О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№______________
гр.Варна, …...04.2019г.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
ч.т.д №223
по описа за 2019 г. на ВнАС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по
частна жалба от „ЗАД ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, гр.София, чрез адв.С., срещу
постановеното определение №107/25.02.2019г. по т.д.№37/2019г. на ОС – Добрич, с
което производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила акт на
производството по т.д.№500/2018г. на Апелативен съд – София, на основание
чл.229, ал.4 от ГПК.
В жалбата се твърди,
че определението е неправилно. Твърди се, че между жалбоподателя и Росица
Борисова Ангелова е образувано производство по предявен иск с правно основание
чл.226 от КЗ /отм/. Първоинстанционното производство е приключило с решение, с
което в полза на ищцата е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 120 000лв. Решението е обжалвано и е образувано
в.г.д.№500/2018г. по описа на АС – София.
Излага се още, че в
хода на производството ищцата е прехвърлила вземането си спрямо въззивника за
неимуществени вреди с договор за цесия от 25.07.2016г. в полза на Н.С.В., която
е била предявена на жалбоподателя на 24.08.2018г.
Предявяването на
цесията е основание за предявяване на отрицателния установителен иск срещу Н.В.,
с който се цели да бъде установена със сила на пресъдено нещо недължимостта на
вземането, чието плащане се претендира от цесионера.
Твърди се, че
воденият процес между жалбоподателя и неучастващото в производството лице –
Росица Ангелова няма преюдициално значение за предявения отрицателен
установителен иск, поради липса на идентичност на страните по делата. Напротив,
производството по спряното дело е преюдициално по отношение на иска с правно
основание чл.226 от КЗ /отм./, тъй като с постановеното решение съдът ще
разреши въпросът кой е титуляр на вземането за обезщетение за неимуществени
вреди.
По същество се
претендира отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Ответникът по жалбата
Н.С.В., редовно призован, не е депозирал писмен отговор и не изразява становище
по жалбата.
Частната жалба е
подадена в срока по чл.274 от ГПК и е допустима.
Съдът, след преценка
на изложените в жалбата съображения и материалите в преписката от т.дело №37/2019г.
на ОС - Добрич, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред
ОС - Добрич е образувано по предявен иск от „ЗАД ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД,
гр.София срещу Н.С.В. за приемане за установено, че ответникът няма вземане за
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Росица Борисова Ангелова от
смъртта на сина й, настъпила при ПТП на 07.02.2015г., спрямо ищеца,
претендирано на основание Договор за цесия от 25.07.2016г.
В исковата молба се
твърди, че на 26.07.2015г. Росица Борисова Ангелова е предявила иск срещу „ЗАД
ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, гр.София с правно основание чл.226 от КЗ/отм./ за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
смъртта на сина й Росен Радев Ангелов.
С постановеното
решение съдът е осъдил ищеца да заплати на Росица Ангелова сумата от
120 000лв., ведно със законната лихва върху нея. Твърди се, че към
настоящия момент производството не е приключило с влязъл в сила акт, тъй като решението
е обжалвано и е висящо пред Апелативен съд - София.
На 24.08.2018г.
ищецът е получил уведомление, ведно с приложен договор за цесия от 25.07.2016г.
с нотариална заверка на подписите, сключен между Росица Ангелова и Н.В., с
който последният е придобил вземането на
Росица Ангелова от „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД за обезщетение за претърпени
имуществени и неимуществени вреди, причинени от ПТП на 07.02.2015г. от смъртта
на Росен Радев Ангелов.
Твърди се, че
договорът за цесия не е надлежно съобщен на ищеца. Вземането, предмет на същия
не е ликвидно и изискуемо и е предмет на съдебен спор. Договорът е сключен при
липса на съгласие за размера на прехвърленото вземане и е нищожен поради
невъзможен предмет, предвид характера на прехвърленото вземане.
С влязло в сила
определение делото е изпратено за разглеждане в Окръжен съд – Добрич, на
основание чл.118 от ГПК.
С определение
№107/25.02.2019г. производството по т.д.№37/2019г. на ОС – Добрич е спряно до
приключване с влязъл в сила акт на производството по в.т.д.№ 500/2018г. на САС.
В същото е прието, че спорът по посоченото дело има преюдициално значение, тъй
като с решението по него ще се установи със сила на пресъдено нещо вземането на
правоимащото лице за неимуществени вреди, предмет на атакуваната пред съда
цесия.
Разгледана по същество частната жалба е
основателна.
Съгласно константната
практика на ВКС, за да е налице основание за спиране, е необходимо спорът по
в.г.д.№500/2018г. на САС да е обуславящ за въпросите предмет на разглеждане в производството
по висящия пред ОС – Добрич отрицателен установителен иск, т.е. със същия да се
разрешава спор, който е от значение за предмета на разглеждане на делото.
Съдът намира, че в
настоящия случай, независимо от недостатъчната индивидуализация на предявения
иск, такава обусловеност и преюдициалност между двете дела не е налице.
Въпросът за размера на прехвърленото вземане, включително и неговото
съществуване, предмет на иска по чл.226 от КЗ /отм./, няма да рефлектира върху
изхода на повдигнатия пред ОС – Добрич спор, с предмет съществуването и
действителността на договора за цесия, от който ответникът черпи права.
Действителността на
договора за цесия не е обвързана от съществуването, ликвидността и
изискуемостта прехвърленото с него вземане, доколкото е допустимо да се
прехвърлят условни, срочни и спорни права. Още повече, че в настоящия случай
договорът за цесия е сключен на 25.07.2016г., в хода на висящото производство
по установяване на вземането, образувано през 2015г., като отричането му със сила
на пресъдено нещо ще е задължително и за цесионера - приобретател по смисъла на чл.226, ал.3 от ГПК.
От
всичко гореизложено следва, че не са налице основанията на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за спиране на производството по т.д.№83/2018г. на ОС – Добрич, поради което
обжалваното определение следва да бъде отменено.
Воден от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №107/25.02.2019г.
по т.д.№37/2019г. на ОС – Добрич, с което производството по делото е спряно, на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
ВРЪЩА делото на ОС – Добрич за
продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: