№ 35
гр. Смолян, 24.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Любен Д. Хаджииванов
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско
дело № 20225400900046 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Ищецът Н. С. Н., редовно призован, се явява лично и с пълномощника
си адв. К. П. – Софийска адвокатска колегия, редовно преупълномощена от
адв. Р. М..
За ответното Застрахователно акционерно дружество „ОЗК
Застраховане“ АД – гр. София, управителите редовно призовани не се
явяват. За тях се явява адв. Х., с пълномощно по делото.
Вещото лице Н. Х. Г.-В., редовно призована, налице. От същата е
постъпило заключение в срок.
Адв. П.: Моля да се даде ход на делото.
Адв. Кр.: Моля да дадете ход на делото.
За Съда няма пречки за даване ход на делото и затова
О П Р Е Д Е Л И :
Дава ход на делото.
Сне се самоличността на вещото лице както следва:
Н. Х. Г.-В., българска гражданка, 51 години, омъжена, неосъждана, без
родство и спорни дела със страните по настоящото дело.
Съдът предупреди вещото лице за отговорността по реда на чл. 291 от
НК, за което същото обеща да даде заключение по съвест и знание.
Вещото лице В.: Поддържам заключението. Не само от събраните по
1
делото доказателства, но включително и във връзка с психологичното
интервю, смятам че има неоспоримо доказателство за трайна емоционална
близост между ищеца и починалият брат.
Въпрос от адв. П.: Може ли да свържем това с определено събитие или
събитие в живота на двамата братя, и ако да – с какво по-конкретно?
Вещото лице В.: Първо и основно всъщност е родствената връзка.
Множеството са събитията, които са породили основания за по-дълбока
емоционална и трайна близост. Едно от по-установяващите е отсъстващата
присъстваща фигура на бащата. Бащата всъщност е психологически маркер и
всъщност не е могъл да изпълнява пълноценно ролята и тази родителска роля
е била изпълнявана от Д. - братът на Н..
Въпрос от адв. П.: Отразяват ли се по принцип нехармоничните
отношения в семейството между родителите на децата в семейството?
Вещото лице В.: Безспорно и многостранно.
Въпрос от адв. П.: От психологична гледна точка колко е важна ролята
на бащата при възпитанието и при отглеждането на момчето?
Вещото лице В.: Ролята на бащата е не маловажна и при отглеждане на
момичетата, а особено важна е при отглеждане на момчетата.
Въпрос от адв. П.: Защо е било необходимо брата да играе заместваща
роля? Било ли е необходимо или просто се е случило така?
Вещото лице В.: Нека да акцентираме върху това, че бащата е имал
дисфункционални поведения при злоупотреба на алкохол. Не е имал силно
психологическо присъствие в трудните моменти на децата. Тука конкретното
обстоятелство е, че са две момчета, нямало е момиче в семейството, не е
могъл да бъде социален, трудов, личностов пример за тези деца, и по думите
на Н., не само негови, а и на свидетелите, които са били слушани по делото,
Д. се е явил основната личност, която е изпълнявала тази заместваща
родителска бащина роля във всички направления - модел за подражание,
развитие на умения за справяне в ежедневието с конкретни дейности и
действия, взаимовръзка, може би като регулатор на семейната система.
Въпрос от адв. П.: Д. добър пример ли е за подражание?
Вещото лице В.: По думите на Н. и останалите лица, да, бил е личност,
който първо е бил лидер, след това е бил човек, който е акцентирал върху
2
ценности като здраве, постижения, постоянство, бил е пример за училище,
бил е пример за спорт, бил е пример за приятелски взаимоотношения, бил е
пример за постигане на цели в живота и начин.
Въпрос от адв. П.: Повлияло ли е разделянето на двамата братя –
единият е създал семейство в Хасково, другият по-късно е пътувал и е живял
в чужбина, на взаимоотношенията между двамата или те все така са били
силни и в последващият етап?
Вещото лице Великова: Може би е имало влияние свързано с това, че
те не са имали ежедневни контакти, с които да се прегърнат, на чисто
физическо ниво да имат взаимност, но не е повлияла на тяхната
психологическа дълбока емоционална свързаност.
Въпрос от адв. П.: Бихте ли казали, че е налице и някаква връзка
между връщането на Н. в България, с оглед на това че там е бил създал вече
собствен живот, имал е развит бизнес и смъртта на неговия брат? Дали
открихте такава взаимна връзка?
Вещото лице В.: Психологичното изследване по думите на Н. ясно се
откроява решението му да се завърне в България, за да бъде в пряка близост
родителите си. В момента той живее с майка си и да изпълнява ролята на
отговорния син в следствие смъртта на брат си.
Въпрос от адв. П.: В отговора по т. 1 от Експертното заключение сте
дали становище, че ищецът е изпитвал силни интензивни чувства на тъга,
безпокойство, вина, пряко свързани с траурни реакции в продължителност от
три месеца. Бихте ли казали как установихме, че точно 3 месеца са
продължили тези усещания?
Вещото лице В.: Пряко свързани с психологичното интервю, като тук
трябва да отбележа, че това са най-интензивните чувства и реакции в
продължение на три месеца, като всъщност траурната реакция са достатъчни
симптоми и реакции е продължило в рамките на една година. Защо три
месеца? Веднага е изложено и достатъчно изложеното от Н.. На стр. 7 от
Експертизата (в удебелен шрифт) – той се връща за погребението на брат си.
На 4 април той е бил в домът си в Съединените американски щати (САЩ),
след съобщаване на новината за събитията с брат му – за злополуката,
непосредствено на следващият ден се връща в България. На 15 април, това е
близо седмица след идването си в България и присъствие на траурния ритуал,
3
той отива обратно в Америка, като решението да се върне обратно в България
се случва в м. август, четири месеца по-късно. Три-четири месеца след това,
това което казва самия Н., „В първите 3 (три) месеца след инцидента (на стр.
8, първия абзац от Експертизата) …за брат ми.“ Тази е причината, за да съм
определила 3 (три) месеца за период като време за изключително интензивни
чувства.
Въпрос от адв. П.: Т.е. Вие свързвате края на този период с това, че той
интензивно е започнал да работи. Така ли да разбирам?
Вещото лице В.: Пряка причина човек да използва психичната си
енергия за трудова дейност и активност, предполага че интензитета на
чувства позволява захващане с подобна дейност. Скръбта се е пренасочила и
затова казвам, че е с продължителност година. Но това, поради личностовата
структура и стратегия за справяне на човек като Н., той е могъл да се
мобилизира и скръбта да не отнемe трудовата му и социална активност.
Защото, начинът, по който преминаваме през скръбта не зависи само от
събитието, което сме преживели, а от начина по който личността съумява да
тръгне от събитието, благодарение на собственият си ресурс да се справя.
Въпрос от адв. П.: Това ли имате предвид под прилагането на
ефективни стратегии за справяне в криза?
Вещото лице В.: Точно така, защото цялата личност на Н. е
изключително устойчива на стрес. Това е човек, който има изключителна
мотивация за постигане на цели. Благодарение на ситуациите, които е имал
като преживяване в ранния си опит и той има свръхкомпенсация в такива
моменти да отпада от дейност, да се отказва от трудова и социална активност,
защото това е мъж, който е на нивото си благодарение на собствения си труд,
т.е акцентираме върху това, че личността трябва да помогне той да преработи
скръбта по такъв начин и да гледа в условно казано трудова и социална
активност. Така ще има по-големи възможности за справяне.
Въпрос от адв. П.: Обстоятелството, че той е бил толкова ангажиран с
работа и не е спрял да работи фактически, означава ли че той е спрял да
преживява стреса от скръб?
Вещото лице В.: Безспорно не, и затова, търся едно изречение в което
се казва, че това е останало, т.е. емоционалните преживявания на стрес от
скръб, както Вие ги назовавате с множеството характеристика на този стрес
4
от скръб, останали са като подлежащи, не са били с такъв интензитет, т.е.
когато говорим за продължително право на реакция, болките от скръб,
измерваме че тя все пак е продължила във времето на една година, това
означава, че в този продължителен период от година, да, стресът е с всички
маркери, свързани със скръбта, но не са с този изключи висок интензитет,
който той е имал в себе си към онзи момент. И съм написала, че има едно
леко оспорване на тази скръб, защото той все пак е съумял да се върне в
САЩ, съумял е да се върне на работното си място, съумял е да се
мобилизира, което съответно означава, че тя скръбта е там.
Ищецът Н.: Казвам, че аз се прибрах, за да мога да приключа всичко
там, за да си дойда насам. Това само искам да кажа.
Въпрос от адв. П.: В случай, че допуснем, че ищецът се е прибрал за да
оформи своите неща дела и документални неща, за да се прибере, тогава
бихте ли променили в тази част заключението?
Вещото лице В.: Аз съм предвидила тези три месеца и после втората
дългосрочна травма. Все пак аз съм отчела, че този мъж има
продължителност от три месеца на тези интензивни преживявания и те
включват момента, в който той се е върнал в САЩ, защото той е пребивавал в
България единствено около седмица.
Въпрос от адв. П.: Но предвид обстоятелството, че той се е върнал
единствено да оформи документално нещата, в тази връзка бих желала да
обсъдите отново този срок от три месеца. Възможно ли е всъщност ищецът да
е упражнявал тази трудова дейност единствено и само с цел да държи
съзнанието си заето с нещо друго, а не с мисли за това, което му се е случило
и което е преживял?
Вещото лице В.: Подчертавам го, че това е било така и то е свързано с
ресурсите за справяне. Искам добре да ме чуете и да разбирате
психологическия език, но в никакъв случай тук не се отрича преживяването
на Н.. В никакъв случай тук не се занижава оценката за неговия интензитет на
преживяване. Диференциацията, която аз правя е примерно, ако измерваме
чувствата, които са свързани с поведения, от 1 до 10, да речем човекът е в
безконтролен плач, поведения, които не му позволяват да се захване със
социално-трудова активност… Една личност, примерно може да има остра
стресова ситуация вследствие на преживяването на подобно събитие и да я
5
преживее в рамките на близо месец и да се мобилизира за справяне,
емоционалният афект измерен в преобладаващата част на ежедневието, биха
били да речем 6, а не 10. В периода от три месеца е имал изключително
силни преживявано, като около година не е изразено по този начин, не смятам
че тук се дискриминира неговото преживяване.
Въпрос от адв. П.: Просто в рамките на тези три месеца той не е могъл
да функционира нормално, а в рамките на година е продължила същинската
скръб. Записали сте в т. 5 заключение, че Н. е успял да преработи
травматичното събитие до степен, че то да не повлиява деструктивно в
живота му, как си обяснявате тогава обстоятелството, че преди, както той
казва от четири до шест месеца е посетил психолог?
Вещото лице В.: Аз съм терапевт и психолог и трябва да Ви кажа, че
когато работя с посттравматично стресово разстройство, продължителността
на терапевтичната работа е минимум година понякога, за да се преработи,
когато е изключителна скръбта и посттравматичния стрес е там и той пречи.
Посттравматично разстройство означава, че човек непрекъснато се връща в
ситуациите, които е преживял като интензивен стрес, че има поведение, което
не му позволя да се заеме с трудова и социална активност. Той дори не може
да се мобилизира с това да създаде семейство, приятелски взаимоотношения
или какъвто и да е, затова аз смятам, че в живота на Н. са налице показатели
за това, че той достатъчно се е мобилизирал вследствие на преживяването,
достатъчно е построил своя живот, независимо от тази изключително голяма
загуба. Едно изречение ще кажа тук, че при определени хора загубата може
да продължи и 10 години в ситуативни моменти когато имаме събития във
връзка със загубата на близки, когато се върне спомен в разговор в контакт с
хората, така че тези неща се приемат, че не повлияват до такава степен
деструктивно, разрушително на живота на потърпевшите, включително на Н..
Така, че моята оценка е пряко свързана с всички изречения на това което
казах.
Въпрос от адв. П.: Предвид обстоятелството, както казахте, че той е
силно мотивирана личност и по принцип е целенасочен, в такъв случай
посещаването на психолог и то в такъв голям интервал след събитието, не
означава ли че при него все още тези процеси са изключително засилени, а
именно преживяването на скръб?
6
Вещото лице В.: Знаете ли, тъй като няма документ за посещение при
психолог, няма терапевтичен план, няма оценка, аз не мога да взема като
пряко причинно следствие, касаещо именно тези преживявания, т.е. не мога
да имам основанията да смятам, че едно посещение при психолог е свързано с
конкретни неща, макар да допускам, че това е заложено, не допускам и в
експертното си мнение не мога да си позволя такова нещо.
Въпрос от Съда: От гледна точка на това как е станало
произшествието и смъртта на брат му, как това влияе върху интензитета на
травматичното преживяване? В смисъл, ако беше една естествена смърт, с
продължителност на живота и т.н. щеше ли да е толкова силна?
Вещото лице В.: Събитие като тези, когато са съвсем неочаквани в
изключително млада възраст, ще акцентирам тук в момента в който и двама
брата са имали преживяването за успешност и реализация, всъщност това е
фактор, който изключително влияе на начина на преживяването на загубата.
Нямаше да бъде ако е очаквана смърт преживяването такова. Много често в
такива ситуации скръбта е усложнена, по-продължителна, но пак казвам, че
благодарение на личностовата структура на Н. нещата тук стоят малко по-
различно.
Въпрос от Съда: Наслагва ли се към това някакво усещане за
несправедливост, за извънредност, за чрезвичайност на това което е станало в
следствие на произшествието?
Вещото лице В.: Във всички такива преживявания, които имат
потърпевшите лица при подобна загуба, във фазата на траура като че ли има
една по-продължителна задръжка във фазата на гнева когато несправедливо е
- защо на мен, защо на брат ми, и това нещо може да продължи и да се
трансформира като депресивно състояние, като тревожно състояние, но за
съжаление психологическите методики са в известна степен субективни и не
могат да бъдат скенер за ситуация.
Въпрос от адв. Х.: Може ли да ми обясните какво представлява
психологическия личностов тест?
Вещото лице В.: Това е тест за клинично изследване на личността, при
който се изследва тревожност, депресивно състояние, суитивни намерения,
т.е. обхваща целият спектър на емоционални психологични прояви и да речем
специфични характеристики, които могат да бъдат извън рамките на
7
неврозата, психоза, за са сме сигурни, че личността дава обективни отговори
при изследването.
Въпрос от адв. Х.: В тази връзка като някакъв обективен метод ли
присъства или чрез събеседването с Вас?
Вещото лице В.: Безспорно обективен и един от най- добрите тестове в
света.
Въпрос от адв. Х.: Както сте цитирали във Вашето заключение трябва
да се докажат тежки по интензитет продължители болки и страдания, които
надхвърлят нормалните в една подобна родствена връзка. Може ли да ми
кажете в настоящият случай, да ги изброите и посочите кои са тези белези,
които надхвърлят тези взаимоотношения в семейството?
Вещото лице В.: Първо акцентирахме върху това, че едни нормални
отношения в една родствена връзка са йерархически обусловени и волево. В
едно обичайно структурирано семейство, родителите са на върха на
йерархията и изпълняват в ролята си в грижата за децата. При едни размесени
ролеви модели понякога се получава така, че децата застават на върха на
йерархията или едно от детето застава на йерархията и упражнява контрол,
грижа, помощ към другото дете, както е в конкретния случай. Тук имаме
ролетни ролеви модели и ролетна йерархия, при което казахме че брата на Н.
е заемал родителската роля, поради което преживяването на Н. като
интензитет, като по-различното положение в семейството, той има
преживяване не да загуби просто брат си, а да загуби протективната
заместваща фигура на бащата във всичките й възможни роли в
психологически поведения. Затова това не е обичайно, не е традиционно за
общата структура на семейството. В този момент е, че тези две момчета,
бидейки в такъв тип семейно функциониране са имали липси, които са
компенсирали с активността си – трудова и социална, и са имали това
преживяване в спешна взаимопомощ, което може би също е малко по-
различно, малко по-засилено в обичайните семейства, които функционират
без усложнения в житейските обстоятелства. Третото нещо, ще кажа е, което
казах преди малко във връзка с друг въпрос, беше че именно когото те
двамата братя успяват да бъдат успешно реализирани трудово и социално и
да се радват на взаимоотношения всъщност се случва катастрофичното
събитие, т.е. младата възраст, ситуация в която се намират по отношение на
8
живота си и личностното си развитие, също е специфична, открояваща,
различна и води до интензитет на емоциите, пряко свързана с преживяванията
на загубата от катастрофата.
Въпрос от адв. Х.: Обстоятелствата по т. 3 така както Вие ги
номерирахте и ги описахте, да разбирам, че тази същата логика е за едни
нормални братски отношения?
Вещото лице В.: Зависи какво имате предвид като нормални. Казвам не
нормални, а общо приетите и че в едно традиционно и общоприето
функциониране в семейството, няма разместване на тези роли и няма до
такава степен протектиращи множество дейности и действия, извършени от
единия брат до степен, заместваща родителска роля. Това е като да загубиш
баща си веднъж, поради присъствието и отсъствието му, защото е с
алкохолната употреба, и да загуби повторно баща си все едно два пъти, в
лицето на брат си, защото той спира да бъде родител от брат му.
Въпрос от адв. Х.: Ако се докаже, че бащата е присъствал в живота на
двете момчета, това ще промени ли Вашето заключение?
Адв. П.: Възразявам.
Съдът допуска този въпрос.
Въпрос от адв. Х.: Ако има доказателства по делото, че бащата е
присъствал и е бил част от живота на семейството, че са живели заедно, че са
били едно нормално семейство, бащата и майката са упражнявали своята
функция на родители, това ще промени ли Вашето заключение и по-скоро
тогава ще влезем ли в нормалните болки и страдания при загубата на близък
в тази родствена връзка?
Вещото лице В.: Първо ще кажа, че Психологията казва, че ние имаме
субективно преживяване на свързаност, и на основата на това субективно
преживявате на свързаност, сигурност и споделеност, ние може да имаме
присъствие на значимия близък, а да го преживява като отсъствие. Ще
направя нещо като пояснение, може би с пример, който не касае конкретно
това: Примерно, при децата, които имат променена избирателна сексуалност
се говори за присъстващи отсъстващи бащи, т.е. независимо, че бащите са
присъствали там, при тях се случва един психологичен патологичен случай.
Примерът е такъв, че независимо от това, че бащата може да е присъствал в
9
ежедневието, бидейки човек със злоупотреба с алкохол, такъв какъвто го
представя не само ищецът и изследваното лице, като такъв какъвто го
представя останалата част от хората, които са живели на това място, може да
сложим допускането, че този баща е бил присъстващ-отсъстващ и от там да
идва психологическата пренаредба на ролите и взаимоотношенията. Така, че
продължавам да поддържам становището си и експертното си мнение, че
отношенията такива каквито са се случили, не биха били различни, дори и да
докажем, че този баща ежедневно е бил там и е изпълнявал ролята си.
Въпрос от адв. Х.: По данни от делото и Вие казахте, няма данни това
да е потърсил помощ от психолог за справяне с травмата, ако беше потърсил,
това щеше ли да му се отрази положително да намали сроковете на неговата
тревога?
Вещото лице В.: Това също е много условно, защото понякога хората
когато преживяват интензивен стрес, да речем посттравматично стресово
разстройство, може да работят в продължение на година, така че при всички
случаи това не скъсява периода на травмореакция и присъстващите скръбни
преживявания в нея, свързани с тази симптоматика. Но ако не, аз обективно
правя оценка на това което съм срещнала и намерила по страниците на делото
и в психологичното изследване, които съм инвестирала в тази Съдебно-
психологическа експертиза.
Адв. П.: Да се приеме заключението.
Адв. Х.: Да се приеме заключението.
По доказателствата Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Приема заключение на Съдебно-психологическата експертиза с вх. №
1052 от 15.03.2023 година.
На вещото лице Н. Х. Г.-В. да се изплатят 400 (четиристотин) лева от
бюджета на Съда.
Адв. П.: Господин Председател,
Водим допуснатият ни свидетел.
Съдът прикани в съдебната зала воденият от ищеца свидетел, за да бъде
изслушан.
10
Сне се самоличността на свидетеля както следва:
Зл. Зл. К., българска гражданка, 59 години, живуща в гр. М., омъжена,
средно специално образование, неосъждана, майка на Н. Н., ЕГН **********,
желае да свидетелства, без възражение личните данни да се впишат в
съдебния протокол.
Съдът разясни на свидетелката за отговорността по чл. 290 от НК, за
което същата обеща да говори истината.
Св. К.: Има две деца – две момчета с имена Д. С. Н. и Н. С. Н.. Седем
години е възрастовата разликата между тях. Д. е по-големия. Разведена съм с
бащата на двамата си сина. Причините за развода бяха, че той пиеше, много
ни тормозеше, биеше ме много. Децата покрай мен много се тормозеха - и
физически, и психически. Имаше семейно насилие от негова страна. След
раждането на децата започна да това състояние - да пие, да ме тормози.
