Р Е
Ш Е Н
И Е № 260031
гр.Враца, 08.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на
26.02.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ИВАНОВА
при
участието на секретаря ХРИСТИНА ЦЕКОВА разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА
т.д.№52 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е осъдителен иск от Т.В.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, представлявана по
пълномощие от адв.Н.Д. от САК, срещу "ЗК Лев Инс"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.***.
В
исковата молба се твърди, че на 17.02.2020г. в гр.Враца, на бул."Васил Кънчов" автобус марка "Исузу",
модел "Ситибус", с рег.№ВР *** СХ,
управляван от Г.Д. С., е ударил пресичащата като пешеходка ищца и в пряка
причинна връзка с ПТП същата е получила фрактура на дясна зигоматична
кост, изразяваща в счупвания на дясна литерална
страна на десен максиларен синус и на литералната стена на дясна орбита, мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана на дясна вежда, охлузна
рана в дясна букална област, лицева асиметрия,
изразена в хлътване на увредените кости в дясната лицева половина, оток,
главоболие, липса на спомени, затруднения при отваряне на устната кухина и
изтръпване на зигоматична област. Допълнително с
молба от 06.08.2020г. ищцата уточнява, че при произшествието е получила и хипестезия на зъби 11 до 14, характеризираща се с понижена
чувствителност за допир, натиск и болка върху тях. За случая е образувано
досъдебно производство на РУ-Враца и прокурорска преписка на РП-Враца.
Ищцата
сочи, че била хоспитализирана по спешност в "МБАЛ-Христо Ботев"АД-гр.Враца,
а след това в УМБАЛСМ "Пирогов"ЕАД, където е извършена оперативна
интервенция с кожен разрез в окосмената част на главата в темпоралната област
вдясно, при която е осъществена репозиция на фрагментите
на фрактурите.
Следващото
твърдение на ищцата е, че към датата на събитието участвалият в ПТП автобус е
имал при ответника валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите по полица №BG/22/1190033051630
със срок на покритие 31.10.2019г. - 30.10.2020г.
Ищцата
намира за доказано настъпилото събитие, противоправността
на деянието и виновността на дееца като предпоставки за наличието на гражданска
отговорност, попадаща в покритието по чл.493, ал.1, вр.
чл.477, ал.1 от КЗ, поради което на 13.04.2020г. е представила пред ответника
застрахователна претенция, по която същият направил отказ с писмо от
15.04.2020г., като изискал документи,
които към съответния момент не били налични в наказателното производство.
Безуспешен останал и вторият опит на ищцата, въпреки представените от нея
доказателства.
Исковата
молба съдържа описание на претърпените от ищцата болки и страдания и тези,
които ще търпи напред във времето, предвид на това, че от получените увреждания
и извършените операции по главата й ще останат загрозяващи белези, тя ще бъде
поставена в неравностойно и непълноценно състояние, което обуславя разстройство
на здравето и психиката. Ищцата твърди, че след произшествието се е променила
напълно, постоянно се чувства напрегната, плаче без повод, не спи, не може да
се грижи за себе си, има трайно занижено настроение, отслабва телесно, има
затруднения при пресичане на улици, постоянно се сеща за случилото се, при
което започва да се страхува и плаче и не вижда положителна перспектива за
справяне с всичко това в бъдеще. Твърди също, че страда от посттравматично
стресово разстройство, персистира страхово
очакване за заплаха за живота, когато излезе на улицата, емоционално е лабилна,
с потиснато настроение и главоболие, трудно се справя с работата си и често се
връща към спомена на процесното ПТП, което още повече
я потиска и й пречи да работи. Според ищцата претърпените увреждания ще оставят
силен негативен отпечатък върху бъдещия й живот и тя ще изпитва затруднения да
изпълнява своите лични, семейни и служебни задължения.
По
този начин е обоснован правния интерес от предявяването на иск за сумата 30
000лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди. Претендира се законна лихва върху исковата сума, като за начални дати,
от които се търси същата, са посочени 17.02.2020г. и 15.04.2020г. Претендират се
и разноски.
По
молба на ищцата и на основание чл.214, ал.1 от ГПК с Определение
№505/30.07.2020г. е допуснато изменение на предявения иск чрез увеличаване на
размера му на сумата 60 000лв.
Чрез
пълномощника си юрисконсулт К. И. ответникът е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявения иск, както и всички твърдения в исковата молба.
Ответникът
оспорва твърдението, че процесното ПТП е настъпило
единствено по вина на водача Г. С., както и описания от ищцата механизъм на произшествието.
Твърди, че произшествието е настъпило в резултат от поведението на ищцата и
извършени от нея нарушения на чл.113, ал.1,т.1 и 2 от ЗДвП и на чл.114, ал.1 от ЗДвП, с което същата е създала предпоставки за настъпване на ПТП. По този начин
се обосновава възражение за наличие на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищцата.
Ответникът
оспорва твърденията на ищцата, че в резултат от произшествието е претърпяла
описаните в исковата молба телесни увреждания и в тази връзка се позовава на отразеното
в представената медицинска документация. Оспорва и твърдението за преживяно
посттравматично стресово разстройство, както и тези, свързани с интензитета и продължителността на
търпените болки и страдания.
Ответникът
оспорва иска и по размер, за който
поддържа, че е прекомерно завишен. Претендира разноски.
Предявеният
иск е правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД.
След
като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за установено следното:
С
исковата молба е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№967000-3168/19.03.2020г. на ОД на МВР-Враца за посетено ПТП, настъпило на
17.02.2020г., около 08.05ч. в гр.Враца на кръстовище на ул."Васил Кънчов" и ул."Екзарх Йосиф" с участници
автобус марка "Исузу", модел "Ситибус", рег.№ВР *** СХ, собственост на "ОТП
Лизинг"-клон Враца, управляван от Г.Д. С., и пешеходец Т.В.Ц., която е пострадала
при произшествието.
От
представената епикриза на "МБАЛ-Христо
Ботев"АД-Враца е видно, че ищцата е приета в болничното заведение на 17.02.2020г.
с диагноза "Комоцио церебри.
ГКС 14-15. Фрактуре зигоматикус
декстра ет фрактуре орбиталис декстра". Представена е и епикриза
на УМБАЛСМ"Пирогов"ЕАД от
26.02.2020г., от която се установява, че ищцата е приета за лечение с диагноза
"Счупване на костите на скулите и горната челюст - закрито" на
24.02.2020 и е изписана на 26.02.2020г. При приема е установена лицева
асиметрия поради оток в дясната зигоматична област,
наличие на болка и депресия в областта, изтръпване на горна устна и хипестезия на зъби 11 до 14. На 25.02.2020г. ищцата е
претърпяла операция заради счупването на зигоматичната
кост вдясно чрез навлизане в дълбочина под фасцията
на м. темпоралис и е извършена репозиция
на фрагментите.
По
делото е приложена медицинската документация на ищцата от "МБАЛ-Христо
Ботев"-Враца и УБМАЛСМ"Пирогов".
Към
делото е приложено копие от ДП №355/2020г. по описа на Районна прокуратура-Враца,
от което е видно, че Г.Д. С. е привлечен като обвиняем за престъпление по
чл.343, ал.3 пр. посл., б"а", вр. чл.342, ал.1 от НК.
С
исковата молба са представени доказателства - застрахователна претенция и
отговор на ответното дружество, от които е видно, че на 13.04.2020г. при
ответника е постъпила молба на ищцата за изплащане на застрахователно
обезщетение, по която е образува щета №0000-1000-02-20-7259, като от ищцата са
изискани допълнителни документи. Установява се, че ответникът е отказал да
обезщети ищцата за претърпените при произшествието неимуществени вреди.
За
установяване на механизма на процесното ПТП и
поведението на участниците в него по делото е допусната и изслушана
специализирана съдебна автотехническа експертиза,
чието заключение не се оспорва от страните и се възприема от съда.
Вещото
лице-автоексперт се произнася, че произшествието е
настъпило в светлата част на денонощието в гр.Враца на кръстовище, образувано
от бул."В.Кънчов" и ул."Екзарх
Йосиф", на пешеходна пътека. Времето е било сухо, със суха пътна настилка
и нормална видимост. В участъка на кръстовището движението се осъществява в три
ленти. Организацията на движение на ППС и пешеходци през кръстовището се
осъществява посредством светофарна уредба - въздушна и колонна, като колонните
светофари се намират срещу пешеходните пътеки, а въздушните и колонни светофари
работят в синхрон и на четирите граници на кръстовището се намират стоп линии.
Автобусът "Исузу-Ситибус" се е движил по
ул."Екзарх Йосиф" в посока към кръстовището и от състояние на покой -
на зелена светлина с маневра "завой наляво" е предприел движение за
пресичане на кръстовището. При наличие на зелен сигнал на светофара пешеходката
/ищцата/ е предприела движение по пешеходната пътека от западната страна на
кръстовището.
Заключението
на вещото лице е, че от техническа гледна точка мястото на удара е на около 10
метра от началото на пешеходната пътека, гледано от посока движението на
пешеходката, и на около 2 метра вляво от десния габарит на същата. Към момента
на удара скоростта на движение на автобуса е била около 12км/ч и при движение с
такава скорост необходимото на водача му време за спиране в покой е около 2.09
сек., като пътят, който автобусът изминава за това време, т.е. опасната му зона
на спиране е 6 метра. Вещото лице е изготвило скица на произшествието. Същото
се произнася, че няма данни за наличие на препятствия, ограничаващи директната
видимост между навлизащата на пешеходната пътека пешеходка и водача на автобуса,
като началото на пешеходната пътека, по която се е движила първата, се намира
пред погледа на водача на автобуса и е в гръб на пешеходката.
Вещото
лице е изследвало причините за настъпване на процесното
ПТП и приема, че ищцата е достигнала пешеходната пътека и при подаден зелен
сигнал на светофара е предприела пресичане на бул."В. Кънчов"
с бърз ход, граничещ със спокойно бягане. Изминавайки около 10 метра от
пешеходната пътека, същата е била ударена в задна дясно-странична част на
тялото от предната лява част на автобуса и в резултат от удара и ударния импулс
е паднала напред и леко вляво спрямо траекторията на движение на автобуса и се
е наранила. Автобусът се е движил в полагаща му се лента за навлизане в
кръстовището при завой наляво, където на стоп-линията е спрял при червена светлина
на светофара. При появата на зелена светлина, която е валидна и за пешеходката,
водачът на автобуса е навлязъл в кръстовището и с ляв завой е продължил
движението си, като след изминаване на разстояние от около 11.3 метра и отстоящ на около 6 метра от мястото на удара е видял
/възприел/ движещата се по пешеходната пътека пешеходка, отстояща
на около 3.95 метра от мястото на удара, възприел я е като опасност, реагирал е
на аварийно спиране, но поради закъснялата му реакция с предната лява част на
автобуса и в режим на аварийно спиране е ударил тялото на пешеходката, след
което се е установил в покой почти на мястото на удара. Според вещото лице
геометричното разположение на пешеходната пътека спрямо стоп линията на
автобуса и липсата на препятствия, ограничаващи видимостта на неговия водач
спрямо началото на пешеходната пътека, са осигурявали на същия техническа
възможност от разстояние около 17.3 метра от мястото на удара да види и
възприеме движещата се по пешеходната пътека пешеходка и да осигури възможност
чрез намаляване на скоростта или спиране пред пешеходната пътека да пропусне
пешеходката да премине безпрепятствено пред автобуса, при което ПТП не би
настъпило. Заключението на вещото лице е, че от техническа гледна точка причина
за настъпилото ПТП е закъснялата реакция на водача на автобуса на аварийно
спиране или намаляване на скоростта при възникналата опасност при движението му
със скорост от около 12км/ч, с което е поставил сам себе си в невъзможност да
предотврати настъпването на ПТП.
По
искане на ищцата по делото е допусната и изслушана специализирана
съдебно-медицинска експертиза, чието заключение не се оспорва от страните и се
възприема от съда. Вещото лице е изследвало наличната медицинска документация,
в която се съдържат констатации за
получени в резултат от ПТП комоцио церебри, фрактуре процесус зигоматикус декстра, фрактуре орбиталис декстра, фрактура на
латералната стена на десен максиларен линус и латерална стена на дясната орбита. Цитирало е
медицинската документация от болница "Пирогов", където ищцата е
приета с диагноза "Счупване на костите на скулите и горната челюст -
открито", за извършената там операция, за наличие на остра стресова
реакция и посттравматично стресово разстройство. Вещото лице се произнася, че
при процесното ПТП ищцата е получила комоцио церебри, фрактура на
дясната скулна /зигоматична/
кост, наложила оперативна интервенция, фрактура на дясната горночелюстна
/максиларна/ кост в латералната /външната/ част на хеморагичната колекия
/кръвоизлив/ в дясната горночелюстна кухина /десния максиларен синус/. Вещото лице споделя и потвърждава
възможното развитие на психологически усложнения след ПТП, каквито са описани в
медицинската документация, а именно плач без повод, безсъние, невъзможност да
пресича улици, страх, персистиращо страхово очакване за заплаха за живота, персистираща
емоционална лабилност и подтиснато настроение, като в тази връзка в
заключението са взети предвид амбулаторните листи за посещение при психиатър и
проведено медикаментозно лечение на остатъчните психологически негативни
явления.
В
заключението на СМЕ се проследява болничния престой на ищцата в
"МБАЛ-Христо Ботев"-Враца от 16.02.2020г. до 20.02.2020г. в болница
"Пирогов" от 24 до 26.02.2020г. Експертизата приема, че
възстановяването от мозъчното сътресение е продължило около един месец, а това
от счупванията – около два месеца. При проведения
личен преглед ищцата е съобщила за изтръпване на дясната ръка тип
"Ръкавица" и за изтръпване на зъбите в горночелюстната
област вдясно. Становището на вещото лице е, че получените от ищцата травми са
й причини разстройство на здравето, неопасно за живота, а към момента
състоянието й е добро. По тялото й няма загрозяващи белези /такива са налице в
окосмената част на главата/ и последващи оперативни
интервенции и рехабилитация не са необходими.
Допуснато
е и е прието заключение на съдебно-психологична експертиза. При извършеното
изследване вещото лице-психолог е установило, че ищцата се чувства тревожна и
изнервена, притеснена, не спи спокойно, стряска се от кошмари, избягва обекти,
лица и разговори за дейности, свързани с произшествието, както и че на същата е
проведено лечение от психиатър, което продължава и в момента. При ищцата е
настъпила остра стресова реакция, а по-късно и посттравматично стресово
разстройство, чиято картина е както тревожна, така и депресивна. Тя претърпява
т.нар. "флаш-бек" - своеобразни пристъпи,
характеризиращи се с учестено дишане, изпотяване,
изтръпване и световъртеж и при нея са налице и т.нар. тригери
/болезнено връщане към травматичния инцидент/, които ежедневно продължават
страданието. Според вещото лице-психолог към настоящия момент ищцата не е
възстановила обичайното си ниво на личностно и социално функциониране и
състоянието й би се повлияло благоприятно от психотерапевтична намеса.
За
установяване на твърдените от ищцата болки и страдания по делото са събрани и
гласни доказателства.
Св.
Б. Д., приятелка и колежка на ищцата установява, че в деня на инцидента тя
закъсняла за работа и съпругът й съобщил за произшествието. Д. видяла ищцата на
третия ден при посещение в болницата и споделя, че я заварила посиняла и
рухнала психически, плачела от болки в лицето, тялото и ръката. Свидетелката
поддържала връзка с ищцата докато тя била на лечение в София и тогава тя
говорела трудно, оплаквала се от болки, била разстроена и често плачела. Ищцата
се върнала на работа след около 45 дни и според Д. била изцяло променена -
затворила се, почти не контактувала, не разговаряла с колегите си, докато преди
това била лъчезарен и общителен човек. Това състояние продължило около половин
година, ищцата се оплаквала, че не може напълно да отваря устата си, страхувала
се от пресичане на улици, поради което с нея трябвало винаги да има
придружител. Д. изказва мнение, че и към момента ищцата не е напълно
възстановена, все още е затворена и нестабилна емоционално и психически.
Като
свидетел по делото е дал показания и съпругът на ищцата В. Ц., който
установява, че бил уведомен за инцидента по време на дежурство и веднага отишъл
в болницата, където заварил съпругата си на носилка, подута и с охлузни рани, а поведението й било неадекватно. При престоя
си в болницата във Враца ищцата имала силно главоболие, имала дефект на лицето
/дясната й скула била хлътнала/ и била насочена за операция в лицево-челюстна
хирургия. В болница "Пирогов" в София ищцата претърпяла операция,
след която се оплаквала от силни болки и страх. След прибирането си вкъщи
ищцата продължила да се оплаква от главоболие, болки в мястото на операцията и
в таза, където имала синини. Според Ц. през първия месец и половина след
операцията съпругата му имала нужда от неговата помощ почти за всичко. Болките
отшумели след около два месеца, но и към момента ищцата страда от главоболие и
изпитва панически страх при пресичане на пешеходни пътеки, станала затворена и
стресирана и избягва контакти с хора, докато преди инцидента била жизнерадостна
и общителна.
Въпреки
близката връзка и резонната за нея заинтересованост, съдът дава вяра за показанията
на св.Ц. като добросъвестно дадени и кореспондиращи с показанията на другия
свидетел и със заключението на психологическата експертиза.
При
така изяснената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По
делото е безспорно установено, че на 17.02.2020г. ищцата е пострадала при ПТП,
настъпило в гр.Враца, при което е била блъсната от автобус. От заключението на
вещото лице по автотехническата експертиза може да се
направи категоричен извод, че процесното ПТП е
настъпило по изключителна вина на водача на автобуса, който е допуснал
нарушение на правилата за движение и чрез закъснялата си реакция за аварийно
спиране или намаляване на скоростта е поставил сам себе си в невъзможност да
предотврати произшествието и е блъснал правомерно движещата се по пешеходната
пътека и при подаден зелен сигнал на светофарната уредба ищца. Възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищцата, в подкрепа на което не се сочат конкретни действия, при извършването на
които същата би могла да предотврати настъпването на произшествието, и за
доказването на които не са ангажирани никакви доказателства, се преценява от
съда като неоснователно и недоказано.
От
заключението на изслушана съдебно-медицинска експертиза и от представената
медицинска документация се установява, че при произшествието ищцата е получила
счупвания на лицеви кости, комоцио церебри, рани и охлузвания по тялото и крайниците. Същата е
претърпяла черепна операция и е преминала през болнично и домашно лечение.
Вещото лице по приетата психологическа експертиза се произнася, че в резултат
от произшествието и претърпените травми ищцата е преживяла остра стресова
реакция, преминала в посттравматично стресово разстройство с депресивни
проявления, получила е и продължава да получава психиатрична помощ. В същия
смисъл са и показанията на разпитаните свидетели, които установяват настъпилите
за ищцата неблагоприятни последици, свеждащи се до продължителен стрес и страх
да пресича улици, трайните промени в настроените и самочувствието й,
ограничаването на социалните контакти и негативното отражение на инцидента върху
бита и изпълнението на служебните й задължения.
Между
страните по делото липсва спор по факта, че автобусът "Исузу
Ситибус" е имал при ответното дружество валидно
сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и процесното ПТП е настъпило в срока на покритие на
застрахователната полица. По делото е установено, че на 13.04.2020г. ищцата е
предявила пред ответника застрахователна претенция за изплащане на обезщетение
за претърпените от произшествието неимуществени вреди, по която към настоящия
момент липсва произнасяне.
С
оглед на изложеното дотук съдът приема, че
по делото е доказан фактическия състав, даващ основание на ищцата да
бъде обезщетена от ответника за претърпените от нея неимуществени вреди чрез покриване
на застрахованата от него гражданска отговорност на виновния за произшествието
водач на МПС.
При
определяне на следващото се на ищцата обезщетение по критерия на чл.52 от ЗЗД
съдът взе предвид характера и тежестта на получените от нея увреждания,
претърпяната операция, продължителността на оздравителния процес, трайното
отражение на произшествието и настъпилите от него физически травми върху
психиката й в една млада и активна възраст. На основата на тези обективни
критерии съдът приема за справедливо за претърпените от нея неимуществени вреди
ищцата да бъде обезщетена със сумата 50 000лв., в който размер предявения иск
следва да бъде уважен. В останалата част до пълния претендиран
размер иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Обезщетението
следва да бъде присъдено на ищцата ведно със законната лихва от 14.07.2020г.,
когато е изтекъл 3-месечният срок по чл.496, ал.1 от КЗ, до окончателното му
изплащане.
При
този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в
размер на 2 000лв. и направените за сметка на бюджета на съда разноски за
експертизи в размер на 550лв.
В
полза на адв.Н.Д. следва да бъде присъдено
възнаграждение за оказана адвокатска защита по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 2
030лв.
Съразмерно
с отхвърлената част от иска ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника разноски по компенсация, в т.ч. юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150лв.
Така
мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
"Застрахователна компания Лев Инс"АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.*** да заплати на Т.В.Ц., ЕГН **********,
с адрес *** сумата 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили при ПТП на 17.02.2020г., ведно със законната
лихва, считано от 14.07.2020г. до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
"Застрахователна компания Лев Инс"АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.*** да заплати в полза на Окръжен
съд-Враца държавна такса в размер на 2 000лв., както и направените за сметка на
бюджета на съда разноски за експертизи в размер на 550лв.
ОСЪЖДА
"Застрахователна компания Лев Инс"АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.*** да заплати на адв.
Н.Н.Д. с адрес *** адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 2 030лв.
ОСЪЖДА
Т.В.Ц., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на "Застрахователна
компания Лев Инс"АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.*** разноски по компенсация, в т.ч. юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: