РЕШЕНИЕ
№ 8267
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20221110134499 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Б.
Д. Г., ЕГН ********** срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
***************, с която са предявени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК с искане да се признае за установено
спрямо ответника, че ищецът не му дължи поради изтекла погасителна
давност сумата от 62,78 лева, представляваща припадащата се на ищеца ½
част от вземане за цена на топлинна енергия за периода от месец юли 2012 г.
до месец септември 2012 г. за недвижим имот, находящ се в гр. София, улица
„Солун“ № 43, вх. А, ап. 9, абонатен № 370510 както и сума в размер на 42,36
лева, представляваща припадащата се на ищеца ½ част от начислена лихва за
забава за период от месец юли 2012 г. до месец септември 2012 г.,
включително.
Ищцата твърди, че заедно с Борислав Стефанов Абаджиев са
съсобственици на топлоснабден имот, находящ се в гр. София улица „Солун“
№ 43, вх. А, ап. 9 и са абонати на ответното дружество с абонатен № 370510.
Сочи, че припадащите се квоти на съсобствениците от общото задължение,
включващи главница и лихви за забава за период считано от месец юли 2012
г. до месец септември 2012 г. са по ½.
В исковата молба ищецът твърди, че правният интерес от предявяването
на настоящия иск се обуславя от обстоятелството, че ответното дружество
многократно е формулирало извънсъдебно претенциите си към ищцата за
процесната сума. Ответникът бил изпращал многобройни писма и фактури, в
1
които тези суми били посочени като стари задължения, което представлявало
покана за плащане. Сочи се, че задълженията фигурирали и на уебсайта на
ответника.
За доказване на правен интерес от предявяване на настоящия иск
представя справка от интернет страницата на сайта на дружеството, в която
процесната сума е посочена като дължима от ищеца – абонат.
Сочи, че процесните вземания са погасени с изтичане на тригодишна
погасителна давност, тъй като задължението за заплащане на стойността на
консумираната топлинна енергия, представлява задължение за периодично
плащане като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения.
Моли съдът да уважи така предявения иск. Претендира и разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК е депозиран
отговор на исковата молба, с който признава основателността на предявената
претенция. Признава, че давността за процесните вземания е изтекла.
Ответното дружество счита, че не е дало повод за завеждане на делото, тъй
като ищцата не е приложила нито едно доказателство, сочещо че оспорва
сумите да не са погасени по давност. Претендира присъждане на разноски,
включително и за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното от
фактическа и правна страна.
По така предявените искове в доказателствената тежест на ищцата е да
докаже правния интерес от предявяването им. В доказателствената тежест на
ответника е да докаже настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на погасителната давност по отношение на процесните вземания.
Страните не спорят, че ответното дружество „Топлофикация София“
ЕАД е начислила за периода от месец юли 2012 г. до месец септември 2012 г.
за имот, находящ се в гр. София, улица „Солун“ № 43, вх. А, апартамент 9,
абонатен № 370510 вземания за цена на топлинна енергия в общ размер на
105,14 лева, от които 62,78 лева дължима главница за предоставена топлинна
енергия и мораторна лихва в размер на 42,36 лева, представляващи ½ от
дължимата цена за предоставена топлинна енергия.
Предвид съществуването и изискуемостта на процесните вземания, за
ищеца е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск за установяване на тяхната недължимост поради изтекла погасителна
давност.
По същество на предявените искове, с оглед процесуалното поведение
на страните, съдът намира, че са налице предвидените в чл. 237 от ГПК
предпоставки за постановяване на решение при признание на иска.
Ответникът е признал изцяло основателността на исковите претенции по
основание и по размер, като изявлението е направено от ответното дружество
2
чрез изрично упълномощен представител с това право процесуален
представител, признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави
и ответникът има право да се разпорежда с него. Направеното в отговора на
исковата молба признание на иска е неоттегляемо и обвързва съда.
Отделно от това, извън така направеното признание, към датата на
предявяване на исковите претенции – 27.06.2022 г., тригодишната давност за
процесните вземания безспорно е изтекла. Ответникът не е ангажирал
никакви доказателства, водещи до прекъсване или спиране на давността на
вземанията. Исковата молба е подадена на 27.06.2022 г., с оглед на което
всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 27.06.2019 г. са
погасени по давност.
По разноските:
В случая не е приложима хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК изисква кумулативното наличие на две
предпоставки, а именно: ответникът да е направил признание на иска и да не е
станал повод за образуване на делото. С Заявление № Г – 13508 от 20.06.2017
г. е поискано от ответното дружество да бъдат отписани задълженията за
топлинна енергия за периода преди м.05.2014 г. поради погасяването им по
давност. Отделно от това ответното дружество с писмо изх. № Г-27360 от
08.11.2019 г. е претендирало извънсъдебно процесните вземания по партидата
на процесния имот, поради което съдът счита, че ответникът е станал повод
за образуване на делото. Поради това не са налице двете предпоставки по чл.
78, ал. 2 от ГПК.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на
разноски има ищеца. Същият претендира такива в размер на 50 лева –
заплатена държавна такса за исковото производство и 15 лева – заплатена
държавна такса за въззивна частна жалба. От неговия процесуален
представител е направено искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство и е
представен договор за правна защита и съдействие. На основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗАдв. в полза на адвокат Ю. О. Г. следва да бъде присъдена сумата от
400 лева за доставена безплатна правна помощ на ищцата, като намира за
неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност, тъй
като така определения размер за адвокатско възнаграждение кореспондира с
предвидения в Наредба № 1 минимум.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Б. Д. Г., ЕГН **********, с
адрес гр. София, улица „Солун“ № 43, вх. А, ап. 9, че не дължи на
3
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК **************, със седалище и адрес на
управление – гр. София, улица „Ястребец“ № 23Б, сумата от 62,78 лева,
представляваща ½ от стойността на начислена и претендирана главница за
предоставена услуга по доставка на топлинна енергия за периода от м.07.2012
г. до м.09.2012 г. за имот, находящ се в град София, улица „Солун“ № 43, вх.
А, ап. 9, както и сумата от 42,36 лева, представляваща ½ от стойността на
лихва за забава върху посочената главница за периода от м.07.2012 г. до
м.09.2012 г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК **************, със
седалище и адрес на управление – гр. София, улица „Ястребец“ № 23Б,, да
заплати на Б. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, улица „Солун“ № 43,
вх. А, ап. 9,, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 65 лв., представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление – гр. София,
улица „Ястребец“ № 23Б, да заплати на адвокат Ю. О. Г. – САК, със съдебен
адрес: гр. София, 1504, улица „Искър“ № 69, сума в размер на 400 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 –
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4