№ 126
гр. Севлиево, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20224230100476 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ.
Делото е образувано по искова молба от М.Г.А., с ЕГН **********, от ** срещу
ОБЩИНА СЕВЛИЕВО, с ЕИК *********, с адрес: гр. Севлиево, община Севлиево, пл.
„Свобода" № 1, представлявана от ** И.Т.И.. Ищеца твърди, че е работил при ответника по
сключен между страните трудов договор, на длъжност: „**". Изпълнявал точно и
добросъвестно задълженията си по трудовото правоотношение с ответника. Със Заповед №
9 от 01.03.2022 г. на И.И. - ** на Община Севлиево, трудовото правоотношение с ищеца
било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 1 КТ, считано от 01.03.2022 г.. Заповедта
била връчена на работника - М.Г.А. на по - късна дата - 02.03.2022 г., като от нея той узнал,
че трудовото му правоотношение вече е прекратено, считано от предходния ден. Счита, че
прекратяването нa трудовото правоотношение е извършено незаконосъобразно, заповедта
с която е прекратено е, постановена при съществено нарушение на материалния закон,
както и при съществено отклонение от нормативно предвидения ред, установен от
законодателя за прекратяване на трудови правоотношения. Заповед № 9 от 01.03.2022 г.,
издадена на осн. чл. 330, ал. 2, т. 1 КТ не била сведена до знанието на ищеца и той не бил
запознат със съдържанието й преди прекратяване на трудовото му правоотношение и към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение. В съдържанието на заповед № 9 от
01.03.2022 г., работодателят приел за достатъчно да посочи правното основание за
прекратяване на трудовото правоотношение, като цитирал частично разпоредбата на
правната норма на чл. 330, ал. 2, т. 1 КТ, без да посочил каквито и да било мотиви относно
осъщественото основание. Липсвала съобразителна част, в която работодателят да мотивира
заповедта за уволнение, като посочи конкретните факти, които осъществяват основанието за
1
прекратяване на трудовото правоотношение. Съобразно принципа за равнопоставеност в
процеса, най - късно при връчване на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, работника следвало да е запознат с фактиче** и правни основания за
уволнението си, за да може да осъществи надлежна защита на своите права. Пълното
отсъствие и липса на мотиви за прекратяване на трудовото правоотношение, категорично
създавало неяснота относно основанието. Поради тази причина била ограничена
възможността на ищеца за адекватна защита. При така описаната фактическа обстановка, за
него оставала неясна причината за прекратяване на трудовото му правоотношение от страна
на работодателя, поради пълната липса на мотиви в съдържанието на заповедта.
Неконкретизирането на мотивите за прекратяване на трудовото правоотношение, поставяло
ищеца в състояние на „процесуална изненада" или „процесуално неравенство" и той не
можел да организира адекватно защитата си срещу уволнението. По този начин не били
защитени интересите му в качеството на уволнено лице, бил поставен в положение на
неизвестност, грубо било нарушено правото му на защита, признато му от закона и
гарантирано от последния. Безпротиворечива и константна била практиката на ВС и ВКС в
насока изискването за наличие на конкретни мотиви в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение, с цел охрана интересите на страните по трудовото
правоотношение и стриктно съблюдаване на основният принцип, залегнал в трудовото
законодателство, а именно охрана на по - слабата и уязвима страна по трудовото
правоотношение, каквато се явява работникът. Немотивирането на заповедта за уволнение
било достатъчно основание за отмяната й, тъй като работникът трябва да знае
обстоятелствата, на които се основава уволнението му, за да има възможност да ги обори
при оспорване законността на уволнението пред съда. Било недопустимо и невъзможно
„саниране" на заповедта. Липсата на мотиви в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение било самостоятелно основание за квалифициране уволнението като
незаконосъобразно и неговата отмяна /сочи съдебна практика - решение № 324 от 26.06.
1998 г. по Гр. д. № 1251/ 1997г.- на III г. о./. Правното основание, на което се позовал
работодателя в заповед № 9 от 01.03.2022 г. било чл. 330, ал. 2, т. 1 КТ, съобразно която
разпоредба работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато работникът
или служителят бъде: лишен с присъда или по административен ред от право да упражнява
професия или да заема длъжността, на която е назначен. М.Г.А. не бил лишен от право да
упражнява професия, или да заема длъжността, на която е назначен, нито с присъда, нито по
административен ред. Процесната заповед № 9 от 01.03.2022 г., не отразявала основни
изискуеми от закона реквизити, свързани с индивидуализацията на трудовото
правоотношение, чието прекратяване се цели от работодателя, а също така и с
индивидуализацията на работника по трудовото правоотношение. Не било описано кое
трудово правоотношение е призвана да прекрати заповедта, тъй като не бил описан с
индивидуализиращите си особености трудовият договор, на базата на който възникнало
подлежащото на прекратяване трудово правоотношение. Ищеца, в процесната заповед бил
посочен единствено с неговото име, не било посочено ЕГН и адреса му по документ за
самоличност. Моли съда да отмени уволнението и да го възстанови на заеманата длъжност.
2
Претендира разноски.
В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника. Ответника заявява, че в
исковата молба единствено се посочвало, че заповедта е немотивирана и се излагали правни
съждания. Трудовото правоотношение с М.Г.А. било прекратено на основание чл. 330, ал. 2,
т. 1 КТ, в случаите, когато работникът или служителят бъде лишен с присъда или по
административен ред от право да упражнява професия или да заема длъжността, на която е
назначен. С писмо с изх. № РД-04-03.80/28.02.2022 г., подадено от община Севлиево до
Началника на РПУ - гр. Севлиево, била поискана информация дали лицето М.Г.А.
притежава валидно свидетелство за управление на МПС. В отговор на запитването
постъпило писмо с peг. № ДД-4-Б-03.129/28.02.2022 г., като в него било посочено, че М.А.
не притежава СУМПС, т.к. същото е отнето. В текста на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение, било посочено, че същото се прекратява на основание чл. 330,
ал. 2, т. 1 КТ – едностранно от работодателя, без предизвестие. В заповедта била посочена
причината за прекратяване, а именно отнетото СУМПС. Предвид на това, неоснователно
било твърдението на ищеца, че същият е следвало да се запознае с текста на заповедта.
Правото на работодателя да прекрати едностранно трудовия договор било потестативно
право, което се упражнява с едностранно изявление и поражда действие от момента на
достигането му до работника или служителя. Законосъобразното упражняване на това право
изисквало всички предпоставки да са налице към посочения момент. Момента на
упражняването на потестативното право от страна на работодателя и достигането му до
работника или служителя бил момента, към който се преценява законосъобразността на
уволнението при спор по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като последващото възникване или отпадане
на предпоставките занапред не можело да доведе до извода, че уволнението е незаконно.
Основанията за уволнение по чл. 330, ал. 2, т. 1 КТ предвиждали не само право, но
едновременно с това и задължение за прекратяване на трудовия договор с работника или
служителя, при наличието на предвидените в тях основания. Работодателят не разполагал с
възможността да избира дали да прекрати, или не трудовото правоотношение на работника
или служителя, а трябвало да го направи, т.к. в противен случай ще наруши установени със
закон забрани за заемане на длъжността от определени лица. Съгласно изложеното,
издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение била законосъобразна и
правилна. За работодателя не съществувала друга правна възможност освен да прекрати
трудовото правоотношение с работника, т.к. видно от текста на заповедта (обстоятелство,
което не се оспорва), М.Г.А. заемал длъжността **. С отнемането на СУМПС, лицето не
можело да упражнява вече възложената му работа. Неоснователно било твърдението, че в
заповедта не се съдържат необходимите реквизити от закона. В заповедта били посочени
трите имена на работника; ЕГН; длъжността, която е заемал, както основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение и причината за прекратяването му. Липсата на
посочен адрес на работника в заповедта не водело до нейната незаконосъобразност, защото
адресът не е единственият отличителен белег за установяване трудовото правоотношение.
Адресът на лицето бил свързан единствено с осигуряването на работника и евентуалното
обжалване на заповед за прекратяване на трудово правоотношение. Предвид
3
обстоятелството, че е подадена искова молба от работника М.Г.А., се доказвало, че между
него и община Севлиево съществувало трудово правоотношение, като А. надлежно бил
запознат с текста на заповедта. Не съществувал спор между страните А. да е заемал друга
позиция по друго трудово правоотношение в община Севлиево, за да се възприеме, че не е
налице индивидуализация. Предвид законосъобразното прекратяване на трудовото
правоотношение исковете били неоснователни. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца, чрез своя процесуален представител поддържа исковете,
по съображенията в исковата молба. Възразява срещу размера на **ското възнаграждение
на процесуалния представител на ответника, като иска намаляването му.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва
исковете по изложените в отговора доводи. В писмена защита излага подробни съображения
в подкрепа на доводите в отговора.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
От трудов договор от 05.08.2019 г., допълнителни споразумения към същия и
длъжностната характеристика, се установява, че ищеца и ответника са се уговорили първият
да изпълнява длъжността **, срещу заплащане на трудово възнаграждение, като в т. 10.1 от
длъжностната характеристика е посочено, че за изпълнение на длъжността е необходимо
притежаване на правоспособност за управление на МПС – категория В.
Видно от заповед № 9 от 01.03.2022 г. на ** на Община Севлиево, трудовото
правоотношение с ищеца М.Г.А., за длъжност **, било прекратено на основание чл. 330, ал.
2, т. 1 КТ, считано от 01.03.2022 г.. Заповедта е връчена на М.Г.А. на 02.03.2022 г.. Посочено
е, че прекратяване на трудовото правоотношение е на основание получено уведомление от
МВР - РУ- Севлиево от 28.02.2022 г. за отнето свидетелство за управление на МПС.
Посочено е, че причините за прекратяване на трудовия договор са, че лицето е с отнето
свидетелство за управление на МПС, с АУАН серия GA с № 572153 от 13.02.2022 г., за
извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата /На водача на
пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно средство с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози/.
Видно от уведомление от МВР - РУ- Севлиево от 28.02.2022 г., че лицето М.Г.А. с
постоянен адрес **, **, не притежава СУМПС, тъй като същото е отнето с АУАН серия GA
с № 572153 от 13.02.2022 г., за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Видно от АУАН серия GA с № 572153 от 13.02.2022 г., че същият е съставен за
извършено нарушение на същата дата от М.Г.А., по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП – управление на
МПС, след употреба на алкохол – 1,84 промила в издишания въздух. Със съставения АУАН
е иззето СУМПС на водача.
Видно от заповед за прилагане на принудителна административна мярка от
14.02.2022 г., че със същата е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.
4
1, б „б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на М.Г.А.. В заповедта е посочено, че
подлежи на обжалване в 14 – дневен срок, като няма отбелязване за връчване на ищеца.
Видно от мотивирана резолюция от 24.02.2022 г., че със същата е прието, че поради
наличие на образувано бързо производство № 1752 ЗМ-68/14.02.2022 г. по описа на РУ –
Габрово за престъпление по чл. 343 б, ал. 1 НК, за същото деяние, за което е съставен АУАН
серия GA с № 572153 от 13.02.2022 г., са налице предпоставките по чл. 33, ал. 2 ЗАНН,
поради което админстративно-наказателното производство по посочения АУАН е
прекратено.
Представени са и други неотносими към правния спор по настоящото дело писмени
доказателства.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Предявеният иск е основателен.
За да се отхвърли предявения иск, като неоснователен следва с оглед правилата за
разпределяне на доказателствената тежест по иска работодателя – ответник да установи, че
законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовия договор и, че е налице
именно използваното от работодателя основание за прекратяване.
По делото се установи, че ищеца е бил в трудово правоотношение с ответника, като
това обстоятелство не се спори, а същевременно се установява и от трудовия договор от
05.08.2019 г. и допълнителните споразумения към него. Не се спори по делото, а това се
установи и от заповед № 9 от 01.03.2022 г. на ** на Община Севлиево, че трудовото
правоотношение с ищеца М.Г.А., за длъжност **, е било прекратено, на основание чл. 330,
ал. 2, т. 1 КТ, считано от 01.03.2022 г.. В заповедта е посочено, че се прекратява трудовото
правоотношение на основание получено уведомление от МВР – РУ – Севлиево от 28.02.2022
г. за отнето свидетелство за управление на МПС. Посочено е, че причините за прекратяване
на трудовия договор са, че лицето е с отнето свидетелство за управление на МПС, с АУАН
серия GA с № 572153 от 13.02.2022 г., за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона
за движение по пътищата – управляване на пътно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози.
Съгласно използваното от работодателя – ответник прекратително основание - чл.
330, ал. 2, т. 1 КТ, трудовото правоотношение се прекратява, когато работникът или
служителят бъде лишен с присъда или по административен ред от право да упражнява
професия или да заема длъжността, на която е назначен. Основанието за уволнение
предполага, че въпросът за виновността на работника или служителят е бил разрешен в
наказателното или административното производство, в което са били постановени актовете,
служещи като основание за прекратяването на трудовото правоотношение. При извършване
на прекратяването работодателят е обвързан от установените в тези актове изводи за
5
виновността на работника или служителя и не може да ги пререшава. Правото на
работодателя да прекрати едностранно трудовия договор е потестативно право, което се
упражнява с едностранно изявление и поражда действие от момента на достигането му до
работника или служителя. Законосъобразното упражняване на това право изисква всички
предпоставки за упражняването му да са се осъществили към посочения момент. Затова
именно момента на упражняването на потестативното право от страна на работодателя и
достигането му до работника или служителя е момента, към който се преценява
законосъобразността на уволнението при спор по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като последващото
възникване или отпадане на предпоставките занапред не може да доведе до извода, че
уволнението е незаконно. Основанията за уволнение по чл. 330, ал. 2, т. 1 КТ предвиждат не
само право, но едновременно с това създават и задължение за прекратяване на трудовия
договор с работника или служителя, при наличието на предвидените в тях основания.
Работодателят не разполага с възможността да избира дали да прекрати или не трудовото
правоотношение на работника или служителя, а трябва да го направи, тъй като в противен
случай ще наруши установени със закон забрани за заемане на длъжността от определени
лица.
По делото няма каквито и да било данни, в събраните писмени доказателства, към
датата на издаването на заповед № 9 от 01.03.2022 г. на ** на Община Севлиево, а и към
датата на връчването на ищеца М.Г.А. на 02.03.2022 г., въпросът за виновността на
работника или служителят за деянието, за което е съставен АУАН серия GA с № 572153 от
13.02.2022 г. да е бил разрешен в наказателно или административно-наказателно
производство. Напротив от мотивираната резолюция от 24.02.2022 г., е видно, че за същият
случай е образувано бързо производство № 1752 ЗМ-68/14.02.2022 г. по описа на РУ –
Габрово, за престъпление по чл. 343 б, ал. 1 НК, като към този момент очевидно няма
произнасяне от съд по производството и същото е във фазата на досъдебното такова. При
тези данни следва да се приеме, че използваното от работодателя – ответник прекратително
основание - чл. 330, ал. 2, т. 1 КТ не е било налице, към момента на прекратяването на
трудовото правоотношение с ищеца, като доколкото в прекратителната заповед не са
посочени обстоятелства, които да обосноват друго прекратително основание, неоснователни
са доводите на ответника в настоящото производство, относими към други такива
основания.
Предвид изложеното установи се по делото, че ответника - работодател е упражнил
незаконосъобразно правото си на уволнение на ищеца, а предявеният от последният иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна, е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Предявения иск е основателен.
Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е обусловена от основателността на
иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Незаконно уволненият
6
ищец следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, независимо от
това, дали длъжността съществува или не.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
плати в полза на РС – Севлиево държавната такса в размер на 100,00 лева по исковете, от
заплащането на която ищеца е освободен – по 50,00 лв. за всеки един от исковете. С оглед
изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 вр.
ал. 1, т. 2 от Закона за **** вр. чл. 78, ал. 1 ГПК и при съобразяване критериите в Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на **** възнаграждения на процесуалният представител
на ищцата - ** И.И.И.-С. от ГАК сумата 710,00 лева, представляваща разноски по делото за
**ско възнаграждение.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, по предявения от М.Г.А., с ЕГН
**********, от ** срещу ОБЩИНА СЕВЛИЕВО, с ЕИК *********, с адрес: гр.
Севлиево, община Севлиево, пл. „Свобода" № 1, представлявана от ** И.Т.И., иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, УВОЛНЕНИЕТО на М.Г.А. от работа като „**” в
ОБЩИНА СЕВЛИЕВО, с ЕИК *********, извършено със заповед № 9 от 01.03.2022 г.,
издадена от И.И. - ** на Община Севлиево.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, М.Г.А., с ЕГН **********, от
**, на предишната работа до уволнението му като „**” в ОБЩИНА СЕВЛИЕВО, с ЕИК
*********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ОБЩИНА СЕВЛИЕВО, с ЕИК
*********, с адрес: гр. Севлиево, община Севлиево, пл. „Свобода" № 1, представлявана от
** И.Т.И., да заплати на РС – Севлиево сумата 100,00 лева за дължимата държавна такса по
исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ОБЩИНА СЕВЛИЕВО, с ЕИК
*********, с адрес: гр. Севлиево, община Севлиево, пл. „Свобода" № 1, представлявана от
** И.Т.И., да заплати на М.Г.А., с ЕГН **********, от **, сумата 710,00 лева за разноски по
делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок, считано от 11.07.2022 г. пред
Габровски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7