№ 11742
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110125508 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на К. М. А., ЕГН **********, с
адрес: АДРЕС, съдебен адрес: АДРЕС срещу „ЮЛ” ЕООД , с ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС, с която се иска:
- да бъде прогласена нищожността на Договор за поръчителство от 15.06.2022г., в
който е уговорено възнаграждение в размер на 100 лева за предоставяне на
поръчителство.
Твърди се, че на 15.06.2022 г. ищцата е сключила със „ЮЛ” АД Договор за
потребителски кредит № ************* / 15.06.2022 г, по който тя трябва да върне сума в
размер на 542.35 лева, при сума на получаване 500.00 лева, при лихва от 42.35 лева, при
срок на кредита от 4 вноски.
С цел обезпечение на договора ищцата е сключила и с „ЮЛ” ЕООД, Договор за
поръчителство от 15.06.2022г., по силата на който Договор, тя трябва да заплати на „ЮЛ”
ЕООД сумата от 100 лева. платими разсрочено на вноски, всяка от която в размер на 25.00
лева.
Излагат се договди, че договорът за поръчителство е нищожен поради накърняване на
добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите. Изложени са доводи, че сумата за
поръчителство/ 100 лева/ представлява 1/5 от сумата по договора за кредит. Сочи се, че
ищцата е била принудена да сключи договор с за предоставяне на поръчителство с
предварително избрано дружество с цел да й бъде отпуснат кредит.
Изложени са доводи, че възнагражднеието за поръчител следва да се включи в ГПР на
кредита, като е налице нарушение на нормативно предвидения размер на ГПР и се
заобикаля закона.
Излагат се доводи, че договорът за поръчителство е недействителен и на основание чл.
143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 ЗЗП.
Претендират се разноски.
1
Препис от исковата молба е връчен на ответното дружество. В срока по чл. 131 ГПК е
подаден отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като неоснователен.
Не се спори, че че 15.06.2022 г. между „ЮЛ“ АД като „ЮЛ“ и ищцата като
„Кредитополучател“, е сключен Договор за кредит № *************, съгласно който „ЮЛ“
АД е предоставило на „Кредитополучателя“ в същия ден потребителски кредит („Паричен
заем“ или „Главница“) в размер на 500 лева, с краен срок за издължаване до 15.10.2022 г.,
като за обезпечение на вземанията на „ЮЛа“ на същата бил сключен и Договор за
поръчителство между ищцата, „ЮЛ“ АД и „ЮЛ“ ЕООД като „Гарант“.
Сочи се, че ищцата не е заплатила нито една вноска както по договора за кредит, така
и по договора за поръчителство.
Прави се позоваване на ОУ според които „Допълнителна услуга“ е такава, която
„ЮЛът“ или трето лице предоставят по изрично и индивидуално искане на „Клиент“ във
връзка със сключването, изпълнението или прекратяването на „Договор за кредит“ срещу
възнаграждение, което се заплаща от „Клиента“ еднократно или разсрочено, и е
незадължително условие за сключването на „Договор за кредит“. Видът на „Допълнителната
услуга“, както и размерът и начинът за плащане на възнаграждението за получаването й се
индивидуализират в проекта на Договора за кредит. Също според ОУ, „Обезпечение“ е
осигурено от „Клиента“ („Кредитополучателя“) или трето лице обезпечение на вземанията
на „ЮЛа“ по „Договор за кредит“, което може да бъде поръчителство, учредено от
търговско дружество („Гарант”), различно от „ЮЛа“, което срещу възнаграждение
предоставя на „Кредитополучателя“ „Допълнителна услуга“, като учредява поръчителство в
полза на „ЮЛа“, за което „ЮЛът“ е дал предварително своето одобрение.
Оспорва се да е налице заобикаляне на закона, като се твърди, че
„Кредитополучателят“ е поискал сключването на Договора за поръчителство и сам е избрал
„ЮЛ“ ЕООД да бъде „Гарант“, който да предостави на „ЮЛа“ обезпечение чрез
поръчителство по Договора за кредит, и който не е свързано лице с „ЮЛа“ и/или
„Кредитополучателя“. Поддържа се, че никъде в договорите, ОУ и другите приложения не
се съдържа условие, по силата на което оценката на кредитоспособността на
„Кредитополучателя“ и получаването на паричния заем да са обвързани със сключването на
процесния Договор за поръчителство.
Изложени са доводи, че разходите за „Допълнителни услуги“ не се включват в „Общия
разход по Кредита“, тъй като не са задължително условие за сключването на Договор за
кредит.
Поддържа се, че всички права и задължения на „Кредитополучателя“ са описани по
ясен и разбираем начин, за което последният е предоставил изрични надлежни декларации и
лични уверения, а всички елементи на документите са представени за запознаване и
подписване с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, съгласно императивните изисквания
на ЗПК.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представено копие на договор за потребителски кредит №
*************/15.06.2022 г., сключен между „ЮЛ” АД-ЮЛ и К. М. А.- кредитополучател.
Съгласно договора заемодателят е предал на ответника заем в размер на 500 лева,
които последният се е съгласил да върне при следните параметри и условия: срок на
договора за кредит – 15.10.2022 г.; годишен фиксиран лихвен процент -40 %; годишен
процент на разходите – 48.22 %; обща сума дължима по кредита 642.35 лева. Като
обезпечение в договора е посочено дружеството „ЮЛ“ ЕООД. Към договора е приложен
погасителен план, видно от който са дължими от кредитополчуателя 4 погасителни вноски-
2
3 с падежни дати 15.07.2022 г, 15.08.2022 г. и 15.09.2022 г., всяка от тях за сумата от 160.59
лева и четвърта с падежна дата 15.101.2022 г. за сумата от 160.58 лева. Във всяка
погасителна вноска е включена сумата от 25 лева- такса за гарант.
Представен по делото е договор за поръчителство от същата дата -15.06.2022 г.,
сключен между „ЮЛ“ АД- ЮЛ, ЮЛ“ ЕООД- гарант и К. М. А.- кредитополучател, видно от
който за обезпечаване на задълженията по договора за кредит, кредитополучателят заплаща
на гаранта възнаграждение в общ размер от 100 лева, което се заплаша разсрочено съгласно
погасителен план към Договора за кредит.
Съгласно общите условия към договора за кредит Обезпечение е осигурено от Клиента
или трето лице обезпечение на вземанията на ЮЛа по Договор за кредит, което може да
бъде:
- Поръчителство: учредено от посочени от Клиента двама Лични поръчители, всеки от
които да отговаря на следните изисквания: (1) да работи по безсрочен трудов договор от не
по-малък период от дванадесет месеца назад, като нетният размер на осигурителния му
доход да е в размер над хиляда и четиристотин лева; (2) да няма неплатени осигуровки за
последните две години; (3) да не е Кредитополучател и/или поръчител по друг договор за
кредит и/или друга финансова услуга; (4) да няма задължения към кредитни и/или
финансови институции или ако има - кредитната му история в Централния кредитен
регистър към БНБ (наричан накратко „ЦКР”) за период от една година назад да е със статус
“Период на просрочие от 0 до 30 дни“ или друг равнозначен запис в ЦКР; учредено от
търговско дружество (наричано накратко „Гарант”), различно от ЮЛа, което срещу
възнаграждение предоставя на Кредитополучателя Допълнителна услуга като учредява
поръчителство в полза на ЮЛа, за което ЮЛът е дал предварително своето одобрение.
- Гаранция от българска търговска банка със срок на валидност от 30 дни след крайния
срок за плащане на всички задължения по Договора за кредит. Банковата гаранция се
представя надлежно на ЮЛа в срок до 3 (три) дни от сключването на Договора за кредит
физически - в офиса на Дружеството, а при техническа възможност и/или като Електронен
документ – посредством неговото прикачване (upload) в Профила на Клиента по указания в
достъпния за тази цел Екран, като документът се подписва като верен с оригинала от
Клиента посредством личен КЕП, издаден от ДКУУ, посочен от ЮЛа. В случай че Клиентът
няма такъв КЕП, той трябва да го заяви и получи от ДКУУ, следвайки насоките в
съответния Екран. Клиент, който е идентифициран от ЮЛа посредством получаване на
лични данни от ДКУУ, подписва документите с получения от този доставчик личен КЕП,
следвайки насоките в съответния Екран. Банковата гаранция ще се счита за надлежно
предоставена от момента, в който след проверка ЮЛът е получил потвърждение за
истинността й от съответната банка или е получил оригинала на гаранцията
Съгласно ОУ Договор за поръчителство е договор по смисъла на чл. 138 и сл. във
връзка с чл. 9 от Закона за задълженията и договорите (наричан накратко „ЗЗД”), който
може да бъде: - Договор за поръчителство с Лични поръчители, като сделка с две страни. -
Договор за поръчителство с Гарант, като сделка с три страни. Неразделна част от Договора
за поръчителство са разпоредбите на тези Общи условия и одобреното от ЮЛа Заявление за
Кредит, като в случай на противоречие разпоредбите на Договора за поръчителство ще се
ползват с най-висок приоритет, след това - разпоредбите на Заявлението за Кредит, а най-
накрая - разпоредбите на Общите условия. При тълкуване на понятието „Договор за
поръчителство” може да се разбира и съвкупността от разпоредбите на посочените
документи, както и на всички подписани от Страните по съответния договор документи
Съгласно раздел V Обезпечение от ОУ т. 97. В случай че Клиентът е заявил
учредяването на поръчителство от Гарант, подписаният от него Договор за поръчителство с
Гарант влиза в сила само ако Кредитополучателят не е осигурил учредяването на друго
приемливо за ЮЛа Обезпечение в срок до 3 (три) дни, считано от датата на сключване на
3
Договора за кредит.
Съдът е указал на страните, че следи служебно за неравноправни клаузи в
потребителски договори.
Свободата на договарянето не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване
на едната страна по правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на
други правни принципи, в т.ч. този на добрите нрави - правоотношенията следва да се
сключват при спазване на общоприетите и неписани правила на добросъвестност. До
нарушаване на този принцип се стига, когато икономически по-силната страна упражнява
репресия спрямо икономически по-слабата страна, поставяйки „допълнителни условия“ за
сключване на договора, на които придава привидно доброволен характер и привидно право
на избор. Така чрез поставяне на практически неизпълними условия за обезпечаване на иска
чрез поръчителство или банкова гаранция, длъжникът на практика бива задължен да се
ползва от опция за възмездно поръчителство - сключване на договор за поръчителство, за
възнаграждението на което се сключва друг договор, за сума, близка до тази на договора за
кредит. Налице е допълнителното обогатяване на ЮЛа за сметка на длъжника, което
противоречи на добрите нрави и води до извода за нищожност на договора за предоставяне
на поръчителство.
В случая не се касае за доброволно възлагане от страна на кредитополучателя на
професионален поръчител. Фактически се дължи не възнаграждение за услуга, а договорна
лихва, представляваща допълнителна печалба за ЮЛа чрез фиктивно уговорено
възнаграждение в полза на професионален поръчител. Това е така, доколкото за да не
възникне вземането за възнаграждение за поръчителство, договорът за кредит предвижда
редица условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък
срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. ЮЛът е дал
възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави двама поръчители,
които обаче трябва да отговарят на множество изисквания – за работа по безсрочен трудов
договор, за сравнително висок осигурителен доход, да не са заематели или поръчители по
друг договор, да нямат неплатени задължения към фиска, да нямат лоша кредитна история.
Налагането на толкова къс срок за ангажиране на поръчители, и то двама, въобще
препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той
обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчители, още по-малко да
намери двама такива, които следва да отговарят и на всички посочени условия. Всички тези
кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и
невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то
СРС намира, че тя също поставя мъчно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за
снабдяване с банкова гаранция, в размер за цялото задължение, валидна 30 дни след падежа
за плащане по договора. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни,
предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова
обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се
извод, че и първите опции по всъщност не дават възможност на длъжника да избегне
плащането на възнаграждение за поръчителство по третата опция, тъй като са много трудно
изпълними. След като това е така, във всички случаи вземането за възнаграждение за
поръчителство ще възникне в сферата на ЮЛа „ЮЛ“ АД. Това вземане и затова е уговорено
и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с
всяка погасителна вноска по договора за кредит.
Фактически се касае не за дължимо възнаграждение за поръчителство, а за вземане,
което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява
допълнителна печалба за ЮЛа, освен лихвата. В конкретния случай фактически е уговорена
допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за ЮЛа по
договора за заем.
4
След като това е така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от
императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който
гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната
хипотеза в този процент трябва да е включено и възнаграждението за поръчител, което е
сигурна печалба за ЮЛа. Следователно годишният лихвен процент няма да е 40%, както е
записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от 100 лева,
формално уговорено като възнаграждение за поръчител. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй
като не е посочен реалният годишен лихвен процент.
Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на
ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 100 лева,
изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С
включването й размера на ГПР надвишава законовия максимум- 50 % - пет пъти размера на
законна лихва -/чл.19, ал.4 ЗПК/ и съгласно изчисленията на съда по реда на чл. 162 ГПК с
онлайн калкулатор https://www.calculator.bg/1/crediten_gpr.html е 267.13% т.е. двадесет и
седем пъти размера на законната лихва или 4 пъти над допустимия от закона лимит.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК. На
основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния случай 500 лева, като
не дължи лихва или други разходи по кредита.
В процесният случай нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл.
26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила досежно максимално допустимия размер на
договорната лихва, нито да бъде прието, че единствено частично недействителна е клаузата
на чл. 4 от договора за заем. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и
нищожните клаузи, съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането
на дългосрочната цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би
способствало за премахването на възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и
доставчиците чрез самото неприлагане на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя,
тъй като продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените
клаузи, ако знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все
пак ще може да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се
гарантират интересите на тези продавачи и доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г.,
Banco Español de Crédito, C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и
Káslerné Rábai, C‑26/13, EU:C:2014:282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación
Bancaria и Bankia, C‑70/17 и C‑179/17, EU:C:2019:250/.
Както без посочено след като на основание чл.23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита- в процесния случай 500 лева, като не дължи лихва или други разходи
по кредита.
Съдът намира, че процесният договор за поръчителство, макар и оформен като
допълнителен договор е неразделна част от договора за потребителски кредит. Влизането
му в сила е в случай, че потребителят не изпълни задължението си за осигуряване на
физически лица поръчители и банкова гаранция, а както бе посочено по-горе поробителят
няма възможност да избегне това. По отношение на възнаграждението за поръчителство
следва също да бъде приложена последицата на чл. 19, ал. 3 ЗПК във вр. чл. 23 ЗПК.
Самият договор за поръчителство е нищожен и на самостоятелно основание, като
противоречащ на добрите нави, за което са изложени съображения по-горе. Доколкото
договорът е нищожен, той не поражда правно действие, съответно за потребителя не
5
възниква задължение за заплащане на възнаграждение в размер на 100 лева.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника, следва да
бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които видно от
приетите по делото писмени доказателства са в размер на 50 лева- лева държавна такса. Тъй
като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението
следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 480 лева,
определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от необвързващата съда Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения във вр. §2а от ДР на същата. Съдът намира, че
такова възнаграждение съответства на принципите на разумност, пропорционалност и
справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г.
на Съдът на ЕС
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от К. М. А., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС,
съдебен адрес: АДРЕС, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1
ЗЗД/ във вр чл. 19, ал. 3 ЗПК и чл. 143, ал.1 и ал. 2, т. 19 ЗЗП/, срещу „ЮЛ” ЕООД , с ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, нищожността на Договор за
поръчителство от 15.06.2022г., сключен между страните, в който е уговорено
възнаграждение в размер на 100 лева за предоставяне на поръчителство.
ОСЪЖДА „ЮЛ” ЕООД , с ЕИК: ********** да заплати на К. М. А., ЕГН
**********, сума в размер на 50 лева- съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА „ЮЛ” ЕООД , с ЕИК: **********, да заплати на основание чл. 38, ал. 2
от ЗА на адв. М. В. М., личен номер: **********, адвокатско възнаграждение в размер
на 480 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6