Решение по дело №348/2021 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 246
Дата: 4 октомври 2021 г. (в сила от 4 октомври 2021 г.)
Съдия: Екатерина Тихомирова Георгиева Панова
Дело: 20214400500348
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 246
гр. Плевен, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-

ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Евгения М. Русева
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20214400500348 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 260182 от 2.03.2021 г по гр. дело 5659/2020г по
описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ
предявения от П. Р. П., ЕГН **********, от с.***, ул.*** №8, К. ИВ.
П., ЕГН **********, от гр.Пловдив, ж.к.*** бл.184, вх.Б, ап.24, и ЕЛ. ИВ. Т.,
ЕГН **********, от с.***, ул.*** №24, тримата чрез адв.В. К. при ПлАК,
против П. СТ. Ц., ЕГН **********, от гр.Плевен, ул.*** №32, ап.5, иск с
правно основание чл.28, ал.2 от ЗАЗ, за разваляне на сключения на
20,01,2014 г. Договор за аренда на недвижим имот - земеделска земя,
представляващ акт №41, том I, рег.№289 от 20,01,2014 г. на нотариус С.Л.,
вписан в Служба по вписванията - Плевен вх.№469/21,01,2014 г., том 1, акт
№159, дело №160/2014 г. поради забавяне плащането на арендното плащане
за стопанските 2017/2018 и 2018/2019 година с повече от три месеца, по
отношение на следните имоти - 1/ПИ с идентификатор 12601.30.65. по КККР
на с.***, общ.***, обл.Плевен, одобрени със заповед №РД-18-237/10,04,2019
г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ — местност ***, с площ на имота по скица
№15-461251/04,06,2020 г. на СГКК-Плевен от 3000 кв.м., трайно
предназначение на територията - земеделска; начин на трайно ползване -
нива; категория на
земята - шеста; номер по предходен план - 030065, при граници и съседи
нацелия поземлен имот:12601.30.66., 12601.30.55., 12601.30.64., 12601.29.809.;
1
2/ПИс идентификатор 12601.30.64. по КККР на с.***, общ.***, обл.Плевен,
одобрени със заповед №РД-18-237/10,04,2019 г. на ИД на АГКК,адрес на ПИ -
местност ***, с площ на имота по скица №15-461246/04,06,2020 г. на СГКК-
Плевен от 3000 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска;
начин на трайно ползване - нива; категория на земята- шеста; номер по
предходен план - 030064, при граници и съседи на целияпоземлен имот:
12601.30.65., 12601.30.55., 12601.30.17., 12601.29.809.; З/ПИ сидентификатор
12601.30.66. по КККР на с.***, общ.***, обл.Плевен,одобрени със заповед
№РД-18-237/10,04,2019 г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ -
местност ***, с площ на имота по скица №15-461254/04,06,2020 г. на СГКК-
Плевен от 3000 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска;
начин на трайно ползване — нива; категория на земята — шеста; номер по
предходен план — 030066, при граници и съседи на целия поземлен имот:
12601.30.67., 12601.30.55.,12601.30.65.,12601.29.809.,КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛИЛ е също така предявеният от П. Р. П., ЕГН **********,
от с.***, ул.*** №8, К. ИВ. П., ЕГН **********, от гр.Пловдив, ж.к.***
бл.184, вх.Б, ап.24, и ЕЛ. ИВ. Т., ЕГН **********, от с.***, ул.*** №24,
тримата чрез адв.В. К. при ПлАК, против П. СТ. Ц., ЕГН **********, от
гр.Плевен, ул.*** №32, ап.5, иск с правно основание члЗО, ал.1 от ЗАЗ за
осъждане на П. СТ. Ц., ЕГН **********, от гр.Плевен, ул.*** №32, ап.5, да
върне на П. Р. П., ЕГН **********, от с.***, ул.*** №8, ПИ с идентификатор
12601.30.65. по КККР на с.***, общ.***, обл.Плевен, одобрени със заповед
№РД-18-237/10,04,2019 г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ -местност ***, с площ
на имота по скица №15-461251/04,06,2020 г. на СГКК-Плевен от 3000 кв.м.,
трайно предназначение на територията - земеделска; начин на трайно
ползване — нива; категория на земята — шеста; номер по предходен план -
030065, при граници и съседи на целия поземлен имот: 12601.30.66.,
12601.30.55., 12601.30.64., 12601.29.809.; да върне на К. ИВ. П., ЕГН
**********, от гр.Пловдив, ж.к.*** бл.184, вх.Б, ап.24, ПИ с идентификатор
12601.30.64. по КККР на с.***, общ.***, обл.Плевен, одобрени със заповед
№РД-18-237/10,04,2019 г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ - местност ***, с
площ на имота по скица №15-461246/04,06,2020 г. на СГКК-Плевен от 3000
кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска; начин на трайно
ползване - нива; категория на земята - шеста; номер по предходен план -
030064, при граници и съседи на целия поземлен имот: 12601.30.65.,
12601.30.55., 12601.30.17., 12601.29.809.; да върне на ЕЛ. ИВ. Т., ЕГН
**********, от с.***, ул.*** №24, ПИ с идентификатор 12601.30.66. по КККР
на с.***, общ.***, обл.Плевен, одобрени със заповед №РД-18-237/10,04,2019
г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ - местност ***, с площ на имота по скица
№15-461254/04,06,2020 г. на СГКК-Плевен от 3000 кв.м., трайно
предназначение на територията — земеделска; начин на трайно ползване —
нива; категория на земята — шеста; номер по предходен план — 030066, при
граници и съседи на целия поземлен имот: 12601.30.67., 12601.30.55.,
12601.30.65., 12601.29.809., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от П. Р. П., К. ИВ. П.
2
и ЕЛ. ИВ. Т. ,в която се възразява, че решението е незаконосъобразно като
съдът неправилно е приложил материалния закон, допуснал е съществени
процесуални нарушения и е налице непълнота при обсъждане на събраните
доказателства. Възразява се, че съдът е допуснал процесуално нарушение
като е приел като доказателства писмени такива, които не са били
представени с отговора на исковата молба, а едва след това в първото по
делото заседание. Възразява се ,че съдът не е обсъдил всички възражения и
доводи на ищците пред първата инстанция. Възразява се, че РС – Плевен не
прави разлика между собственици и съсобственици на имотите като
разпоредбите на 3 ал.4 от ЗАЗ и на чл. 30 ал.3 от ЗС не са вече приложими
след ликвидиране на съсобствеността. В този смисъл е следвало да се
приложи разпоредбата на чл. 17 ал.1 и 2 от ЗАЗ. Възразява се, че съдът не е
обсъдил постановеното решение по гр. дело № 5784/2018 г на РС – Плевен и
по в.гр. дело № 192/2019 г на Пл ОС, които са били задължителни за
решаващия съд. Възразява се, че жалбоподателите са страни по договора за
аренда и на същите следва да се заплащат арендните плащания. Извършените
плащания на други лица са незаконосъобразни. Претендира се отмяна на
постановеното решение и постановяване на друго, с което да се уважат
предявените искове.
Въззиваемата страна П. СТ. Ц. оспорва жалбата като неоснователна
и възразява, че ПлРС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е
постановил правилно и законосъобразно решение. Претендира се
потвърждаване на атакуваното решение на РС.
Останалите въззиваеми страни не вземат становище по жалбата.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на договор за аренда,
страните по този договор, извършени плащания и тяхната надлежност,
условия за разваляне на договора за аренда, собствеността върху процесните
имоти, предмет на договора и наличието на условия за връщане на имотите

3
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА И ОСНОВАТЕЛНА,НО НЕ ПО
СЪОБРАЖЕНИЯТА, ИЗЛОЖЕНИ В НЕЯ


РЕШЕНИЕТО на РС е недопустимо
РС – Плевен е приел, че от представените преписи-извлечения от
решение №1866/03,11,2017 г., постановено по гр.д.№8310/2016 г. на ПлРС, се
установява, че на основание чл.353 от ГПК са разпределени допуснатите до
делба земеделски земи, като ищцата П. Р. П., ЕГН **********, от с.***,
ул.*** №8, е получила в дял и е станала собственик на ДЯЛ II /втори/ - НИВА
с площ от 3,000 дка., /2,931 дка. шеста категория и 0,069 дка. трета
категория/, находяща се в м.***, съставляваща имот, №030065 по плана за
земеразделяне на с.***, при граници и съседи по скица: имот №030066 —
нива на наследниците на Г.П.Д. и други, имот №000809 — полски път на
Община ***, имот №030064 — нива на наследниците на Г.П.Д. и други, имот
№030055 — нива на Ц.М.Н., на стойност 2 490,00 лева; ищецът К. ИВ. П.,
ЕГН **********, от гр.Пловдив, ж.к.*** бл.184, вх.Б, ап.24, е получил в дял и
е станал собственик на ДЯЛ I /първи/ — НИВА с площ от 3,000 дка., /2,931
дка. шеста категория и 0,069 дка. трета категория/, находяща се в м.***,
съставляваща имот №030064 по плана за земеразделяне на с.***, при граници
и съседи по
скица: имот №030017 - нива на „Серес" АД, имот №000809 - полски път на
Община ***, имот №030065 - нива на наследниците на Г.П.Д. и други, имот
№030055 - нива на Ц.М.Н., на стойност 2 490,00 лева, а ищецът ЕЛ. ИВ. Т.,
ЕГН **********, от с.***, ул.*** №24, е получила в дял и е станала
собственик на ДЯЛ III /трети/ - НИВА с площ от 3,000 дка., /2,931 дка. шеста
категория и 0,069 дка. трета категория/, находяща се в м.***, съставляваща
имот №030066 по плана за земеразделяне на с.***, при граници и съседи по
скица: имот №030065 - нива на наследниците на Г.П.Д. и други, имот
№000809 - полски път на Община ***, имот №030067 — нива на
наследниците на Г.П.Д. и други, имот №030055 - нива на Ц.М.Н., на стойност
2 490,00 лева.
От представеното копие от Договор за аренда на недвижим имот -
земеделска земя от 20,01,2014 г., нотариално заверен, вписан в Служба по
вписванията - Плевен с вх.рег.№469 от 21,01,2014 г., Акт №159, том 1, дело
№160/2014 г., се установява,според РС, че е сключен между отв.М.Х. като
арендодател и отв.П.Ц. като арендатор, за следните недвижими имоти:
1/поземлен имот с площ от 2,257 дка., четвърта категория, в местността
Извън регулация, съставляваща имот №000908 по плана за земеразделяне на
с.***; 2/поземлен имот с площ от 19,005 дка., пета и трета категория, в
местността Отвъд шаварна, съставляваща имот №013006, по плана за
земеразделяне на с.***; З/поземлен имот с площ от 17,996 дка., шеста и трета
категория, в местността ***, съставляваща имот №030016 по плана за
земеразделяне на с.***; 4/поземлен имот с площ от 12,503 дка., трета
4
категория, в местността Долни лозя, съставляваща имот №098030 по плана за
земеразделяне на с.***, като е уговорено арендно плащане в размер на 20,00
лева на декар. Срокът на договора е 15 стопански години, считано от
01,10,2017 г. От представеното копие от Решение №105 от 06,01,1995 г. на
ПК-*** се установява, че процесната нива от 62,300 дка. /имот №118005/ е
възстановена на наследниците на Петър Янков Мишев.
От представеното в заверено копие известие по ТЕЛЕПОЩА от
27,09,2018 г., се установява, според РС, че ищците са отправили предложение
до ответницата за изменение на размера на арендното плащане по Договора за
аренда от 20,01,2014 г., нотариално заверен, вписан в Служба по вписванията
— Плевен с вх.рег.№469 от 21,01,2014 г., Акт №159, том 1, дело №160/2014
г., от 20,00 лева на декар на 50,00 лева на декар.
От представеното копие от Скица №15-461251-04,06,2020 г. се
установява,според РС, че ПИ с идентификатор 12601.30.65. в землището на
с.***, с номер по предходен план 030065, е собственост на П. Р. П..
От представеното копие от Скица №15-461246-04,06,2020 г. се
установява, според РС, че ПИ с идентификатор 12601.30.645. в землището на
с.***, с номер по предходен план 030064, е собственост наК. ИВ. П..

От представеното копие от Скица №15-461254-04,06,2020 г. се
установява,според РС, че ПИ с идентификатор 12601.30.66. в землището на
с.***, с номер по предходен план 030066, е собственост на ЕЛ. ИВ. Т..
От представеното копие от РКО от 19,12,2018 г. се установява, според
РС, че на посочената дата на М. ИВ. ХР. е заплатена сумата от 450,00 лева, с
основание - аренда за стоп.2017/2018 г., ***, №030065, №030064, №030066.
От представеното копие от РКО от 12,12,2019 г. се установява,според
РС, че на посочената дата на М. ИВ. ХР. е заплатена сумата от 450,00 лева, с
основание - аренда за стоп.2018/2019 г., ***, №030065, №030064, №030066.
РС е приел, че договорът за аренда от 20,01,2014 г. е сключен за срок от
15 години. Това обуславя наличието на предпоставката по чл.28, ал.2 от ЗАЗ,
от значение едновременно за допустимостта на иска и една от предпоставките
за неговата основателност.
Видно от доказателствата по делото е било,че процесиите имоти /само че
като имот №030016 в землището на с.***/ към стопанската 2017/2018 г. все
още е са били съсобствени между ищците, А.Г.А. и М. ИВ. ХР., доколкото
решението по извършване на делбата, постановено по гр.д.№8310/2016 г. на
ПлРС е влязло в законна сила на 24,02,2018 г., когато стопанската година е
била започнала.
Безспорно е по делото, според РС, че ответницата е била арендатор на
процесии три имота, доколкото същите са образувани от имот №030016 в
землището на с.***, който е предмет на процесния договор за аренда от
20,01,2014 г., нотариално заверен, вписан в Служба по вписванията — Плевен
с вх.рег.№469 от 21,01,2014 г., Акт №159, том 1, дело №160/2014 г.
5
Съгласно чл.З, ал.4 от ЗАЗ, според РС, когато договорът за аренда е
сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя,
отношенията помежду им се уреждат съгласно чл.ЗО, ал.З от ЗС. Цитираната
разпоредба гласи, че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на
общата вещ съразмерно с частта си. С оглед на така цитираните разпоредби се
налага изводът,според РС, че договорът за аренда може да се сключи само от
един или само няколко от собствениците на земеделската земя и когато някой
от съсобствениците има претенции, то тези отношения се уреждат между
съсобствениците съобразно квотното съотношение на съсобственост както по
отношение на правата, така и по отношение на задълженията.
РС е приел, че договорът е сключен само от един от съсобствениците,
като този договор има действие и по отношение на останалите съсобственици
съгласно разпоредбата на чл.З, ал.4 от ЗАЗ, които уреждат отношенията по
между си съгласно чл.ЗО, ал.З от ЗС. Нормата на чл.З, ал.4 от ЗАЗ е
императивна, поради което е директно приложима без да дава възможност за
преценка по приложението й. В този смисъл съдът намира, че разпоредбата на
чл.З, ал.4 от ЗАЗ препраща конкретно към текста на чл.ЗО, ал.З от ЗС в
императивна форма.

Според РС правилото на чл.З, ал.4 от ЗАЗ има своето широко
приложение по отношение на почти всички нормативни актове, свързани с
реституцията и разпореждането със земеделските земи. Приема се, че
упражненото право на един от съсобствениците ползва всички останали, тъй
като от житейска гледна точка често е трудно да бъдат изискани
волеизявления от всички съсобственици и това би възпрепятствало
процедурите по възстановяване на земеделската земя и на ползването й. За
арендните отношения този принцип е намерил приложение в чл.З, ал.4 от
ЗАЗ, тъй като се приема от законодателя, че е практически възможно само
един от съсобствениците да действа в полза на всички останали при
отдаването на земята под аренда. В конкретния случай договорът е сключен
на основание чл.З от ЗАЗ — тоест от съсобственик на отдавания за ползване
обект - земеделска земя. Страна по него не са ищците по делото, а само М.
ИВ. ХР.. Договорът за аренда следва да се приеме, че е подписан при
условията на чл.З, ал.4 от ЗАЗ. Тази законова разпоредба визира, че когато
договорът е сключен само от някой от съсобствениците на земеделска земя,
отношенията помежду им се уреждат съгласно чл.ЗО, ал.З от ЗС. Цитираната
разпоредба урежда хипотезата, при която един или някой от съсобствениците
са сключили договор и са получили плодовете от общата вещ, които се
следват на всички съсобственици. Отдаването под аренда, като действие на
обикновено управление, е такова, което може да бъде извършено
самостоятелно и без съгласието на останалите участници в общността. В този
случай възниква арендно правоотношение само между този съсобственик, в
качеството му на арендодател, и арендатора. Останалите съсобственици нямат
вземане срещу арендодателя за припадащата им се част от арендата. Искът за
получаване на припадащата се част от гражданските плодове се предявява
срещу съсобственика, сключил договора или получил плащането. В
настоящия случай от доказателствата по делото се установява, че за
6
стопанските 2017/2018 и 2018/2019 г. сключилият арендния договор М.Х. е
получил арендното плащане и при това положение възникналите
имуществени спорове във връзка със сключения договор за аренда следва да
се уреждат между него и останалите съсобственици /за стоп. 2017/2018 г./ и
между него и собствениците на индивидуалните имоти /за стоп.2018/2019 г./
съгласно разпоредбата на чл.ЗО, ал.З от ЗС. Както бе посочено по-горе,
нормата на чл.З, ал.4 от ЗАЗ, е императивна, поради което е директно
приложима без да дава възможност за преценка по приложението й. В този
смисъл и тъй като разпоредбата на чл.З, ал.4 от ЗАЗ препраща конкретно към
текста на чл.ЗО, ал.З от ЗС в императивна форма, съдът намира, че е
недопустимо в посочения случай да се прилага друга норма извън изрично
посочената разпоредба на чл.ЗО, ал.З от ЗС. Действително по принцип
специалната норма на определен закон не изключва възможността за
приложение на друг закон, но само извън уредените в специалната норма
случаи.
РС е приел, че действително са налице данни, че ответницата е била
запозната с обстоятелството, че съсобствеността върху имотите, предмет на
арендния договор, е била ликвидирана посредством делба, най-малкото с
оглед обстоятелството, че в цитираните по-горе РКО е посочила

номерата на трите НОВООБРАЗУВАНИ имота на ищците. Арендаторът
дължи плащане ОБАЧЕ само на арендодателя, с когото е сключил договора за
аренда, който от своя страна е длъжен да разпредели полученото между
останалите собственици съобразно дяловете им. Искът за получаване на
припадащата се част от гражданските плодове се предявява срещу
съсобственика, сключил договора. В настоящия случай от доказателствата по
делото се установи, че за стопанските 2017/2018 г. и 2018/2019 г.
арендодателя М.Х. е получил арендното плащане и при това положение
възникналите имуществени спорове във връзка със сключения договор за
аренда следва да се уреждат между съсобствениците съгласно разпоредбата
на чл.ЗО, ал.З от ЗС.
Основателността на претенцията за разваляне на договора във всички
случаи, според РС, е обусловена от виновното неизпълнение на едната страна
по договора. В разпоредбата на чл.87 от ЗЗД е заложен принципът /приложим
в пълна степен и при арендните договори/, че развалянето на двустраните
договори е крайна мярка. Към същата се пристъпва само когато
неизпълнението не е незначително с оглед интересите на кредитора /чл.87,
ал.4 от ЗЗД/ и след като се изчерпят възможностите за неговото изпълнение.
Установи се от представените РКО, че и за двете стопански години
плащането е извършено на лицето, сключило договора за аренда като
арендодател. За ищците е била налице и е налице и в момента възможност да
7
си потърсят съответната полагаща се част от арендодателя, получил
плащането за всички имоти. Ето защо съдът приема, че не са налице
основанията за разваляне на договора за аренда и предявеният иск следва да
бъде отхвърлен.
Като акцесорен по отношение на иска за разваляне на договора за аренда,
според РС, следва да се отхвърли и иска по чл.ЗО, ал.1 от ЗАЗ.

РС е изложил мотиви по същество, които не следва да се обсъждат
от въззивния съд с оглед наличието на предпоставки за недопустимост на
постановеното решение. Следва да се отбележи , че делото е разгледано пред
първата инстанция при липсата на страната М. ИВ. ХР.. Същият е бил
посочен като ответник, бил е призован като страна за първото по делото
съдебно заседание, съдът е приел, че същият не е страна без да посочи
основание за това, същият не фигурира в постановеното решение на Пл РС и
не му е изпращано съобщение за него. Липсва произнасяне на Пл РС относно
съдбата на предявените искове по отношение на посочения като ответник в
исковата молба М. ИВ. ХР.. Производството в тази му част не е прекратявано
и същият не е заличаван като ответник по делото. М. ИВ. ХР. е страна по
договора за аренда, чието разваляне се претендира с исковата молба. В този
смисъл решението по делото следва да е еднакво спрямо страните по
договора, което означава, че е налице необходимо другарство от вида на
задължителното такова, поради което същият следва да е страна .
Разглеждането на предявените искове без тази страна води до
недопустимост на постановеното решение.
Предвид гореизложеното решението следва да се обезсили и делото
да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.Въпросите за
разноските следва да се уредят при новото разглеждане на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕ № 260182 от 2.03.2021 г по гр. дело
5659/2020г по описа на РС – Плевен КАТО НЕДОПУСТИМО
8
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд
при съобразяване на изложеното в настоящето решение
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9