РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. Павликени, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евелина Карагенова
при участието на секретаря Венка Миланова
като разгледа докладваното от Евелина Карагенова Гражданско дело №
20224140100030 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба по обективно съединени искове по срещу Д. В. Г. от ***
по издадена заповед по чл.410 от ГПК по ЧГрД№***/2021г на *РС. Въз основа на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „БНП П. П. Ф. С.А П.
чрез БНП П. П. Ф. С.А клон *** гр. *** е образувано Чгрд.№***/2021г. по описа на *РС и е
издадена заповед по чл.410 от ГПК като заповедта е връчена на длъжника по чл.47 от ГПК.
В указания от съда срок, заявителят е предявил настоящите установителни искове. В
исковата молба се твърди,че на на 01.12.2020г между страните е сключен договор за
кредит *** за закупуване на стоки със срок на изплащане 12 месеца с месечни погасителни
вноски от по 67.63лв. със срок на договора 13.12.2021г съгласно погасителен план.
Финансирана е покупка на 2бр смартфони и аксесоари към тях на стойност 650.90лв..
Договорът е сключен в размер на 709.48лв. главница с обща стойност на плащанията
811.56лв Длъжникът е преустановил редовното обслужване на стоковия потребителски
кредит като не е заплатил нито една погасителна вноска. Ищецът моли съда да приеме за
установено по отношение на ответника, че послединия му дължи сумите 709.48лв.
главница, 102.08лв. възнаградителна лихва върху главницата за периода 15.01.2021г-
15.12.2021г, 48.08лв. мораторна лихва от 15.02. 2021г-16.10.2021г. Претендира и законна
лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане.
Предявява в условията на евентуалност ако съдът приеме, че ненадлежно е обявена
предсрочната изискуемост на кредита преди депозиране на заявлението в съда и осъдителни
искове за същите суми. Претендира за направени по заповедното производство и по
настоящото производство разноски.
Писмен отговор на ответника е постъпил от назначения му особен представител.
Твърди, че претенциите на ищеца са допустими, но неоснователни и недоказани. Твърди,
че при сключване на договора са нарушени изискванията на чл.11 ал.1 и чл.10 от ЗПК тъй
като не е разписана методика за формиране на лихвения процент, ГПР, договорът е бланков
с предварително определени от ищеца договорни клаузи, което поставя длъжника в
неравностойно положение. Твърди,че липсват доказателства за изпълнение на
задължението от страна на ищеца да е превел на търговския представител сумата за
закупуване на стоките,те липсват доказателства за усвояването на кредита.Не е ясно как са
изчислени исковете претенции. Моли съда да отхвърли главните искове и евентуалните
1
искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени обективно съединени установителни искове по чл.415 ал.1 вр.чл.422 от
ГПКврчл.240 ЗЗДи чл.9 от ЗПК и евентуално съединени осъдителни искове по чл.240от ЗЗД,
вр.чл.79 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД вр.чл.9 от ЗПК.
По делото безспорно се доказва сключването на договор за потребителски кредит
***.2020г. Предмет на исковете е установяване съществуването на вземанията по
издадената заповед за изпълнение, като в тежест на ищцовото дружество е да установи при
условията на пълно и главно доказване, факта на съществуване на валидна облигационна
връзка между „БНП П. П. Ф.“ и ответника, усвояването на кредита както и размера на
претендираното вземане по неговите отделни пера. По делото се установи безспорно, че
между страните са възникнали отношения по договор за потребителски кредит по смисъла
на чл.9 и сл. от Закона за потребителски кредит (ЗПК).
Съдът като взе предвид представения договор договор от 01.12.2020г, намира, че същият
съдържа всички изискуеми реквизити: посочени са страните по договора, посочен а е
общата цена на стоките 650лв., размера на кредита 709.48лв., месечната погасителна вноска
67.63лв., броя погасителни вноски 12бр., както и общата стойност на плащанията 811.56лв.,
посочен е ГПР и лихвения процент. Представен е погасителен план с първа падежна дата
15.01.2021г и последна падежна дата 15.12.2021г. Съгласно договора кредитополучателят
се съгласява представеният му с този договор потребителски кредит да бъде изплатен пряко
на упълномощения търговски партньор като извършването на плащането съставлява
изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита,
предмет на договора. Ответникът е закупил 2бр смартфони Xiaomi на цени 369 и 269лв. и
аксесоари към тях за 12.90лв.. Общата стойност на закупените стоки е 650.90лв.
Съдът намира, че между страните е сключен надлежен договор, с ясно отразени
параметри, погасителен план.
Представено е извлечение по отпуснатия кредит, от което е видно, че ответникът дължи
709.48лв. главница, лихва по кредита от 102.08лв. или общо 811.56лв. Няма постъпили
никакви плащания по кредита.
Изпратена е покана, в която освен горепосочените суми, е включено е и обезщетение за
забава от 28.10лв.Заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК е подадено на
29.10.2021г-преди изтичане на срока на договора 15.12.2021г. По делото липсват
доказателства за надлежно уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост на вземането- от падежната дата на втората пропусната вноска. Съгласно ТР №
8/2017г от 02.04.2019г на ВКС при вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято
предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не може да се игнорира , че съществува
валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията, договорени между
страните. Ответникът дължи изпълнение на онази част от дълга, по отношение на която е
настъпил падежът, договорен от страните настоящото исково производство е започнало след
изтичане срока на договора.
По делото е допусната ССчЕ и вещото лице дава заключение, че за покупката на 2-та
смартфона и аксесоари към тях е издадена фактура о №**********/01.12.2020г, а на
09.05.2019г ищцовото дружество е превело заемната сума по фактура №***08.05.2019г на
„Т.“***, а на 17.06.2019г е превело по сметка на застрахователя застрахователните вноски
по застраховките. Общата сума на покупките е 650.90лв., която е увеличена с размера на
застраховките по кредита към ЗД „К. О. з.“АД клон *** и „К. Ж.-з.“ АД клон *** от 58.58лв.
2
или общия размер на процесния кредит е 709.48лв.
Общият размер на задълженията на ответника към датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК е както следва: 709.48лв. главница, 102.08лв. възнаградителна лихва от
15.02.2021г-15.12.2021г, която е с фикксирана дата. Законната лихва върху главницата от
15.02.2021г-16.10.2021г е 48.08лв. Към датата на заключението мораторната лихва е
122.98лв. за период 15.02.2021г-31.10.2022г. Лихвеният процент по договора е фиксиран за
целия срок-23.78%, като ГПР е посочен в договора, но не се взема предвид в погасителния
план.
По отношение на основателността на предявените обективно съединени
установителни искове:
По отношение основанието на вземанията и размера на дълга, видно от подписания
то двете страни договор, в същия са налице ясни уговорки за размера на заетата сума,
възнаградителната лихва и другите разноски. Договорът е сключен между страните,
подписан от тях и клаузите му са задължителни за подписалите го. Ответникът е усвоил
сумата по договора като е закупил стоките, посочени по него, а ищецът е превел сумата на
търговското дружество и застраховките на застрахователя. Ответникът не е извършил
плащане.на нито една месечна вноска. По делото не е въведен спор по валидността на
изявленията на страните по сключване на договора
По отношение на предсрочната изискуемост на кредита, съдът намира, че липсват
доказателства за изпратена изпратената покана на длъжника с уведомяване за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
Съдът дължи преценка за съществуването на претендираното вземане съобразно
разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК-към датата на приключване на устните състезания. По
делото липсват доказателства за надлежно уведомяване на длъжника за настъпилата
предсрочна изискуемост на вземането от падежната дата на втората пропусната месечна
вноска по кредита.
В ТР №8/2017г от 02.04.2019г ВКС е преодолял противоречивата практика на
съдилищата относно допустимостта на иска по чл.422 от ГПК за установяване на
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ и ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи
иска: вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение или вноските с настъпил падеж до приключване на устните
състезания в първоначалното или въззивното производство по чл.422 ал.1 от ГПК. Когато в
производството не бъде доказано, че претендираното вземане е изискуемо поради
упражнено право на кредитора да го обяви за такова, то съществуването на вземането не
може да бъде изцяло отречено и искът да бъде изцяло отхвърлен при безспорно установено
неизпълнение на същото вземане по отношение на вече падежиралите вноски с оглед
преценката на съда на положението до приключване на съдебното дирене в съответната
инстанция. Съдът намира, че в случая всички вноски са падежирали преди приключване на
съдебното дирене . При договори с уговорена предсрочна изискуемост, последната не
настъпва автоматично, дори да има изрична клауза в договора за това, а е необходимо
кредиторът да е уведомил длъжника за упражняването на правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем и това волеизявление да е достигнало до адресата. Разпоредбата на
чл.60 ал.2 от ЗКИ, на чието тълкуване са посветени разясненията в т.18 от ТР №4/2014г на
ОСГТК на ВКС, има за свой адресат банките, но липсва основание да се приеме различен,
по-усложнен режим на настъпване на предсрочната изискуемост за вземанията на банките
от този на небанковите финансови институции, след като се касае до идентични като
произход вземания, подчинени на изискванията на ЗПК. Кредитодателят в случая е
3
финансова институция, извършваща регламентирана в ЗКИ и Наредба 26 за банките
дейност. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен
за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо,
въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение .
Доказани са по основание и размер претенциите на ищеца за главница и възнаградителна
лихва по договора. Доказана е и претенцията за претендираната мораторна лихва с крайна
дата преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.не се доказа наличие на
неравноправни клаузи в сключения между страните договор.
Съдът намира следва главните обективно съединените искове по чл.422 от ГПК
врчл.240 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК да бъдат уважени. Следва да бъде уважена и претенцията на
ищца за осъждане на длъжника да заплати законна лихва върху главницата от от подаване
на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумите.
Изходът на спора и искането от ищеца за присъждане на реализираните от него
разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават
положителното произнасяне за тези в настоящото и в заповедното производство съобразно
уважената част от исковете. Съобразно даденото разрешение в ТР № 3/2014г. на ОСГТК
съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в
заповедното производство. По делото следва да се присъдят сторените разноски за
заповедното производство съобразно вземанията, които са приети за установени в
настоящото производство. С оглед изцяло уважаването на исковете, следва ответникът да
заплати направените от ищеца разноски по заповедното производство от 75лв./ 25лв.
платена ДТ и 50лв. юрисконсултско възнаграждение/, както и направените разноски по
настоящото производство: 125лв. платена ДТ, 320лв. възнаграждение за вещо лице . Ищецът
е представляван от юрисконсулт като съда определя възнаграждение в размер на 100лв за
процесуално представителство на основание чл.78 ал.8 от ГПК и в пределите по чл. 25, ал. 2
от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобразява цената на иска, броя на
проведените съдебни заседания и процесуалната активност на представителя. Или общо
направените разноски по исковото производство от ищеца е 545лв., които следва да се
заплатят от ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415,
ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че в полза на “БНП П. П. Ф.” С.А., П., рег
№*** чрез “БНП П. П. Ф.” С.А. клон *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, предсатвлявано от Л. Д. -изпълнителен директор и член на СД СЪЩЕСТВУВА
ВЗЕМАНЕ от Д. В. Г. с ЕГН ********** от *** ,произтичащо от Договор за потребителски
паричен кредит за покупка на стоки или услуги - ***.2020г, по силата на който се дължат
суми в следните размери: 709.48лв./седемстотин и девет лева и четиридесет и осем
стотинки/ непогасена главница, 102.08лв./сто и два лева и осем стотинки/ възнаградителна
лихва за периода 15.01.2021г-15.12.2021г, 48.08лв. /четиридесет и осем лева и осем
стотинки/ мораторна лихва от 15.02.2021г-16.10.2021г, ведно със законната лихва върху
главницата от 19.10.2021г до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. В. Г. с ЕГН ********** от *** да
заплати на “БНП П. П. Ф.” С.А., Париж, рег №*** чрез “БНП П. П. Ф.” С.А. клон *** с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Л. Д. -изпълнителен
4
директор и член на СД сумите 75.00 лв./ седемдесет и пет лева / по заповедното
производство по ЧГрД№ ***/2021г на *РС и 545.00лв./ петстотин четиридесет и пет лева /
направени разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
5