№ 1525
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110214477 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба
на В. В. П. срещу ЕФ серия К, № 6507356, на СДВР, с който на жалбоподателя за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева. От страна на
жалбоподателя се прави искане за отмяна на фиша (такава би се следвала съобразно
уредбата по чл. 63 от ЗАНН и при прилагане на чл. 28 от ЗАНН, искане за каквото
приложение при условията практически на евентуалност прави въззивникът), като се
излагат конкретни твърдения (които ще бъдат обсъдени по-долу) по фактите и такива за
нарушаване на процесуалния и материалния закон. Въззиваемата страна СДВР излага
аргументация за доказаност на административното нарушение, както и за процесуална и
материална законосъобразност на фиша, като претендира неговото потвърждаване, както и
присъждането на юрисконсултско възнаграждение; следва да се посочи, че писмените
бележки (представляващи възражение срещу жалбата по смисъла на НПК), с които се
изчерпва участието на процесуален представител на СДВР, са с т. нар. „типово“ съдържание
– изложеното в тях, както е служебно известно на съда, се съдържа като цяло като основен
текст във всички подобни писмени бележки на въззиваемата страна СДВР по дела,
образувани по жалби срещу ЕФ, като се променят единствено данните за конкретните водач,
МПС, време, място и конкретно нарушение (включително конкретна приложима санкционна
разпоредба), практически без изобщо да се обсъждат конкретните доводи, изложени в
жалбата.
От приобщените към доказателствената съвкупност с определение с правно
основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН доказателствени материали (с направените по-
долу уточнения – виж!) – изключвайки писмото (копие) до директорите на СДВР и ОДМВР,
в което се дават пояснения във връзка с прилагането на чл. 30, ал. 5 от ЗИ, доколкото в
същия документ практически липсва информация касателно факти, а е налице такава във
връзка с чисто правен въпрос, както и от предявените по реда на чл. 284 от НПК вр. чл. 84
от ЗАНН в хода на съдебното следствие материали, се установява по несъмнен начин –
освен издаването на фиша (на 04.11.2022 г.) съобразно образеца, одобрен с писмена заповед
1
на министъра на вътрешните работи, освен връчването му на нарушителя на 01.10.2023 г. и
освен това, че срещу въззивника към процесната дата 10.08.2021 г. нямало влезли в сила НП
(тук става въпрос конкретно за НП, а не и за законово приравнените им влезли в сила ЕФ) за
нарушаване на правилата за движението по пътищата, контролът за чието спазване се
осъществява от органите на МВР – още именно описаната в обжалвания ЕФ фактическа
обстановка, към която съдът препраща (забрана за такова препращане като използвана
техника за излагане на установената от съда фактическа обстановка не се открива
никъде в релевантната правна уредба /препращането – което се заявява по недвусмислен
начин в съдебното решение и за което препращане на страните по този начин се предоставя
информация - към налично по делото съдържание, с което страните са запознати, няма как да
представлява липса на излагане на фактическа обстановка или неяснота относно това каква
точно фактическа обстановка приема за установена съдът; противното като извод не
намира каквато и да е логическа обосновка – липсва какъвто и да било разумен
отговор на въпроса защо преписването на наличен по делото текст, с който страните са
запознати, отговаря на законовите изисквания за излагане на установена от съда фактическа
обстановка, но изричното препращане към същия текст не отговаря на визираните
изисквания – каквото становище се среща в практиката/), с уточнението, че соченият в
процесния ЕФ предходен такъв фиш е бил за нарушаване на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП
(превишаване на разрешената стойност на скоростта) и е бил връчен на нарушителя
(настоящия жалбоподател) на 05.03.2021 г. и не е обжалван и – респективно - е влязъл в сила
на 20.03.2021 г. (а не на 22.03.2021 г., както се сочи в данните от съответната
информационна система на МВР, респективно в съответната приложена п делото
разпечатка, където очевидно не е било отчетено положението, че последният ден от срока за
обжалване е бил присъствен, а това, че следващият ден е неприсъствен е без значение –
считано от него /съответния следващ ден/ ЕФ е бил влязъл в сила; разбира се това е
ирелевантно в случая от гледна точка на визирания в пар. 6, т. 33 от ДР на ЗДвП
едногодишен срок), имайки предвид и разпоредбите на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и чл. 64, б. „б“
от ЗАНН. Отбелязването в съответната приложена по делото (по преписката) справка дата
на влизане в сила на процесния ЕФ е очевидно такава под условие, че липсва жалба,
доколкото в същата справка е отбелязано подаването на жалба на по-ранна от визираната
дата, посочена като такава на влизане в сила, а статусът на ЕФ е посочен като „обжалва се“.
При това положение материалният закон е бил приложен напълно правилно с
атакувания ЕФ (в това число като предходното нарушение, обосноваващо повторността, е от
същия вид като процесното), като липсват и съществени нарушения на процесуалните
правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
По конкретните доводи на жалбоподателя:
Досежно съдържанието на ЕФ в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е налице изрична уредба.
Липсва основание за съответно прилагане на уредбата по чл. 57 от ЗАНН, независимо от
законовото приравняване (съгласно ЗДвП) на последиците на влезлите в сила НП и ЕФ.
Иначе конкретно датата на издаване на ЕФ се установява от материалите по делото.
Спазването на изискванията по ЗИ и съответната подзаконова нормативна уредба е
доказателствено удостоверено по делото (по самата преписка са приложени съответните
доказателствени материали в тази връзка), в това число имайки предвид разпоредбата на чл.
30, ал. 5 от ЗИ, във връзка с чието прилагане и/или тълкуване не е необходимо наличието по
делото на каквото и да било писмо, независимо от кого. Тук следва да бъде уточнено, че
приложеният по делото протокол (копие) за метрологична проверка е относно последваща
такава, което означава, че преди нея е била надлежно извършена първоначална такава по
реда на ЗИ, която е имала положителен резултат, което няма как да се случи, ако средството
за измерване не е било тогава от одобрен тип (т. е. в рамките на срока на валидност на
съответното удостоверение), по който начин се удостоверява наличието на признака
2
намиращо се в употреба средство по смисъла на чл. 30, ал. 5 от ЗИ.
В ЕФ е направена изрична привръзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП (т. е. правната
квалификация не е посочена само до привръзката с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП), поради което е
налице надлежно правно квалифициране на извършеното нарушение.
Соченото в жалбата ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС се отнася до тълкуването на
нормативна уредба, която към процесната в случая дата (10.08.2021 г.) не е актуална.
Използването на мобилни АТСС, във връзка с което използване след това се издава ЕФ, и
към процесната дата (както и понастоящем) е напълно допустимо, а изискването за
„отсъствие“ съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е относимо (граматически и логически) към
издаването на ЕФ („…се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител…“).
В процесния ЕФ, макар да не е посочена конкретна дата на влизане в сила на
съответния обосноваващ повторността предходен ЕФ, ясно е посочено, че процесното
нарушение е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на визирания предходен ЕФ.
По този начин процесуалното право на защита на санкционираното лице по никакъв начин
не се явява ограничено – обвинението и в тази му част е ясно и ако въззивникът твърди, че
към 10.08.2021 г. съответният предходен ЕФ не е бил влязъл в сила или пък е бил влязъл в
сила на дата, предхождаща с над една година датата 10.08.2021 г., то същият въззивник (още
повече имайки предвид това, че се касае за лице, упражняващо адвокатска професия) е имал
пълната възможност да оспори съответното фактическо твърдение по атакувания ЕФ
относно едногодишния срок, за което стана дума преди малко, включително да ангажира
доказателства в тази връзка (възможността за ангажиране на доказателства от страна на
жалбоподателя следва от чл. 55, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН и съществуването й по
никакъв начин не означава, че той носи каквато и да било доказателствена тежест в
процеса). Нещо повече – г-н П. се е възползвал от такава възможност и изрично е оспорил
по делото обвинението касателно влизането в сила на съответния предходен ЕФ в
съответния предхождащ едногодишен срок, макар да не е изложил конкретика от фактическа
страна в тази насока (иначе, по същество, следва да се посочи, че съдът няма абсолютно
никаква причина да не кредитира наличните писмени доказателствени материали относно
предходния ЕФ – приложената негова разпечатка – влизането му в сила – съответната
справка под формата на разпечатка /съответният списък с намерени фишове/ - с направеното
по-горе уточнение досежно един чисто правен въпрос – виж!). Излагането на конкретна
фактическа информация по обвинението има за своя цел именно това на обвиненото лице да
се даде възможност да оспори съответните фактически твърдения (включително като
направи доказателствени искания в тази връзка) или пък да изложи своето становище по
прилагането на закона въз основа на фактическите положения, изложени в обвинението.
Поставя се риторичният въпрос упражняването на коя от така визираните възможности от
страна на жалбоподателя е ограничено в процесния случай. Отговорът е съвсем ясен – на
нито една от тях. Да се твърди противното би било в разрез с логиката и на практика
способстване за злоупотреба с право, забранена съгласно чл. 57, ал. 2 от КРБ.
Процесният случай с нищо не се отличава като по-лек от обикновените такива на
нарушения както от съответния вид, така и изобщо (на административни нарушения),
поради което и независимо от това коя редакция на чл. 28 от ЗАНН би била приложима с
оглед уредбата по чл. 3 от ЗАНН, хипотеза на маловажен случай, при която не се следва
налагане на наказание, не е налице, още повече имайки предвид това, че се касае за
повторност.
В случая жалбоподателят отговаря с оглед посочването му с декларация по реда на
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП (а не като собственик на превозното средство), в чиято достоверност и
автентичност (на декларацията) съдът няма основания да се съмнява (в който смисъл
обвинението срещу него се явява доказано). Абсолютно никакви основания за съмнение не
3
се установяват от съда изобщо по отношение на които и да било от елементите по чл. 6 от
ЗАНН, в това число и досежно вината по смисъла на чл. 7 вр. чл. 6 и чл. 11 от ЗАНН вр. чл.
11 от НК, независимо дали се касае за умисъл или за непредпазливост.
Така формулираното обвинение еднозначно (имплицитно) включва и твърдения за
виновно извършено деяние – независимо дали умишлено или непредпазливо (съобрази и чл.
7 от ЗАНН!). Иначе просто би липсвала логика в самото съществуване на обвинението в
този му вид (като описание на релевантните от обективна страна факти). Смисълът на
обвинението е то да даде яснота на обвиненото лице, както и на органа, който евентуално ще
се произнася по законосъобразността на това обвинение (включително фактическата му
обоснованост). В случая такава яснота е налице. Няма как за което и да е вменяемо лице,
още повече практикуващ адвокат, какъвто се явява жалбоподателят, да липсва яснота за
това, че е обвинено, че е превишило максималната разрешена скорост при управление на
МПС било умишлено (при някоя от конкретните хипотези по чл. 11, ал. 2 от НК вр. чл. 11 от
ЗАНН), било непредпазливо (при някоя от конкретните хипотези, визирани в чл. 11, ал. 3 от
НК вр. чл. 11 от ЗАНН).
В приложения (като копие) протокол съгласно чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата ясно е посочено, че режимът на
измерване е стационарен (С) и че видът на автоматизираното техническо средство е TFR1-
M; липсва посочване и на динамичен режим (Д), нито – в подобна връзка – на начало и край
на съответния участък. Приложена е и снимка, от която - независимо от лошото й качество –
еднозначно се установява, че техническото средство е било разположено в автомобил (от
вътрешната страна на негово стъкло, което все пак ясно личи на снимката). Иначе реквизит в
протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата конкретно относно начина на монтиране на автоматизираното
средство не е предвиден.
В обобщение:
При цялостната и служебна проверка по реда чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН
съдът не констатира каквито и да било основания за изменение или за отмяна на ЕФ,
предвид което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН
обжалваният фиш следва да бъде потвърден. Независимо от изхода на делото, присъждането
на разноски в полза на СДВР би противоречало на принципа на добросъвестността по чл. 3
от ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН (съобрази по-горе изложеното относно
съдържанието на съответните писмени бележки!).
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалвания ЕФ серия К, № 6507356, на СДВР
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на СДВР.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-
дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4