№ 127
гр. Пазарджик, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Снежана С.
при участието на секретаря МАЯ ВЛАДОВА
като разгледа докладваното от Снежана С. Административно наказателно
дело № 20215220201362 по описа за 2021 година
за се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на земеделски производител /ЗП/ С., от с.К.,
обл.П., ЕГН: ********** против НП № 13-002890 от 23.08.2021г. на
директора на Дирекция „ИТ” П., с което на основание чл.414, ал.3 от КТ и за
нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ на ЗП е наложена глоба в
размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/.
Наведените в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална
и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат П. М.
от АК - П., която поддържа жалбата, ангажира доказателства, като устно и в
писмени бележки излага съображения за отмяна на НП. Претендира и
присъждане на разноски.
АНО чрез своя процесуален представител юрк.Ш. оспорва жалбата и в
писмени бележки излага съображения за нейната неоснователност.
РС – Пазарджик съобрази становищата на страните, съобразявайки
1
закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от
ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят - земеделски производител С., е санкциониран след
извършена проверка на 20.05.2021г., около 08:15 часа, в стопанисван от него
обект - „масив с ягоди“, находящ се в землището на с.К., общ.С., ЕКАТТЕ
37491 от служители на Дирекция „Инспекция по труда”- П..
В хода на проверката лице с имената В.А. и още 43 лица били заварени
да берат ягоди, облечени с нефирмени работни дрехи. Работещите лица били
записани в списък, включително и В.А., която се подписала саморъчно, с
което удостоверила верността на посочените от нея две имена и година на
раждане, както и че била заварена да работи по време на проверката.
На място се намирали сина и дъщерята на земеделския производител -
св.В. М., които контролирали процеса на беритбата.
В хода на проверката на място за никой от заварените да работят лица
не бил представен трудов договор, включително и такъв по чл.114а от КТ,
въпреки че дъщерята на земеделския производител свид.В. М. още на
17.05.2021г. заплатила от негово име необходимите такси за закупуване на 50
еднодневни трудови договора и подала искане в ДИТ-П. за тяхното издаване.
Тези трудови договори обаче били получени от съпругата на земеделския
производител - св. Р. СТ., едва след проверката на място. След това свид. С., с
част от заварените да работят по време на проверката лица, сключила от
името на ЗП договори по чл.114а от КТ, но с друга част не, т.к. някои от
работниците си били тръгнали от масива, а тя не разполагала с данни за
самоличността им, за да ги издири, респ. да подпишат и те договори. На
25.05.2021г. съпругата на земеделския производител, която била и негов
пълномощник във връзка с дейността му, се явила в ДИТ-П., където
предоставила трудовите договори, сключени с част от работниците, заварени
по време на проверката, но за лицето В.А. такъв не бил представен, тъй като
не бил сключен.
С оглед на така установеното свид.Г.М. - старши инспектор в ДИТ П.,
която била част от проверяващия екип, приела, че ЗП С.С. в качеството си на
работодател, бил приел на работа лицето В.А., родена през 1951 г., като берач
на ягоди, без преди това да е уредил като трудови отношения, отношенията
2
при предоставяне на работна сила, като не бил сключил с нея писмен трудов
договор. Това съставлявало нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от
КТ, за което на 23.06.2021 г. свид.Г.М. съставила срещу ЗП акт за
установяване на административно нарушение. /АУАН/. Въз основа на акта
било издадено обжалваното в настоящото производство НП, което бил
връчено на жалбоподателя на 25.08.2021г. Жалбата против НП била подадена
от наказаното лице чрез наказващия орган на 30.08.2021 год., т.е. в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в
срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по
делото писмени доказателства, от показанията на актосъставителя - св.Г.М.,
както и от тези на свидетелите Р. СТ., В. М. и Т. Г.. Лицето В.А. не бе
допусната и разпитана като свидетел, поради недостатъчните
идентификационни данни налични в делото, което не позволи установяването
й в регистъра на населението.
При така установеното жалбата е основателна, съображенията за което
са следните:
Вмененото на земеделския производител С.С. административно
нарушение не бе доказано в процеса до изискваната от закона степен на
несъмненост.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана като физическо лице -
работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ. Административно
наказателната отговорност на физическите лица е лична и виновна, което
означава че за да се ангажира законосъобразно е необходимо да бъде
доказано по един несъмнен начин, че лицето виновно – умишлено или
непредпазливо, е извършило вмененото му административното нарушение. С
оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса по ЗАНН,
доказването следва да се осъществи от страна на наказващия орган, а
привлеченото към отговорност лице се ползва от презумпцията за
невиновност.
АНО на доказа по категоричен начин, че в деня на проверката -
20.05.2021г., именно земеделският производител е наел на работа лицето В.А.
и се е съгласил тя да престира труд за него срещу съответното
3
възнаграждение, но без преди това да уреди отношенията им като трудови,
посредством сключване на трудов договор в писмена форма. Напротив -
установи се категорично, че в деня на проверката земеделският производител
не е присъствал и с него проверяващите не са контактували въобще,
включително и при документалната проверка на 25.05.2021г. в сградата на
ДИТ-П., където са контактували с неговата съпруга - св.Р. СТ.. Установи се,
че земеделският производител е възложил на членовете на своето семейство
/съпруга, дъщеря и син/ фактически да организират беритбата на ягодите,
респ. наемането на работници, сключването на договори с тях, контрола
върху работата им, разплащането и т.н. За това говори и обстоятелството, че в
деня на проверката проверяващите са контактували на масива с дъщерята и
сина на ЗП, които са им съдействали за установяването на самоличността на
работниците. Отделно от това ЗП е бил упълномощил своята съпруга да го
представлява пред определени държавни органи, включително и пред ДИТ-
П..
От неопроверганите показания на св.Р. СТ. и свид.В. М. се установи, че
именно те се занимават основно с наемането на работниците и
организирането на превоза им, респ. закупуването на еднодневни трудови
договори и сключването им. От показанията на св.М., подкрепени от
платежните нареждания на л.14 и сл. в делото, се установи, че още на
17.05.2021г. тя е заплатила за закупуването на 50 броя еднодневни трудови
договори, като е била уверена от страна на деловодител в ДИТ- П., че когато
бланките с договорите бъдат изготвени ще получи телефонно обаждане на
оставения от нея телефонен номер, за да си ги получи. На следващия ден -
18.05.2021г. свид.М. е ходила в ДИТ-П., за да попита дали са готови бланките
с договорите, но й било отговорено, че не са, след което си тръгнала, отново
уверена, че ще получи обаждане, когато са готови. Стана също ясно и това, че
до деня на проверката св.М. не е получила телефонно обаждане от служител в
ДИТ-П., с което да е информирана, че бланките с договори са изготвени и
могат да бъдат получени.
При така установеното не може направи несъмнен извод, че към
инкриминираната дата - 20.05.2021г. земеделският производител е бил наясно
с това с кои лица е организирала съпругата му и дъщеря му да работят на
масива като берачи на ягоди, още повече, че сред тях е и лицето по
4
процесното НП –В.А., която както бе посочено не бе допусната и разпитана
като свидетел, поради недостатъчните идентификационни данни налични в
делото, което не позволи установяването й в регистъра на населението. При
това положение остава и съмнението дали въобще такова лице съществува,
още повече че част от възраженията са че лицата са подавали неверни данни,
за да не им бъдат спрени социалните помощи.
На второ място от неопроверганите показания на свид.В. М. се
установи, че жалбоподателя не е знаел, че по подадените още на 17.05.2021г.
платежни нареждания за закупуване на еднодневни трудови договори, такива
не са били получени към дена на проверката / „Нито мама, нито аз
информирахме татко, че бланките за еднодневните трудови договори не са
готови“ – цитат от показанията на свид.М./. Налага се извода, че
жалбоподателят не е бил наясно, че с наетите от съпругата и дъщеря му лица
не са били сключени никакви трудови договори за инкриминираната дата и то
преди започване на беритбата. В подкрепа на този извод е и категорично
установения факт, че по време на проверката ЗП не е бил в населеното място
по адреса си на местоживеене. Ето защо деянието е несъставомерно от
субективна страна. Да се приеме противното, а именно че ЗП е имал съзнание
за горните обстоятелства, очертаващи от обективна страна състава на
административното нарушение по чл.414, ал.3 във вр. с чл.62, ал.1 от КТ, би
означавало да се съгласим, че НП може да почива на предположение, което е
недопустимо.
При така установеното извършеното нарушение на трудовото
законодателство би могло да се припише на съпругата на ЗП или пък на
неговата дъщеря – свидетелките С. и М., но те не биха могли да носят
отговорност, т.к. нямат качеството на работодател, нито на длъжностни лица
при земеделския производител, каквито могат да бъдат субектите на
административното нарушение по чл.414, ал.3 във вр. с чл.62, ал.1 от КТ.
По горните съображения НП се явява незаконосъобразно и следва да се
отмени.
При този изход на делото, който е благоприятен за жалбоподателя,
същия принципно има право на разноски, но за тяхното присъждане е
необходимо да докаже, че такива са били реално направени. От представения
по делото договор за правна защита и съдействие обаче /л.39 от делото/ е
5
видно, че е бил договорен резултативен хонорар от 300 лева, който е дължим
при успешен изход на делото. Това означава, че до момента този хонорар не е
платен, респ. не са представени данни да е бил платен, най- късно до
последното по делото заседание. При това положение искането за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя следва да бъде оставено
без уважение. Без уважение следва да се остави и искането за присъждане на
разноски в полза на АНО, с оглед неблагоприятния за него изход от делото.
По изложените съображения, РС – Пазарджик, на основание чл.63 ал.2,
т.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 13-002890 от 23.08.2021г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” със седалище П., с което на ЗП С. от с.К., обл.П., с
ЕГН: ********** на основание чл.414, ал.3 от КТ и за нарушение на чл.62,
ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ е наложена глоба в размер на 1500лв. /хиляда и
петстотин лева/, като незаконосъобразно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя и АНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6