РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Стара Загора, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря Е.А.Д.
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20245530104241 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.439 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка
с чл.110 и сл. от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на страните, че ищецът не
дължи на ответника сумите предмет на изп.дело №...г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева, а
именно: 426,27лв. главница, 453,36лв. – мораторна лихва, законната лихва върху главницата,
считано от 28.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата по Изпълнителен лист от ...г.,
издаден по ч.гр.дело №...г. по описа на Районен съд гр.Пазарджик.
Искът е предявен от С. Т. Г. от гр..... срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД гр.София. С
исковата молба се твърди, че срещу ищеца било образувано изп.дело №...г. по описа на ЧСИ
Гергана Илчева по Изпълнителен лист от ...г., издаден по ч.гр.дело №...г. по описа на
Районен съд гр.Пазарджик. Изпълнителният лист бил издаден в полза на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като е бил сключен договор за цесия и вземането към ищцата
било прехвърлено на ответника, който бил взискател по изпълнителното дело. Видно от
отбелязванията по изпълнителния лист, по него е било образувано първоначално изп.дело
№...г. по описа на ДСИ при РС-Пазарджик. Изпълнителното дело било прекратено на
11.09.2017г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. След тази дата нямало отбелязвания на
изпълнителния лист, поради което ищецът счита, че други изпълнителни действия не са
били предприемани. На ...г. взискателят бил образувал изпълнително дело пред ЧСИ Деница
Станчева с район на действие ОС-Пазарджик, която от своя страна изпратила делото по
подсъдност на ЧСИ Гергана Илчева. Ищецът счита, че от датата на последното
изпълнително действие били изтекли повече от 5 години, което било основание да се счита,
че вземането е погасено по давност. Давността била изтекла още преди образуването на
1
настоящото изп.дело при ЧСИ Гергана Илчева. Това породило правен интерес за ищеца да
предяви настоящия иск. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника сумите 426,27лв. главница,
453,36лв. – мораторна лихва, законната лихва върху главницата, считано от 28.08.2024г. до
окончателното изплащане на сумата по Изпълнителен лист от ...г., издаден по ч.гр.дело
№...г. по описа на Районен съд гр.Пазарджик, въз основа на който е образувано изп.дело
№...г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че искът е неоснователен.
Не оспорва факта, че по процесния изпълнителен лист е било образувано и прекратено
изп.дело №...г. по описа на ДСИ при РС-Пазарджик. Твърди, че впоследствие е било
образувано изп.дело №...г. по описа на ЧСИ Деница Станчева, изпратено по подсъдност и
заведено под №...г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева. Следва да се имат предвид
постановките на Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС, съгласно което до
26.06.2015г. давност не е текла. Следва да бъде съобразено и действието на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020г. Ответникът счита, че погасителната давност не е
изтекла до образуването на настоящото изп.дело пред ЧСИ Гергана Илчева. В условията на
евентуалност изразява становище, че с изтичането на погасителната давност се погасявало
правото на принудително изпълнение, но задължението оставало дължимо и ищецът можел
да изпълни задължението си, което изпълнение нямало да подлежи на връщане. Предвид
изложеното моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноските по делото. В
случай, че съдът уважи иска, прави възражение за прекомерност на претендираните
разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната
фактическа и правна обстановка:
По делото не се спори от страните, че срещу ищцата С. Т. Г. е бил издаден
Изпълнителен лист от ...г., въз основа на Заповед за изпълнение №...г., издадена по ч.гр.дело
№...г. по описа на РС Пазарджик за сумата от 1477.73лв. – главница, сумата 214,12лв. –
мораторна лихва за периода 30.12.2008г. -16.07.2010г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 16.07.2010г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер
на 33,84лв. държавна такса и 100,00лв. адвокатско възнаграждение и 5,00лв. държавна такса
за издаване на изпълнителен лист.
Видно от приложеното копие на изпълнително дело №...г. по описа на ДСИ при РС
Пазарджик, същото е образувано срещу ищцата С. Т. Г. с Постановление на ДСИ при РС
Пазарджик от ...г., по молба с вх. №...г. на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.
Производството е образувано въз основа на представен изпълнителен лист издаден по
ч.гр.дело №...г. по описа на РС Пазарджик. В хода на изпълнителното производство е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата при работодателя й – Община ....
Запорното съобщение е връчено на работодателя на ищцата на 19.09.2011г. Видно от
2
отбелязванията върху Изпълнителен лист от ...г. /копие от който е приложен и в изисканото
изп.д. №...г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева/ в хода на същото изпълнително производство
са извършени плащания, както следва – на 19.12.2011г. в размер на 68,90лв., на 21.02.2012г.
в размер на 103,36лв.; на 18.06.2012г. в размер на 103,38лв. и на 22.08.2013г. в размер на
199,33лв. С постановление от ...г. изпълнителното производство е прекратено на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. На взискателя по изпълнителното дело е изпратено съобщение изх.
№...г., получено на 30.09.2017г. за извършеното прекратяване. Същото обстоятелство е
съобщено и на ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД със съобщение изх. №...г., получено на
26.01.2021г. На ...г. е бил върнат издаденият срещу ищцата изпълнителен лист.
По делото е приложено и копие на изпълнително дело №...г. по описа на ЧСИ Гергана
Илчева, рег. №765. Видно от същото, ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е подал молба за
образуване на изпълнително дело срещу ищцата при ЧСИ Деница Станчева, рег. №889,
въведена в деловодството на последната с вх. №...г. Със същата молба ответното дружество
е направило искания към съдебния изпълнител да бъде изпратена покана за доброволно
изпълнение, да се извърши справка в НОИ за трудови договори и/или доходи от пенсия, да
се извърши справка в Регистъра на банковите сметки сейфове към БНБ за съществуване на
регистрирани банкови сметки, като при установяване на съществуващи банкови сметки да
бъдат наложени запори. По изпълнителното дело е приложен договор за продажба и
прехвърляне на вземания от ...г., като задължението на ищцата е посочено в приложения
списък – портфолио към договора, и същото задължение е прехвърлено от първоначалния
взискател към ответника. Във връзка с установен постоянен адрес на ищцата в гр.Стара
Загора изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ Гергана Илчева. В хода на изпълнителното
производство е наложен запор на всички вземания на ищцата от „..... и на сметките на
ищцата в ...... Запорното съобщение е получено в банките на ...г. В хода на изпълнителното
производство е заплатена сума в размер на 96,00лв. на 16.09.2024г., за което и е сторено
отбелязване върху изпълнителния лист.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Основание на иска по чл.439 ГПК за оспорване на изпълнението са новонастъпили,
след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти. Съгласно текста на чл.439, ал.2 ГПК
искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В
конкретния случай, ищцата твърди погасяване по давност на задължението й, обективирано
в Изпълнителен лист от ...г., издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение
№...г., издадена по ч.гр.дело №...г. по описа на РС Пазарджик
Установи се, че задължението на ищцата е възникнало въз основа на влязла в сила
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В този случай, съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД давността
на вземането е пет годишна, тъй като вземането на ответника е установено с влязъл в сила
съдебен акт. Съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането, а съгласно чл.117, ал.1 ЗЗД, от
прекъсването на давността почва да тече нова давност.
3
Изпълнително дело №...г. по описа на ДСИ при РС Пазарджик е образувано при
действието на ППВС №3/18.11.1980г., съгласно което погасителната давност не тече, докато
трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Това
разрешение следва да се приложи по отношение на цитираното изпълнително дело, тъй като
Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г. ОСГТК на ВКС, което
преурежда въпроса за погасителната давност в изпълнителното производство няма
ретроактивно действие, а се прилага от датата на постановяването му – 26.06.2015г. – в този
смисъл е и разрешението на Тълкувателно решение №3/28.03.2023г. по тълкувателно дело
№3/2020г. ОСГТК на ВКС, съгласно което погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. ОСГТК, ВКС. От
друга страна константно е становището в правната теория и тълкувателната практика на
ВКС, че прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК
/т. нар перемпция/ настъпва по силата на закона с изтичане на двугодишния срок от
поискване от страна на взискателя на извършването на изпълнителни действия. В тези
случаи съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи съответните правно релевантни факти.
Предвид изложеното, в конкретния случай, въпреки това, че изпълнително дело №...г.
по описа на ДСИ при РС Пазарджик е прекратено с постановление от ...г., последното
действие по него е извършено на 22.08.2013г., поради което и от тогава следва да се счете
началото на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Ето защо и следва да се приеме, че
изпълнителното дело се е прекратило на 22.08.2015г.
С Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г. ОСГТК на ВКС
обявява за изгубило сила ППВС №3/1980г., считано от момента на постановяване на
тълкувателното решение, без да му се придава обратна сила. Съгласно даденото разяснение
в т.10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г., ОСГТК, ВКС,
погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес. По време на
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ, като давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ, с насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
4
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл.116, б.“в“ ЗЗД е налице само в
случай, че е налице реално засягане на правната сфера на длъжника. В мотивите на
Тълкувателно решение №2/04.07.2024г. по тълк.дело №2/2023г. се приема, че за давността и
нейното прекъсване, водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято
проекция, дори да не се осъществи чрез изпълнителното действие в рамките на искания
изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на
причини, независещи от кредитора.
В конкретния случай погасителната давност на вземането по разглеждания
изпълнителен лист е започнала да тече именно с приемането на Тълкувателно решение
№2/26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г. ОСГТК, като за периода от пет години – до
26.06.2020г. не се установяват действия от страна на ответното дружество, годни да
прекъснат давностния срок. Давностният срок е спрял да тече на 13.03.2020г., на основание
чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците, и
отново е започнал да тече на 21.05.2020г., на основание §13 от ПЗР към ЗИД на Закона за
здравето, обн. В ДВ бр.44 от 13.05.2020г. По този начин давностният срок за процесното
вземане е изтекъл на 03.09.2020г. Следващото действие, което се установява е искането към
ЧСИ Деница Станчева за налагане на запор върху банковите сметки на ищцата, което
действие, обаче, е извършено на 14.05.2024г. – почти четири години след погасяване
вземането по изпълнителния лист по давност – на 03.09.2020г.
Ето защо вземането на ответника по процесния изпълнителен лист се явява погасено
по давност и предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде осъдено
ответното дружество да заплати на ищцата сторените по делото разноски за държавна такса
в размер на 50,00лв., такса за изготвяне на препис от изпълнително дело в размер на
24,00лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500,00лв., което не се явява
прекомерно с оглед цената на иска и действителната фактическа и правна сложност на
делото.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Витоша”, кв.”Малинова
долина”, ул.”Рачо Петков-Казанджията” №4-6, представлявано от управителя Райна Иванова
Миткова-Тодорова и Тихомир Иванов Вълчев, че С. Т. Г., ЕГН ********** с адрес ...., не
дължи на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД останалата част от вземането по Изпълнителен лист от
....г., издаден по частно гражданско дело №...г. по описа на Районен съд Пазарджик, въз
основа на който е образувано изп. дело №...г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева.
5
ОСЪЖДА “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район “Витоша”, кв.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков-
Казанджията” №4-6, представлявано от управителя Райна Иванова Миткова-Тодорова и
Тихомир Иванов Вълчев, да заплати на С. Т. Г., ЕГН ********** с адрес ...., сумата от
574,00лв. /петстотин седемдесет и четири лева/, представляваща направените от нея
разноски за държавна такса, такса за издаване на препис на изпълнително дело и адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6