Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: Производство по реда на чл.197 и сл ГПК/отм./ С решение № 816 от 23.07.2009г. по гр.д.№ 1964/07г. Районен съд В.Т. е отменил по реда на чл.227, ал.1. б”в” ЗЗД дарение, извършено в полза на П. Е. Е. ЕГН * от гр.В.Т., от П. Е. И. ЕГН * от гр. В.Т. , обективирано в НА № 83,т.4, нот.дело № 1271/1992г. на нотариус при ВТРС, на следния недвижим имот,находящ се в гр.В.Т., ул.”О.” 15, а именно: от дворно място от 440 кв.м. представляващо парцел VІ-2678 в кв.41 по плана на града с граници: улица, Р. К. и И. Т., само по отношение на ¼ ид.част, както и от втори жилищен етаж от сградата построена в имота, състояща се от две стаи, кухня и сервизни помещения, само по отношение на ½ ид.част, като е осъдил П. Е. да заплати на П. И. разноски от 168лв. С допълнително решение № 72 от 22.01.2010г. е допълнено решението, като е отхвърлен предявения иск по чл.227, ал.1, б”в” ЗЗД за разликата от 1/6 ид.част като неоснователен и недоказан и е оставен без разглеждане предявения от П. И. против П. Е. иск по чл.431, ал.2 ГПК за частична отмяна на посочения нотариален акт и е прекратено производството по делото в тази част. Недоволен от така постановеното основно и допълнително решение е останал ищецът, който чрез процесуалния си представител го обжалва в предвидения за това срок. Твърди изводите на съда досежно правата на ищеца от дарения Þмот в размер на ½ ид.част да са неправилни. Твърди да е в правата си да иска разваляне на дарението за прехвърлените от него и от починалата му съпруга ид.част от двора и за целия втори етаж. Моли за отмяна на основното решение и допълнителното в обжалваната част и произнасяне по иска, като същия бъде уважен за целия дарен имот, а не само по отношение на притежаваната от жалбоподателя идеална част от имота СИО, и присъждане на разноски. В подаден писмен отговор на жалбата на П. Е. заема становище да е неоснователна и недоказана. От П. Е. Е.- ответник по иска е постъпила въззивна жалба в предвидения за това срок, подадена чрез пълномощника му. В същата се атакува съдебното решение като неправилно и законосъобразно и се иска отмяната му. Твърди да са неправилни изводите на съда относно наличието на необходимост от издръжка от ищеца, както и, че поисканата такава му е отказана. Навежда довода, че липсва необходимост от издръжка за ищеца след като същият живее в дарения имот и не заплаща наем, след като не е доказал, че е изпаднал в невъзможност да посреща разходите си. Прави възражение предявения иск да е погасен по давност съгл.чл.227, ал.3 ЗЗД при направено твърдение в исковата молба от ищеца, че от м.март 2003г.-след смъртта на съпругата му –при предявен иск на 20.09.2007г., сам не можел да се грижи за себе си. Моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на решение, с което иска се отхвърли като неоснователен и недоказан, претендира разноски за двете инстанции. По въззивната жалба на П. И. заема становище, че е неоснователна и моли като такава да бъде оставена без уважение. Окръжният съд като съобрази твърденията във въззивната жалба,становищата на страните и развитите от тях съображения и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност по реда на чл.188 ГПК, приема за установено следното: Обжалваното решение е постановено по предявен от П. Е. И. против П. Е. Е.-негов внук, иск на 20.09.2007г. за отмяна на извършено от ищеца и съпругата му преживе, дарение на недвижим имот, находящ се в гр.В.Т. и подробно описан в НА № 83,т.4, дело № 1271/1992г. на нотариус при ВТРС.Моли за решение по чл.227, ал.1, б”в” ЗЗД за 4/6 ид.ч. от процесния имот препхвърлен на внука му и разноски. Твърди наличие на предпоставки за това, влошено здравословно състояние след смъртта на съпругата му, лечение свързано с много средства, недостатъчна за нуждите му пенсия. Твърди дарения да не се е интересувал от него, да не го посещава, довело до нетърпимост в отношенията им. Ответникът П. Е. е оспорил исковата претенция с твърдение да не е отказал издръжка на дядо си от каквато се нуждае,тъй като такава не му е искана. Твърди влошаване на отношенията им да е станало през 2007г. август когато от чужбина се е върнал чичо му. Твърди до този момент да е давал нужните грижи,да е купувал лекарства с дадени от дядо му пари, да е поддържал на градинката, цепил дърва, всичко поискано от дядо му. Твърди освен това последния да разполага извън пенсията си още и със средства от наема на отдадения първи етаж от сградата. По делото не се спори и от НА № 83/1992г. се установява, че притежаван от П. И. и съпругата му Д. И. недвижим имот, а именно: дворно място от 440 кв.м. заедно с построената в него двуетажна къща на ул.”Б. б. ”15/сега „О.”/ в гр.В.Т., е бил предмет на дарствена сделка, при която на сина им К. Е. е дарен първия жилищен етаж и ½ ид.ч. от дворното място, а на внука им- ответника по делото П. Е.- втория жилищен етаж и другата ½ ид.част от дворното място.Сделката е оформена с НА №83,т.4,дело № 1271 от 27.05.1992г. Установява се от у-ние за наследници, че дарителят Д. И. е починала на 27.03.2003г. след която дата по думите на дарителя отношенията му с внука са се влошили. Същият заявява в съдебно заседание, че „срамно е на мързелив човек да се дава апартамент. Той не е способен да си изкара пари за един бастун”. От представеното от ищеца удостоверение № 2171/08.08.07г. на РУ”СО” В.Т. се установява, че пенсията му към м. август 2007г. е 236.68лв. Установява се, че е получавал наем от квартирантите на първия жилище етаж, като не може да си спомни колко е бил наема и за кой период, после посочва имота да е отдаван под наем през 2006-2007г. Разпитан лично в съдебно заседание по чл.114 ГПК заявява, че като вземал наема го давал на сина на К. Е.- К., който бил студент в гр. Пловдив. Не се спори ищецът да живее на втория жилищен етаж- дарения на ответника по делото, а последния живее наблизо - в къща на ул.”Е. П.”. Не се спори и се заявява от ответника, че е безработен от 2-3 години, че живее при майка си, че преди този период е работил, но за кратко, респ. същият не разполага с лични доходи. От представени експертно решение от 05.06.2006г. ,епикриза от 04.04.05г., от друга с дата 29.05.06г., 21.05.07г., 22.08.07г. се установява ищецът да страда от редица заболявания-емболия и тромбоза на долните крайници, сърдечна аритмия, хипертонична сърдечна болест и др. От представен договор за ползване на социални услуги общинска дейност се установява, към 28.08.2007г. да е ползвал услугите доставяне на храна и административни услуги срещу месечна сума от 56лв. за неопределен срок. Не се спори и се установява от събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания следните обстоятелства: ищецът е получавал и от сина си К., който е в И. от десетина години,средства, но по твърдение на ищеца от 7-8 месеца не му давал вече пари. За твърденията на ищеца за голям разход за лекарства, не са събрани доказателства. Никой от разпитаните свидетели пред двете инстанции не установяват ищецът да е искал издръжка от внука си П. Е. и последният да е отказал да даде такава. Всъщност такова твърдение няма в исковата молба. Изслушаната съдебно-икономическа експертиза по искане на ответника П. Е. е установила средния размер на наема получаван от първия жилище етаж за периода януари 2004г.- март 2010г.,започвайки от 1004г. с 210 лв. месечно до 2010г.-270лв. месечно съобразно състоянието на имота, инфраструктурата,транспортната достъпност и търсенето на имоти за този период. При съвкупната преценка на така изложените обстоятелства по фактическата обстановка и събраните за тях доказателства, съдът намира, че така предявения иск за отмяна на дарението на процесния недвижим имот, е неоснователен и недоказан.За да бъде уважен иска по чл.227,ал.1,б”в” ЗЗД,ищецът следва да докаже, че надарения е отказал издръжката, от която дарителят се нуждае. Материалното облагодетелствуване за надарения и моралното възнаграждение на дарителя за изпълнение на един нравствен дълг различават договорът за дарение от останалите безвъзмездни сделки. За надарения не възниква нито задължение да гледа/полага грижи/ за дарителите,нито задължение да ги издържа. Когато се установи, че дарителят е изпаднал в трайна нужда и няма средства са съответното съществуване,надареният следва да се отзове на нуждата. Но тъй като това задължение не възниква по силата на закона, а е морално задължение, превърнало се в правно в момента на възникване необходимостта от издръжка, ищецът следва да докаже възникналата нужда от издръжка, поискването й и отказа на дарения, респ. непризнателност от последния. Такава обаче е налице, когато надарения не предостави на дарителят цялата или значителна част от сумата, необходима за допълване на издръжката му, но която съответства на неговите материални възможности и то така, че надарения да не изпадне в по-тежко затруднение от дарителят. Съдът обсъждайки събраните доказателства приема, че дарителят има достатъчно средства ,с които осигурява своята издръжка тъй като същият живее в подарения имот, получава доход от отдаване под наем на другия/първи етаж/ от подарения имот, получава и пенсия в размер на 236.68лв. По делото няма доказателства за размера на месечните разходи на ищеца, които той следва да посреща. Недоказани са твърденията му за големия разход за лекарства, след като не е установено колко и кои от тях са платени и кои безплатно,съотв. се поемат от НЗОК. След като това е така, то и предявения иск следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.Като е стигнал до други изводи в атакуваното решение първоинстанционният съд е направил неправилна преценка на събраните доказателства по наличието на необходимите препоставки за отмяна на дарствения акт. Следва да се посочи още,че основание за такава отмяна е непризнателност,която е налице когато надарения не предоставя на дарителя цялата или значителна част от сумата необходима за допълване на издръжката на ищеца. Същата обаче трябва и да съответства на материалните възможности на дарения, за да не изпадне същия в по-тежко затруднение от дарителя. С оглед наведените във въззивната жалба твърденията на жалбоподателя П. И., че в решението си съдът не се е съобразил с правата му при завеждане на иска и независимо от крайния извод за неоснователност на същия съдът счита, че е длъжен да посочи следното: при безспорност на обстоятелството, че другият дарител –негова съпруга е починала след сделкатÓ, така предявения иск като личен такъв може да бъде предявен от прехвърлителя само за тази част, с която той се е разпоредил –съотв. за ½ ид.ч. от подарените идеални части . В частта на допълнителното решение, с което е оставен без разглеждане предявения от П. И. иск по чл.431, ал.2 ГПК за частична отмяна на процесния нотариален акт, въззивният съд споделя изцяло изложените съображения на първоинстанционният съд които са законосъобразни и с константна съдебната практика в същия смисъл. В останалата част допълнителното решение с оглед изложените по-горе изводи на съда за изцяло неоснователност на исковата претенция по чл.227, ал.1 ,б”в” ЗЗД, следва да се отмени, вместо което предявения иск като изцяло неоснователен и недоказан да се отхвърли. По направеното в жалбата на П. Е. Е. възражение за изтекла погасителна давност на предявения иск и с оглед изложените по-горе съображения за неоснователност на същия, съдът не дължи произнасяне. При така изложеното Окръжният съд приема, че жалбата на П. Е. И. е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, съотв. жалбата на П. Е. Е. като основателна и доказана следва да бъде уважена. Атакуваното решение като неправилно и незаконосъобразно следва се отмени заедно с отхвърлителната част по допълнителното такова, вместо което предявения иск се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.Допълнителното решение в частта с която е оставен без разглеждане иска по чл.431,ал.2 ГПК/отм./ следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на осн.чл.64, ал.2 ГПК/отм./, на ответника следва да се присъдят направените от него разноски за двете инстанции в размер на 374 лв. Водим от горното и на осн.чл.208,ал.1 ГПК, В. окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло решение № 816 от 23.07.2009г. по гр.д.№ 1964/2007г. на Районен съд В.Т. и допълнително решение № 72 от 22.01.2010г. в частта му, с която предявения иск по чл.227,ал.1,б”в” ЗЗД за разликата от 1/6 ид.ч. е отхвърлен, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ иска предявен от П. Е. И. ЕГН * от гр.В.Т.,ул.”О.” 15 против П. Е. Е. ЕГН * от гр.В.Т.,ул.”Е. П.” 2А за отмяна на дарение на основание чл.227, ал.1 ,б”в” ЗЗД, обективирано в НА № 83, т.4, дело № 1271/1992г. на нотариус при ВТРС на недвижим имот в гр.В.Т., ул.”О.” 15,а именно: за 1/4 ид.ч. от дворно място от 400кв.м. представляващо парцел VІ-2678 в кв.41 по плана на гр.В.Т.,при граници: улица, Р. К. и И. Т. и за ½ ид.част от втори жилищен етаж в построената в имота сграда. Оставя в сила в останалата част допълнителното решение. ОСЪЖДА П. Е. И. ЕГН * от гр.В.Т.,ул.”О.” 15 да заплати на П. Е. Е. ЕГН * от гр.В.Т.,ул.”Е. П.” 2А разноски за двете инстанции в размер на 374лв. Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 30 дневен срок от получаване на съобщение за това . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |