№ 593
гр. Варна , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на десети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20213100500418 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД,
гр. София против Решение № 260025/01.10.2020 г. на ПРС, с което
застрахователят – ответник в първата инстанция е осъден да заплати на А. М.
А., чрез законен представител Е.М. и М.В. сумата от 22000 лева, обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, допуснато на
20.10.2018 г. на път VAR 2212 на км 919 след с. Златина по посока път III-
2018 / гр. Айтос – гр. Тервел/ от Е. А. М. при управление на МПС, л.а. „Фиат
Улисе“ с ДК№ *******, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва от 20.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Жалбоподателят твърди недопустимост на иска и оттам на решението
като предявен преди изтичане на тримесечния срок по чл. 498 от КЗ за
произнасяне на застрахователя, в условията на евентуалност -
незаконосъобразност на съдебния акт поради определяне на завишен размер
на обезщетението при неправилна преценка на критериите по чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва и началната дата на присъдената законна лихва като счита, че след
като увреденото лице не е представило изискани от застрахователя
1
документи, същата е от завеждане на иска. Отправя алтернативно искане за
намаляване размера на обезщетението до 5 000 лева.
Становището на процесуалния представител на въззиваемата страна е за
неоснователност на жалбата като противопоставя възражения на всяко едно
от релевираните твърдения.
В съдебно заседание въззивникът не се представлява.
Въззиваемата страна, чрез процесуален представител поддържа
собствените си аргументи и по същество на спора.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ Провадия
изразява становище в нарочен доклад от извършено социално проучване, за
необходимост от средства за лечение на пострадалото дете, респективно
основателност на иска и законосъобразност на атакуваното решение.
Съдът, като приема, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане
въззивна жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от
обжалване, след съвкупен анА.з на доказателствения материал по делото
приема за установено от фактическа страна:
Обжалваното решение е вА.дно и допустимо.
В изпълнение на императивно вмененото в чл. 380 от КЗ задължение,
законните представители на увреденото лице са отправили искане до
застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, входирано под
№ 10056/26.07.2019 г. /л. 33 по делото на ПРС/. Вярно е, че претенцията пред
съд е заведена на 12.09.2019 година, но това не я прави недопустима като се
има предвид, че срокът е изтекъл в рамките на процеса и дори преди
връчване препис от ИМ на ответника. Оттам и атакуваното решение не
съставлява недопустим съдебен акт.
В рамките на ограничения въззив настоящата инстанция се произнася
по приложението на импреративни правни норми и доводите в жалбата.
Пред ПРС е заявена претенция на увредено лице, чрез законни
представители за осъждане на застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ да заплати обезщетение в
2
размер на 22000 лева на малолетната А. М. А. за претърпени неимуществени
вреди следствие ПТП допуснато по вина на майка й Е. А. М. на 20.10.2018
година и при валидна застраховка за МПС „Фиат Улиса“ с ДК№ ******* при
ответното дружество към датата на ПТП.
Твърденията са, че следствие на ПТП на детето са причинени
множество телесни увреждания, а събитието е отключило и разстройство в
психиката, което не е отшумяло.
Становището на застрахователя е за завишен размер на претенцията.
1. По фактите:
По механизма на ПТП не се повдига спор пред въззивната инстанция,
поради което и съдът накратко възпроизвежда фактологията както следва: на
20.10.2018 година е допуснато ПТП по вина на Е.М. – майка на ищцата А.А..
Пълнолетната, при шофиране на МПС с ДК№ *******, по пътя към град
Провадия, на км. 919 след с. Златина, излиза отдясно на пътното платно и се
удря в крайпътно дърво. Детето А. е пътувало на предна дясна седалка.
Съгласно САТЕ и писмените доказателства, управляващата МПС е изгубила
контрол над автомобила, което е и причина за настъпилото ПТП.
Експертизите и писмените доказателства установяват причинната
връзка между ПТП и получените телесни увреждания от детето, а именно:
голяма разкъсно контузна рана /скалпова рана/ в областта на челото. Според
заключението на СМЕ е проведено оперативно лечение със спокоен след
оперативен период. Не се установяват данни за мозъчна травма. При
проведения контролен преглед се установява голям белег в областта на
челото, ясно видим, създаващ явна асиметрия в нормалния човешки образ,
който е резултат на описаната по-горе рана и обуславя обезобразяване.
Според експерта с растежа на детето описаният белег ще уВ.чава размерите
си. Що се отнася до създаденото временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, същото отзвучава за период от около 20-25 дни.
Според свидетелските показания детето е било емоционално нестабилно
непосредствено и в първите месеци след ПТП като е изпитвало непрестанен
страх от пътуване в автомобил, сънят е бил нестокоен и често прекъсван от
плач. Към момента детето предвид и вече по-голямата възраст е започнало да
3
осъзнава ефекта от белега върху лицето. Както свидетелката заявява: /цитат/
„… Наскоро ме накара да й отрежа бретонче, срамува се от белега си“ /край
на цитата/. Свидетелката сочи, че детето вече емоционално е по-спокойно. От
заключението по СПЕ се установява, че към момента на освидетелстването
детето притежава логична и последователна мисъл, възприятията й се
определят от нейните знания, личен опит и морални възгледи. По време на
разговора е споделило единствено, че има спомен от удара, но липсват
съхранени травматични спомени – не помни линейка или болнично
заведение. Към момента на изследването споделя, че когато влиза в
автомобил се страхува, но не може да си обясни причината за тази
тревожност. Констатирано е, че детето показва тревожност и не желае да
остане без майка си при вещото лице, но поведението с оглед обясненията на
родителя, е вероятно следствие посещение при заболекар.
2. По размера:
При безспорно доказан фактически състав по чл. 45 от ЗЗД, относно
спорния въпрос, а именно размера на обезщетението следва да се отчете:
При претендирани обезщетения за неимуществени вреди се прилага
принципа на справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно
чл. 52 от ЗЗД, основан на цялостна преценка на конкретните обективни
обстоятелства – вида и характера на телесните увреждания и последиците от
тях за пострадалото лице. Наред с това съдът счита, че като ориентир за
размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и
икономическата конюнктура, а и съответните нива на застрахователно
покритие към относимия за определяне на обезщетенията, момент.
Детето А. е пострадало в много малка възраст и очевидно претърпения
шок непосредствено след ПТП, съпроводен с неспокоен сън и страх от
преживяното в болничното заведение са отшумели към момента
/свидетелските показания и заключението СПЕ/. В същото време в резултат
на ПТП е получена рана, която след оперативната намеса е оставила траен
белег, който води до обезобразяване лицето на детето, което без съмнение
вече започва да оставя своя отпечатък върху психиката, защото детето желае
всячески да го прикрие и в социалното общуване с другите деца да не
предизвиква нито въпроси, нито коментари /както сочи свидетелката
4
Ибрямова/.
При това и след като претърпените неимуществени вреди се
обезщетяват чрез адекватна парична престация, и като се имат предвид
лимитите на застрахователните обезщетения по застраховка „Гражданска
отговорност“ посочени в КЗ, търсеното обезщетение е в изключителния
минимум и редукцията му не следва да се коментира. Друг е въпроса, че
възраженията по размера, отправени от застрахователя са лишени от
конкретика.
3. По лихвата:
Съгласно чл. 429 ал.2 т.2 от КЗ, застрахователното обезщетение покрива
и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал. 3. Деликвентът безспорно отговаря за
лихви пред увредения без покана, съгласно чл. 84 ал.3 от ЗЗД. Според
следващата А.нея на разпредбата, лихвите за забава на застрахования по ал. 2,
т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя
само в рамките на застрахователната сума. От застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице по чл. 380 от КЗ, която от датите е най-ранна.
Следователно, деликвентът дължи лихви от датата на деянието, а
застрахователят от горепосочените дати, в случая от уведомяването му по чл.
380 от КЗ.
Застрахователят е уведомен за настъпилото застрахователно събитие на
26.07.2019 г. /претенция л.33 по първоинстанционното дело/, от която дата се
присъжда и лихвата за забава.
Следва да се има предвид, че в първата инстанция отсъства отправено
възражение от застрахователя по отношение началния момент на заявената
претенция за лихва, а именно от деликта. Всички възражения по чл. 106 от КЗ
и това, че в уведомлението липсва банкова сметка, се съдържат за първи път
във въззивната жалба и не следва да се обсъждат.
5
При все това и за пълнота, по отношение отправеното искане от
застрахователя към увреденото лице по реда на чл. 106 от КЗ, следва да се
има предвид, че изисканите документи пострадалото лице не е било длъжно
да представи, особено САТЕ, изготвена в хода на наказателното производство
след като в претенцията е описано като представено доказателство
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство, от съдържанието на което е видно, че е прекратено не поради
липса на фактически състав на съответното деяние, а поради изявление на
пострадА.я по чл. 343 ал.2 т.2 от НК. Следователно и застрахователят не
може да се ползва от удължения срок за произнасяне.
Освен това застрахователят не твърди в първата инстанция поисканите
от него документи да не са били представени, включително банковата сметка,
така щото това да го освободи от собствената му забава след изтичане на
срока по чл. 497 ал.1 от КЗ.
При горните изводи жалбата на застрахователя е основателна досежно
част от периода, за която е начислена лихва /а именно за периода 20.10.2018 г.
– 26.07.2019 г./. В останалата част е неоснователна.
4. По разноските:
На застрахователя не се присъжда заплатената от него държавна такса и
възнаграждение за процесуално представителство /в частта относно лихвата,
искът няма стойностен измерител/.
Разноски се следват на въззиваемата страна, но отсъстват доказателства
за извършени разходи.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260025/01.10.2020 г. на ПРС, В ЧАСТТА с
което ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* гр. София е осъден да заплати
на А. М. А., ЕГН **********, чрез законен представител Е. А. М., ЕГН
6
********** и М. А. В., ЕГН ********** законна лихва върху сумата от
22000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
ПТП, допуснато на 20.10.2018 г. на път VAR 2212 на км 919 след с. Златина
по посока път III-2018 / гр. Айтос – гр. Тервел/ от Е. А. М. при управление на
МПС, л.а. „Фиат Улисе“ с ДК№ *******, ЗА ПЕРИОДА от 20.10.2018 г. до
26.07.2019 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. М. А., ЕГН **********, чрез законен
представител иск с правно основание чл. 429 ал.3 за осъждане застрахователя
да заплати законна лихва върху сумата от 22000 лева, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, допуснато на
20.10.2018 г. на път VAR 2212 на км 919 след с. Златина по посока път III-
2018 / гр. Айтос – гр. Тервел/ от Е. А. М. при управление на МПС, л.а. „Фиат
Улисе“ с ДК№ *******, ЗА ПЕРИОДА от 20.10.2018 г. до 26.07.2019 г., като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението на ПРС в останалата част.
Решението може да се обжалва пред ВКС на Р България в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7