ОПРЕДЕЛЕНИЕ
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ
състав, в закрито заседание на 28 май 2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ
при секретаря
…………………………………………………. и с участието на прокурор …………………………………………………………
разгледа докладваното……. от съдия ЖЕКОВ…………..……
гр. дело № 449 по описа за 2020 година, и намери следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
подадена от К.С.М. *** 1 България“ ЕАД и „ЮБЦ“ ЕООД за признаване за
установено, че не дължи на ответниците сума в размер на 267,45 лв.
В срока
по чл.131, ал.1 ГПК ответниците са подали отговор.
Съдът, след като провери редовността и допустимостта на
предявения иск, счита, че делото следва
да бъде насрочено в открито съдебно заседание. Представените с исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателства съдът следва да приеме като
доказателства по делото.
Във връзка с възражението за недопустимост на иска спрямо
първия ответник „А 1 България“ ЕАД следва ищецът в срок до о.с.з. да уточни
правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск спрямо
него. Действително в изпълнителния лист като кредитор е посочено „Мобилтел“ ЕАД
/чиито правоприемник е първия ответник/, но са налице поне два договора за
цедиране на това вземане, което означава, че кредиторът по изпълнителния лист
се легитимира и с договор за цесия и длъжникът е наясно на кого би дължал –
кредиторът по изпълнителния лист може да е само един и само едни то посочените
ответници може да има вземане.
Възражението за местна неподсъдност на спора релевирано от
втория ответник е неоснователно.
Общото правило на чл. 108, ал. 1 ГПК предвижда, че исковете
срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното
седалище. Но съгласно разпоредбата на
чл. 113 ГПК в редакцията й след изменението с ДВ-бр. 65/2018 г. /в сила
от 07.08.2018 г./, исковете на и срещу потребители се предявяват задължително
пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса
на настоящ адрес – по постоянния му адрес, като отпадна предвидената преди това
възможност за изборна подсъдност в полза на потребителите. По този начин с
извършените промени в процесуалния закон, подсъдността по чл. 113 ГПК стана абсолютна процесуална
предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, за която съдът следи
служебно до приключване на първото съдебно заседание по делото, съгласно чл.
119, ал. 3 ГПК /така и определение № 655/03.12.2018 г. на ВКС по ч т.д. №
2781/2018 г., II т.о./.
В
конкретния случай, исковата претенция е за недължимост на вземане на ответника,
което произтича от договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, което е
цедирано на ответника. В това правоотношение ищецът безспорно има качество на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, съгласно която „потребител“ е
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Ищецът има
качество на потребител и по силата на § 1, т. 49 ДР на ЗЕС, тъй като цедираното
в полза на ответното дружество вземане, чиято недължимост е предмет на
предявения иск, произтича от договор за далекосъобщителни услуги – договор за
мобилни услуги с доставчик “Мобилтел“ ЕАД. Поради това и с оглед изложените в
исковата молба факти и обстоятелства, съставляващи основанието на иска,
настоящият съд намира, че ищецът търси защита именно в качеството си на
потребител на мобилни услуги. Тук следва да се има предвид, че прехвърлянето на
вземането по договора не променя основанието, от което произтича процесното
вземане – договора за мобилни услуги, респ. качеството на длъжника по него. В
този смисъл, релевантно за определяне на местната подсъдност е качеството на
ищеца на потребител на мобилни услуги, от което произтича и приложението
на чл. 113 ГПК за специалната подсъдност
на спора пред Старозагорски районен съд, в чийто район се намира настоящия
адрес на ищеца. Разпоредбата на чл. 113 ГПК
не е предвидена само за случаите, когато се касае за потребителски спорове по
ЗЗП, а намира приложение и за всички спорове между потребители и доставчици на
услуги, свързани със съществуващия между тях договор, както и с наличието или
не на задължения по него /така определение № 607/23.11.2015 г. на ВКС по ч. т.
д. № 2314/2015 г., I т. о., определение № 241/05.04.2013 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 1395/2013 г., II т. о. и др./. Прехвърлянето на вземането на доставчика по
договора за мобилни услуги с договор за цесия на ответното дружество не лишава
ищеца от качеството му на потребител по смисъла на § 1, т. 49 ДР на ЗЕС,
независимо от характера на предявения иск, тъй като интересът на ищеца е
отричане на вземането на ответника, основано на този договор за мобилни
електронни услуги. Ето защо, неоснователно е възражението на ответника, че не
се касае до потребителски спор.
В
случая ищецът се позовава на настъпили в хода на изпълнението нови факти,
изпразяващи се в погасяване на вземането към датата на образуването на
изпълнителното дело. Самият изпълнителен лист е издаден в заповедно
производство и е за незаплатени суми по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги. Така ищецът упражнява последваща защита на правото
си, извън заповедното производство, но въз основа на изпълнението, основано
именно на задължение по договора за услуга.
В смисъла на изложеното е и практиката на Старозагорски
окръжен съд по определение № 1155/12.12.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по
в. ч. гр. д. № 1650/2019 г., определение № 300/12.03.2020 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1136/2020 г. определение
№ 107/22.01.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1010/2020 г. и
др., постановени с участието на същия ответник.
По
останалите доказателствени искания направени в исковата молба, съдът ще се
произнесе в съдебно заседание след изясняване на спора от фактическа страна и
отделяне на спорното от безспорното.
Мотивиран
от горното, Старозагорски районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като
доказателства по делото на представените с отговора на исковата молба документи,
както следва: съобщение от ЧСИ Гергана ИЛчева от 08.09.2019 г., изпълнителен
лист от 14.11.2008 г., договор за прехвърляне на вземания от 21.12.2017 г.
ОТЛАГА произнасянето по останалите доказателствени
искания направени от ищцата за открито съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация и
доброволно уреждане на спора чрез споразумение.
НАСРОЧВА
делото в открито заседание за 03 юли 2020 г., от 14,30 ч., за която дата да
се призоват страните, на които да се връчи копие от настоящото определение, а
на ищеца и копие от отговора на исковата молба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: