Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 02.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на втори ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 2266 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № III-144-430844 от 15.06.2018 г. по гр.д. № 51434/2017 г. по
описа на СРС, 144 с-в е признато за установено по исковете, предявени от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******* срещу В.С.В., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 295,86 лв., представляваща главница за
доставена, но неизплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 до
30.04.2016 г., в имот с абонатен номер 254792, находящ се в гр. София, ул. *******, ведно със законна лихва за периода от
09.05.2017 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 45,43 лв., за
периода от 15.9.2014 г. до 13.4.2017 г., сумата от 75,27 лв., за дялово разпределение на топлинна
енергия през периода от 01.05.2014 до 30.04.2016 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.05.2017 г., по ч.гр. д. № 29224, по
описа на СРС за 2017 г., като е отхвърлил иска за
разликата над установения размер от 1571,92 лв. до пълния претендиран размер от
295,86 лв., представляваща главница за доставена, но неизплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2014 до 30.04.2016 г., в имот с абонатен номер 254792, находящ се в гр.
София, ул. *******, ведно със законна
лихва за периода от 09.05.2017 г. до изплащане на вземането, иск с правно основание чл. 415 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, за разликата над
установения размер от 45,43 лв. до пълния претендиран размер от 64,31 лв., за периода от 15.9.2014 г. до
13.4.2017 г., както и иск за сумата от 15,17 лв., представляваща законна лихва
за забава върху главница за разпределение на топлинна енергия, за периода от
15.9.2014 г. до 13.4.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 15.05.2017 г., по ч.гр. д. № 29224, по описа на СРС за 2017 г.
Така постановеното
решение е обжалвано с въззивна жалба, подадена от ответника по
първоинстанционното производство – В.С.В. в частта, с която исковете са
уважени. В жалбата се излагат съображения, че решението на СРС е неправилно. В
процесния имот не била инсталирана твърдяната от ищеца щранг-лира. Тръбите в
банята не били отоплителен уред, така не се дължала такса „сградна инсталация“.
Счита, че е заплатил сума, която отговаряла на неговата консумация. Така искът
за сумата от 183,43 лв. следва да се отхвърли, освен това е погасен по давност
искът за посочената сума.
Въззиваемата страна
"Т.С."
ЕАД не е подала писмен отговор на въззивната жалба. Подадена е молба с
възражение за прекомерност на разноските на въззивника. Претендира за разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице – помагач
на страната на въззивника - ответника – "Т.С." ЕООД, не е взело
становище по жалбата.
Софийският градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните
доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбите
предмет, приема следното:
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил частично предявените искове и е приел
за установено, въз основа на съдебно-техническа
експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна
инсталация са били изчислени в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба. През исковия период на ответника е била начислявана
топлинна енергия за четири броя отоплителни тела с монтирани индивидуални уреди
за измерване, с дистанционно отчитане, за един брой щранг- лира без ИРРО, за
сградната инсталация и за битова гореща вода на основание два броя водомери,
като за периода от 01.05.2014 до 30.04.2016 г. по прогнозен дял е начислена
стойност на потребена топлинна енергия в размер на 1037 лв. Също така, че в
имота е установено наличието на щранг-лира в банята. На база
съдебно-счетоводнтата експеритза е приел, че ответникът е извършвал плащания
през процесния период, като при съобразяването им вещото лице установява, че за
процесния период от 01.05.2014 до 30.04.2016 г., е останала непогасена главница
в размер на 295,86 лв.
Софийският градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на
съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи,
съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
За да се уважи
предявеният иск, че ответникът дължи процесните суми, търсени от ищеца като
стойност на доставена топлинна енергия, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответникът
е потребител на топлинна енергия, че в сградата, където е имотът на ответника има
монтиран топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на
отчетеното количество доставена топлинна енергия е
извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на
индивидуалните разпределители от ФДР и изчисляване на стойностите на различните
компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 и пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ потребител
на енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или
титулярът на вещно право на ползване, който ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление за домакинството си. В смисъла
на горното легално определение, ответникът, като собственик на имота, има
качеството на потребител на топлинна енергия, поради което е материалноправно легитимиран да отговаря
по предявения иск и са без значение по делото дали е ползвал фактически
топлоснабдения имот или е ползван от другия съсобственик, след като не е
приложена молба-декларация за откриване на партида само на името на единия
съсобственик и отношенията между съсобствениците. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР. Притежаваното от ответника
право на собственост върху топлоснабдения имот и установеното наличие на
облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, е достатъчно основание за доказване на иска по
основание. Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е
уредено в представените публично известни Общи условия за продажба, които са
съответно одобрени с Решение ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕВР и Решение №
ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, последващите такива от 2008 г., както и ОУ,
одобрени с Решение №ОУ-02/03.02.2014 год. и които са публикувани. Разпоредбата
на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя
възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ
разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Неоснователно се явява
оплакването, че не е съобразено от първоинстанционният съд, че не е доказана
стойността на реално доставената ТЕ. От експертизата се установява, че във
всички бани в цялата процесна сграда има щранг- лири, като в процесния вход на
междинните етажи те са с диаметър ѕ“, а на първия и последния етаж, където
топлинните загуби са по- големи е 1“. Посочва, че видима щранг- лира в банята
на ответника няма, но същата е зазидана
в стената, а обзиданото е покрито с плочки. Не е възможно абонат да демонтира тръбите в собствената
си баня и тези над него да имат отопление в банята си, тъй като ако някой
абонат изреже тръбите в банята си то отоплението в баните по вертикала ще има
след монтаж на къса връзка, а проверката във ФДР е показала, че абонатите под и
над процесното жилище имат отопление в банята си, имат отбелязани щранг-лири в
изравнителните сметки и не са подали възражения срещу това. Вещото лице посочва, че
обзиданата щранг-лира отдава много по- малко топлина в помещението, през което
минава, но Наредба 16-334 не предвижда начин за определяне на топлинна енергия,
отделена от изолирани, обзидани и по други начини скрити или полускрити
нагревни повърхности. Вещото лице е констатира, че топлинната енергия, отделена от щранг-лирата е
изчислена в съответствие с нормативната уредба.
Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради -
етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик
на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. На основание чл. 139б ЗЕ клиентите
в сграда - етажна собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а,
за извършване на услугата дялово разпределение като изборът се извършва с
писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две трети от
собствеността в сградата - етажна собственост, какъвто е и настоящият случай.
Съгласно чл. 149 б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка
на доставчика самостоятелно или по сключен от него договор с лице, регистрирано
по реда на чл. 139а, а на основание чл. 22 от общите условия на "Т.С."
ЕАД, клиентите заплащат на продавача стойността на услугата "дялово
разпределение" извършвана от избрания от тях търговец. Така правилно районният съд е уважил претенцията за
заплащане на услугата „дялово разпределение“.
По възражението за
давност:
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в който вземането е
станало изискуемо. В случая съдържанието на договора за покупко-продажба на
топлинна енергия е уредено в представените публично известни Общи условия за
продажба, одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР и в сила от
12.03.2014 год. С оглед приложимите в случая Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2014 г.,
съгласно чл. 31, ал. 1 от същите клиентите заплащат топлинната енергия по един
от следните начини: т. 1 - на десет равни месечни вноски; т. 2 - на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна
вноска и т. 3 - по реална месечна консумация, като в случаите когато клиентите
в сграда етажна собственост, присъединени към една абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда на ал. 1, т. 2,
месечната консумация се определя от търговеца въз основа на съответния дял за
имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия от 2014 год. месечната дължима
сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената
за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на фактурите по ал.1 /т. е. за месечната дължима сума/ и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се установи, че
клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма
просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от
дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от
продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е
заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени
задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с
изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1, т. е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30 – дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т. е. общата фактура за реално
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача
или след покана. При тази уредба на отношенията и с оглед момента на настъпване
на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна енергия с оглед на чл. 114, ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от датата на която вземането е възникнало
и за всяко месечно вземане започва да тече с изтичане на месеца, за което е
начислено- от първо число на следващия месец, поради което вземанията за цена
на топлинна енергия за периода от 01.05.2014 до 30.04.2016 г., не са погасени по давност. След като заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е подадено на 09.05.2017 г., то на тази
датата давността е прекъсната, като правилно е посочено, че всички вземания до
м.март.2014 г. са погасени, но не и процесните.
От счетоводната
експертиза се установява, че ответникът е изпълнил част от задълженията си през
процесния период, като при съобразяването им вещото лице установява, че за
процесния период от 01.05.2014 до 30.04.2016 г., е останала непогасена главница
в размер на 295,86 лв. Така неоснователно се явява твърдението на въззивника,
че е заплатил по-голяма част от претендираната сума.
При тези
съображения, поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи решението
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на
делото в полза на въззивника не се дължат разноски за въззивната инстанция.
Въззиваемата страна не е сторила разноски, поради което такива за настоящата
инстанция не се следват.
Воден от
гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № III-144-430844
от 15.06.2018 г. по гр.д. № 51434/2017 г. по описа на СРС, 144 с-в.
Решението е постановено
при участието на "Т.С." ЕООД, като трето лице-помагач на страната на
ищеца.
Решението е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.