Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 05.07.2021 ГрадК.В ИМЕТО НА НАРОДА
КРС втори граждански състав
На четиринадесети юни две хиляди двадесет и
първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Стефка Атанасова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 935 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с
чл.535, ал.1 ТЗ, предявен от Е.Й.С.,
ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, офис 7, чрез пълномощника адв. М.П. против П.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът твърди, че в негова полза бил
издаден запис на заповед, по силата на който ответникът П.М.Д. следвало да му
заплати сумата от 3 000 лв. Падежът на това парично задължение бил на 11.10.2019
г. До настоящия момент тази сума не била заплатена, въпреки че многократно
ответникът бил търсен и му било напомняно да изпълни задължението си.
На 03.02.2020 г. ищецът подал Заявление по
чл. 417 от ГПК, с което поискал да бъдат издадени Заповед за незабавно
изпълнение и Изпълнителен лист за процесната сума от 3 000 лв., ведно със
законната лихва за времето от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до
окончателното плащане, ведно с разноските по заповедното производство,
включващи държавна такса и адвокатски хонорар.
По образуваното ч. гр. д. № 146/2020 г.,
по описа на Районен съд –К.съдът издал Заповед за изпълнение № 97/06.02.2020 г.
и Изпълнителен лист, по силата на които длъжникът П.М.Д. бил осъден да заплати
на Е.Й.С. сумата от 3 000 лв., ведно със законна лихва върху тази сума, считано
от 03.02.2020 г. до окончателното ѝ плащане, ведно със сумата от 60 лв.,
представляваща съдебни разноски за заплатена държавна такса, както и 150 лв.,
представляващи съдебни разноски за адвокатски хонорар в заповедното
производство.
По молба на кредитора Е.Й.С. срещу
длъжника Д. било образувано изп. д. № 2020***0400058 по описа на ЧСИ Т.Л., с
peг. № *** и район на действие Окръжен съд - П., за събиране на сумата по
издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист.
В срока по чл. 414 ГПК длъжникът подал
възражение заповедта за изпълнение, което обуславяло правния интерес от подаването на
настоящата искова молба.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът му дължи сумата от 3 000 лв., представляваща
задължение по запис на заповед, издаден на 11.10.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 03.02.2020 г., до
окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед № 97/06.02.2020 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,
постановена по ч. гр. дело № 146/2020 г. по описа на КРС. Претендират се и
разноските по делото, включително и разноските в производството по чл.420 ГПК
по в. ч. гр.
д. №2744/2020 г. по описа на ОС П..
Ответникът, представляван от адв. М.Д., оспорва
иска, като твърди, че сумата от 3000 лева била издължена под формата на
прехвърлена кола от ответника в полза на ищеца. Моли съда да отхвърли иска.
От събраните по делото доказателства, отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Искът е допустим. От приложеното ч. гр. д. №146/2020
г. по описа на РСК.е видно, че по заявление на Е.Й.С. е била издадена заповед
№97/06.02.2020 г., с която е било разпоредено длъжникът П.М.Д. да заплати на
заявителя сумата от 3000 лв. (три хиляди лева), представляваща задължение по
запис на заповед, издаден на 11.10.2019 г., с падеж 11.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.02.2020 г., до
изплащането на вземането, както и разноските за платена държавна такса – 60.00
лв. и адвокатски хонорар – 150.00 лв. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът
(ответник) П.М.Д. е възразил срещу заповедта, а кредиторът (ищец) Е.Й.С. е
предявил настоящия иск за установяване на вземането си в законовия едномесечен
срок.
По основателността:
Исковата претенция, предмет на настоящото дело,
черпи своето правно основание от разпоредбите на чл.415, ал.1, във вр. с
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 535 ТЗ. Предмет на делото при предявен
установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена
заповед за изпълнение по чл. 417, т. 10 е съществуване на вземането, основано
на записа на заповед. Ищецът – кредитор следва да докаже вземането си, основано
на менителничен ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на
заповед, подлежащ на изпълнение – т. 17 от ТР №4/2013 ОСГТК.
Съгласно
чл.535 от Т.З., за да е валиден от външна страна, записът на заповед следва да
съдържа наименованието „запис на заповед“ в текста на документа на езика, на
който е написан; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж;
място на плащането; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва
да се плати; дата и място на издаването; подпис на издателя. В конкретния случай,
от представения в оригинал по заповедното производство документ, се установява,
че същият съдържа предвидените в чл. 535 от ТЗ реквизити и несъмнено поетото
задължение от издателя да заплати посочената сума. Той самият не го оспорва, а
напротив – потвърждава авторството и валидността му, твърдейки, че е извършил
пълно плащане по него под формата на прехвърлен в полза на ищеца автомобил. От
страна на ответника не се оспорва автентичността на документа, както и неговото
съдържание (истинността му). С оглед изложеното съдът счита, че процесният
запис на заповед, издаден на 11.10.2019 г. отговаря на изискванията относно
формата, установени в разпоредбата на чл.535 от Т.З., т. е. същият представлява
редовен от външна страна документ, като формално удостоверява и търсеното
вземане.
Правото
на ищеца да получи сума по записа обаче е обусловено от отсъствие на факти с
погасителен ефект, чието доказване е поставено в тежест на ответника, с оглед
наведеното от него твърдение за извършено плащане.
Абстрактният
характер на записа на заповед означава, че задължението на длъжника по записа
на заповед не е обусловено от съществуването на някаква причина. Задължението
на издателя на записа на заповед произтича не от наличието на някакъв договор,
а от самото му едностранно волеизявление за задължаване. Ето защо, не е
необходимо посочване в записа на заповед на причина, поради която издателят се
е задължил да заплати сумата по нея на поемателя. Записът на заповед е ценна
книга, което означава, че той материализира в себе си самото право да се иска
плащане. Предвид изложеното, кредиторът
по ефекта няма задължение да доказва наличие на извънменителнично, т. е.
каузално правоотношение, от което да произтича правото му да получи плащане.
Това е така, защото менителничната отговорност произтича от неплащането на
ефекта на падежа. Ценната книга води до разместване на доказателствената тежест
и длъжникът по нея е този, който следва да докаже наличието на каузално
правоотношение и възраженията си, свързани с него. В случая длъжникът не е
противопоставил възражения за несъществуване на вземането по записа на заповед,
изведени от конкретно каузално правоотношение, а е заявил, че не дължи сумата
по него поради плащането ѝ. Така заявената процесуална позиция на
ответника следва да се квалифицира като общо оспорване на вземането по записа
на заповед и тя не създава задължение за ищеца да сочи и да доказва каузално
правоотношение като основание за възникване на вземането, чието съществуване е
доказано с редовния от външна страна и действителен запис на заповед /в този
смисъл са ТР №4/2014г. на ОСГТК на ВКС, Решение №38/11.09.15г. по т.д.
№854/12г. на ВКС, Решение № 17/16.02.15г. по т.д.№116/14г. на ВКС , Решение
№69/09.05.16г. по т.д.№1185/15г. на ВКС, Решение №213/22.12.14г. по т.д.№2700/13г.
на ВКС/. Предвид това, че в настоящият случай ответникът не е доказал
възражението си за погасяването на вземането чрез плащане или по друг предвиден
от закона начин, следва да се приеме, че вземането в размер на 3000 лева
съществува.
С
оглед изложеното съдът счита, че предявеният
иск е доказан по основание и размер и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
Основателно е и искането за установяване дължимост на законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда до окончателното погасяване.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делото, представляващи
заплатена държавна такса в размер на 60 лева, както и адвокатско възнаграждение
в размер на 600 лева или общо 660 лева.
Доколкото искането е свързано с установяване на
задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното
производство по ч. гр.д. № 146/2020 г.
по описа на КрлРС, включително и разноските за него, с оглед
задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК,
съдът в исковото производство следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по
това искане, дори когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Ищецът е доказал и е издадена заповед за разноски в заповедното
производство в размер на 210 лева и същите следва да му се присъдят.
Длъжникът, срещу когото е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.417 ГПК, инициирал производство по чл.420 ГПК, има
право на възмездяване на разноски с акта на съда в производството по чл.422 ГПК, ако същото е с позитивен за него резултат. В настоящият случай искът е
уважен изцяло, поради което в полза на ищеца следва да се присъдят и разноските
по в. ч. гр. д. №2744/2020 г. по описа на ОС П. в размер на 339 лева, както
следва: 300 лева – адвокатски хонорар, 15 лева – платена държавна такса и 24
лева – платена такса за копие от изп. дело на ЧСИ Л..
Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл.
415 ГПК, вр. с чл.535, ал.1 ТЗ, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен по реда на чл.422 ГПК от Е.Й.С., ЕГН:
**********, съдебен адрес: ***, офис *, чрез пълномощника адв. М.П. против П.М.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, че П.М.Д., ЕГН ********** дължи на Е.Й.С., ЕГН: **********
сумата от 3 000 лв. (три хиляди лева), представляваща задължение по запис на
заповед, издаден на 11.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението в съда – 03.02.2020 г., до окончателното плащане, за
която сума е издадена Заповед № 97/06.02.2020 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановена по ч. гр. дело
№ 146/2020 г. по описа на КРС.
ОСЪЖДА П.М.Д., ЕГН ********** да заплати на
Е.Й.С., ЕГН: ********** разноските,
направени в исковото производство по гр. д. №935/2020 г. по описа на РСК.в
размер на общо 660.00 лв. (шестстотин и шестдесет лева).
ОСЪЖДА П.М.Д., ЕГН ********** да заплати на
Е.Й.С., ЕГН: ********** разноските,
направени в заповедното производство по ч. гр. д. №146/2020 г. по описа на РСК.в
размер на общо 210.00 лв. (двеста и десет лева).
ОСЪЖДА П.М.Д., ЕГН ********** да заплати на
Е.Й.С., ЕГН: ********** разноските,
направени в производството по чл.420 ГПК по в. ч. гр. д. №2744/2020 г. по описа
на ОС П. в размер на общо 339.00 лв. (триста тридесет и девет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
С.А.