№ 716
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диляна Господинова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20221100901159 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „В.Б.” АД твърди, че е краен небитов клиент на електрическа енергия в
притежавания от него недвижим имот, представляващ фазерен цех, находящ се в гр. Троян,
който е присъединен към електроразпределителната мрежа на ответника „Е.м.З.” ЕАД.
Посочва, че електрическата енергия в имота се снабдява чрез подстанция Троян, като в него
има две захранвания чрез два въздушни електропровода – единият е основен и е собственост
на ищеца, а другият е резервен и е собственост на ответника. Електрическата енергия по
двата електропровода се измерва с отделно средство за търговско измерване, като
предоставената на ищеца от ответника максимална активна мощност за двете захранвания е
8 500 кВт. С оглед на това в тежест на ищеца е възникнало задължение да заплати цена за
достъп до електроразпределителната мрежа, която се определя от КЕВР въз основа на
предоставената мощност, която е в размер на 8500 кВт, като тя се дължи само за основното
захранване, но не и за резервното. За периода от 01.05.2017 г. до 31.08.2021 г. цената за
достъп до електроразпределителната мрежа, която ищецът дължи на ответника е в размер на
374 064, 51 лв. Той обаче заплатил за посочения период сумата от 748 129, 02 лв., която е в
по-голям размер от дължимия. Ето защо и част от престираната сума в размер на 374 065, 51
лв. е платена без правно основание за това и подлежи на връщане от ответника. Ищецът
твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си за връщане на тази сума в
предоставения в получена покана срок за това, поради което е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от
16.02.2022 г. до 24.06.2022 г., което е в размер на 13 405, 05 лв. Поради изложеното ищецът
моли „Е.м.З.” ЕАД да бъде осъдено да му заплати сума в размер на 374 064, 51 лв.,
1
представляваща такава получена за периода от 01.05.2017 г. до 31.08.2021 г. без правно
основание за това, както и сума в размер на 13 405, 05 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода от 16.02.2022 г. до 24.06.2022 г. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по исковете - „Е.м.З.” ЕАД, ги оспорва. Твърди, че е получил процесните
суми на правно основание, а именно сключен за процесния обект договор по чл. 11, т. 10 от
Правилата за търговия с електрическа енергия, като е уговорено, че в обекта има две точки
за доставка на електрическа енергия с две различни захранвания. Посочва, че за спорния
период за всяко от захранванията е осигурена и гарантирана мощност от 8500 кВт или общо
17 000 кВт, въз основа на която трябва да се изчисли дължимата от ищеца цена за достъп до
електроразпределителната мрежа. Прави възражение за погасяване по давност на
предявените вземания, като твърди, че е изтекла кратката тригодишна давност. Поради
изложеното моли предявените искове да се отхвърлят. Претендира присъждане на
направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
За да бъде уважен иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, съдът следва да
установи наличието на две предпоставки: 1) получаването на нещо от обогатилото се лице -
ответника, което му се дава от обеднялото лице-ищеца и 2 ) липса на основание за
получаването, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД тази липса следва да е начална.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
компетентно изготвена и след проверка на всички счетоводни документи, се установява, че
ответникът „Е.м.З.“ ЕАД, със старо наименование „Чез Разпределение България” АД, е
получил от ищцовото дружество „В.Б.“ АД сумата от 304 595, 71 лв., която е заплатена като
цена за предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа на „Е.м.З.“ ЕАД за
обект, представляващ Фазерен цех, находящ се в гр. Троян, чрез изграденото на обекта
резервно захранване. Заплащането на тази сума не е направено от ищеца направо към
ответника, а чрез трето лице, с което той е обвързан от договорни правоотношения за
продажба на електрическа енергия на свободния пазар, но съдът приема, че тази сума
всъщност е излязла от патримониума именно на ищеца, а не на това трето лице. Това е така,
тъй като третото лице няма самостоятелно задължение към ответника за заплащане цена за
достъп до електроразпределителната мрежа за описания обект в гр. Троян, което да
изпълнява, което дава основание да се приеме, че то действа единствено като посредник
между лицето, платило сумата, и това, което я е получило, с оглед специфичните правила, на
които е подчинена дейността по производство, пренос и разпределение на електрическа
енергия. Доказването на факта по престиране на паричната сума от 304 595, 71 лв. от ищеца
2
в полза на ответника означава, че в процеса е установено настъпването на първата от
посочените две предпоставки, при които в полза на ответника възниква парично вземане по
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД срещу ищеца.
На следващо място, съдът трябва да разгледа въпроса дали за „Е.м.З.“ ЕАД
съществува правно основание да получи паричната сума от 304 595, 71 лв. Това дружество
твърди, че тя му се дължи от ищеца в изпълнение задължение за заплащане на цена за
осигурен достъп до електроразпределителната мрежа на собствените му обекти, което е
възникнало по сключен на 03.07.2013 г. договор за предоставяне на достъп до
разпределителната мрежа.
Дейността по производство, пренос и разпределение на електрическа енергия е
обществено значима. Извършването на тази дейност има за цел да се осигури качествено и
сигурно задоволяване на потребностите на обществото от електрическа енергия, като
същевременно нейното упражняване трябва да има за цел и постигането на енергийно
развитие и енергийна сигурност на страната при ефективно използване на енергията и
енергийните ресурси. Ето защо и обществените отношения, които възникват между
отделните правни субекти по повод производството, преноса и разпределението на
електрическа енергия, са законово регулирани с императивни правни норми, с които е
ограничена свободата на договаряне между участниците на пазара на електрическа енергия.
Такива норми се съдържат в Закона за енергетиката /ЗЕ/ и в Правилата за търговия с
електрическа енергия, издадени въз основа на него от Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране /ДКЕВР/, със сегашно наименование Комисия за енергийно и водно
регулиране /КЕВР/ съгласно законовата делегация, дадена с чл. 91, ал. 2 ЗЕ /за спорния
период са действали два различни акта от този вид - Правила за търговия с електрическа
енергия от 2010 г. и Правила за търговия с електрическа енергия в сила от 26.07.2013 г./. С
оглед на това съдът ще отговори на въпросите какви облигационни отношения са
възникнали между страните по спора, както и какви задължения са възникнали за всяка от
тях като съобрази тези нормативни актове, в редакцията им към датата, на която се твърди
от ответника, че е сключен договор за предоставяне на достъп до разпределителната мрежа,
както и на събраните в производството доказателства за постигнато между страните
съгласие за сключване на конкретен договор.
В § 15 от ДР на ЗЕ е дадена легална дефиниция на понятието достъп, като е посочено,
че то представлява правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните
мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при
условия, определени с наредба. При тълкуване на разпоредбите на чл. 104 ЗЕ и чл. 104а ЗЕ,
в редакцията им към 03.07.2013 г., във връзка с чл.11, т. 3 и чл. 14 от Правилата за търговия
с електрическа от 2010 г., които са в сила до 25.07.2013 г., се налага изводът, че
отношенията във връзка с предоставяне на услугата достъп до електроразпределителната
мрежа се уреждат с договор. Едната страна по този договор винаги е операторът на
електроразпределителната мрежа, като другата страна може да бъде и крайният клиент,
който е присъединен към електроразпределителната мрежа.
3
В производството е безспорно, че ищецът „В.Б.“ АД има качеството на краен клиент
по смисъла на § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ, тъй като е юридическо лице, което купува
електрическа енергия за собствени нужди в притежавания от него обект, представляващ
фазерен цех, находящ се в гр. Троян. Безспорно е и обстоятелството, че ответникът „Е.м.З.“
ЕАД, със старо наименование „Чез Разпределение България” АД, има качеството на
оператор на разпределителната мрежа съгласно § 1, т. 34б от ДР на ЗЕ. Така установените
факти водят до правния извод, че ищецът и ответникът имат такова качество в процеса по
производство, доставка и пренос на електрическа енергия, което ги легитимира като страни
по договор за достъп до електроразпределителната мрежа.
От представените по делото доказателства е видно, че между „Чез Разпределение
България” АД, с ново наименование „Е.м.З.“ ЕАД, и „Лесопласт” АД, с ново наименование
„В.Б.“ АД, на 03.07.2013 г. е сключен писмен договор, който е подписан от представител на
всеки един от съдоговорителите. По силата на този договор страните са постигнали съгласие
по всички основни елементи, които са характерни за договора за достъп до
електроразпределителната мрежа по чл. 11, т. 3 от Правилата от 2010 г., доколкото от
съдържанието му е видно, че „Е.м.З.“ ЕАД е поело задължение да осигурява достъп до
електроразпределителната мрежа до мястото на доставка на електрическа енергия на
обектите на „В.Б.“ АД, а за последното дружество е възникнало насрещно задължение да
заплаща на разпределителното предприятие цена за достъп. Този договор обвързва страните
по него съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД и създава за всяка от тях задължения такива, каквито са
установени в неговото съдържание. В чл. 5 от договора е уговорен срок на неговото
действие, който е до датата на влизане в сила на общите условия за използване на
електроразпределителната мрежа на „Чез Разпределение България“ АД, изготвени на
основание чл. 104а ЗЕ и одобрени с решение на ДКЕВР /нови наименование КЕВР/.
За да отговори на въпроса дали предвид уговорката в чл. 5 от договора той е
действащ за процесния период, който е от 01.05.2017 г. до 31.08.2021 г., съдът съобразява, че
по делото са представени само едни общи условия, които са приложени към исковата молба.
В тях е записано, че те са одобрени от ДКЕВР с Решение от 07.11.2007 г. и са изменени с
Решение на ДКЕВР от 26.04.2010 г., което като време е преди сключване на писмения
договор от 03.07.2013 г. Това означава, че тези общи условия не са общите условия, които
страните са визирали в клаузата на чл. 5 от договора, с влизане в сила на които е ограничено
неговото действие и които очевидно са такива, които предстои да бъдат приети по реда на
чл. 104а ЗЕ след датата на подписване на писмения договор, т.е. след 03.07.2013 г. В
производството не са представени други доказателства, от които да може да се установи кога
от компетентния държавен орган са одобрени общи условия по чл. 104а ЗЕ. От извършена
от съда проверка за общите условия, които са обявени в интернет страницата на „Е.м.З.“
ЕАД и на КЕВР, се установява, че са публикувани само едни общи условия, които са
съставени съгласно чл. 104а ЗЕ след 03.07.2013 г., като те са одобрени от КЕВР с решение от
04.06.2021 г. В посочените интернет страници няма информация от КЕВР преди 04.06.2021
г. да са одобрени други общи условия по чл. 104а ЗЕ, които да са съставени след сключване
4
на процесния писмен договор. Ето защо и съдът приема, че от събраните в производството
доказателства се установява, че фактите, при които е прекратено действието на договора от
03.07.2013 г., са настъпили на 04.06.2021 г. и до тази дата той е бил действащ. Следователно
този договор е обвързал страните по спора за голяма част от исковия период – от 01.05.2017
г. до 04.06.2021 г. За периода от 05.06.2021 г. до 31.08.2021 г. този договор не е имал
действие, но за това време страните също са били обвързани от облигационни отношения по
договор за достъп до електроразпределителната мрежа, които са възникнали по силата на чл.
104а ЗЕ съгласно прилагани от „Е.м.З.“ ЕАД общи условия.
От клаузите на чл. 2 и чл. 6 от сключения договор, се установява, че ответникът, в
качеството му на оператор на разпределителната мрежа, е поел задължение да осигурява
достъп до електроразпределителната мрежа до мястото на доставка на електрическа енергия
на обектите на „В.Б.“ АД, представляващи Завод за дървесни плоскости в гр. Троян, с
абонатни номера № 52500037 и № 52500038 със съответните електромери с фабрични
номера № 36083347 и 36083422, описани в Приложение № 1, като достъпът се осигурява
съобразно изградените и действащи основни и резервни електрически съоръжения за
присъединяване с напрежение и мощност в съответствие с условията, при които са
присъединени обектите към разпределителната мрежа. В договора по общо съгласие на
страните е дадена дефиниция на понятието резервно захранване, като е определено, че то е
захранване на обектите на ищеца с електрическа енергия от друг независим източник. В чл.
9 от договора страните са уговорили, че ползвателят посочва за всеки от обектите, за които
ще се осъществява предмета на този договор, данните, съдържащи се в Приложение № 1 по
отношение на мощностите. При тълкуване на волята на страните, изразена в цитираните
уговорки от съдържанието на договора, се налага изводът, че задължението на ответника за
предоставяне на услугата достъп до електроразпределителната мрежа възниква по
отношение на две съоръжения, които са основно и резервно, като всяко от тях е свързано
към електроразпределителната мрежа и му е даден отделен абонатен номер. Това е така, тъй
като и двете съоръжения са изрично описани в договора като такива, чрез които ще се
осигурява достъпа до мрежата. Освен това от уговореното в договора е видно, че страните са
се съгласили, че и двете съоръжения захранват с електрическа енергия обекта на ищеца,
представляващ Завод за дървесни плоскости в гр. Троян, като разликата между тях е, че
резервното захранване захранва обекта от друг независим източник спрямо източника, чрез
който обектът се захранва с електрическа енергия от основното захранване. Всяко от
захранванията е присъединено към електроразпределителната мрежа с опредЕ. мощност,
която съгласно чл. 9 от договора се декларира от ползвателя на мрежата, т.е. от ищеца, и не
може да се променя без предварително писмено съгласие от разпределителното
предприятие. По делото не е представено Приложение № 1 към договора, поради което в
производството не е установено каква мощност е декларирал ищецът за всяко от двете
съоръжения, по отношение на които се предоставя услугата достъп до
електроразпределителната мрежа. В производството обаче е изслушана съдебно-техническа
експертиза /СТЕ/, в заключението на която вещото лице, който има специални знания в
областта на електротехниката, каквито съдът няма, при анализ на всички документи, които
5
са представени по делото, както и на наличната за обекта електрическа схема за захранване с
електрическа енергия и диспечерска схема, които се съхраняват при съответните
компетентни органи, е констатирал, че „В.Б.“ АД се снабдява с електрическа енергия за
фазерния цех в гр. Троян чрез подстанция Троян и има две захранвания чрез въздушни
електропроводи – основно и резервно, като за процесния период за всяко от захранванията е
осигурена и гарантирана мощност от по 8 500 kw. Ето защо и предвид липсата на
представени други доказателства и доколкото декларирането на опредЕ. мощност на всяко
от захранванията е задължителна предпоставка за изпълнение на договора от страна на
оператора на мрежата, съдът приема, че ищецът е декларирал, че всяко едно от двете
захранвания, които той има на обекта си в гр. Троян, които са основно и резервно, е 8 500
kw, каквато мощност реално е гарантирана при предоставяне на услугата по договора.
В тежест на ищеца по силата на договора е възникнало задължение да заплати цена за
достъп, като между страните в производството е спорен въпросът дали той дължи цена за
достъп до електроразпределителната мрежа, осигурен само чрез основното захранване или и
чрез двете изградени за обекта захранвания.
За да се произнесе по този спорен въпрос, съдът първо взема предвид, че
задължението за заплащане на цена за достъп е насрещно задължение спрямо задължението
на оператора на електроразпределителната мрежа за осигуряване на достъп. Ето защо и след
като по силата на договора за ответника е възникнало задължение да предоставя услугата
достъп до електроразпределителната мрежа на обекта на ищеца и чрез двете отделни
съоръжения за това, които са основно и резервно, то и задължението за заплащане на цена
възниква за предоставяне на тази услуга за всяко от двете съоръжения, които поотделно са
свързани към електроразпределителната мрежа, спрямо осигурената за всяко от тях отделна
мощност, която е от по 8 500 kw или общо за двете - 17 000 kw. Освен това от заключението
на изготвената СТЕ се установява, че през процесния период всяко от тези отделни
захранвания е било реално свързано с електроразпределителната мрежа и за всяко от тях
реално е осигурявана и гарантирана мощност от по 8 500 kw, при което във всеки един
момент е можело да се подава електрическа енергия по всяко от тези две захранвания
/отговорите на задачи 1.1., 1.2. и 1.3. от заключението/. Това означава, че през целия период
от 01.05.2017 г. до 31.08.2021 г. ответното дружество е осигурявало достъп до
електроразпределителната мрежа по отношение на двете захранвания на обекта на ищеца,
като е гарантирало мощност за всяко отделно захранване от по 8 500 kw, поради което и
ищецът, в качеството му на краен клиент дължи да заплати цена за пълната предоставена
услуга, която е по осигурен достъп чрез две захранвания, а не само чрез едно от тях, през
което реално е подавана електрическа енергия. За дължимостта на цената за достъп за двете
захранвания е без значение дали реално е подавана електрическа енергия и по двете от тях
или само по едното, защото тази цена представлява насрещна престация, която по своята
същност е възнаграждение за услугата осигуряване на възможността за използване на
електроразпределителната мрежа, а на за реалното използване, която услуга се доказа, че е
извършвана по отношение и на двете захранвания с абонатни номера № 52500037 и №
6
52500038 във всеки един момент от спорния период.
Изграждането на повече от един независими източници на захранване в конкретни
обекти е предвидено като изискване за устройството на електрическите уредби и
електропроводните линии за постоянен и променлив ток в Наредба № 3 от 09.06.2004 г. за
устройство на електрическите уредби и електропроводните линии. Това изискване е
регламентирано, за да се осигури непрекъснатост на електроснабдяването на потребителите
в случаите на нарушение в системата на електроснабдяване, като това става чрез изграждане
в опредЕ. категория обекти на два независими взаимно резервиращи се източника на
захранване. Целта е единият източник на захранване в следавариен режим да запазва
напрежението си в определени граници при отпадане на напрежението на другия/другите
източници на захранване. Броят на независимите източници за захранване се определя
според времето, през което с оглед вида на обекта е допустимо прекъсване на
електроснабдяването, като в случаите на осигурени минимум два независими взаимно
резервиращи се източника допустимото време на прекъсване на електроснабдяването е само
това, което е необходимо за автоматичното или ръчно превключване от единия източник
към другия. Двата независими резервиращи източника на захранване биха могли да
изпълнят целта си да осигурят непрекъснато електроснабдяване на обекта, като
прекъсването да е само за технологично необходимото време за превключване от единия
източник към резервния, само ако и двата източника са присъединени към
електроразпределителната мрежа и е осигурен във всеки един момент достъп на всеки от
източниците до мрежата при опредЕ.та гарантирана за него мощност. Само ако това е
изпълнено, всеки от отделните резервиращи източници би могъл при настъпване на
аварийна ситуация веднага да замести другия така, че да не се допусне прекъсване на
електроснабдяването на обекта и нарушаване на работния процес. Ако операторът на
електроразпределителната мрежа не осигурява постоянен достъп до нея на резервния
независим източник при заявената мощност, при която той работи, не би могло да се
превключи към него в следавариен режим за кратко време, през което се приема, че е
допустимо прекъсване на електрозахранването за опредЕ. група обекти и той не би могъл да
изпълни целта, с оглед на която се изисква неговото осигуряване съгласно цитирания
нормативен акт. Точно в тази връзка и вещото лице, изготвило допуснатата СТЕ, е
посочило, че разделянето на двете захранвания на обекта на ищеца на основно и резервно е
условно, като това зависи единствено от това, по кое от двете преимуществено е доставяна
електрическа енергия, като целта на поддържане на две захранвания е в един и същи момент
да може да се подава електрическа енергия и от двете, за да не спира работният процес /л.
542 от делото на СГС/. С оглед на това съдът счита, че и при съобразяване на нормативните
правила относно изискванията за изграждане в електроснабдените обекти на независими
взаимно резервиращи се източника на захранване е напълно логичен изводът, че операторът
на мрежата винаги дължи да осигури достъп до електроразпределителната мрежа на обекта
на крайния клиент чрез изградените в него два независими източници на захранване при
сключен договор за предоставяне на тази услуга и съответно че крайният клиент дължи да
заплати на оператора на мрежата цена за осигурен достъп и чрез двете отделни захранвания
7
за целия срок на действие на договора. Обратното, в каквато насока са твърденията на
ищеца, е нелогично, защото ако се осигурява достъп до електроразпределителната мрежа
само чрез едно от двете изградени захранвания, второто не би могло да замести първото
незабавно в случай на авария и не би била изпълнена изобщо целта на неговото изграждане.
Ищецът се позовава на правило, което се съдържа в съставени от ответника вътрешни
правила за прилагане на цена за достъп за небитови клиенти, като твърди, че то постановява,
че операторът на мрежата не събира цена за достъп за резервно захранване на присъединен
към електроразпределителната мрежа обект на небитов клиент. По делото са представени
два броя вътрешни правила за прилагане на цена за достъп за небитови клиенти, както и
решения на управителния съвет на ответното дружество за тяхното одобряване. От тях е
видно, че тези правила представляват вътрешен акт за „Е.м.З.“ ЕАД, който създава правила
за действия, които обвързват служителите в това дружество. Тези правила обаче не могат да
обвържат съдоговорители на ответника, с които той е сключил договори и не стават част от
съдържанието на тези договори. Не може да се приеме, че вътрешните правила имат
характер на общи условия, при които „Е.м.З.“ ЕАД сключва договор за достъп до
електроразпределителната мрежа, защото не са публикувани съгласно реда за това,
предвиден в чл. 104а ЗЕ, и не са одобрени от КЕВР съгласно чл. 21, т. 4 ЗЕ. Ето защо
клаузите на посочените вътрешни правила на ответника не са част от съдържанието на
сключения с ищеца договор за предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа
и не създават нито права, нито задължения за страните по него.
В обобщение трябва да се посочи, че ищецът, в качеството му на краен клиент на
електрическа енергия, дължи да заплати на ответника по сключения договор за
предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа, цена за предоставена услуга по
осигурен достъп до обекта му, намиращ се в гр. Троян, чрез две захранвания с абонатни
номера № 52500037 и № 52500038, при съобразяване на осигурената мощност на двете
захранвания от общо 17 000 kw или по 8 500 kw за всяко отделно захранване. Това се отнася
както за периода от 01.05.2017 г. до 04.06.2021 г., през който страните са обвързани от
сключения на 03.07.2013 г. писмен договор, така и за периода от 05.06.2021 г. до 31.08.2021
г., през който страните са обвързани от договор за предоставяне на достъп до
електроразпределителната мрежа, сключен при общи условия, тъй като в общите условия по
чл. 104а ЗЕ няма предвидена клауза, която да изключва заплащане на цена на достъп за
всяко от захранванията, чрез които обектът на крайния клиент е присъединен към мрежата, в
случаите, в които този достъп се осъществява чрез два взаимно резервиращи се източника на
захранване, както е в процесния случай.
Размерът на цената, като елемент от съдържанието на възмездната сделка за
предоставяне на услугата достъп до електроразпределителната мрежа, не подлежи на
договаряне по волята на страните по договора за достъп. Съдържанието на това задължение
се определя принудително по административен ред от органа, изпълняващ правомощията на
държавен енергиен регулатор. Това следва от разпоредбата на чл. 30, т. 13 ЗЕ, в която е
предвидено, че цената за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи
8
се регулира по административен ред от КЕВР. Този регулаторен орган е единствено
компетентен да определи размера на цената за достъп, която ще дължи крайният клиент на
оператора на мрежата, като така установената по административен ред цена става част от
съдържание на сключения между страните договор за осигуряване на достъп. С оглед на
изложеното, се налага изводът, че задължението на крайните клиенти за заплащане на цена
за достъп, което се твърди, че е основанието въз основа на което процесната сума е
преминала от патримониума на ищеца в този на ответното дружество, възниква от смесен
фактически състав, включващ частноправен елемент - сключен договор за достъп, като
такъв е налице и при липса на писмен договор, ако съответният обект е бил фактически
присъединен към мрежата на оператора, и административноправен елемент - решение на
ДКЕВР за определяне на цена за достъп, временна или окончателна. В тази насока се е
произнесъл и ВКС по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 157/ 11.01.2016 г., постановено по т.
д. № 3018/2014 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 155 от 11.01.2016 г., постановено по
т.д. № 2611/2014 г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 28 от 28.04.2016 г., постановено по
т.д. № 353/2015 г. по описа на ВКС, ІІ т.о.
В случая, както беше посочено, се установи, че за целия спорен период е налице
първият елемент от сложния фактически състав, при който за купувача възниква
задължението за заплащане на цена за осигурения достъп до електроразпределителната
мрежа – сключен договор. По делото не е спорно, че за целия процесен период съществува и
вторият администативноправен елемент, при който възниква задължението за цена, а именно
решение на контролния административен орган за определяне на размера на тази престация,
дължима от крайния клиент на електрическа енергия. Това се твърди от ответника и не се
оспорва от ищеца, чиито възражения са свързани единствено с това, че дължи цена за достъп
само за предоставена мощност в точката за присъединяване към електроразпределителната
мрежа от 8 500 kw, а не от 17 000 kw, но не и с това, че КЕВР с валидно решение е
определила размер на дължимата цена за достъп. Общият размер на дължимата цена за
достъп за осигурено право на ищеца да разполага с предоставена мощност за резервно
захранване от 8 500 kw в точката на присъединяване към електроразпределителната мрежа
за периода от 01.05.2017 г. до 31.08.2021 г. при съобразяване на опредЕ.та от КЕВР цена за
това възлиза на сумата от 304 595, 71 лв. с ДДС /в тази насока съдът кредитира изводите на
вещото лице, изготвило ССчЕ, които са направени при проверка на всички относими
счетоводни документи/. На този размер възлиза и общо платената от ищеца на ответното
дружество сума в изпълнение на задължението за заплащане цена за достъп за посочения
период от време, което означава, че тази сума е платена на валидно правно основание за
това. Това прави предявеният в процеса главен иск неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид извода за неоснователност на иска за реално изпълнение на главното
задължение за заплащане на възнаграждение, неоснователен е и акцесорният иск по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
9
законната лихва, който също трябва да бъде отхвърлен.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед изхода на спора разноски се следват на ответника. Доказаха се реално
заплатени от тази страна разходи за водене на делото в общ размер от 1 205 лв., от които 5
лв. – платена държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, 800 лв. – платени
депозити за възнаграждения на вещи лица и 400 лв. - възнаграждение за защита от
юрисконсулт в производството, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8
ГПК и с оглед вида на извършената от юрисконсулта работа.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.Б.” АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Троян, кв. „Велчевски”, срещу „Е.м.З.“ ЕАД, с ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „****, бл. БенчМарк Бизнес Център, искове, както
следва: иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на „Е.м.З.“ ЕАД да
заплати на „В.Б.” АД сума в размер на 374 064, 51 лв. /триста седемдесет и четири
хиляди шестдесет и четири лева и петдесет и една стотинки/, представляваща получена
от „Е.м.З.“ ЕАД без правно основание сума като заплащане на цена за предоставяне на
достъп до електроразпределителната мрежа на „Е.м.З.“ ЕАД за обект, представляващ
Фазерен цех, находящ се в гр. Троян, чрез изграденото на обекта резервно захранване, за
периода от 01.05.2017 г. до 31.08.2021 г., която сума подлежи на връщане и иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Е.м.З.“ ЕАД да заплати на „В.Б.” АД сума в
размер на 13 405, 05 лв. /тринадесет хиляди четиристотин и пет лева и пет стотинки/,
представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено изпълнение на
задължението за връщане на получената без правно основание сума, начислено за периода
от 16.02.2022 г. до 24.06.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „В.Б.” АД да заплати на „Е.м.З.“ ЕАД
сума в размер на 1 205 лв. /хиляда двеста и пет лева/, представляваща направени разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10