№ 334
гр. Пловдив, 08.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20235300500303 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2
от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи кредит България"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"България" №49, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител юрисконсулт
Р.И., срещу разпореждане от 17.01.2023г. на Районен съд- Пловдив по
ч.гр.д. №17187/2022г. по описа на ПРС, ХIV гр.с-в, включено в Заповед
№284 от 17.01.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжниците Г. В. А., ЕГН
**********, Д. Г. А.а- Т., ЕГН **********, и В. Г. А., ЕГН **********,
в частта му за сумата от 1404,18 лв.- законна лихва за периода
02.05.2017г.-24.11.2022г. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност
на обжалваното разпореждане, като се настоява за отмяната му и връщане на
делото на PC-Пловдив с указания за издаване на заповед за изпълнение за
посочената сума.
Съгласно разпоредбата на чл,413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е
връчен на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано
лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по
1
същество.
Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „Профи кредит България"
ЕООД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу длъжниците Г. В. А., ЕГН **********, Д. Г. А.а- Т., ЕГН
**********, и В. Г. А., ЕГН **********, в качеството им на наследници
на починалия кредитополучател Йовка Димитрова А.а, за вземания,
произтичащи от договор за потребителски кредит №********** от
08.01.2015г. За да откаже издаване на заповед за изпълнение по отношение
на претендираните вземания за обезщетение за забава в размер на общо
1404,18 лв. за периода 02.05.2017г.-24.11.2022г., първоинстанционният съд
е приел, че въпреки дадената му възможност заявителят не е посочил
кога длъжниците като наследници са били уведомени за задълженията на
починалия наследодател съгласно изискването на чл.84, ал.1, изр.2 от
ЗЗД.
Жалбата срещу така постановеното разпореждане е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК не може да се
издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона.
В случая заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение срещу
наследници на починал кредитополучател за вземания, чиято изискуемост
е настъпила след смъртта на наследодателя. Съгласно чл.84, ал.1, изр.2 от
ЗЗД в тази хипотеза наследниците изпадат в забава след изтичане на 7 дни
от поканата. Заявлението е било оставено без движение от
първоинстанционния съд, като на заявителя са били дадени указания да
посочи дали и кога наследниците са уведомени за задълженията. Тези
указания не са били изпълнени от заявителя, тъй като същият е
представил само протокол от съдебно заседание от 05.07.2022г. по ч.гр.д.
№2410/2022г. на Районен съд- Пловдив, видно от който съдът е
разпоредил вписване на изявлението на ответниците, че приемат
наследството на наследодателя си. Не са изложени твърдения за отправена
покана до ответниците и за датата на връчването й, нито тези
обстоятелства се установяват от представеното писмено доказателство. При
тази ситуация не би могло да се приеме, че те са изпаднали в забава,
поради което и не може да се издаде заповед за изпълнение за
претендираните вземания за обезщетение за забава в размер на общо
1404,18 лв. за периода 02.05.2017г.-24.11.2022г. Ето защо по отношение
на посочените вземания заявлението за издаване на заповед за
изпълнение правилно е било отхвърлено.
Предвид горното обжалваното разпореждане следва да бъде
потвърдено. На основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК на разположение на
заявителя е възможността да предяви осъдителен иск за вземанията, за
които е отказано издаване на заповед за изпълнение.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 17.01.2023г. на Районен съд-
Пловдив по ч.гр.д. №17187/2022г. по описа на ПРС, ХIV гр.с-в, включено в
Заповед №284 от 17.01.2023г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, с което е отхвърлено заявлението на „Профи кредит
2
България" ЕООД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу длъжниците Г. В. А., ЕГН **********, Д. Г. А.а- Т.,
ЕГН **********, и В. Г. А., ЕГН **********, в частта му за сумата от
1404,18 лв.- законна лихва за периода 02.05.2017г.-24.11.2022г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3