№ 4489
гр. Варна, 17.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502688 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 275, ал. 1, вр. чл. 577, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 22379/04.11.2021г. от „Булфлекс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх“, бл. 66, вх. В,
ап. 2, представлявано от ЛЮБ. АЛ. Ж., срещу определение от 19.10.2021г. на съдията по
вписванията при Служба по вписвания гр. Варна, с което е постановен отказ №
347/19.10.2021г., т. II, № 147, вх.рег. № 31959/19.10.2021г. за вписване на декларация за
отказ от право на строеж, подписана от представляващия „Булфлекс“ ЕООД-ЛЮБ. АЛ. Ж. с
нотариална заверка на подписа рег. № 14966/2021г. на нотариус Ж.Тикова.
Сочи, че от договор за доброволна делба, вписан в Служба по вписвания Варна под
№173, том 7, рег. 14227 от 28.06.2013 г. е видно, че поземлен имот, върху който е изграден
съществуващ тогава трафопост е останал в дял на “Св. Св. Константин и Елена“ АД. Твърди,
че трафопостът е собственост на „Булфлекс“ ЕООД, което е поело ангажимент за
преместването му. Като се позовава на чл. 63, ал. 3 от ЗС счита, че правото на строеж върху
процесния трафопост е възникнало от договора за доброволна делба. С оглед разпоредбата
на чл. 66, ал. 2 от ЗС „Булфлекс“ ЕООД продължава да бъде титуляр на правото на строеж
върху трафопоста. Счита, че са налице всички законови основания за вписване на
процесната декларация за отказ от ограничено вещно право на строеж по чл. 100 ЗС.
Отправил е искане за отмяна на обжалваното определение.
Настоящият състав намира, че жалбата e подадена от легитимирана
страна-деклараторът-„Булфлекс“ ЕООД, ЕИК ********* по акта, чието вписване е
отказано , насочена е срещу подлежащ на обжалване акт, при наличието на правен интерес.
Следва да бъде прието, че е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, понеже отказът не е
бил връчен срещу подпис на това заинтересувано лице, съгласно разпоредбата на чл. 32а,
ал. 4 от ПВ, а единствено на нотариуса-заявител за вписването, с оглед задължението му по
чл. 25, ал. 5 от ЗННД . Вярно, че сътрудникът на нотариус Ж.Тикова е получил отказа със
задължението да уведоми страната, но доказателства за това няма, нито изявление на самата
страна в този смисъл .
Частната жалба е допустима за разглеждане, но неоснователна по съществото си.
1
Жалбоподателят смята ,че са налице всички законови основания за вписване на
процесната декларация.
Съдията по в писванията е постановил отказа си, мотивирайки го с липсата на
данни с кой акт е учредено правото на строеж за трафопоста, описан подробно в
декларацията.
Съгласно приетото в т. 6 от решението по т.д. № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС,
отказът на съдията по вписванията може да бъде мотивиран с обстоятелството, че
представеният акт не подлежи на вписване (чл.32а ПВ), като се изхожда от неговото
съдържание. В случая, отказът от вещни права върху недвижими имоти по чл. 100 от ЗС
подлежи на вписване съгласно нормата на чл. 4, б. „в“ от ПВ. Отказът може да бъде основан
и на съображения за местна некомпетентност на съдията по вписванията (чл.570 ал.1 ГПК,
чл.7 ПВ), за наличието на която се следи служебно. Недвижимият имот, описан в
декларацията за отказ от вещни права се намира в гр. Варна, КК „Св.Св. Константин и
Елена“, така, че местнокомпетентният съдия по вписванията е този при ВРС. Отказът може
да бъде основан и на съображения, извлечени от формата на акта. При проверката на
формата съдията по вписванията следи за спазване на правилото, че се вписват актове,
извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис (чл.3 ал.1 ПВ), но като се
отчита, че специален закон може да урежда и вписването на акт в писмена форма (напр.
чл.73 ал.5 ТЗ). Декларацията за отказ в настоящия казус е с нотариална заверка на подписа с
рег. № 14966/:2021, т. 10, № 169 на нотариус Ж.Тикова. Може да бъде отказано вписване на
акт, който не е подписан, тъй като проверката за наличие на подпис е елемент от проверката
на формата на акта. В случая, декларациата за отказ е подписана от декларатора. Може да
бъде отказано вписване на представения акт и ако той няма необходимото съдържание.
Проверката на съдържанието на акта е в две насоки: идентификация на страните (чл.6 ал.1 б.
„А” ПВ) и идентификация на имота (чл.6 ал.1 б.„В” ПВ). Ако недвижимият имот се намира
в район с одобрена кадастрална карта, съдията по вписванията може да откаже вписването
на акт за него, в случай че не са посочени данните по чл. 60, т. 1 - 7 ЗКИР. И дружеството-
декларатор и имотът са надлежно индивидуализирани. Може да бъде отказано вписване ако
не е внесена дължимата за това такса, ако липсва скица-копие от кадастралната карта
съгласно чл.6 ал.3 ПВ, ако не са представени доказателства за изпълнението на
изискванията на чл. 264 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Приложена е скица
на имота, заплатена е дължимата държавна такса, за което са представени доказателства.
Следователно, в настоящия казус е без правно значение за преценката на съдията по
вписванията дали да впише отказа от вещни права или не дали има данни с кой акт е
учредено правото на строеж. Освен това от представените доказателства става ясно ,че
трафопостът е построен в съсобствения между „Булфлекс“ Е№№Д и „“Св.Св. Константин и
Елена Холдинг“ АД поземлен имот с идентификатор № 10135.2569.2018 по КК и КР на гр.
Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г., с последно изменение със Заповед №
КД-14-03-852/30.03.2012г., а след сключване на договора за доброволна делба от
28.06.2013г., трафопостът с инвеститори, съгласно разрешение за ползване № ДК-07-
261/06.11.2006г. „Булфлекс“ ООД и „Св.Св. Константин и Елена“ АД, построен в имот с
идентификатор № 10135.2569.218 по КК и КР на гр. Варна, е поставен в дял и собственост
на „Св.Св. Константин и Елена“. Поземленият имот става изключителна собственост на
„Св.Св. Константин и Елена“ АД, а трафопостът, а след събарянето му и правото на строеж,
принадлежи и на „Булфлекс“ ЕООД. Ето го актът, по силата на който „Булфлекс“ ЕООД
има правото да построи трафопост в имота на „Св.Св. Константин и Елена“ АД. Видно от
скица № 15-1110287/12.10.2021г. на СГКК-Варна, понастоящем поземленият имот с
идентификатор № 10135.2569.218, според скица № 15659/10.06.2013г. на СГКК-Варна е
идентичен с този с идентификатор № 10135.2569.398, изхождайки от посочените му граници
от три страни: имоти с идентификатори №№ 10135.271, 10135.2569.79 и 10135.2569.216 и е
собственост на „Сити Билдинг“ ООД.
Въпреки, че като приложение към заявление № 031959/19.10.2021г. са посочени
декларации по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, такива нито са описани от съдията по вписванията в
2
обжалвания акт, нито са приложени в изготвената от Сл. по вписванията-Варна преписка, а е
следвало. Като не са представени доказателства за липсата на публични държавни вземания
на отказващото се от вещни права дружество, съдията по вписванията е бил в правото си да
откаже вписване, според разясненията дадени в т. 6 от решението по т.д. № 7/2012г. на
ОСГТК на ВКС.
Правилно съдията по вписванията е отказал вписване, макар и по други
съображения. Частната жалба е неоснователна. Следва да остане без уважение.
По изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 22379/04.11.2021г. от
„Булфлекс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Черни връх“, бл. 66, вх. В, ап. 2, представлявано от ЛЮБ. АЛ. Ж., срещу определение от
19.10.2021г. на съдията по вписванията при Служба по вписвания гр. Варна, с което е
постановен отказ № 347/19.10.2021г., т. II, № 147, вх.рег. № 31959/19.10.2021г. за вписване
на декларация за отказ от право на строеж, подписана от представляващия „Булфлекс“
ЕООД-ЛЮБ. АЛ. Ж. с нотариална заверка на подписа рег. № 14966/2021г. на нотариус
Ж.Тикова.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщението при условията на чл. 274, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3