гр. Варна, 08.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание, проведено на двадесет
и първи януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА
НИКОЛОВА
при секретаря Антония Пенчева
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№19 655 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от Г.Н.К., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу Д.В.И. - К. ЕГН **********, с адрес: *** с искане съдът да
осъди ответницата да заплати на ищеца
сумата от 1 050.00 /хиляда и
петдесет/ лева, представляваща пропуснати ползи в размер на месечен наем на
притежаваната от него 1/2 идеална част от съсобствения на страните имот, находящ се в гр. В., за периода от 27.08.2019 г. до
27.11.2019 г., по 350.00 /триста и петдесет/ лв. на месец, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 27.08.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане.
В
исковата молба ищецът излага, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът им
е прекратен с Решение № 928/06.03.2019 г. по гр.д. № 13264/2018 г. по описа на
ВРС, 8 състав. С решението е предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр. В. на ответницата. Процесният недвижим
имот е придобит в режим на СИО и след прекратяване на брака е налице обикновена
дялова съсобственост между бившите съпрузи. С покана чрез Телепоща,
получена от ответницата на 27.08.2019 г., ищецът я уведомил, че му дължи
месечен наем за 1/2 ид.ч. от процесния имот в размер на 500.00 лв. на месец,
считано от датата на получаване на поканата. До настоящия момент ответницата
отказва да му заплаща дължимия наем, поради което счита, че за него е налице
правно основание за предявяване на иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
В
срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответницата. В отговора
ответницата твърди, че предявеният иск е недопустим и неоснователен. Не оспорва
обстоятелствата, че с ищеца са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен, на
основание чл.50 от СК, като по силата на утвърденото между тях споразумение,
семейното жилище, което е придобито в режим на СИО, е предоставено за ползване
на ответницата, като на нея е предоставено и упражняването на родителските
права върху роденото от брака дете – В., но изтъква, че е било договорено
ползването на семейното жилище да е безвъзмездно. Въпреки това с Телепоща, получена от ответницата на 27.08.2019 г., била
уведомена, че ищецът претендира да му заплаща наем за неговата част от
апартамента, в размер на 500 лв. месечно.
Оспорва,
че дължи наем за общото им жилище, а при условията на евентуалност твърди, че
исканият наем е прекомерен и не отговаря на пазарните реалности. В случай, че
съдът прецени, че дължи наем, навежда твърдения, че той би следвало да е равен
на ¼ от 350 лв. или 87,50 лв. Оспорва иска и по следните съображения:
Ищецът се възползва от разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС като я превръща в
инструмент за противоправно обогатяване. Позовава се на ТP № 7/2012 г. на ОСГК
на ВКС, с което е прието че правото на обезщетение се дължи само за времето,
през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ
съобразно своя дял. Ищецът не е бил възпрепятстван да ползва своята част от
имота. В жилището една от стаите е заключена, като у ищеца са и ключовете за
мазата, до която ответницата твърди, че няма достъп. В тази връзка счита, че на
ищеца е предоставена част за ползване, каквато отговаря на правата му. Твърди,
че никога не е пречила на ищеца да ползва семейното жилище. Освен това
ответницата излага, че ползва семейното жилище с малолетната си дъщеря и то без
спалнята, която не ползва, тъй като в нея се съхраняват вещи на ищеца. Ето
защо, счита, че не дължи обезщетение /пропуснати ползи/, като във всички случаи
искът е неоснователен спрямо ползването от малолетната ни дъщеря. Отделно
излага, че бъзвъзмездното ползване на жилището е било
уговорено с оглед ниската издръжка от 220,00 лв., която бившите съпрузи са се
споразумели да се заплаща в полза на малолетното им дете.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирала и насрещен иск с вх.
№3869/16.01.2020 г. за осъждане на ищеца да заплати на ответницата сумата от
125,00 лв. на месец за периода от 06.03.2019 г. до 16.01.2020 г.,
представляваща пропуснати ползи и обезщетение за ползване на нейната ½
ид.ч. от съсобствения на страните лек автомобил, марка Шевролет, модел „Калос“, с регистрационен номер ХХХХ, или общо сумата от
1289,00 лв, ведно със законната лихва за всяка вноска
от датата на завеждане на исковата молба. В насрещната искова молба се излага,
че след прекратяване на брака автомобилът останал при бившия ѝ съпруг,
като той го ползва без да и заплаща обезщетение за ползването на нейната
½ ид. част от автомобила. След развода ѝ изпратил имейл, в който
заявявал, че не ползва автомобила, тъй като това му създава неудобства от
различно естество, но същевременно не е върнал ключовете на ответницата,
управлява автомобила - с него взема детето от детска градина и от вкъщи,
паркира автомобила пред дома си.
От ответника по
насрещния иск в срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещния иск, в
който заявява, че искът е неоснователен, като излага, че е заявил на ищцата, че
не желае да ползва автомобила и ѝ е предложил тя да го ползва, но тя
отказала.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдът с доклада по чл. 146 от ГПК е приел за безспорно и ненуждаещо се
от доказване между страните, че ищецът и
ответницата са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен със съдебно решение
№ 928/06.03.2019 г. по гр.д. № 13264/2018 г. на Районен съд гр.Варна, гр.о.,
VІII с., с което родителските права по отношение на детето В.К. са предоставени
на майката, както и ползването на семейното жилище, находящо се в гр. В.; че
съпрузите имат придобит в режим на СИО автомобил марка „Шевролет“ модел „Колос“
с рег. № ХХХХ.
Същото се доказва и от представеното по делото Решение №928/06.03.2019
г., постановено по гр.д.№13264/2018 г. на ВРС. Наличието на съсобственост по
отношение на процесния апартамент № 65, находящ се на третия етаж в сграда с
адрес: гр. В. се доказва и от представения НА за покупко-продажба №23, том ІІ,
рег. №2444, дело №196 от 18.04.2016 г.
Между страните не е спорно и че същите имат родено от брака си едно
дете – В.Г.К., ЕГН **********.
Представено е свидетелство за регистрация Част І на процесния
автомобил марка „Шевролет“ модел „Колос“ с рег. № ХХХХ, закупен на 03.08.2018
г.
По делото е изслушана съдебна автотехническа
експертиза, от която се установява, че размерът на наема на автомобил марка
„Шевролет“ модел „Колос“ с рег. № ХХХХ, закупен на 03.08.2018 г. е в размер на
2,40 лв., на ден за целия автомобил като това включва задължителните разходи за
данък, застраховка гражданска отговорност, технически преглед, обслужване и
поддръжка на автомобила без горивата.
По делото е изслушана и съдебно-оценителна експертиза, от която се
установява, че месечната наемна цена на процесния апартамент е в размер на
468,00 лв., общата стойност на наема за периода от 27.08.2019 г. до 27.11.2019
г. е в размер на 1417,59 лв.
Същата е оспорена от ответницата, с твърдението, че наемната цена е
следвало да бъде определена на база жилище без обзавеждане, тъй като нямало
твърдение в исковата молба, че мебелите в жилището са собственост на ищеца,
респ. на съпрузите. Поради това е допусната и изслушана допълнителна
съдебно-оценителна експертиза, от която се установява, че размерът на месечния
наем без обзавеждането е в размер на 320,00 лв. на месец, а за целия период в
размер на 970,00 лв.
Във връзка с това възражение на ответницата от ищеца са представени
доказателства за закупуване на следните движими вещи на името на ищеца: ъглова
гарнитура Надя от 14.12.2016 г.; Диван Равена 144/95/86 от 24.12.2016 г.;
готварска печка и хладилник ВЕКО от 25.11.2016 г.; пералня BOSH от 27.07.2016 г.; бойлер от 25.04.2016 г.; лента Едисон от 14.11.2016
г.; мивка от 27.08.2016г.; микровълнова фурна от 09.07.2006г.; сокоизтисквачка Финлукс от
19.03.2017 г.; трапезна маса от 21.01.2017 г.; крушки, трапезни столове, плафон, полилей, анкер аплици 2 броя, контакт от 10.12.2010 г.; ТВ Стенд НАМА от
11.03.2017 г.; разтегателно легло; гардероб от 24.11.2016 г.; гардероб от
19.11.2016; хидрома стенен панел от 21.12.2016 г.;
пердета от 28.12.2016 г.; Завеси от 20.11.2016г.; щори и бюро – 19.10.2016 г.;
мебели за баня – умивалник, сифон, смесител, шкаф за баня с огледало и др. от
13.08.2016 г.; кухненски модули от 26.08.2016 г.; ламиниран
паркет – 12.11.2016 г.; шкафове от 22.12.2016 г.;стенен часовник – 19.02.2017
г.
От ответницата са оспорени въпросните фактури, с твърдението, че не е
доказано, че закупените според фактурите мебели се намират в процесния
апартамент. Не са представени документи за собственост на името на ответницата
за придобити след развода мебели и по време на същия.
По делото е изслушана свидетелката Г. Д. П. –
първа братовчедка на ищеца, от показанията на която се установява, че страните
имат лек автомобил „Шевролет“. Свидетелката лично с ищеца оставили на адреса на
госпожата по нейно желание в началото на годината, лекият автомобил, тъй като
братовчед ѝ не желаел там да ходи. Автомобилът е в движение на собствен
ход. Тя и съпругът ѝ били с друга кола малко след ищеца. Той звъннал на
домофоните, че е с колата, да слезе да я вземе, тя казала: „Оставяй там и се
махай“. Веднъж ходили да вземат детето и тя забранила свидетелката да се качва.
Не може да каже къде са ключовете от колата. Документите останали в колата.
По делото е представен копие от е-мейл, изпратен от ищеца на ответницата във връзка с
използването на процесния автомобил, като ѝ предлага не да ползва същия,
а да ѝ продаде своята половина, както и да участва в общите разходи за
съхраняването и поддържането на вещта.
Свидетелката лично присъствала на разговор, когато ищцата по насрещния
иск пожелала колата, искала пълномощно да направи. Братовчед ѝ няколко
пъти опитвал да и даде колата. Последно карал колата в началото на годината,
когато опитал да вземе детето и ответницата ѝ казала да не стъпвам в
нейната кола.
По делото са изслушани и
показания на свидетелката С. Д. Ф., от които се установява, че същата е
приятелка на ответницата. Техния автомобил Шевролет Калус
стои от известно време паркиран пред техния адрес на местоживеене, това е,
малък автомобил. Няколко пъти е виждала бащата да води детето на градина с
автомобила, но не може да каже конкретни дати. Ответницата ползва с детето една
стая и кухненски бокс, другата стая е заключена от бившия ѝ съпруг, има
негови вещи. Тя няма ключ за тази стая, реално само в едната стая има климатик,
даже зимата е още по-сложно, необходимо е детето да има отделна стая, ще става
ученичка.
По делото са изслушани и
показанията на свидетелката Т. Й. И. - майка на ответницата Д.К., от които се
установява, че семейното жилище има две преходни стаи: едната с размери 3 на
3.5 метра - има диван и маса, има и друга стая - спалня с огромно легло и едно детско легло.
Зимата не се ползва понеже е студено. Има климатик само в едната стая. Другата
стая е заключена от ищеца. Едната стая, която е била кухня, я превърнали в
кабинет на ищеца. Той си е изнесъл компютрите и другите неща и стаята не се
ползва, защото в момента е заключена. В един период, преди да си вземе нещата, била
отключена. Когато дошъл да си вземе нещата той я заключил, сменил ключа, нови
брави е сложил, а на другите две не може да се сложи, понеже жилището е много
старо, касите са метални и не могат да се сменят. Стаите са преходни, спалня и
кухня с кухненски бокс, баня, тоалетна, малко коридорче, може би 80 см., врата
и тази кухня, която е остъклена с балкон. В стаята имаше само шкафчета и два
гардероба.
От така изложената фактическа обстановка, в
съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните
правни изводи:
Предявеният иск
е с правно основание чл.57, ал.2 от СК.
По така предявения иск ищецът трябва да докаже, че
притежава в съсобственост с ответницата процесния имот, че е лишен от
ползването на същия, тъй като ответницата еднолично ползва общата вещ въз
основа на съдебно решение, съгласно което и е възложено ползването, както и
размера на обезщетението, което му се дължи за ползата, от която е лишен.
По делото е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са придобили в режим на СИО процесния апартамент, че след развода ползването на семейното жилище е
възложено на ответницата и непълнолетното родено от брака дете В.К., че същата
живее в апартамента с детето.
Спорен е въпросът на първо място дали
ответницата е ползвала цялото жилище или само отделни стаи от него. По този
въпрос съдът намира, че със съдебното решение по общо съгласие на страните
ползването на семейното жилище е възложено на съпругата и ответница в
настоящото производство. Същото е влязло в сила и годно изпълнително основание,
поради което ответницата е имала възможност, ако е имало стаи в жилището
достъпът до които да ѝ е бил ограничен същата да си извади изпълнителен
лист и бъде въведена в тези стаи.
Спорен
е и въпросът дали се дължи наем и за ползваната от роденото от брака дете В.К..
Практиката на ВКС по този въпрос е константна и е в смисъл, че за ползваната
жилищна площ от детето не се дължи наем, каквото е и законово определеното
положение в чл. 57, ал.2, изр. второ от СК, съгласно която не се дължи наем за
ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. В настоящия случай
ответницата ползва жилището с детето. Не се установи детето да през процесния
период да е разполагало със собствена стая, а напротив същото живее в едни и
същи помещения с майка си, поради което обитаваната от ответницата жилищна площ е половината от жилището.
По делото няма спор, че в собствеността на имота
представляващ семейно жилище страните са с равни права.
Възражението на ответницата, че наемната цена
следва да бъде определена като се вземе предвид, че ищецът не е собственик на
обзавеждането в апартамента, следва да бъде оставено без уважение. От
представените от ищеца доказателства е видно, че по-голямата част от
обзавеждането е закупувано в по-голямата си част на негово лично име, респ.
цената е заплатена с неговата банкова карта. Обзавеждането е закупено
непосредствено след придобиване на жилището, поради което е логично да се
заключи, че тези покупки представляват именно настоящата мебелировка на
жилището. Отделно със съдебното решение за развода не са уредени имуществените
отношения между страните, поради което по силата на закона е станало съпружеска
имуществена общност. От друга страна от ответницата не бяха представени
доказателства, от които съдът да заключи обратното.
С оглед изложеното по-горе, така определената от
експертизата наемна цена с обзавеждането следва да бъде приета за цената, която
се дължи за ползването на жилището. От тази цена ответницата следва да заплати
на ищеца 1/4, тъй като половината площ се полза от детето, за което както беше
посочено по-горе не се дължи заплащане на наемна цена, а от останалата ½
ответницата притежава 1/2 , или остава ¼. Или в случая следва да се
заплати наемна цена в размер на 354,50 лв. (1418/4). Така исковата претенция
следва да бъде уважена за сумата от 354,50 лв., като за разликата над тази сума
до предявените 1050 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна, ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
С исковата молба е претендирана и лихва с неуточнен
размер от 27.08.2019 г. (началната дата на периода за наем), което следва да
бъде оставено без уважение на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД съгласно който лихва се
дължи от момента на забавата. Доколкото до ответницата не е отправяна покана
преди исковата молба, то лихва следва да се дължи само от завеждане на исковата
молба.
По насрещния иска съдът намира следното:
Предявеният насрещен иск е с правно основание чл.
31, ал.2 от ЗС за заплащане обезщетение за ползването на общата вещ – лек
автомобил
марка „Шевролет“ модел „Колос“ с рег. № В3682ВТ за
периода от 06.03.2019 г. до 16.01.2020 г.
За уважаване на иска по чл. 31, ал.2 от ЗС е
необходимо ищецът по него да докаже, че вещта е обща, че е лишен от ползването
на същата, че е отправил писмена покана до другия съсобственик да му предостави
възможност да ползва веща, респ. да му заплаща обезщетение за лишаването му от
ползването на неговата идеална част, както и размера на дължимото обезщетение.
В настоящия случай от ищеца по насрещния иск не
бяха ангажирани доказателства, които да установят да е отправяна писмена покана
до ответника по насрещния иск. Поради това съдът намира, че ищецът по насрещния
иск не успя да докаже основателността на своята претенция, поради което същата
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора и при направени от двете страни искания за
присъждане на разноски, то такива следва да се присъдят на ищеца съобразно
уважената част от иска, а на ответника съразмерно отхвърлената част.
Ищецът е представил доказателства за направени от него разноски по иска
му, както следва: 51,50 лв. – държавна такса с преводна такса, 160,00 лв. – възнаграждение на вещо лице и 300,00 лв.
адвокатско възнаграждение, в общ размер от 511,50 лв., от които съобразно
уважената част следва да му бъдат присъдени 173,91 лв., на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
В полза на ответника следва да се присъдят, направените от него
разноски, съобразно отхвърлената част от иска. Ответникът е представил
доказателства за направени разноски, както следва: 750,00 лв. –адвокатско
възнаграждение и 100,00 лв. депозит за вещо лице. Съдът намира, че депозитът на
вещото лице не следва да бъде присъждан изобщо, тъй като експертизата касае
доказване на неуважено от съда възражение на ответника. Така на ответника следва
да бъде присъдена само припадащата се част от адвокатското възнаграждение
съответно на отхвърлената част от иска, или сумата от 594,00 лв., на осн. чл.
78, ал. 3 от ГПК.
По насрещния иск, с оглед изхода от спора следва
ищецът по насрещния иск да заплати на ответника по насрещния иск направените от
него разноски, които в случая се изразяват в заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат в размер на 300,00 лв., на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 57, ал.2 от СК, във вр. с чл. 31, ал.2 от ЗС, Д.В.И. - К. ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати в полза на Г.Н.К., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 354,50 лв.
(триста петдесет и четири лева и петдесет стотинки), представляваща
пропуснати ползи в размер на месечния наем на притежаваната от ищеца 1/2
идеална част от съсобствения на страните имот, находящ
се в гр. В. за периода от 27.08.2019 г. до 27.11.2019 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 02.12.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 354,50 лв. (триста петдесет и четири лева и петдесет стотинки) до предявените 1 050,00 (хиляда и петдесет) лева, ведно
със законната лихва от 27.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.В.И. - К. ЕГН **********, с адрес: *** насрещен иск за
осъждане на ответника Г.Н.К., ЕГН **********, с адрес: *** да ѝ заплати сумата от 1289,00 (хиляда двеста осемдесет
и девет) лв., представляваща обезщетение на осн. чл. 31, ал.2 от ЗС за
ползване от ответника по насрещния иск на съсобствения лек автомобил марка
„Шевролет“ модел „Колос“ с рег. № ХХХХ за периода от 06.03.2019 г. до
16.01.2020 г., ведно със законната лихва за всяка вноска от датата на завеждане
на исковата молба.
ОСЪЖДА Д.В.И.
- К. ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Н.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 173,91 лева (сто седемдесет и и три лева и
деветдесет и една стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 300,00 (триста) лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Г.Н.К., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на Д.В.И.
- К. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 594,00 (петстотин деветдесет и четири) лева, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: