№ 859
гр. Варна, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20223100102548 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от И. Т. срещу В.-Л. Г. обективно
кумулативно съединени искове, както следва:
1./ иск с правно осн. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 000 лв., претендирана
като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства
от нанесен побой на 26.01.2018г. в паркирано в гр. Варна, на ул.“М.С.“ № 6 моторно
превозно средство, при който са получени телесни увреждания, изразяващи се в отоци по
окосмената част от главата, кръвонасядания в областта на лицето, контузия на шията и
лявата длан, вагинално кървене, травма на нервни коренчета в шиен отдел, довела до
“Дискова херния на ниво C5-C6”, което заболяване е наложило оперативна интервенция в
Република Турция през месец октомври 2022г., болки, страдания, стрес, страх, унижение,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 26.01.2018г. до окончателното
изплащане на задължението;
2./ иск с правно осн. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 8 704, 15 лв., претендирана
като обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба от заплащане на
левовата равностойност на заплатена операция от 7 904, 15 лв. в клиника „Ватан“,
Република Турция, 320 лв. за ядрено-магнитен резонанс, 20 лв. такса за запис на ЯМР, 460
лв. за извършен превод, причинени от нанесен побой в паркирано в гр. Варна, на ул.“М.С.“
№ 6 моторно превозно средство, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
26.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението;
Претендират се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
В исковата си молба, И. Т. твърди, че В.-Л. Г. и Д. Т., са родители на две деца близнаци
1
– В. и К.. Към настоящия момент, И. Т. е съпруга на Д. Т. и от брака им, също е родено едно
дете.
Твърди се, че на 26.01.2018г. В. – Л. Г. е нанесла на И. Т. побой в собствения на ищеца
автомобил, паркиран пред дома на ответника, находящ се в гр. Варна, ул.“М.С.“ № 6.
В него, на седалката до водача, била седнала И. Т. с поставен предпазен колан, а на
задната седалка собственото на ищеца дете и детето В.. Д. Т. се качил да вземе другия си син
К. от дома на неговата майка.
Докато изчаква съпруга си, около 16:40 ч., чувайки крясъци и оглеждайки се, внезапно
в колата на задната седалка нахлула В. – Л. Г.. В момента, в който се обърнала да види кой
влиза в автомобила, била ударена с юмрук в лицето от ответника. От изпитаната силна
болка навела главата си напред, но била хваната за косата от В. – Л. Г., която издърпала
силно главата към седалката, в резултат на което врата се изкривил на 180 градуса, а
гръбначният стълб се усукал. Със свободната си ръка ответникът продължил да нанася
удари с юмрук в областта на главата.
Внезапно появилият се Д. Т. се опитал да изведе от автомобила В.– Л. Г., но в резултат
на силата, с която той дърпал нея, а тя съпругата му, ответникът отскубнал цял кичур коса.
За нанесения й побой били уведомени органите на МВР.
В същия ден в отделение „Съдебна медицина“ в МБАЛ СВЕТА АННА – ВАРНА ЕАД,
са удостоверени травматични отоци по окосмената част от главата, кръвонасядания в
областта на лицето, контузия на шията и лявата длан.
На следващия ден, ищецът получил вагинално кървене от силния стрес и потърсил
лекарска помощ. В периода от 26.01.2018г. до 29.01.2018г. /вкл./, ищецът изпитвал силни
болки в областта на врата, изтръпване и пареза на горните крайници, които го заставили да
посети спешния център в МБАЛ СВЕТА АННА – ВАРНА ЕАД. Била хоспитализирана до
05.02.2018г. и и била поставена медицинска яка. В хода на проведено лечение е поставена
диагноза „травма на нервни коренчета в шиен отдел“. Две седмици след изписването й, И. Т.
продължила да изпитва силни болки, а горните й крайници били изтръпнали.
В периода от месец март до месец октомври 2018г. /вкл./ провеждала
рехабилитационни процедури с краткотраен ефект на облекчаван на болката. Рехабилитация
и терапевтични процедури са провеждани и през 2019г., и през 2020г. През бременността й
през 2020г., продължила да изпитва силно болки в областта на шията и в крайниците, а
ръцете били парализирани. Състоянието наложи изготвяне на ренгенови снимки и прием на
обезболяващи през целия период. След раждането, през 2021г. състоянието останало
непроменено. През месец март същата година и е поставена диагноза „синдром на
карпалния канал.“ Проведената физиотерапия не довела до значително подобрение на
състоянието .
В периода от лятото на 2022г. до месец септември същата година, ищецът не е могъл да
се движи нормално. Движенията на долните крайници били ограничени. Последвало
провеждане на механотерапия, раздвижване и масажи. След проведено изследване с ядрено-
2
магнитен резонанс са установени ограничени дегенеративно костно-мозъчни промени,
начална спондилоза и спондилоартроза, както и дискова херния.
След консултации със специалисти, ищецът е посъветван да се подложи на операция,
тъй като съществува риск от инвалидизиране. Така, на 24.10.2022г. в клиника в гр. Чорлу,
Република Турция била извършена операция, при която е поставен титаниев имплант.
Стойността му от 7 904, 15 лв. е изцяло платена от ищеца. Интервенцията е наложила
изваждане на гръкляна и гълтача за достигане на прешлените C 5 и C 6, което е
възпрепятствало приема на храна и напитки за период от две седмици. Последвал е
едномесечен период на обездвижване, чрез носене на яка. Проведеното изследване с ЯМР
след операцията е установило постоперативни промени, стеноза на спиналния канал с
дискови хернии и шийни радикулопатии, налагащи и изискващи провеждане на
физиотерапия през целия живот на ищеца, възстановяване на отпуснатите нерви години
наред и все още съществуващо увреждане на гръбначния стълб.
Поддържа се още, че нанесеният побой, освен продължителни болки, страдания и
неудобства, нарушил психичното здраве на ищеца, който изпаднал в състояние на депресия,
налагащо прием на успокоителни и консултации с психолог за продължителен период от
време. Разстроил съня му и провокирал чувство на срам и унижение от обстоятелството, че
побоят е извършен пред собственото му дете, което било стресирано и ужасено, страх при
свободно придвижване на вън и страх да не бъде нападнат отново в лек автомобил.
Оставеният при операцията белег в централната част на шията създал усещане за грозота.
Причинената болка лишила ищеца от възможността да упражнява професията си. Побоят,
извършен от бившата приятелка на настоящия съпруг разстроило брачните отношения, в
резултат на което последвала фактическа раздяла, непосредствено след инцидента.
Наред с обезщетение за неимуществени вреди, ищецът И. Т. претендира и заплащането
на обезщетение за имуществени вреди в размер на заплатената операция в Република
Турция, стойността на ЯМР и изготвянето на запис на изследването на диск и извършен
превод. Твърди се, че така причинените вреди се намират в причинно – следствена връзка с
противоправното поведение на ответника, който дължи тяхната обезвреда.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът В. Г. е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявените искове по основание, поради отсъствие на елементите от фактическите им
състави и техния размер.
Оспорват се твърденията, че на посочената дата и място е имало физическо
съприкосновение между двете жени по начина, описан в исковата молба, в резултат на което
са нанесени сочените травматични увреждания, че състоянието по-късно се е влошило,
както , че е изпитвала силни болки и е получила пареза на крайниците.
Излага се, че ищецът е с вродена идиопатична ювенилна сколиоза. По-късно е
установено костно заболяване в областта на големите пръсти на ходилата и придружаващи
заболявания – травми на китката и дланта и увреждане на междупрешленните дискове в
шийния отдел. Претърпените болки, страдания и неудобства са резултат на хронични
прогресивни дегенеративни заболявания на гръбначния стълб, гръбначните прешлени и
3
междупрешленните дискове, датиращи от преди месец януари 2018г., което състояние е
заставило ищеца да търси периодично медицинска помощ в периода от 2020г. до 2022г. Тези
заболявания и упражняваната от И. Т. професия на козметик, в крайна сметка са довели до
дискова херния, наложила по-късно и оперативна намеса.
Патологичните находки, констатирани от лекари сочат настъпили поетапно и
постепенно проявили се болестни изменения в гръбначния стълб. В периода от месец
февруари 2018г. до месец април 2021г., ищецът не е търсил медицинска помощ във връзка с
оплаквания в шийната област. Състоянието му е позволило да сключи брак, да роди дете и
да полага труд като козметик, което сочи на отсъствие на сериозни здравословни проблеми.
През месец март 2021г. е установен синдром на карпалния тунел, което заболяване се
дължи на механично притискане и възпаление на карпалните кости и сухожилия, състояние,
придружено от болки в торакалния, а не в шийния отдел на гръбначния стълб, което
изключва възможността изпитаните неудобства да са резултат от засягане на шията.
През месец април 2021г. на ищеца е поставена диагноза „плексит.“ Установените
дегенеративни изменения на шийния отдел нямат травматичен характер, а се дължат на
прогресиращи хронични заболявания на гръбначния стълб, неустановени при приемането й
в болнично заведение през месец януари 2018г.
През лятото на 2022г., установената дискова херния и дегенеративно костно мозъчните
промени със спондилоза и спондилоатроза, са хронични и не са били актуални към момента
на сочения инцидент през януари 2018г. Целта на направената операция през 2022г. в
клиника в Република Турция, е била да се отстранят последиците от появилата се херния в
шийния отдел, което състояние на ищцата няма отношение към травмата на врата, която се
твърди да е получена по време на инцидента и нанесена от ответника.
Обстоятелството, че в периода от 2014г. до 2022г., И. Т. е полагала труд като козметик,
налагащо продължителен период на стоене и работа с ръцете, сочи от една страна, че
състоянието й не е било така тежко, поне до есента на 2022г., както се поддържа, а от друга,
че влошаването, е резултат от хроничните заболявания и упражняваната професия.
Поддържа се още, че предявените искове са ответна реакция по повод заведени от
ответника, като законен представител на децата си на искове по чл. 150 СК и искове по чл.
135 ЗЗД, последният насочен срещу безвъзмездна сделка, с която Д. Т. се е разпоредил с
недвижим имот, за да не плаща издръжка на двете си деца с установен аутизъм.
В условие на евентуалност, при доказване на основанието на исковете, се настоява, че
претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с вида и характера на
уврежданията и с обществено –икономическата обстановка. Релевирано е и възражение за
погасяване по давност на вземането за законна лихва върху търсените суми за периода от
26.01.2018г. до 06.12.2019г.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ответникът В.-Л. Г. е живял на съпружески фактически начала с Д. Т., от което
4
съжителство са родени две деца - близнаци, на които е поставена диагноза “Аутизъм.”
Към настоящия момент, Д. Т. е в брак с И. Т.. От този брак през 2020г. е родено
момиченце.
Ищецът И. Т. поддържа, че на 26.01.2018г. ответникът му е нанесъл побой в лек
автомобил, паркиран пред дома му в присъствието на детето В. и пред собствената му
дъщеря, намиращи се на задната седалка на МПС.
В първото съдебно заседание, процесуалният представител на ответника заявява, че на
посочената дата и място между двете жени е имало “спречкване”, повод за което е било
нежеланието на В.-Л. Г. да предаде на Д. Т. общото им дете К., което е било в дома й и
желанието й да вземе сина си, намиращ се в лекия автомобил.
Така, в момента, в който В.-Л. Г. понечила да вземе детето от автомобила, срещнала
“яростната съпротива” на И. Т., която държала момченцето. Водена от желанието си да
преустанови “тези неправомерни и агресивни действия”, г-жа Г. е употребила сила и при
спречкването е възможно да са получени и уврежданията, посочени в издаденото
медицинско удостоверение.
Заявените за първи път твърдения, че И. Т. е възпрепятствала В.-Л. Г. да вземе сина си,
който се е намирал в лекия автомобил, както и тези, че тя е оказала “яростна съпротива”,
докато държи момченцето, са преклудирани с изтичане на срока за отговор на исковата
молба, тъй като са били известни на страната и същата е била длъжна да ги заяви в срока по
чл. 131 ГПК, на основание т. 4 ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което не подлежат
на обсъждане.
За установяване твърденията за времето, мястото и поведението на двете жени, са
ангажирани писмени и гласни доказателства, чрез разпита на водените от ищеца свидетели -
Г.П., леля на ищцата и Д. Т., бивш партньор на ищцата и настоящ съпруг на ответницата.
На 27.01.2018г., В.-Л. Г., е заявила пред разследващи полицаи по повод подадена от И.
Т. жалба /л. 392/, че на 26.01.2018г. около 17:00 ч., след като отказала да предаде на Д. Т. сина
им К. и при опит да вземе сина си В. от лек автомобил марка “Опел”, черен на цвят, при
отваряне на задна дясна врата на МПС към нея се протегнала И. Т. и тя, за да се защити, я е
хванала за косата и я ударила с десния си юмрук в “областта на косата”, след което я е
пуснала. В този момент, Д. Т. силно я бутнал към колата, а тя паднала върху общия им син.
Същият я е хванал за гърлото и започнал да я души. Издърпал я от колата, блъснал я в нея и
и ударил 2-3 шамара през лицето.
От показанията на Г.П. се установява, че в края на месец януари 2018г. свидетелят се
намирал в дома на своята племенница. Поводът - да присъства в дома, когато Д. Т. взима
децата, тъй като “обикновено прави доста панаири.”
В този ден, между родителите на двете момчета имало уговорка, Д. Т. да вземе В. от
детска градина, а след това да вземе със себе си и К., който се намирал в дома на майка си.
Преди да се качи, от детската градина се обадили на г-жа Г., за да я уведомят, че бащата на К.
закъснява, за да прибере сина си. Така около 16:30 - 17:00 ч. пред вратата на жилището се
5
намирал г-н Т.. Родителите започнали разговор, скарали се и свидетелят, който не е
присъствал на него и съответно не е разбрал повода за скарването, чул шум от блъскане на
вратата на асансьора. В този момент, племенницата я уведомила, че слиза до лекия
автомобил, спрян успоредно на тротоара пред входа, поверявайки й другото дете.
Тъй като племенницата й се забавила, г-жа П. видяла от прозореца на площадката
между етажите, че задната пасажерска врата на спрелия автомобил, е отворена откъм входа.
Видяла, че тялото на племенницата й било наведено напред. Виждали се от само крайниците
й. След това възприела как Д. Т. нанася побой над племенницата й.
По-късно, племенницата й обяснила, че родителите се скарали на площадката, защото
Д. взел сина им от детска градина със закъснение. Той е бил придружен от приятелката си,
която е стояла на предната седалка на автомобила, а отзад нейното дете и момченцето В..
Именно, приятелката му е попречила на В., “бутайки я” да вземе детето си, което наложило
тя да се “отбранява” и въпреки това И. продължила “да и посяга.” Свидетелят не е запознат
“да са ставали големи боища”, но все пак ответникът е подал жалба в полицията.
След този инцидент, В.-Л. Г. и Д. Т. заживели отново заедно за около 6 месеца, считано
от февруари или март 2018г.
От показанията на Д. Т. се установява, че след фактическата раздяла с ищцата,
родителите не са постигнали съгласие относно режима на личен контакт на бащата със
синовете му. Срещи помежду им са се осъществявали по предварително искане от свидетеля
и след разрешение от майката.
По-късно родителите постигнали споразумение по всички въпроси по чл. 127, ал. 2 СК,
което било одобрено от съда. Девет месеца по-късно, децата, чрез майка си предявили
искове за увеличаване на издръжката, “защото животът много се е променил за 9 месеца.”
Образувано било изпълнително дело за присъдената издръжка и разноски, които той
заплаща.
Към настоящия момент, децата, чрез майка им са предявили иск за разваляне на
договор за дарение, с който тя иска да развали сделката /всъщност искът е такъв по чл. 135
ЗЗД/, защото свидетелят “има да дава 2 000-3 000 лв.”, които вече е платил.
На 26.01.2018г. родителите имали уговорка двете близначета да останат в дома на
бащата. За осъществяване на тези намерения, свидетелят взел В. от детската градина, а К.
следвало да вземе от дома на майка му. Затова, след като прибрал едно от децата от детската
градина, заедно с И. Т. и нейното дете, се придвижили с автомобил до дома на ответника.
Свидетелят е управлявал автомобила, И. Т. била на седалката до шофьора с поставен
обезопасителен колан, а двете деца на задната седалка.
Качил се до жилището на ответника. След като пояснил, че В. е в автомобила, г-жа Г.
заявила: “С приятелката ти ли е, сега ще видиш какво ще стане”, след което побягнала по
стълбите.
Пред входа, свидетелят заварил г-жа Г. да отваря задната дясна врата на автомобила и
да влиза в него, но не цялата. Започнала да дърпа с едната си ръка косата на И. Т., а с другата
6
да я удря в главата и тила, нанасяйки и поне 5-6 удара. За да предотврати побоя, той я хванал
с две ръце и я издърпал от колата, крещейки й да спре. След като я издърпал, тя започнала да
го удря и блъска. Ударил и един шамар, за да спре агресията. Тя се “свестила”, взела със себе
си В. и К., който бил в ръцете на свидетеля и се качила в апартамента.
След побоя, свидетелят придружил приятелката си И. Т. до съответното РУ и до
“Съдебна медицина.”
Няколко дни след побоя, поради непрекъснати болки, затрудняващи движенията на
врата, г-жа Т. посетила “Спешния център” при МБАЛ СВЕТА АННА - ВАРНА и е била
приета в “Неврологично отделение” за лечение, в което свидетелят я посещавал.
Последвала фактическа раздяла помежду им за период от около 6 месеца, през което
време, свидетелят живеел сам. След това И. Т. и Д. Т. заживели отново заедно.
Макар да са допуснати за други обстоятелства, показанията на Р.П., сестра на ищцата,
потвърждават изложените от Г.П. обстоятелства, непосредствено преди инцидента и
причините за него, който свидетелят не е възприел лично, а пресъздава споделеното от
своите близки.
Пред съда, Р.П. уточнява, че никога не е заемала страна в конфликта между двете жени,
но е допринесла за провеждане на среща по между им, но след инцидента, след която
отношенията им са се нормализирали и те са съумели да общуват спокойно и нормално. Г-
жа П. също е общувала с ищеца без никакви затруднения. Потвърждава още, че след
инцидента, Д. Т. е заживял отново с нейната сестра за около 6 месеца. Счита, че конфликтът
между двете жени е насаждан от Д. Т..
В деня, в който се твърди, че е нанесен побой, И. М. /Т./, е посетила лекар в Отделение
“Съдебна медицина” при МБАЛ “СВЕТА АННА - ВАРНА” АД, който е удостоверил в
издадено медицинско удостоверение № 12/26.01.2018г. /л. 13/ с обвързваща съда
доказателствена сила, следните травматични увреждания: окръглени, силно болезнени
подутини с диаметър около 3-4 см. в дясна теменна област и дясна тилна област по
окосмената част на главата; синкаво кръвонасядане с диаметър около 15 мм. по дясната
повърхност на носа; значителна палпаторна болезненост, засилваща се при движение, най-
вече при сгъване на шията напред по задната повърхност на шията по срединната линия,
вкл. в областта под 7 шиен прешлен; синкаво кръвонасядане с диаметър около 10 мм. по
задната повърхност на лявата длан в основата на 4, 5 пръсти.
Обективирано е заключение, че травматичните отоци по окосмената част на главата,
кръвонасяданията в областта на лицето, контузията на шията и лявата длан, са обусловили
разстройство на здравето, неопасно за живота.
На 28.01.2018г. г-жа Т. е прегледана в АМЦСМП “Майчин дом” ЕООД от акушер-
гинеколог, при който е установено “Кръвотечение от половия орган. Посткоитално кървене”,
видно от съставен амбулаторен лист /л. 16/.
На 30.01.2018г. ищецът е бил прегледан от лекар в “Спешно отделение” при “СВЕТА
АННА - ВАРНА” АД. Констатирана е травма в C-отдела. Извършено е рентгеново
7
изследване, при което е установено изгладена кифоза с формиране на гибус на ниво C4 - C5
/л. 125 - 127/. Не са установени видими травматични промени на прешлените тела.
Препоръчаната е хоспитализация, която пациентът е отказал, факт, удостоверен с полагане
на подпис.
Въпреки отказаната хоспитализация, И. Т. е приета за диагностика и лечение в Клиника
по неврохирургия при “СВЕТА АННА - ВАРНА” АД на 30.01.2018г. в 20:38 ч.
Пациентът е приет с оплаквания за болки във врата, с болезнени движения на горни
крайници и изтръпване на пръстите на лявата ръка, видно от удостовереното в издадената
епикриза. От неврологичния статус е установено изтръпване по C8 коренче вляво, т.е.
изтръпване на безимения пръст и кутрето на лявата ръка. Двигателната дейност е без
дефицит.
По време на престоя в болнично заведение са извършени КТ образни изследвания на
шийния сегмент, които са установили следното състояние на прешлените на гръбначния
стълб, както следва:
1./ изгладена шийна лордоза. Леко стеснени дискални пространства на нива: C 4-C 5-C
6 и C 7. Малки ръбови остеофити по телата на прешлените;
2./ на ниво C 2 - C 3: без данни за дискова херния. Интактни фасетни стави;
3./ на ниво C 3-C 4: без данни за дискова херния. Интактни фасетни стави;
4./ на ниво C 4-C 5: данни за бълджинг на интервертебралния диск. Интактни фасетни
стави;
5./ на ниво C5 -C6: Данни за медианна и двустранна парамедианна дискова протрузия.
Интактни фасетни стави;
6./ на ниво C6-C7: данни за бълджинг на интервертебралния диск. Интактни фасетни
стави;
Поставена е диагноза “Травма на нервни коренчета в шиен отдел.” Пациентът е
изписан на 05.02.2018г. с подобрение, без неврологичен дефицит с редукция на болевата
симптоматика с персистиращи изтръпвания на лявата ръка. Проведено е амбулаторно
лечение с болкоуспокояващи и нестероидни противовъзпалителни средства. Препоръчана е
цервикална ортеза за 10 дни след дехоспитализацията /л. 154/.
При преглед, извършен след изписването на ищеца от болничното заведение, съдебен
лекар е удостоверил, че на 06.02.2018г., шията на г-жа Т. е имобилизирана с мека яка.
Движенията в шията са ограничени и болезнени. Други увреждания не са установени /л. 11/.
От данните от масивите на Интегрираната информационна система на НЗОК в периода
от 01.01.2009г. до 31.12.2022г. /л. 317/, не се установява И. Т. да е посещавала специалист във
връзка с оплаквания за болки в гръбначния стълб.
В периода от 14.01.2021г. до приключване на устните състезания пред настоящата
инстанция, И. Т. е била преглеждана от лекари с различни специалности по повод различни
оплаквания, резултатите от които са документирани в множество амбулаторни листове и
8
епикризи.
На 10.10.2022г. е направен ЯМР на шийния сегмент, при който е установена дискова
херния на C5 - C6 вдясно с миелопатия и компресия на гръбначния стълб. Ищцата се е
консултирала с неврохирурзи, които са предложили оперативно лечение, вкл. и с д-р Е. В. на
13.10.2022г., видно от съставения амбулаторен лист.
На 24.10.2022г. г-жа Т. е приета в Частна болница “Ватан” - Чорлу, в която е извършена
микрохирургия на цервикална дискектомия с преден достъп с единично пространство и
междупрешленен графт - кейдж /л. 39/.
Извършен е нов ЯМР, при който е установено на ниво C5 - C6 дискова протрузия +
лека компресия на гръбначния мозък. На ниво C6 - C7 дифузна изпъкналост. Проведено е и
ЯМР на лумбален отдел, при което е установена дискова протрузия на ниво L4 -L5 повече в
ляво. При извършен физикален преглед е установено намаляване обема на движения на
дясна ръка и изтръпване на C6 коренче в дясно, последните, датиращи от 1 месец, според
информация, предоставена от пациента.
Със заявление от 18.01.2023г., д-р Н.Р., общопрактикуващ лекар, е удостоверил в
писмен документ, че И. Т. “не е имала оплаквания от болки по гръбначния стълб и няма
консулти и изследвания по този повод, още по-малко за шийна област. През тези години,
считано от 2001г. има направени и профилактични прегледи, на които е доказано, че липсват
заболявания на костно - ставния апарат.” /л. 184/
Така, на 18.01.2023г. в етапна епикриза от ДКЦ V Варна - Св. Екатерина ЕООД, е
отразена ювениална сколиоза в поясния отдел на гръбначния стълб, която не е причина за
дискова херния в шийния отдел, според отразеното в нея. Констатирани са ограничени и
болезнени движения. Дисковите хернии в шийния отдел, според д-р Златарски имат други
причини.
През 2023г. във връзка с поставена диагноза “Друг тип хернизация на
междупрешленните дискове” и “Увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с
миелопатия”, както и оплаквания за пареза при екстензия на дясна ръка и загуба на сила на
същата ръка и болка в цервикалния отдел на гръбначния стълб, г-жа Т. е ползвала отпуск за
временна неработоспособност.
Представени са амбулаторните листове, издадени в периода от 2006г. до 2015г., както и
такива през 2020 - 2021г., които нямат отношение към предмета на спора, тъй като
обективират разнообразни оплаквания и диагнози, които нямат отношение към предмета на
спора и не следва да бъдат коментирани.
С ЕР на ТЕЛК от 22.03.2023г. е опредЕ. 50 % трайно намалена работоспособност за
срок от една година с водеща диагноза “Друг тип хернизация на междупрешленните дискове
в шийния отдел”, “Halux valgus (придобит)”, “Увреждане на междупрешленните дискове в
шийния отдел с миелопатия.” /л. 379/. С последващо решение от 25.03.2024г., процентът на
неработоспособност е останал непроменен, но вече за срок от 3 години /л. 389/.
За установяване соченият от ищеца механизъм, при който са нанесени уврежданията,
9
връзката между тях и нанесения побой, както и, че травмата на коренчетата на шийния
отдел, е довела до установената на 10.10.2022г. “Дискова херния на ниво C5 - C6”, която е
наложила операция в Република Турция, извършена на 25.10.2022г., са изслушани
заключения на допуснати съдебно-медицински експертизи.
Съгласно заключението на изготвената от вещото лице - неврохирург СМЕ, оспорено
от ищцовата страна, шийната дискова херния на на ниво C5-C6, установена през есента на
2022г., е резултат от дегенеративни заболявания на гръбначния стълб и появата й не
кореспондира на получената травма през месец януари 2018г. Това заболяване е наложило
оперативно лечение в Република Турция през месец октомври 2022г.
Експертът базира заключението си въз основа на представената медицинска
документация - медицинско удостоверение от 26.01.2018г., епикриза, образни изследвания от
30.01.2018г., разчитането на рентгенова снимка от 11.02.2021г. на поясния отдел на гръбнака
- сколиоза, ляво конвексна, рентгенова снимка на шийни прешлени - остеофити по
прешленните тела, остеохондрозни промени в C5-C6, спондиолистеза на C4-C5, извършен
преглед при ортопед и рентгеново изследване, при което е установена сколиоза на поясните
прешлени (ювениална), синдром на карпалния тунел двустранно, халус валгус на двете
ходила, ЯМР от месец октомври 2022г., направен в страната, ЯМР, направен в болница в гр.
Чорлу, Република Турция, контролен ЯМР от 21.11.2022г., на професионалния си опит,
знания и умения.
В съдебно заседание, вещото лице - неврохирург пояснява, че травмата на шийните
коренчета е резултат от побоя в автомобила, който е довел до дисторзия, т.е. до изкълчване
на врата, което предизвиква болезнени движения на горните крайници и изтръпване на
пръстите на лявата ръка. При всяка травма, включително и при такава на гръбначния стълб
се поставя яка, чиято цел е да обездвижи шийния сегмент на гръбначния стълб, така че да
позволи по-бързо отшумяване на оплакванията на пациента. Носенето на яката не
причинява болка и позволява движение на главата наляво и надясно.
В съдебно заседание е направено разграничение между “травматична дискова херния”
и “дискова херния.” Пояснява се, че при И. Т. не е била установена травматична дискова
херния в периода от 2018г. до 2022г.
Травматичната дискова херния - шийна, ломбална или др. е резултат от получена
травма и е свързана с разкъсване на ставно-връзковия апарат на прешлените, т.е. на
сухожилията между два - три или няколко прешлена и херниране на опозната субстанция
между двата прешлена, което води и до оплаквания.
Нетравматичната дисковата херния е свързана с дегенеративни заболявания на опорно
- двигателния апарат. Тези заболявания се развиват бавно и прогресират с напредване на
възрастта. С напредването на възрастта намалява водното съдържание на ядрото между два
прешлена, което играе ролята на “амартисьор” и, който пружинирайки пречи на прешлените
да се срещнат. Това ядро става твърдо като “мазол” и пропуква ануларния пръстен, т.е.
сухожилие и притискайки нервните елементи води до появата на дискова херния.
10
На 30.01.2018г. са направени рентгенови снимки на шийните прешлени, вкл. и т.нар.
“динамични снимки” - свиване на главата максимално напред и назад. Фактът, че г-жа Т. е
направила тези движения е изключила възможността да е получила груби травми на
гръбначния стълб или счупване на прешлен. Направена е и профилна снимка.
Ренгеновата снимка на шийните прешлени, е установила дисторзия, т.е. изкълчване на
шийните прешлени, което е резултат от съприкосновението между двете жени в автомобила.
Установена е и изгладена шийна лордоза с формиране на гибус на ниво C 4-C5 без
видими травматични изменения. Изгладената шийна лордоза сочи, че шийният гръбнак е
прав, а не във физиологичното си положение, за което е характерно леко изкривяване във
врата, което е резултат от травматичните увреждания при т.нар. усукване на врата и дърпане
на косата.
Появата на гибус, т.е. гърбица винаги се свързва с травма, а стесненото дискално
пространство между C5 и C6, което сочи намалено разстояние между петия и шестия
прешлен, може да е резултат от травмата, но е възможно и да датира дълъг период от преди
нея.
Установените при същото изследване малки ръбови остеофити по телата на
прешлените сочат, според експерта изменения на прешлените, които имат хроничен
характер и не са свързани с травмата. Те могат да доведат и до стеснените дискални
пространства, които са установени на 30.01.2018г.
Установена е и протрузия, състояние предхождащо хернията на ниво C5- C6, което е
възможно да не се развие, а появата му да е резултат на дегенеративни заболявания, които
също да водят до дискова херния.
Установената в Клиниката по неврохирургия в СВЕТА АННА - ВАРНА АД парастезия
на C8, т.е. изтръпване на безимения пръст и кутрето на лявата ръка, сочи засягане на
коренче, което излиза от седми шиен прешлен и първи гръден прешлен и потвърждава
контузията /изкълчването/ на врата. Дисковата херния, която е оперирана на ниво C5 и C6 се
намира две нива по-нагоре от C8, при което коренче пациентът е имал оплаквания. Ако И. Т.
е имала дискова херния на ниво C5 и C6 към 30.01.2018г., то това би означавало, че травмата
от 26.01.2018г. би засегнала коренче на C6 и би предизвикало други оплаквания, каквито не
са установени.
Операцията в Република Турция е била успешна, защото дисковата херния на C5-C6 е
премахната. Мускулната сила на десните крайници е напълно възстановена. Операцията се
извършва, чрез малък разрез от около 2 см. в предната част на шията, който не е загрозяващ.
Целта на операцията е постигната, чрез поставяне на кейдж, за да се възстанови
разстоянието между прешлените.
Получената дискова херния при пациента, която е и оперирана в Република Турция
може да е и следствие и на други съществуващи заболявания, установени при ищеца -
ювениална сколиоза (изкривяване) на гръбначния стълб и “халус валгус” (изкривяване на
ходилата и на пръстите на краката), което състояние е вродено, които да са довели до
11
дегенеративни заболявания на гръбначния стълб.
Заключението е оспорено от процесуалния представител на ищеца, по съображения, че
при изготвянето му, не са взети предвид множеството представени писмени доказателства -
медицински удостоверения и амбулаторни листове от 2022г., данни за посещения в спешно
отделение от 19.04.2021г., неправилно описване или избирателно разчитане на резултатите
от ЯМР. Изразено е несъгласие с отговорите на зададените въпроси, като се поддържа, че
това заключението е необосновано и не следва да бъде кредитирано.
От заключението по допуснатата повторна СМЕ, изготвена също от неврохирург, се
установява, че получената дискова херния може да бъде резултат от травма в областта на
шията, която е удостоверена с КТ от 30.01.2018г. Описаният механизъм - силно дърпане
главата назад, потвърден и от съдебния лекар, може да причини травматична дискова
херния, която по-късно е потвърдена с ЯМР от 10.10.2022г., както и от по-рано направената
рентгенография на 30.01.2018г., сочеща стеснено дисково пространство, което се явява и
косвен белег за дискова херния. Отразената протрузия на 30.01.2018г. кореспондира на
дискова херния.
Връзката между побоя и получената дискова херния се потвърждава и от факта, че И. Т.
не страда от хронични дегенеративни заболявания на гръбначния стълб, гръбначните
прешлени и междупрешленните дискове, за което свидетелства изявлението на
общопрактикуващия лекар на ищеца, че тя не е имала оплаквания и болки по гръбначния
стълб, както и от липсата на прегледи и консулти със специалисти, налагащи лечение на
прешлени в шиен отдел и изследвания на шийна област от преди датата на увреждането,
видно от масивите на РЗОК.
В съдебно заседание, експертът пояснява, че стадиите на дисковата херния са -
дегенерация, протрузия и екструзия. Дискова херния може да е травматична и
нетравматична. По-рядко срещана е херния без травма. Тя може да е резултат от остеоартрит
в напреднала фаза, възрастови промени при лица над 68-70 години и при дегенеративни
изменения при хора предразположени към херния, остеохондроза, остеофити, т.нар.
“шипове”, лордоза, кифоза, сколиоза.
По време на разпита, вещото лице поддържа и становище, че изброените
дегенеративни заболявания не биха могли да доведат до дискова херния.
Така изготвеното заключение е оспорено от ответната страна с твърдения, че то е
необосновано, тъй като вещото лице не е в състояние да даде ясни и категорични отговори
на зададените му в съдебно заседание въпроси.
По делото е изслушано заключение и на допусната СМЕ, изготвена от съдебен лекар,
невролог и неврохирург, което е оспорено от процесуалния представител на ищеца.
Според вещите лица установените в медицинското удостоверение травматични
изменения могат да бъдат получени по описания в исковата молба механизъм.
Лечението на травмата на нервните коренчета е консервативно с обезболяващи
медикаменти и имобилизация с мека шийна яка за 10 дни. Възстановителният процес
12
протича от няколко дни до 2-3 седмици, най-много 1 месец, който период е съпроводен от
болки във врата.
Ищецът е изписан от Клиниката по неврохирургия с подобрение и без неврологичен
дефицит. Не се е явил на двата контролни прегледа и не е провел препоръчителната
контролна ренгенография на 10 - ти ден, от което вещите лица дават заключение, че
вероятно лечението е повлияло благоприятно на болковите симптоми.
Експертите дават заключение, че установената на 10.10.2022г., чрез разчитане на
резултатите на ЯМР, дискова херния на ниво C5 и C6 и последвалата операция в Република
Турция, също през месец октомври 2022г., не е резултат от нанесената травма на шийния
отдел на гръбначния стълб, а на дегенеративни изменения в същия, датиращи от преди
травматичните увреждания.
Този извод вещите лица обосновават с направените изследвания на 30.01.2018г. в
спешния център към СВЕТА М.А - ВАРНА АД, образните изследвания, направени на
30.01.2018г., данните в епикризата от болничния престой и тези в периода от 2021г. до
изготвяне на заключението, сочещи установени заболявания, както следва: “Халус валгус
(придобит) от 11.02.2021г.; “Сколиоза - лявоконвексна”, установена при рентгеново
изследване на 11.02.2021г.; “Остеофити по прешленните тела. Остеохондрозни промени C5
и C6. Спондилолистеза в C4/C5”, установени при рентгеново изследване на шийни
прешлени от 21.01.2021г.; образно излседване от 10.10.2022г. “Дискова херния на ниво C5 и
C6 медианно и вдясно с компресия на миелокомпресия и миелопатия”, амбулаторни листове
от прегледи, предхождащи и следващи оперативната интервенция в Република Турция, вкл.
и такива до изготвяне на заключението, вкл. електромиографско изследване от 11.03.2024г.
със заключение “Данни за двустранна хронична коренчева увреда на C5 C6 с аксонална
загуба, по-изразена към момента вляво”;
В съдебно заседание, експертите поясняват, че на 30.01.2018г. на г-жа Т. са направени
ренгренография на шийни прешлени с наклон напред - назад, за установяване динамика при
движение, рентгенография в профил и компютърна томография на шиен отдел, на шийни
прешлени.
Разчитането им е показало следното:
1./ изгладена шийна лордоза с формиране на губус на ниво C4-C5. Без видими
травматични промени на прешленните тела. Вертебрален синдром в шийна област;
Вертебралният синдром е характерен синдром при травма на нервни коренчета.
Представлява болезненост в областта на шийната мускулатура. Това състояние е временно и
отшумява за няколко седмици. След този период мускулният спазъм намалява и
анатомичните извивки на гръбначния стълб се възстановяват. Лечението му включва
имобилизация с шийна яка за 10 дни с цел повлияване на мускулния спазъм и прием на
обезболяващи медикаменти и нестероидни противовъзпалителни средства. Лечението на
травмата не включва рехабилитация или физиотерапия.
Продължителното носене на шийна яка за период между 1 и 3 месеца е допустимо,
13
само в определени случаи. В случая, нужда от такъв дълъг период при ищеца, не е
съществувала. Ако яката е носена по-дълго от предписаното, това би довело до отслабване
на шийната мускулатура и до нанасяне на вреди на гръбначния стълб.
Изгладена шийна лордоза сочи, че физиологичната (анатомична) извивка напред на
шията отсъства, а гръбнакът е прав. Тя може да се получи при травма, поради съкращаване
(мускулен спазъм) на паравертебралната мускулатура.
Доколкото изгладената шийна лордоза персистира във всички изследвания на ищеца до
2023г. и анатомичната извивка не е възстановена въпреки отшумяване на вертебралния
синдром и имобилизацията, както и по-късно установените остеофити, вещите лица дават
заключение, че изгладена шийна лордоза, е по-скоро в резултат на хроничен дегенеративен
процес, а не на получената травма. Соченият в исковата молба екстензионен механизъм -
дърпане на главата напред и назад би могъл да доведе до увеличаване на шийната лордоза
или кофоза, а не до изглаждане на шийна лордоза.
В случая, травмата на шийния отдел, която не включва изкривяване обосновава извод,
според експертите за отсъствие на ротационен механизъм.
2./ Леко стеснени дискални пространства на нива: C4-C5-C6 и C7. Малки ръбови
остеофити по телата на прешлените.
Леко стеснените дискални пространства и остеофитите сочат продължителен във
времето хроничен и бавен дегенеративен (болестен) процес.
Появата на остеофити или т.нар. шипове се свързва с продължителен във времето
период на отлагане на костни калций при неправилно натоварване по оста на гръбначния
стълб. Калцият се образува, за да подпомогне гръбначния стълб, когато е по-натоварен,
например при неправилна стойка и вдигане на тежко;
3./ на ниво C 2 - C 3: без данни за дискова херния. Интактни фасетни стави и 4./ на
ниво C 3-C 4: без данни за дискова херния. Интактни фасетни стави, вкл. И на ниво C 4-C 5:
“Интактни фасетни стави” означава липса на разместване на ставите в областта на
шията. Често те се появяват при травми, но такива при ищеца не са установени.
5./ на ниво C4-C5: Данни за бълджинг на интервертебралния диск. Интактни фасетни
стави;
При т.нар. “Бълджинг” е налице разтягане, изпъкване на 75 % от обиколката на меката
част или на т. нар. “нуклеос” без разкъсване на фиброзната част, който заедно с фиброзен
пръстен, формира всеки диск между да прешлена.
“Бълджинг на интервертебралния диск” означа, че дискът е изпъкнал над 75 % от
обиколката си.
6./ на ниво C5 -C6: Данни за медианна и двустранна парамедианна дискова протрузия.
Интактни фасетни стави;
При “Протрузията” също е налице локално изпъкване без разкъсване на фиброзната
14
част, но в по-малка степен. Процесът е обратим, но появата му се свързва с хроничен и
дегенеративен процес. Разкъсването на “нуклеоса” води до дискова херния. Дали,
протрузията ще прерасне в дискова херния зависи от това по какъв начин един пациент се
грижи за своето здраве, вкл. и за позата на тялото си.
Данните за медианна и двустранна парамедианна дискова протрузия сочат локално
изпълване на диска в средно положение и до средно такова. Двустранна означава от двете
страни на медианната част.
В съдебно заседание, експертите заявяват, че установената “Дискова протрузия” не би
могла да е резултат от нанасянето на удари в автомобила, тъй като са налице данни за
множество дегенеративни процеси в гръбначния стълб, които много често протичат без
никакви симптоми с бавен ход. Тези процеси се установяват случайно при изследване или
след появата на симптоми като пареза на крайници и др.
7./ на ниво C6-C7: данни за бълджинг на интервертебралния диск. Интактни фасетни
стави;
През месец октомври 2022г. “Дисковата херния на ниво C5-C6” при ищеца вече е
установена. Следователно фиброзният пръстен на диска е разкъсан с излизане на
вътршеното му съдържимо.
В съдебно заседание, експертите посочват, че в издадената епикриза от болница в
Република Турция, е удостоверена слабост на крайниците на дясна ръка при разгъване и
сгъване на крайника, датираща от месец преди постъпването на ищеца в болница.
Следоперативно при изследвания направени при д-в В. е установено подобрение при
движение на крайника.
Дисковата херния не е травматична, защото не е получена по време на травма. Ако
беше такава, то състоянието на г-жа Т. през януари 2018г. би изисквало спешно оперативно
лечение, каквото не се е налагало, поради което тази херния на ниво C5-C6, която е
оперирана през октомври 2022г., не би могла да е резултат на получената в автомобила
травма през януари 2018г.
Експертът - невролог, пояснява, че при изследванията на 30.01.2018г. е установено, че
“интерфасетите” са здрави, което изключва възможността да е получена дисковата херния на
26.01.2018г.
Вещото лице - неврохирург посочва, че И. Т. се е явила за преглед на собствен ход, без
помощни средства и без шийна яка. Оперативната интервенция от поставянето на кейджа в
чужбина е оставил белег в областта на шията.
Пояснила е пред вещото лице, че чувства болка в шийна област и, че все още има
слабост в дясна ръка и десен крак. Споделила още, че има оплаквания и в ломбалния отдел
на гръбначния стълб, които действително са установени от лекарите в Република Турция и
сочат дегенеративни изменения. Експертът препоръчва, ако оплакванията продължат да се
извършат нови образни изследвания, за да се установят навреме новопоявили се дискови
хернии.
15
Посочва се още, че основните оплаквания на пациента и потърсената медицинска
помощ са след периода на бременност. Бременността може да бъде допълнителен фактор за
поява на дискови хернии в лумбалния отдел на гръбначния стълб. Такъв може да бъде и
“Халус валгус”, който се свързва с повишен риск от дегенеративни заболявания около 2 пъти
по-висок риск от колкото при хора без това заболяване, тъй като води до в промени по оста
на гръбначния стълб. Установената при ищеца “Ювениалната сколиоза”, също би могла да е
причина за промяна в преразпределението на натоварването по оста на гръбначния стълб.
Никотинът и тютюнопушенето имат доказан ефект при формирането на дегенеративни
гръбначни заболявания.
Влошаване на такива заболявания може да се дължи на неправилни натоварвания, като
масажи, фитнес, рехабилитация, която не е контролирана от физиотерапевт. Неправилната
статична поза в ежедневието и на работното място са основен фактор за поява на дискови
хернии в шийния отдел.
Множеството образни изследвания в периода от 2018г. до 2022г. демонстрират
прогресия на дегенеративни заболявания на гръбначния стълб при И. Т. с всяка изминала
година поради горепосочените фактори.
Според вещите лица изследванията през януари 2018г. сочат начална фаза на
дегенеративни изменения в шийния отдел, за което свидетелстват, установените
“остеофити.” През 2022г. са установени “Спондилолистеза” и “Спондилоза”, които
заболявания дават възможност на експертите да заключат, че дегенеративните изменения
продължават и засягат и други отдели на гръбначния стълб. Изключена е и възможността
травматичното събитие от 2018г. да е ускорило дегенеративните промени.
Ангажираните гласни доказателства, чрез разпита на д-р Е. В. потвърждават
обстоятелства, удостоверени в писмени документи, а именно, че свидетелят е приел ищеца в
“Клиника по неврохирургия” в “СВЕТА АННА - ВАРНА” АД, с болки в шийната област и
изтръпване на ръцете, но без слабост в крайниците и е провел лечение на пациента, в
качеството на лекуващ лекар, положил подпис в издадената епикриза. От образните
изследвания е установена “Кифоза”, която се свързва с травматично събитие.
Потвърждава се и обстоятелството, че на 12.10.2022г., т.е. след първия ЯМР, ищецът
посетил свидетеля с болки в шията, с изтръпване и слабост на дясна ръка, видно от
съставения амбулаторен лист от първичен преглед. На образното изследване е била
установена дискова херния на 5 - ти и 6 - ти шиен прешлен, която свидетелят като
специалист посъветвал пациента да се подложи на операция, а на останалите прешлени
начални дегенеративни промени. Установена била и “Миелопатия”, т.е. некроза на
гръбначния мозък.
Съвкупната преценка на доказателствата по делото обосновава категоричен извод, че
на 26.01.2018г. около 16:30 - 17:00 в лек автомобил, паркиран в гр. Варна, ул.”М.С.” № 6, В.-
Л. Г., която е била на задната седалка на МПС, е нанесла удари по главата, шията, лицето и
16
лявата ръка на И. Т., дърпайки главата й напред и назад, която се е намирала в седнало
положение на седалката до тази на шофьора.
Времето, мястото, местоположението на двете жени в превозното средство и
поведението на ответника, следва да се считат установени от признанието на неизгодни
факти - нанасянето на удар с юмрук и дърпане за косата, направено от г-жа Г. на 27.01.2018г.
пред държавен орган, изявленията, в което се подкрепят от показанията на Д. Т., който
пресъздава непосредствените си впечатления относно релевантните за делото факти, които
не се разколебават от други доказателствени средства. Времето, мястото на съприкосновение
и местоположението на ответника, който е влязъл от дясната задна врата на лекия автомобил
се установява и от показанията на Г.П., преки и непосредствени относно тези обстоятелства,
неразколебани от други доказателства.
Видът и характерът на уврежданията, които са причинени на И. Т., се установяват от
издаденото медицинско удостоверение от 26.01.2018г., което представлява официален
свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила, която не е оборена,
в частта относно констатираните травми, времето и мястото на прегледа, задължаваща съда
да приеме, че на посочената дата компетентното длъжностно лице е удостоверило, че
освидетелстваният е бил с посочените в документа увреждания.
Посочените оплаквания при приемането на пациента в Клиниката по неврохирургия -
болки във врата, болезнени движения на горни крайници и изтръпване на пръстите на
лявата ръка кореспондират с получените увреждания от побоя, документирани в издаденото
медицинско удостоверение, видно от заключението на първоначалната и тройна СМЕ, които
макар и да оспорени от страните се кредитират от съда, тъй като изводите им почиват на
медицинската документация, на знанията и професионалния им опит.
Поводът за проявената агресия - закъснение на бащата да вземе едно от децата от
детска градина, непреработената раздяла между ответника и Д. Т., ревност или друга
причина, е ирелевантен, тъй като това поведение във всички случаи е противоправно,
защото е в нарушение на общия принцип да не се вреди другиму.
В резултат на нанесените от В.-Л. Г. удари, И. Т., е получила травматичните отоци по
окосмената част на главата, кръвонасяданията в областта на лицето, контузията на шията и
лявата длан, които са обусловили разстройство на здравето, неопасно за живота и травма на
нервни коренчета в шиен отдел, диагноза, поставена в болничното заведение, поради което
съдът приема за доказана и причинно-следствената връзка между тези увреждания и
противоправното поведение на ответника, поради което за тях следва да бъде ангажирана
отговорността на ответника. Тази връзка следва да се счита доказана и от заключението на
първоначалната и тройна СМЕ, които съдът кредитира в посочената част.
Вагиналното кървене, установено при преглед два дни след инцидента на 28.01.2018г.,
не е резултат от нанесените удари, поради което твърдяната причинно - следствена връзка,
остава недоказана.
За този извод на съда свидетелства заключението на първоначалната СМЕ, оспорена от
17
ответната страна, според която вагиналното /посткоитално, кървене, т.е. такова при
съвкупление/ е резултат от по-груб сексуален контакт, видно от изявленията на експерта,
дадени в съдебно заседание, проведено на 16.06.2023г. Други причини могат да бъдат
преждевременен менструален цикъл, рак на половите органи, изнасилване и др.
Заключението на вещото лице се подкрепя и от това, изготвено от неврохирург, невролог и
съдебен лекар по допуснатата тройна СМЕ.
В резултат на инцидента, при който е бил нанесен побой И. Т. е изпитала симптоми от
тревожно - фобиен характер, свързани, както с преживения внезапен психически
стрес/дистрес, така и с дискомфорта и болките от получените телесни травми, видно от
заключението на СПЕ, изготвена от психиатър, което съдът кредитира в цялост. Симптомите
отговарят на критериите за диагноза “Разстройство в адаптацията”, т.е. рязка промяна във
функционирането на личността, които са отзвучели постепенно в рамките на месеци, но се
актуализират и емоционално преживяват при ситуация, свързана с психотравмата.
Физическия и психически стрес са отзвучали с приключване процеса на възстановяването от
получените травми.
Психопатолигични симптоми, които могат да отговарят на критерий за диагноза не са
налице към момента на освидетелстването. Обективният психичен статус на И. Т. не показва
психопатологични отклонения от нормата при изследване на отделни психични сфери с
изключение на безсънието с давност от две години.
От нанесения побой, г-жа Т. е изпитала силна тревожност, безпомощност, страх да не
бъде преживяно повторно такова насилие и страх за собственото й дете. Изпитвала е силни
и противоречиви чувства - срам, вина и гняв, вкл. и към партньора си, който видно от
изявлението на ищеца пред експерта не е съумял да предотврати побоя, което е довело и до
раздялата им за период от 9 месеца.
Експертът отбелязва, че по време на изследването се е откроило свръхценностно
възпроизвеждане на събитието, доминиращо фокусиране към “бившата съпруга” и всичко
свързано с нея. Споделени са страхове за здравето и бъдещето на членовете на семейството
й и други фобийно - тревожни симптоми, които могат да се разгледат като последица от
непреработената психотравма и, които са свързани с свръхценното фокусиране върху
другата жена.
За установяване състоянието на ищеца непосредствено след побоя, са ангажирани
гласни доказателства на Д. Т. и Т.З..
Показанията на Д. Т. установяват, че няколко дни след побоя, И. Т. се е оплаквала от
силна болка, че не може да стои, да спи и да движи главата си. Имала е синини по врата и
червени петна, а едната й ръка е била ударена. След изписването й от болницата, болките
във врата продължили. Носела и шина за период от около месец, месец и половина, което
довело до поява на синини от протриване на кожата. Постоянно е изпитвала дискомфорт и
неразположение. Плачела много.
Болката във врата продължава вече 5 години, а проблемите в областта на врата
18
наложили ползването на отпуск за временна неработоспособност за дълги периоди от време.
Няколко седмици след побоя последвала фактическа раздяла за период от около 6
месеца. Поводът за раздялата са обвинения към него и изпитаното чувство на срам и
унижение.
Преди инцидента, И. Т. не е имала оплаквания с врата, шията или изтръпване на
крайници. Не е имала проблем и с походката.
От показанията на Т.З., приятелка на ищеца, се установява, че на 27.01.2018г. И. Т. е
посетила тържеството на свидетеля за рождения му ден “в страшно лошо състояние... в
абсолютно стресиращ вид”, само с цел да поднесе подаръка. Не е можела да стои в седнало
положение, изпитвала силни болки във врата, главата и цялото тяло, което било изкривено,
затова и напуснала тържеството. Разказала за побоя и неговия автор.
След изписването й от болницата, двете приятелки отново се видели в дома на ищеца.
И. Т. била имобилизирана с шийна яка и не можела да се движи. Повече лежала.
Този побой се отразил на цялостното й състояние, което всяка година се е влошавало.
Придружила е приятелката си до Република Турция, за извършване на операцията, била
е придружител в болницата, както и по време на завръщането им в страната.
Спорният по делото въпрос е дали установената и оперирана дискова херния през
месец октомври 2022г. е резултат от травмата на нервните коренчета на шийния отдел,
причинена на 26.01.2018г.
Преценени в съвкупност, така ангажираните доказателства обосновават категоричен
извод за отсъствие на причинно - следствена връзка между травмата на нервните коренчета
на шийния отдел, причинена на 26.01.2018г. и установената “Дискова херния” на ниво C5 -
C6, чрез ядрено-магнитен резонанс, извършен на 10.10.2022г., което заболяване е наложило
оперативно лечение.
Съдът изгражда този извод въз основа на заключението на първоначалната и тройна
СМЕ, които кредитира като компетентни и обективни дадени, изготвени въз основа на
цялата медицинска документация, а изводите базирани, както на доказателствата по делото,
така и на професионалния им опит, знанията и умения на всеки един от тях в съответната
област.
Именно въз основа на заключенията на двете експертизи, съдът приема, че дисковата
херния не е причинена от увреждането на 26.01.2018г., тъй като такава херния не е
установена към 30.01.2018г., защото липсва документирано, посредством изследване
разкъсване на фиброзния пръстен с изливане на вътрешното му съдържимо.
Дисковата херния на ниво C5 - C6 за първи път е установена, посредством ЯМР на
10.10.2022г., т.е. 4 години и 9 месеца, след нанесения побой. Появата й се дължи на начални
дегенеративни изменения на прешлените в шийната област, предхождащи инцидента и
развили се в значителен период преди това.
За отсъствието на “Дискова херния” към 30.01.2018г. и наличие на данни за
19
дегенеративни заболявания, свидетелства образните изследвания и тяхното разчитане,
направени на 30.01.2018г. Дисковата херния следва да се счита изключена, поради факта, че
“интерфасетите” са здрави. Отсъства увреждане на нерва на ниво C6 и слабост в десните
крайници, такива, каквито са документирани за първи път през месец октомври 2022г.
Установената медианна и двустранна парамедианна дискова протрузия, т.е. локално
изпъкване на нуклеоса без разкъсване на фиброзната част също свидетелства за отсъствие
на дискова херния, такава, каквато е установена на 10.10.2022г. Обстоятелството, че
“Протрузията” може да прерасне в “Дискова херния” не променя формирания извод на съда,
че такова заболяване не съществува към 30.01.2018г., тъй като към посочената дата процесът
е бил обратим и не е довел до разкъсване на нуклеоса.
На следващо място, ако увреждането беше довело до дискова херния на ниво C5 - C6,
то тогава състоянието на пациента би изисквало оперативно лечение, каквото не е било
извършено, защото не е съществувала нужда от такова.
Болестното състояние на прешлените, предхождащо увреждането се установява и от
данните за състоянието на другите прешлени от шийния отдел, при които са установени
“Бълджинг на интервертебралния диск”, “Малки ръбови остеофити по телата на
прешлените”, “Изгладената шийна лордоза”, която е персистирала във всички изследвания,
направени на ищеца до 2023г., каквато не би могла да се получи при екстензиония
механизъм, при който е получена травмата на нервните коренчета в шийния отдел, “Леко
стеснените дискални пространства и остеофитите”, както и на други заболявания, като
“Халус валгус” и “Ювениалната сколиоза.” Установените по-късно “Спондилолистеза” и
“Спондилоза”, сочат дегенеративни изменения и в други отдели на гръбначния стълб, които
прогресират.
Съдът не кредитира заключението на повторната СМЕ, според което ищецът е получил
травматична дискова херния, в резултат на увреждането, тъй като то се явява необосновано.
Изводът на вещото лице не е изграден въз основа на професионалния опит на експерта,
знанията и уменията му в областта на неврохирургията. Същият почива на документ, който
представлява недопустимо доказателствено средство, защото обективира показания, дадени
в писмен вид (изявление на общопрактикуващия лекар на ищеца в писмена форма,
съставляващ извод, непочиващ на никакви обективни данни), на отсъствието на данни в
масивите на НЗОК за предходни посещения при невролози, неврохирурзи и др., разчитането
на ЯМР на 10.10.2022г., сочещо стеснено дисково пространство, косвен белег за дискова
херния, както и на факта, че експертът поставя знак за равенство между “Дискова херния” и
“Протрузия”, които представляват различни заболявания на гръбначния стълб, видно от
изявленията на останалите експерти.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че по делото остава недоказана твърдяната
причинно - следствена връзка между дисковата херния, оперирана през месец октомври
2022г. и травмата на коренчетата в шийния отдел, поради което отговорността на ответника
за претърпените имуществени и неимуществени вреди, причинени от това заболяване, не
следва да се ангажира.
20
Отсъствието на елемент от фактическия състав на деликтната отговорност не налага
обсъждане на свидетелските показания на М. П., който свидетелства за състоянието на
ищеца през месец септември 2022г. и тези на Т.З., в частта относно физическото и
психическо състояние на г-жа Т. непосредствено преди и след операцията в Република
Турция, в качеството й на придружител в болничното заведение.
Макар свидетелят Д. Т. да се наслаждава на противоборството между двете жени и да
не е способствал за нормализиране, както на собствените си отношения с майката на двете
му деца, така и на тези между страните по делото, като е дал поводи за конфликт, като не е
заплащал издръжка на малолетните си синове доброволно, а поведението му е станало
причина за предприемане на принудително изпълнение, съдът кредитира показанията му, но
само в частта досежно състоянието на ищеца в деня на инцидента и няколко дни след това
до изписването на г-жа Т. от болничното заведение, в която част свидетелят пресъздава
преки и непосредствени впечатления относно релевантните за делото факти, които се
подкрепят от заключенията на първоначалната СМЕ и тройната СМЕ и не се разколебават от
доказателствата по делото.
Съдът не кредитира показанията му, в частта, с която посочва, че ищецът е носил
шийна яка месец, месец и половина, тъй като свидетелят не е разполагал с никакви
непосредствени впечатления за този факт, тъй като И. Т. и Д. Т., са се разделили за период от
поне 6 месеца. За факта на раздялата и продължителността й свидетелства изявлението на
ищеца, дадено пред експерта, изготвил съдебно - психиатричната експертиза, отразени в
констативно - съобразителната част, показанията на г-н Т. и тези на свидетелите Р.П. и Г.П..
Отделно, самият ищец поддържа в исковата молба, че периодът, в който е бил с поставена
мека яка е 2 седмици.
Съобразявайки доказателствата относно вида, характера и степента на увреждането –
травматичните отоци по окосмената част на главата, кръвонасяданията в областта на лицето,
контузията на шията и лявата длан, които са обусловили разстройство на здравето, неопасно
за живота и травма на нервни коренчета в шиен отдел, вида, начина и продължителността на
протичане на лечението в обичайния период от 2 – 3 седмици, чрез имобилизация, прием на
болкоуспокояващи и противовъзпалителни, установени от заключението на първоначалната
и тройна СМЕ, възрастта на пострадалия на почти 31 – годишна възраст, претърпените
болки и страдания, най-интензивни в периода на възстановяване, изпитаният физически
дискомфорт, симптоми на тревожно-фобиен фарактер, свързани с преживения внезапен
психически стрес/дистрес, така и с дискомфорта и болките от получените телесни
увреждания, покриващи симптомите на “Разстройство в адаптацията”, съгласно
заключението на СПЕ, симптомите на което заболяване са напълно отшумели, породените
чувства на унижение, безпомощност, страх за собствения живот и здраве и този на детето и
напълно приключилия възстановителен процес към настоящия момент, макар да е все още
актуално свръхценностното мислене по отношение на ответника и възпроизвеждане на
събитието, което се дължи на субективните възприятия на ищеца, както и на
невъзможността да се нормализират взаимоотношенията между всички лица, съдът приема,
21
че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на сумата от 15
000 лв.
Затова, претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в резултат
на получените телесни увреждания в резултат на побой, извършен на 26.01.2018г.,
изразяващи се в отоци по окосмената част от главата, кръвонасядания в областта на лицето,
контузия на шията и лявата длан, както и травма на нервни коренчета в шиен отдел, следва
да бъде уважена до този размер, ведно със законната лихва от 06.12.2019г. до окончателното
изплащане на задължението. Вземането за законна лихва е погасено по давност за времето от
26.01.2018г. до 05.12.2019г. /вкл./, поради изтичане на предвидения в закона тригодишен
срок, на осн. чл. 111, б.”в” ЗЗД.
Претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000
лв., изразяващи се в получено вагинално кървене и “Дискова херния на ниво C5 - C6”,
следва да бъде отхвърлена, както и тази за имуществени вреди в размер на 8 704, 15 лв. под
формата на претърпяна загуба от заплащане на левовата равностойност на платена операция
от 7 904, 15 лв. в клиника „Ватан“, Република Турция, 320 лв. за ядрено-магнитен резонанс,
20 лв. такса за запис на ЯМР, 460 лв. за извършен превод, следва да бъдат отхвърлени,
поради отсъствие на причинно-следствена връзка между увреждането и претендираните
вреди.
По разноските
При този изход на спора с право на разноски разполага всяка една от страните.
В полза на ищеца И. Т. за уважената част от претенцията, следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 1 277, 63 лв. от общо претендираните от 7 105 лв. /5 000 лв. адвокатско
възнаграждение, депозити за изготвяне на СМЕ, СПЕ и повторна СМЕ в размер на 2 100 лв.
и 5 лв. за издаване на съдебно удостоверение/, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
В полза на ответната страна В.-Л. Г. следва да се присъдят разноски за отхвърлената
част, възлизащи на 4 105, 81 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
В тежест на ответника следва да се възложат разноски за държавна такса в размер на
600 лв. и депозит за изготвяне на тройна СМЕ в размер на 841, 81 лв. или общо на 1 441, 81
лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В.-Л. К. Г., ЕГН **********, гр. Варна, ул.”Л.” *** ДА ЗАПЛАТИ на И. К.
Т., ЕГН **********, гр. Варна, ул.”Г.” *** сумата от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
неудобства от нанесен побой на 26.01.2018г. в паркирано в гр. Варна, на ул.“М.С.“ № 6
моторно превозно средство, при който са получени телесни увреждания, изразяващи се в
отоци по окосмената част от главата, кръвонасядания в областта на лицето, контузия на
22
шията и лявата длан и травма на нервни коренчета в шиен отдел, болки, страдания, стрес,
страх, унижение, ведно със законната лихва от 06.12.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва върху присъдената сума за
времето от 26.01.2018г. до 05.12.2019г. /вкл./, на осн. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. К. Т., ЕГН **********, гр. Варна, ул.”Г.” *** срещу В.-
Л. К. Г., ЕГН **********, гр. Варна, ул.”Л.” ***, иск за разликата над присъдената сума от
15 000 лв. до претендираната от 50 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства от нанесен побой на 26.01.2018г. в
паркирано в гр. Варна, на ул.“М.С.“ № 6 моторно превозно средство, при който са получени
телесни увреждания, изразяващи се в отоци по окосмената част от главата, кръвонасядания в
областта на лицето, контузия на шията и лявата длан и травма на нервни коренчета в шиен
отдел, болки, страдания, стрес, страх, унижение, ведно със законната лихва от 26.01.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. К. Т., ЕГН **********, гр. Варна, ул.”Г.” *** срещу В.-
Л. К. Г., ЕГН **********, гр. Варна, ул.”Л.” ***, иск за заплащане на сумата от 50 000 лв.
/петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в болки, страдания и неудобства от нанесен побой на 26.01.2018г. в паркирано в гр.
Варна, на ул.“М.С.“ № 6 моторно превозно средство, при който са получени вагинално
кървене и “Дискова херния на ниво C5-C6”, което заболяване е наложило оперативна
интервенция в Република Турция през месец октомври 2022г., ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 26.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. К. Т., ЕГН **********, гр. Варна, ул.”Г.” *** срещу В.-
Л. К. Г., ЕГН **********, гр. Варна, ул.”Л.” ***, иск за заплащане на сумата от 8 704, 15 лв.
/осем хиляди седемстотин и четири лева и петнадесет ст./, представляваща обезщетение
за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба от заплащане на левовата
равностойност на платена операция от 7 904, 15 лв. в клиника „Ватан“, Република Турция,
320 лв. за ядрено-магнитен резонанс, 20 лв. такса за запис на ЯМР, 460 лв. за извършен
превод, причинени от нанесен побой в паркирано в гр. Варна, на ул.“М.С.“ № 6 моторно
превозно средство, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 26.01.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА В.-Л. К. Г., ЕГН **********, гр. Варна, ул.”Л.” *** ДА ЗАПЛАТИ на И. К.
Т., ЕГН **********, гр. Варна, ул.”Г.” *** сумата от 1 277, 63 лв. /хиляда двеста седемдесет
и седем лева и шестдесет и три ст./, представляваща сторени по делото съдебно -
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И. К. Т., ЕГН **********, гр. Варна, ул.”Г.” *** ДА ЗАПЛАТИ на В.-Л. К.
Г., ЕГН **********, гр. Варна, ул.”Л.” *** сумата от 4 105, 81 лв. /четири хиляди сто и пет
23
лева и осемдесет и една ст./, представляваща сторени по делото съдебно - деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА В.-Л. К. Г., ЕГН **********, гр. Варна, ул.”Л.” *** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Варна сумата от 1 441, 81 лв.
/хиляда четиристотин четиридесет и един лева и осемдесет и една ст./, представляваща
разноски за държавна такса и депозит за изготвяне на тройна СМЕ, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
24