О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260341
10.12.2020 г. гр. Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На десети декември
две
хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
като разгледа докладваното от съдията-докладчик Мавродиева
частно гр.дело №3354 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.413 във връзка с чл.417
от ГПК.
Образувано е по частна жалба от “У.” АД, *** срещу
Разпореждане № 261222 от 30.10.2020 г. по ч.гр. дело № 2475/2020 г. по описа на
Районен съд-Казанлък, в частта му, в която е отхвърлено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за сумата
72 лева, представляващи разходи за
уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост по отпуснат
кредит.
Частният жалбоподател счита, че разпореждането в
отхвърлителната му част е незаконосъобразно. Твърди, че задължението на банката
за уведомяване на длъжника произтича от разрешенията, дадени в т. 18 от
диспозитива на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ВКС,
ОСГТК, съгласно което може да се поиска заповед за незабавно изпълнение по реда
на чл. 418 ГПК, когато кредит бъде обявен за предсрочно изискуем, поради
неплащане на една или повече вноски. Обявяването на предсрочна изискуемост по
смисъл на чл. 60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора и има действие от
момента на получаване на волеизявлението на кредитора.
Моли съдът да отмени обжалваното разпореждане, като се
укаже на заповедния съд да издаде заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата в размер на
72 лв., представляващи разноски за уведомяване на длъжника за обявената
предсрочна изискуемост.
Въззивният съд, след като взе предвид събраните по делото
документи, като обсъди доводите в частната жалба и се съобрази с приложимите
материалноправни и процесуални норми, намира за установено и доказано следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано
по заявление от 15.10.2020 г. от “У.” АД против длъжника Й.Н.А.,*** за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за парично
вземане 489.15 лв. - главница по договор за кредитна карта; 72 лева- дължими
разходи за уведомяване; 0,11 лева- възнаградителна лихва от 16.12.2019 г. до
21.01.2020г.; 2,44 лева- лихва за забава от 21.01.2020 г. до 13.10.2020 г. по
договор за кредитна карта на физически лица с №CCIR-467-00388-2017 от
28.11.2017 г. и законна лихва върху главницата от 15.10.2020 г. до
окончателното плащане.
Районният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение
и изпълнителен лист за сумата 72 лв.– разноски по уведомяване на длъжника за
настъпване на предсрочна изискуемост по отпуснатия му кредит. Изложил е
съображения, че вземането за разходи за уведомяване противоречи на чл.10а, ал.2
от ЗПК и заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал.1 ЗПК.
При така установената фактическа обстановка, въззивният
съд приема от правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законния срок от легитимирано
да обжалва лице/заявител/, процесуално допустима е и по нея въззивният съд
следва да се произнесе по същество.
Разпоредбата на чл.417, т.2 ГПК предвижда възможност
заявителят да поиска издаване на заповед за изпълнение когато вземането,
независимо от неговия размер, се основава на документ или извлечение от
счетоводни книги, с които се установяват вземания на банките. Съгласно
разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ извлечението от счетоводните книги следва да
съдържа най-малко информация: за броя на вноските, които не са издължени на
договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на
просрочената сума; за общия размер на непогасената част от общия размер на
дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена
лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.
Претенцията за издаване на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК за разноски за
уведомление в размер на 72 лв., въззивният съд счита, че е в противоречие с
разпоредбите на чл.10а, ал.2 и ал.4 и чл.33, ал.1 от ЗПК. Това е така, защото
претендираните от кредитора - заявител разноски са по повод забавеното
изпълнение на договора от страна на длъжника - потребител, а при забава на
потребителя, кредиторът има право единствено и само на лихва за времето на
забавата, но не и на други компенсации и суми.
Предвид изложените съображения, въззивната
инстанция намира, че частната жалба е неоснователна. Разпореждането, с
което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по чл.417 ГПК и изпълнителен лист като правилно, следва да бъде потвърдено.
Воден от горните мотиви и на основание чл.413 във връзка
с чл.417 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 261222 от 30.10.2020 г. по ч.гр. дело № 2475/2020 г. по
описа на Районен съд-Казанлък, в частта му в която е отхвърлено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и за издаване на
изпълнителен лист за сумата 72 лева, представляващи разходи за уведомяване на длъжника за
настъпване на предсрочна изискуемост по отпуснат кредит.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: