№ 5257
гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА-
МАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Административно наказателно дело № 20241110208620 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.145 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Производството е образувано по жалба на Н. И. Р., ЕГН **********, против Заповед за
задържане на лице с № 227-зз-488/10.05.2024 г., издадена от полицай К. Б. К. при 03 РУ
СДВР.
В жалбата се твърди, че заповедта за задържане е незаконосъобразна и необоснована.
Развиват се доводи за липса на материалните предпоставки за задържане по чл.72, ал.1, т.1
от ЗМВР, липса на мотиви /фактически основания/ в оспорената заповед, доколкото в нея
било записано единствено „закана със убийство във връзка с чл. 144 НК“. Прави се искане за
отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят – Н. И. Р., ЕГН **********, редовно
призован, не се явява лично. Представлява се от адвокат М., който поддържа жалбата, както
и искането за присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна –полицай К. Б. К. при 03 РУ СДВР, не се явява. В заседанието, в което е
даден ход по същество, се представлява от юрк. В., която поддържа, че заповедта е издадена
правомерно и следва да бъде потвърдена. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя възнаграждение за
адвокат.
Софийска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител.
1
Софийският районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи, направените
възражения на страните и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от
фактическа страна следното:
С атакуваната Заповед за задържане на лице с № 227-зз-488/10.05.2024 г., издадена от
полицай К. Б. К. при 03 РУ СДВР, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, за вписано в нея
основание „закана със убийство във връзка с чл. 144 НК, на 10.05.24 г.
било наредено задържането на жалбоподателя Н. И. Р., ЕГН **********, за срок до 24 часа.
На задържаното лице били разяснени правата му по чл.72, ал. 3,4,5,6 и чл.73 от ЗМВР.
Лицето е било уведомено и че при задържане на осн. чл.72, ал.1 т.1-4 от ЗМВР, не могат да
му бъдат ограничавани други права, освен правото на свободно придвижване. Задържаното
лице е било запознато с правата си по чл. 73 и 74 от ЗМВР, за което е подписало декларация.
Извършен е и обиск на лицето Н. И. Р., ЕГН **********,, за който е съставен Протокол за
обиск.
На същата дата 10.05.2024 г. било образувано ДП № 887/2024 г. по описа на 03 РУ СДВР, пр.
пр. № 16563/2024 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3 вр.
ал. 1 НК. От депозирана по делото справка и приложените в заверен препис материали по
преписката се установява, че в производството няма привлечен обвиняем, жалбоподателят е
разпитван единствено като свидетел и не са му били предявени материалите по тази
преписа. Не се доказва към момента на задържането на жалбоподателя на същия да са били
разяснени фактическите основания на задържането му.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от събраната по делото
доказателствена съвкупност, а именно: Протокол за обиск; Заповед за задържане на лице,
декларация за уведомяване за правата на задържано лице, справки от СДВР и преписка по
ДП № 887/2024 г. по описа на 03 РУ СДВР, пр. пр. № 16563/2024 г. по описа на СРП, препис
от относимата страница на книгата за задържани лица.
Съдът кредитира доказателствения материал, събран и приобщен по предвидения в закона
ред в своята съвкупност, като го намира за непротиворечив и допълващ се поотделно и в
своята съвкупност.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
Съдът намира жалбата, срещу заповедта за задържане за допустима, тъй като е депозирана в
законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес
от обжалването, срещу индивидуален административен акт /ИАА/, подлежащ на законов
съдебен контрол. Жалбата е изготвена в предвидената законова форма и е придружена от
необходимите приложения. А на основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извърши служебна
проверка както по отношение на изтъкнатите в жалбата съображения, така и за наличието на
2
всички основания за оспорване на процесния индивидуален административен акт, посочени
в нормата на чл. 146 от АПК в изпълнение на служебното си начало по отношение тези
производства.
След извършена служебна проверка съдът установи, че в обжалваната заповед е посочено
основанието на издаването, а именно: чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, както и „закана за убийство
във връзка с чл. 144 НК“,без да е посочено кога е отправена и по отношение на кое лице, с
което не се изпълнява изискването на чл.74, ал.2, т.2, предложение първо от ЗМВР за
излагане на фактическите основания за задържане на лицето. Същото не става ясно от
съдържанието на изготвените до момента на задържането на лицето документи.
Позоваването на материали от преписка, които не са били своевременно предявени на
задържаното лице, за пръв път в съдебното производство производство по повод обжалване
на заповедта за задържане накърнява правото на лицето своевременно да научи за
основанието за задържането си, за да може да организира защитата си.
В този смисъл е и практиката на Европейския съд по правата на човека, а именно Решение
от 24.06.2014 г. на Европейския съд по правата на човека по жалби № 50027/08 и №
50781/096 - Петков и Профиров срещу България, в което е прието, „че единствено посочване
на правното основание за ареста, приемано самостоятелно, е недостатъчно, а при липса на
конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането, то се явява
несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол. В същото решение е посочено
още, че според което чл. 5, § 1, б. "с" (буква "в") от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи изисква лицето да е задържано по "обосновано подозрение", че
е извършило престъпление и че такова подозрение не може да бъде общо и абстрактно
(параграф 46).
В оспорения административен акт изрично е посочено, че лицето веднага след задържането
си е запознато с правата по чл.72, ал.3, 4, 5, 6 и чл.73 ЗМВР, за което е положило подпис.
Видно от Декларацията се установява, че същото лице е било запознато и с правата си по чл.
72, 73, 74 от ЗМВР, за което също е положило подпис. От изложеното следва, че на
задържания е било разяснено правото му на телефонно обаждане, с което той може да
съобщи за своето задържане, както и за правото на адвокатска защита.
Оспорваната заповед обаче не съдържа ясни фактически основания за издаването.
Единственото сочено закана за убийство във връзка с чл. 144 НК не е достатъчно ясно и не
позволява на задържаното лице да научи към момента на задържането си причините за
ограничаване на свободата му и да организира защитата си. От този начин на посочване на
фактическите основания за издаване на оспорваната заповед за задържане не става ясно въз
основа на какви факти и обстоятелства административният орган е направил своето
обосновано предположение за евентуалната съпричастност на задържаното лице в
извършване на конкретно престъпление и за необходимостта за прилагане на принудителна
административна мярка - задържане на лицето за срок от 24 часа. В мотивационната част
освен цифровото изписване на конкретните разпоредби от ЗМВР липсва словесното ясно
словесно изписване на фактическите основания за издаването , няма описание на факти и
3
обстоятелства, въз основа на които би могъл да се направи извод за подозрение за
съпричастност на лицето към престъпление. Фактическите съображения за издаването на
административния акт не могат да бъдат заместени от изготвени на по-късен етап
документи или от позоваването на такива едва в производството по обжалване на заповедта
за задържане. На лицето по отношение, на което се прилага задържане за 24 часа,
задължително трябва да бъде разяснено въз основа на какви данни, за какво конкретно
действие или бездействие се извършва ограничаването на правото му на свободно
придвижване. Неясно посоченото основание е грубо нарушение на правото на защита на
гражданина, по отношение на който е предприета съответната принудителна
административна мярка. Необективирането на твърдения за наличие на някой от
релевантните юридически факти, с които законът свързва полицейското задържане, прави
заповедта немотивирана и препятства възможността на задържаното лице да се запознае с
мотивите на акта и да ангажира доказателства за оборване на твърденията, довели до
задържането му.
В заповедта не се съдържат фактически основания и описание на относимите факти и
доказателства. Такива не са посочени и в друг документ, съставен преди или по време на
издаването на акта. Издаваните в последствие такива документи не са част от
административната преписка по самото издаване на акта. Подобни мотиви не могат да се
обективират впоследствие, включително и по време на процеса по оспорване на заповедта.
Само това основание е достатъчно, за да се отмени процесната заповед, като издадена в
противоречие с изискванията за форма и реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и по чл.74,
ал.2, т.2 от ЗМВР.
В посочената преписка не се съдържат данни да са били предявявани обвинения при
задържането на лицето. Няма данни същият да е имал поведение, с което да е създала
пречки или затруднения за разследване на противоправно деяние. Нито ЗМВР, нито
Конституцията на РБ или международните правни актове, регламентиращи човешките права,
дават право и основание на органите на реда да задържат принудително всяко лице, което им
се струва съмнително и за което не са налице проверка и и конкретни факти, създаващи
индиция за негова съпричастност престъпно деяние.
Целта на принудителната административна мярка - задържане за срок до 24 часа, налагана
по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по
категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения да се укрие, да извърши друго
престъпление или да осуети наказателно преследване, чрез заличаване на улики на
местопрестъпление, укриване на улики или лица - като за всеки конкретен случай на
задържане данните следва да бъдат категорично установени, което е изцяло в тежест на
административния орган, издател на акта. Издаването на оспорваната заповед на основание
чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР липсват данни, които да обуславят извод, че допринася за постигане на
посочените цели, поради което съставлява акт на неоснователна принуда върху дееца чрез
лишаването му от свобода до 24 часа, който противоречи изцяло на същността и
предназначението на принудителните административни мерки, съгласно легалното им
4
определение в чл.22 от ЗАНН. Следва да се посочи и това, че в процесния случай не е
доказано и наличието на съмнение за това, че задържаното лице е можело да препятства или
затрудни разследването, което съмнение да оправдава налагането на мярката. По изложените
съображения съдът намира, че е налице още едно самостоятелно основание по смисъла на
чл. 146, т.5 от АПК.
Принудителните административни мерки следва да се прилагат ограничително и при
стриктното спазване на закона. Полицейското задържане не може да е произволно, то
задължително трябва е обосновано с конкретни факти, които да сочат някаква връзка между
задържания и конкретно извършено правонарушение, както и задържането му да е
съобразено в целта на закона.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че заповедта е постановена при съществени
нарушения на административно производствените правила и е материално
незаконосъобразна.
В заключение съдът намира, че процесният ИАА е незаконосъобразен, тъй като не
притежава всички необходими реквизити. От съдържанието му не става ясно по никакъв
начин, по каква причина и на какво основание се налага процесната мярка. С издаването на
оспорената заповед са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в
липса на ясни мотиви и фактически условия, въз основа на които е ограничено правото на
свобода на жалбоподателя – основно човешко право, защитено от Конституцията на РБ и
редица международноправни актове. По този начин, издавайки процесната заповед, в този
вид, за жалбоподателя остават неразбираеми причините, по които е бил задържан, а това е
недопустимо при ограничаване на основното човешко право на свобода и свободно
придвижване.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт, счита жалбата за основателна.
В жалбата и съдебното заседание жалбоподателят претендира направените във връзка с
настоящия правен спор разноски в размер на 600.00 лв. договорен и изплатен адвокатски
хонорар, в уверение на което са представени и писмени доказателства– Договор за правна
защита и съдействие и пълномощно. В представения Договор за правна защита и съдействие
е договорено възнаграждение за адвокат в размер на 600 лева, за което е отбелязано, че е
изплатено в брой, в която част договорът за правна защита и съдействие има характер на
разписка. Предвид изхода на делото, а именно отмяна на обжалваната заповед, съдът намира
искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за основателно. С оглед
невисоката правна и фактическа сложност на делото съдът намира за основателно и
възражението на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
поради което в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на
минималното адвокатско възнаграждение за представителство, защита и съдействие на
5
задържано лице по Закона за Министерството на вътрешните работи , определено в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение 1/2004 г., което
съгласно чл. 35а от цитираната Наредба е 300 лв.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на Н. И. Р., ЕГН **********, с № 227-зз-488/10.05.2024 г.,
издадена от полицай К. Б. К. при 03 РУ СДВР.
ОСЪЖДА 03 РУ СДВР да заплати на Н. И. Р., ЕГН **********, сумата в размер на 300
(триста) лева, представляващи разноски по настоящото съдебно производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град, в
14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6