтo
мy зa peшaвaнe нa описаните в настоящото определение пpoблeми са пpeдмeт
нa дpyг процесуален ред, ĸaĸъвто е oтcтpaнявaнe нa cъщecтвeнo нapyшeниe нa
пpoцecyaлнитe пpaвилa, вĸлючитeлнo вътpeшни пpoтивopeчия в
oбвинитeлния aĸт. B пocлeднитe xипoтeзи тoвa вoди дo cъщecтвeнo
нapyшaвaнe пpaвoтo нa зaщитa нa предаденото на съд лице.
В диспозитива на обвинителния акт е посочено, че деянието е
извършено „публично, пред по-младши, равни и по-старши по звание и
длъжност офицери, отправили закани и обиди.“ В обстоятелствената част на
ОА липсва каквото и да е описание на такива факти.
Съдът намира за неоснователно становището на защита, че неправилно
10
делото е внесено в съда с обвинителен акт. От изключителната компетентност
на държавното обвинение е да прецени въз основа на доказателствата по
делото срещу кого, за какво престъпление и какъв акт ще внесе в съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 375 НПК и тази на чл. 242, ал.1 НПК, когато
прокурорът установи, че са налице основанията на чл. 78а НК, той внася
делото в съда мотивирано постановление, с което прави предложение за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание. Това действие е задължително за прокурора ако са налице
основанията за това, включително и щетите да са реално възстановени до
приключване на делото във фазата на досъдебното производство.
Установените противоречия и неясноти са от съществено значение
както за възможността на обвиняемия да научи точно в извършването на
какво е обвинен, с всички факти и обстоятелства относно време, място, начин
на извършване и съответния наказателен закон, по който следва да носи
отговорност, така и за съда, които разглежда делото.
Предвид констатираните съществени процесуални нарушения в хода на
досъдебното производство по делото, които се неотстраними в хода на
съдебното производство и на основание чл. 248, ал.5, т.1 вр. ал.1, т.3 и чл.
247, ал.1 и ал.2 НПК делото следва да бъде върнато на прокурора да
отстраняване на посочените в обстоятелствената част на определението
съществени отстраними процесуални нарушения, като съдът не следва да се
произнася по искането на ощетеното юридическо лица ***************** за
конституиране като страна по делото и предявения граждански иск.
С оглед на изложеното и на основание чл. 249, ал.1, т.1 и ал.2 във вр. чл. 248,
ал.1, т.3 НПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 176/2020г. по
описа на Софийски военен съд
ВРЪЩА делото на ВОП – София, за отстраняване на допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок
пред Военноапелативния съд.

Страните бяха уведомени, че на основание чл. 312, ал. 1 от НПК могат
11
да направят искания за поправки и допълнения в протокола в 3-дневен срок.
Председателят закри съдебното заседание в 10.35 ч.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


СЕКРЕТАР:
Съдия при Военен съд – София: _______________________
12