Децата са ставали свидетели на тези наши взаимоотношения, включително и
на физическия тормоз. Това беше причината, за да напусна семейния дом, той
не ми беше в полза, даже беше в тежест. Не ми помагаше с нищо и аз сама
трябваше да се оправям с децата и бях принудена да го оставя на мира и се
преместих в гр. М.. Неговото поведение не се отразяваше добре в къщи
върху двете деца. Той не им даваше никакво възпитание, нито помагаше с
пари, само ги тормозеше. Изпитваха страх от него, те бяха малки. Питаха:
„Майко къде е татко? Кога ще си дойде? Как ще си дойде пиян? Ще ни бие
ли? Те бяха малки и просто се страхуваха. Нямаше такава възможност да ме
защитават, но пак са се опитвали. „Недей бе тате, недей.“ Не мога да го
опиша с думи. Двамата братя бяха близки, те ме защитаваха. Ние бяхме цяло,
но той се опитваше да…. Когато се преместихме в гр. М. Д. беше на 18
години, а Н. към 11-12 години тогава беше. Така стана, аз много се
притеснявах, събрах една частта с багаж и тръгнахме. Отидохме в гр. М. при
сестра ми. Б. се казва сестра ми. В нейното жилище на първо време се
прибрахме. Тя ни прибра. След това си намерихме друга квартира. Н. ходеше
на училище, брат му работеше и така заедно си помагахме. Аз работех като
шивачка с малко пари. Брат му работеше и той помагаше. С баща му сме
нямали нищо. Те бяха много лишени от баща им. Бащата не е идвал да ги
посещава. Не знам за телефон. Не са поддържали никаква връзка с него. Д.
работеше, помагаше на Н.. Даваше му пари. И на мен ми помагаше, защото
11
бяхме сами. Н. ходеше на училище трябваше всеки ден парички да има. Той
му даваше пари, казваше му на него. Водеше го с него където тръгнеше. През
деня работеше, вечер ходеше на фитнес, опитваше се да му помага и с пари. В
училище му казваше какво да прави, помагаше му каквото може. Той зае
мястото на баща му. Нямаше друг изход. Д. започна работа в Хасково, ожени
се. Идваха си в гр. М., в месеца поне един-два пъти идваха. В събота и неделя
винаги си бяха в гр. М.. Д. пак помагаше на Н.. Говореше си по телефона.
Големият син знаеше какво ни е положението. Помагаше. Продължи да ни
помага дори когато се премести да живее в Хасково. Н. му е ходил на гости в
Хасково. Бяха много близки. След като Н. отиде да работи в Америка, те
продължиха да подържат връзка. Няма как да скъсат връзката. Единият си
работеше в Хасково. Н. замина на бригада, оттам си получи зелена карта. Той
от принуда отиде. Помага си много. Те се чуваха чрез интернет връзка,
постоянно си говореха. Н. също помагаше на брат си. Бяха много близки,
много се разбираха. Н. видя Д. след траурното събитие когато дойде на
погребението. Не мога да ви опиша състоянието на Н.. Беше голям шок. Това
положение не може да се обясни. Преди бяхме много весели, пеехме - и аз и
той, и всички. После всичко ни се секна. Опитваме се да се възстановим.
Травмата е голяма, болката е голяма. Не може нито да пееш, нито да
танцуваш, нито да излизаш, но трябва да продължим. Връщането на Н. в
България е свързано с кончината на брат му. Когато почина брат му, той каза:
„Майко, аз съм до тук. Прибирам се. Трябва някой да има при теб. Брат ми
като беше тук, аз бях спокоен, че той е тука, но сега вече аз се прибирам,
защото няма кой. Трябва вече да има някой наблизо покрай Вас. Той се
реализира успешно извън граница, разви се добре, фирма направи. Ако не
беше се случило предишното събитие, той нямаше да вземе това решение да
се върне. Щеше да продължи, но след като стана това събитие, той се принуди
да си дойде. През 2005-2006 година се разведохме с бащата на Н.. Внучето ми
беше родено. През 2002-2003 г. големият ми син се премести да живее в гр.
Хасково. Двамата братя живяха около 5-6 години заедно в гр. М., след като
напуснах мъжа ми. Н. 6 (шест) години беше в САЩ. За тези години си
идваше си всяка година. По за месец си идваше. Аз съм водила дело срещу
ЗАД „ОЗК Застраховане“ по повод това ПТП. Страните по делото бяхме аз и
мъжа ми.
Адв. Х.: Искам да направя едно доказателствено искане във връзка с
12
тяхното дело. Там са били ищци госпожата и нейният съпруг по повод
обезщетение за смъртта на техния син, в което г-н Ф. Р. е дал обстойни
показания как те живеят като сплотено семейство, как те са живяли заедно
докато Д. замине за Хасково, как децата не са били лишавани от абсолютно
нищо и те са били едни много добри родители.
Адв. П.: Възразявам срещу такова доказателствено искане.
Съдът: Няма направено такова доказателствено искане.
Св. К.: Ф. Р. е мой баща. Не съм поддържала връзка с бащата на децата
ми. Не знам той да е проявявал желание да вижда децата ми или мои близки.
Забравила съм. Срещнахме се, за да заведем делото като ищци за
обезщетение. Разводът беше през 2002 – 2003 година, забравила съм вече. Аз
напуснах мъжа ми преди развода. Ние се разделихме 5-6 години преди да се
разведем, но нито се виждахме, нито се чувахме. Аз подадох молба за развод
и се разведохме, даже той не идваше на делото. Фактическата ни раздяла
беше от тогава, когато отидохме в гр. М., т.е. няколко години преди да влезе
решението в сила.
Свидетелката бе освободена от съдебната залата.
Адв. П.: Нямам други доказателствени искания. Няма да соча други
доказателства.
Адв. Х.: Аз бих искала да се призова Ф. Р. като свидетел, който е дядо
на двамата братя, с оглед на съмнение показанията, които дават тримата
свидетели. Протоколите от делото между майката и бащата на Н. и ЗАД „ОЗК
Застраховане“, в които фактите са съвсем различни, твърдят се коренно
различни неща и считам, че ще допринесе за изясняване на фактите по това
дело.
Адв. П.: Господин Председател,
Възразявам срещу така направеното искане. Първо то е преклудирано.
На следващо място, считам че обстоятелствата, за които не е съвсем ясно
какво точно искат да установят, нямат нищо общо с предмета на настоящото
дело, поради което моля да не бъде допускан искания свидетел.
Адв. Х.: Мога да представя протоколите за сведение, за да се убеди
Съда какво точно искам да докажа.
Адв. П.: Възразявам срещу представянето на посочените протоколи.
13
Нямат никакво отношение към предмета на делото.
Съдът счита искането за преклудирано. На ответника са били известни
твърдените показания на свидетеля Ф. Р. преди подаването на Отговора на
исковата молба. Той е могъл своевременно да представи на показанията на
този свидетел с отговора и след като е получил Исковата молба и
Допълнителната искова молба и е бил наясно с твърдението на ищца в тях за
съществуваща изключителна близка връзка между него и починалият негов
брат. Така, че твърденията за това не възникват от показанията на
разпитаният в днешно съдебно заседание свидетел и са могли да бъдат
ангажирани както с Отговора, така и с Допълнителния отговор на исковата
молба. Обстоятелството за наличие на твърдение по друго дело, подкрепени с
протоколи от заседанията, с оглед неоснователност и непосредственост в
гражданския процес, не могат да се ценят по настоящото дело.
Затова Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без уважение искането за разпит на свидетеля Ф. Р. като
преклудирано.
Предвид на изложеното Съдът намира делото за изяснен от фактическа
страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
Приключва съдебното дирене.
Дава ход по същество.
Адв. П.: Господин Председател,
Моля да уважите исковите претенции в пълен размер. Считам че по
настоящото дело безспорно бяха установени изключително близки
взаимоотношения между ищеца и неговия починал брат. Беше безспорно и
категорично установено също и че настъпилата смърт на Д. Н. е в причинно-
следствена връзка с пътно-транспортно произшествие от 6.04.2018 година,
причинено от водача М. Анг. управлявал лек автомобил Мерцедес, с рег. №
Х3622АТ и е признат за виновен с влязла в сила присъда на Хасковския
окръжен съд. Безспорно беше установено, и че гражданската отговорност на
виновния водач е застрахована в ответното дружество, поради което считам,
че исковете са доказани и моля да бъдат уважени в размер.
14
Моля да ми бъде предоставен срок за писмени бележки, в които по-
подробно да обоснова събраните доказателства.
Адв. Х.: Уважаеми господин Съдия,
Моля да отхвърлите подадените искове като неоснователни и
недоказани. Моля да ми дадете срок за писмена защита.
Моля да ни присъдите направени разноски по делото, за което
представям Списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Съдът дава 10-дневен срок за ищеца от днес за представяне на писмена
защита, с копие за ответника и 10-дневен срок от получаване на писмената
защита от ищеца на ответника за представяне на писмена защита.
Съдът ще се произнесе с решение на 23.04.2023 година.
Заседанието бе закрито в 12.15 ч.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
15