РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20211110216765 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Х. И. срещу наказателно постановление
/НП/ № 21-4332-018596/09.09.2021г., издаден от началник сектор към СДВР,
ОПП-СДВР, с който на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП
за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се оспорва издаденото НП като незаконосъобразно. Поддържа
се, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, като се
твърди, че същият е свали предпазния си колан, след като е бил спрян, за да
извади документите си. Наведени са и доводи за формална
незаконосъобразност на НП поради допуснати съществени процесуални
нарушения. Твърди се, че е допуснато нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 7 ЗАНН,
тъй като АУАН не съдържа точни данни на свидетелите, както и че
незаконосъобразно АУАН е съставен в присъствието на само един свидетел.
Жалбоподателят счита също така, че отсъства словесно изписване на закона,
в който се твърди, че се намира нарушената правна норма. Счита се, че не е
направена задължителната преценка за малозначителност на нарушението.
1
Моли се за отмяна на НП и за присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от
адв. К., който моли жалбата да бъде уважена по съображенията, изложени в
нея. Поддържа, че не е извършено вмененото нарушение, както и че АУАН и
НП страдат от формални пороци, а именно – липса на задължителни
реквизити.
Въззиваемата страна не изпраща представител.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 25.08.2021 г. около 01.45 часа жалбоподателят Н. Х. И. управлявал в
гр. София по бул. „Никола Петков” с посока на движение от ул.
„Монтевидео” към ул. „Бойчо Бойчев” собствения си л.а. “С” с ДК № . Св. К.
Б. и колегата му възприели обстоятелството, че водачът на лекия автомобил
„С” не е поставил обезопасителния си колан. Водачът бил спрян за проверка,
била установена неговата самоличност и св. К. Б. съставил на Н. Х. И. АУАН
№ 040519/25.08.2021 г. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление
№ 21-4332-018596/09.09.21г., издадено от началник сектор „Пътна полиция”
при СДВР.
Видно от заповед № 8121з-515/14.05.18г. на министъра на вътрешните
работи началник секторът на О”ПП” при СДВР е компетентен да издава
наказателни постановления за нарушения на ЗДвП, а св. Б. е оправомощен да
издава актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, а именно: показанията
на свидетеля К. Б., както и от събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
водят до отмяна на наказателното постановление. Както актът, така и
наказателното постановление са съставени и издадени от компетентни органи
2
при спазване на законовите изисквания.
И в АУАН, и в НП достатъчно ясно и конкретно са описани елементите
от обективната страна на административното нарушение, извършено от
жалбоподателя. Същото е подведено под съответстващата му правна норма,
посочена цифрово, с оглед на което правото на защита на жалбоподателя не е
нарушено. Фактът, че е посочена абревиатурата, а не пълното изписване на
Закона за движение по пътищата не нарушава правото на защита на
жалбоподателя, тъй като и словесното описание на нарушението, и цифровата
му квалификация по недвусмислен начин очертават
административнонаказателното обвинение.
Неоснователно е твърдението за нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на свидетеля очевидец,
вписан в АУАН с трите си имена и служебен адрес, които са напълно
достатъчни за индивидуализиране на неговата самоличност. При наличие на
свидетел очевидец необосновано се твърди в жалбата, че АУАН следва да се
състави в присъствието на двама други свидетели, каквато хипотеза би била
приложима само при условията на чл. 40, ал. 3 ЗАНН – при липса на
свидетели, присъствали при извършване или при установяване на
нарушението.
Съдът не споделя доводите за материална незаконосъобразност на НП.
Събраните по делото доказателства установиха, че Н. И. е осъществил от
обективна и субективна страна нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, като не е
изпълнил задължението си да не управлява моторно превозно средство, без да
използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът.
Показанията на актосъставителя, преценени в съвкупност с писмените
доказателства, безспорно доказаха извършването на нарушението. Съставът
на нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП урежда изпълнително деяние, което
го определя като формално нарушение, на просто извършване, осъществявано
чрез противоправно бездействие. С факта на неизпълнение на дължимото
правомерно действие обективният състав на нарушението е осъществен.
Същевременно следва да се отбележи, че в настоящото производство не се
релевираха доказателства, свидетелстващи за наличието на някоя от
хипотезите на чл. 137а, ал. 2 ЗДвП, изрично уреждаща изключените от
действието на общото задължение субекти, разрешаващи определени
3
категории лица да не използват обезопасителни колани.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че управлява автомобил без
колан, което е забранено /общественоопасния характер на деянието/; съзнавал
е общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените
отношения, свързани с осъществяване на транспорта, но пряко ги е целял.
Правилно и законосъобразно е преценен размерът на санкцията от 50
лева, наложена на нарушителя, същият е абсолютно определен в разпоредбата
на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП и не дава възможност за
индивидуализация. Съдът приема, че нарушението не е маловажно, същото не
се отличава по степен на обществена опасност от други нарушения от същия
вид, с оглед на което възражението в тази насока също е неоснователно.
Не са налице основания за присъждане на разноски, тъй като
въззиваемата страна не е била представлявана в съдебното производство.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-
018596/09.09.2021г., издадено от началник сектор към ОПП-СДВР, с което на
Н. Х. И. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4