Р Е Ш
Е Н И Е
№
16.04.2021 год. град Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд граждански състав
На двадесет и девети март Две хиляди двадесет и първа година
В открито заседание,в състав:
СЪДИЯ :МИЛЕНА ДЕЧЕВА
Секретар:Румяна Русева
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия ДЕЧЕВА
Гр.д.№815 по описа на съда за 2019год.,за да се произнесе взе предвид следното:
Гр.д. № 815/2019г. по описа на ОС – Хасково е образувано по искова молба с вх. № 11179/25.11.2019г.,изпратена по подсъдност от РС-Димитровград,с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.260 ал.1 от ЗОВСРБ за сумата от 27 609,30лв. и с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 705,57лв. за периода от 26.07.2019г. до 25.10.2019г. от ищеца М. Н. О.-С. против ответника С.И.С..
ИЩЕЦЪТ-М. Н. О. твърди,че на 14.08.2010г. на основание чл.142 ал.2 от ЗОВСРБ е сключен договор за военна служба № 1-25-36/425/14.08.2010г. между ответника С.И.С. и Министерството на отбраната чрез началника на НВУ“В.Л.“.В договора бил определен срока за изпълнение на кадровата военна служба след завършване на обучението-10 години изпълнение на военна служба като професия след завършване на обучението.От МЗ № КВ-273/22.07.2015г. било видно,че изпълнението на военната служба от страна на ответника е започнало на 14.08.2010г. ,като задължението за изпълнение изтичало на 14.08.2025г.С МЗ №КВ-277/28.05.2019г. договорът за военна служба на ответника бил прекратен на основание чл.163 от ЗОВСРБ въз основа на подаден рапорт № 3-22-176/15.05.2019г. Съгласно Заповед № ЛС-16/26.06.2019г. на командира на военно формирование 24 900-С. ответникът е отчислен от списъчния състав на военното формирование ,считано от 27.06.2019г.,като неизпълнението на първоначалния срок на договора за военна служба,съгласно чл.142 ал.5 от ЗОВСРБ е в размер на 6 години и 26 дни .Твърди ,че съгласно разпоредбата на чл.260 ал.1 от ЗОВСРБ военнослужещите освободени от военна служба на основание чл.163 от същия закон преди изтичане на първоначалния срок на военната служба по чл.142 ал.5 дължат възстановяване разходите за издръжка,обучение,квалификация и /или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението.Реда и начина за изчисляване на разходите,съобразно разпоредбата на чл.260 ал.1 от ЗОВСРБ се определя от министъра на отбраната,като в изпълнение на разпоредбата е издадена и Наредба №Н-1/14.01.2013г. за реда и начина на изчисляване на разходите за издръжка,обучение,квалификация и /или преквалификация на военнослужещите в М. Н. О.,структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия.От съставена финансова справка от 07.06.2019г. се установявало,че за обучението на ответника са направени разходи в общ размер на 27 609,30лв.,които последния считат,че следва да им възстанови.Именно в тази връзка била изпратена до ответника и покана за доброволно изпълнение,но до изтичане на посочения в поканата срок-26.07.2019г. плащане не е постъпило,поради което твърди,че от тази дата ответникът е и в забава,поради което и за периода от 26.07.2019г. до 25.10.2019г. дължи и лихва за забава в размер на 705,57лв.Претендира от съда да осъди ответника да заплати сумата от 27 609,30лв.,представляваща разходите за издръжка,обучение,квалификация и/или преквалификация за времето на обучение в НВУ „В.Л.“,изчислени по реда на Наредба №Н-1/14.01.2013г.,пропорционално на срока на неизпълнението на военната служба; сумата от 705,57лв.-мораторна лихва върху главницата,за периода от изпадане в забава 26.07.2019г. до датата на завеждане на исковата молба,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОТВЕТНИКЪТ-С.И.С.,чрез пълномощника си,в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор,с който оспорва предявените искове и излага съображения за тяхната неоснователност.Твърди,че делото е образувано по нередовна искова молба,тъй като счита,че липсва ясно и пълно изложение на обстоятелствата,на които се основават исковете,което осуетявало възможността за защита.Твърди,че претендираната сума като главница не била конкретизирана от какво произхожда излага и доводи за други противоречиви твърдения в исковата молба.Излага доводи,че приложените към исковата молба писмени доказателства не следва да бъдат приемани като доказателства по делото,тъй като за същите не било посочено какво ще се установява с тях,а изпратените преписи до ответника не били надлежно заверени.Излагат се и съображения по съществото на спора като се поддържа,че исковете са неоснователни и недоказани по размер.Твърди се,че посочените суми в исковата молба не се дължат,тъй като липсва основание за тяхното плащане .Оспорва се приложената към исковата молба финансова справка,за която се поддържа,че не установява начина по който се формира индивидуалната издръжка.Прави искане съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е безспорно установено,че на 14.08.2010г. на основание чл.142 ал.2 от ЗОВСРБ е сключен договор за военна служба № 1-25-36/425/14.08.2010г. между ответника С.И.С. и Министерството на отбраната чрез началника на НВУ“В.Л.“.Договора е сключен на основание чл.142 ал.2 от ЗОВСРБ и има за предмет уреждане на отношенията между страните във връзка с обучение на курсанта-ответник в настоящето производство във висше военно училище за подготовка за изпълнение на военна служба като професия и задължение за последващо изпълнение на военна служба.Срокът на договора е 15 години,от които 5 години обучение по учебен план за придобиване на висше образование и 10 години изпълнение на военна служба като професия след завършване на обучението.
От Заповед на министъра на отбраната № КВ-273/22.07.2015г. и от другите писмени доказателства по делото се установява,че изпълнението на военната служба от страна на ответника е започнало на 14.08.2010г. ,като задължението за изпълнение на договора за военна служба е следвало да изтече на 14.08.2025г. Със заповед №КВ-277/28.05.2019г. на министъра на отбраната договорът за военна служба на ответника бил прекратен на основание чл. 146, т. 2, чл. 161, т. 2 и чл. 163 вр. чл.168 от ЗОВСРБ , предвид писмено предизвестие от страна на военнослужещия, изразено с рапорт към рег. № 30-22-176/15.05.2019г.
Съгласно Заповед № ЛС-16/26.06.2019г. на командира на военно формирование 24 900-С. ответникът е отчислен от списъчния състав на военното формирование ,считано от 27.06.2019г.,като неизпълнението на първоначалния срок на договора за военна служба на същия,съгласно чл.142 ал.5 от ЗОВСРБ е в размер на 6 години и 26 дни .В заповедта е разпоредено на ответника да се изплати обезщетение за прослужени години като военнослужещ в размер на 5 227,56 лева; обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при освобождаване от военна служба в размер на 61 дни на стойност 5 122,78лева.; неусвоен вещеви лимит за 2019 г. в размер на 143,33 лева;пропорционално месечно възнаграждение за месец юни 2019г. в размер на 1046,49лева ; средства за храна в размер на 15,50лева ; компенсационни суми за месец май 2019г. в размер на 115лева и компенсационни суми за месец юни 2019г. в размер на 99,67лева.На основание чл. 260, ал. 1 и ал. 5 от ЗОВСРБ е разпоредено тези суми да се приспаднат от сумата за направените разходи за издръжка, обучение и квалификация, пропорционално на срока на неизпълнение на договора за военна служба в размер на 35 967,26лв. и въз основа на извършеното прихващане е посочено,че ответникът следва да възстанови сумата от 27 609,30лева.
Съгласно представената финансова справка 07.06.2019г. на НВУ "В.Л.", гр. Велико Търново, съгласно Наредба № Н-1/14.1.2013 г. на министъра на отбраната, дължимата сума за издръжка на обучението по специалността НВУ "Л.П.", която ответникът е завършил в периода 2010-2015 г., е в размер на общо 59 232,55 лева, от които: за I-ви курс – 7 179,01 лева, за II-ри курс – 8 519,71 лева, за III-ти курс – 11 551,28 лева, за IV-ти курс – 17 003,13 лева и за V-ти курс – 14 979,42 лева.
На ответника е изпратена покана за доброволно изпълнение рег. № 3-1955/26.06.2019г., в която е посочено, че на основание Заповед № КВ-277/28.05.2019г. на министъра на отбраната и заповед №ЛС-16/26.06.2019г. на командира на военно формирование 24900-С. военнослужещият дължи сумата в размер на 27 609,30лв.Ответникът е уведомен, че размера на обезщетението е определен съгласно финансова справка рег. № 3-1935/25.06.2019г. и че следва да заплати сумата от 27 609,30лв. в тридесет дневен срок от получаване на поканата. Поканата е връчена на ответника на 26.06.2019г. г., видно от отбелязването върху нея , като по делото няма данни в дадения му срок до 27.07.2019г. ответникът да е изплатил търсената от него сума.
От заключението на назначената по делото съдебно икономическа експертиза се установява,че разходите направени за индивидуалното обучение и издръжка на ответника за периода на обучение са в размер на 35 967,26лв.,като след отчитане на вземанията и задълженията,посочени в заповед №ЛС-16/26.06.2019г. задълженията му възлизат на сумата от 27 609,30лв.Според експерта разходите за издръжка на ответника се изчислени при спазване разпоредбата на чл.260 от ЗОВСРБ и Наредба №Н-1/14.01.2013г.,която определя реда и начина на изчисление на разходите за издръжка,обучение и квалификация и/или преквалификация на военнослужещи в МО с цел възстановяването им при прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба на основанията посочени в чл.260 ал.1 от ЗОВСРБ.При проверката си вещото лице не е установил наличие на друга методика за изчисление на индивидуалните разходи свързани с обучението на ответника.
От допълнителното заключение на съдебно икономическата експертиза се установява,че съгласно т.1 от §2 от ДР на Наредба №Н-1/14.01.2013г. разходите за издръжка на курсантите,слушателите,кадетите и докторантите във военните училища и военната академия се определят като сбор от разходите,отнасящи се до личната издръжка на съответната категория обучаеми,включващи разходи за храна,облекло,основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения с постоянен характер,задължителни осигурителни вноски от работодател,стипендии,пътни пари,застраховки срещу злополука и компенсационни суми.Съгласно т.2 от същия параграф разходите за обучение се формират от следните групи разходи-разходи за материали,енергоносители,вода,външни услуги,командировки,застраховки и др.,разходи за учебния процес,поддръжка и развитие на учебно-материалната база извършвани за всички обучаеми или извършвани само за обучаеми по конкретна специалност.Поради обстоятелството,че всички разходи извършвани в учебното заведение,в което се е обучавал ответника са извършвани за всички специалности и форми на обучение,разходите за издръжка на ответника не могат да се индивидуализират,а се разпределят между всички с КПРИВ и само разходите за учебния план са изчислени индивидуално за всеки обучаем.В тази връзка вещото лице посочва в таблица/стр. 121/ разходите ,които са били направени индивидуално за ответника по години включващи боеприпаси и ГСМ. В табличен вид вещото лице е посочило и разходите за съответните години извършени от учебното заведение за научна дейност,извън обучителната,разходите по хабилитиране на преподавателския състав и участието в научни изследвания,разработки,конференции и други подобни във вариант изключването им от разходите за обучението на ответника и е посочило ,че в този вариант остатъка от разходите за възстановяване от страна ответника възлиза на сумата от 27 494,73лв.
При така установената фактическа обстановка съдът счита,че по безспорен начин по делото е установено сключването между страните на договор за кадрова военна служба и неговото прекратяване по желание на ответника преди изтичане на уговорения срок, както и задължението на последния да възстанови разходите за издръжката и обучението му във НВУ "В.Л.", гр. Велико Търново, пропорционално на срока на неизпълнение на договора. В този смисъл, при наличието на безспорно установените по-горе обстоятелства относно неизпълнение на договорните задължения на ответника и срока на неизпълнението от 6 години и 26 дни, съдът намира, че на основание чл. 260, ал. 1 ЗОВСРБ ответникът действително дължи на М. Н. О. заплащане на обезщетение за направените разходи за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация, пропорционално на срока на неизпълнение на договора.
По делото не са ангажирани доказателства ответникът да е изпълнил задължението си да възстанови на ищеца разходите за издръжката, обучението квалификацията и преквалификацията му във военното училище, поради прекратяване на договора за военна служба преди изтичане на уговорения срок.
По повод възражението относно размера на претендираната сума, следва да се има предвид, че в чл. 260 ЗОВСРБ и в Наредба № Н-1/14.1.2013 г. не се съдържа изискване за определяне на действително направените разходи за един обучаем, в какъвто смисъл е бил текста на § 11 ЗОВСРБ (отм.), поради което липсата на данни за конкретно направени разходи за издръжката и обучението на ответника не е основание за отхвърляне на иска. Ето защо, съдът възприема отразеното във финансовата справка, приложена по делото, в която е посочен размера на дължимото обезщетение, изчислено по реда Наредбата.В подкрепа на този извод на съда е и заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза ,която в основното си заключение,прието в съдебно заседание на 09.11.2020г. установява размера на разходите за издръжка, обучение квалификация и преквалификация на ответника, пропорционално на срока на неизпълнение на договора за военна служба,който размер съвпада,както с приетата като доказателство по делото финансова справка,така и с претендираната в исковата молба сума от 27 609,30лв.Именно това заключение на съдебно икономическата експертиза съдът счита,че следва да бъде кредитирано в настоящия случай и възприето от съда,тъй като не са налице законови основания за определяне на индивидуални разходи по обучението на ответника.
Разпоредбата на чл. 260, ал. 4 от ЗОВСРБ изрично делегира правомощие на министъра на отбраната да определя реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация, по смисъла на предходните алинеи на чл. 260. Първият подзаконов нормативен акт, издаден от министъра на отбраната в рамките на тази делегация, е Наредба № Н-1/14.01.2013 г. за реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия (БА) във връзка с възстановяването им в случаите по чл. 260, ал. 1, 2 и 3 от ЗОВСРБ (Нар. № Н-1/14.01.2013 г. на М-раО, обн. в ДВ, бр. 8/29.01.2013 г., в сила от 02.02.2013 г.). Няма спор,че посочената Наредба е отменена ,изцяло с решение №17640 от 19.12.2019г.,постановено по административно дело №3316/2019г. на ВАС, влязло в законна сила на 07.07.2020г., тази отмяна има действие за в бъдеще,като е недопустимо да й се придава обратно действие във времето .Ето защо съдът е длъжен да прилага наредбата като действащ подзаконов нормативен акт при разрешаването на материалноправни спорове за възстановяване на разходи по чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ когато предсрочното освобождаване от военна служба на посочените в същата разпоредба основания е настъпило при действието й.Тъй като наредба №Н-1/14.01.2013г. е била действаща към момента на възникване на основанието за възстановяване на претендираните от ищеца разходи /договора за военна служба е прекратен на 28.05.2019г. ,а настоящата искова молба е подадена на 25.10.2019г. / същата следва да намери приложение при определянето и изчисляването на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от МО, структурите на пряко подчинение на М-раО и Българската армия (БА) във връзка с възстановяването им в случаите по чл. 260, ал. 1, 2 и 3 от ЗОВСРБ в настоящия случай .
От друга страна, съгласно процесуалноправната норма на чл. 162 от ГПК, когато искът е установен (доказан) в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя (т. е. - длъжен е да определи) размера по своя преценка или взема (възприема) заключението на вещото лице. Исковата претенция за възстановяване на разходите по чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ е установена в своето основание, когато по делото е установено (доказано), че съответният военнослужещ - ответник по иска, е преминал съответния курс на обучение, квалификация и/или преквалификация, и че е освободен предсрочно от кадрова военна служба в някоя от хипотезите и на някое от основанията, изброени в същата разпоредба. В тези случаи на установен (доказан) по основание иск, съдът не може да приеме за неоснователна материалноправната претенция по чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ.В тази връзка, освен правилото на чл. 162 от ГПК, следва да се има предвид и че необходимостта от законовата делегация по чл. 260, ал. 4 от ЗОВСРБ, респ. - от издаването на Нар. № Н-1/14.01.2013 г. на М-раО и изчисляването на конкретните действително направени разходи за всеки отделен случай на възстановяване на тези разходи от съответния военнослужещ по чл. 260, ал. 1-3 от ЗОВСРБ е невъзможно, поради методиката, по която се води счетоводството, унищожаване на първични счетоводни документи след изтичане на срока за съхраняването им и др. причини. С оглед на това, преценката относно определянето размера на иска по чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ, която съдът следва да извърши по чл. 162 от ГПК в разглежданата хипотеза включва и преценка относно това, по каква методика да се изчислят разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация в конкретния случай. При извършването на тази преценка в тези случаи, съдът не е длъжен (от материалноправна гледна точка), но именно съгласно процесуалното правило на чл. 162 от ГПК,следва да възприеме методиката на изчисление, по Нар. № Н-1/14.01.2013 г. на М-раО .
Предвид горното, съдът намира, че искът е основателен и доказан в претендирания размер, поради което същият следва да се уважи изцяло.
Вземането за обезщетение по чл. 260, ал. 1 ЗОВСРБ възниква от деня на прекратяване на договора за военна служба, от когато ищецът е могъл да иска изпълнение, но доколкото вземането е парично и безсрочно, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава след като бъде поканен да изплати. Както вече беше посочено, до ответника е изпратената покана за доброволно плащане, като на същия е даден едномесечен срок доброволно да възстанови търсената от него сума, респ. след изтичане на посочения срок е изпаднал в забава. Доколкото поканата е връчена на 26.06.2019г., срокът за изпълнение е изтекъл на 26.07.2019г. г.,поради което на 27.07.2019г. е момента от който ответникът е изпаднал в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД от този момент дължи обезщетение в размер на законната лихва върху главницата. По отношение размера на лихвата и прилагайки разпоредбата на чл. 162 ГПК, съдът изчисли, че върху неизплатената от ответника сума от 27 609,30 лева се дължи лихва за забава в размер на 705,57 лева за периода от 27.07.2019 г. до 24.10.2019 г.Следва да се отбележи,че мораторната лихва се претендира от ищеца,считано от 26.07.2019г.,но това е последната дата от срока,в който ответникът е следвало да изпълни задължението си и поради неизпълнение е изпаднал забава от следващия ден,който е 27.07.2019г.Тази лихва следва да се определи до 24.10.2019г.,тъй като от 25.10.2019г.,на която дата е била подадена исковата молба,ответникът вече дължи законна лихва върху главницата до окончателното й и зплащане. Ето защо съдът счете,че искът за мораторна лихва следва да се определи в периода от 27.07.2019г. до 24.10.2019г.,като посочения период не рефлектира върху размера на претенцията,която следва да се уважи така както се претендира в петитума на исковата молба-705,57лв.Претенцията за мораторна лихва е неоснователна за 26.07.2019г. ,поради което за посочената дата искът за заплащането й е неоснователен и следва да се отхвърли.
Имайки предвид установените по делото факти и обстоятелства ,в тяхната съвкупност,съдът счита,че ответникът С.И.С. следва да бъде осъден да заплати на М. Н. О. ,следните суми,а именно:сумата в размер на 27 609,30лв.,представляваща разходите за издръжка,обучение,квалификация и/или преквалификация за времето на обучението му в НВУ“В.Л.“-гр.Велико Търново,изчислени по реда на Наредба №Н-1/14.01.2013г.,пропорционално на срока на неизпълнение на военната служба;сумата в размер на 705,57лв. представляващи мораторна лихва върху главницата от 27 609,30лв. за периода от 27.07.2019г. до 24.10.2019г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на исковата молба 25.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата.Искът за заплащане на мораторна лихва върху главницата от 27 609,30лв. за 26.07.2019г. като неоснователен ще следва да се отхвърли.Предвид основателността на исковата претенция ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 2943лв.,от които платена държавна такса - 1163лв.,възнаграждение за вещо лице -400лв. и юристконсултско възнаграждение - 1380лв.,определено по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА С. И.С., ЕГН ********** *** да заплати на М. Н. О.,с адрес гр.С.,ул.“Д.И./В.Л.“ №3 сумата в размер на 27 609,30лв.,представляваща разходите за издръжка,обучение,квалификация и/или преквалификация за времето на обучението му в НВУ“В.Л.“-гр.Велико Търново,изчислени по реда на Наредба №Н-1/14.01.2013г.,пропорционално на срока на неизпълнение на военната служба ; сумата в размер на 705,57лв. представляващи мораторна лихва върху главницата от 27 609,30лв. за периода от 27.07.2019г. до 24.10.2019г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на исковата молба 25.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата,както и направените по делото разноски в общ размер на 2 943лв. .,от които платена държавна такса - 1163 лв.,възнаграждение за вещо лице -400лв. и юристконсултско възнаграждение - 1380лв.,като иска за заплащане на мораторна лихва върху главницата от 27 609,30лв. за 26.07.2019г. , като неоснователен –отхвърля.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчване на страните.
СЪДИЯ: