Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. , 03.05.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXVс. в публично съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и
седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: К. В.
при
участието на секретаря Т. К. след
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13 201 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са в
обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.23,ал.2 СК и чл.34
ЗС от Т.С.Т. срещу В.А.К. за установяване спрямо ответницата, че ищецът е
вложил лични средства при закупуването на Апартамент №110 с идентификатор *,
находящ се в гр., ж.к.”В. В. ” блок ***, на четвърти етаж, състоящ се от две стаи, кухня,
баня-тоалет и входно антре, със застроена площ от 59.45 кв.м., при съседи : на
същия етаж- имот с идентификатор * и *, под обекта – *, над обекта – *, заедно
с принадлежащото му избено помещение
№110 без посочена полезна площ по предходен документ за собственост, при
граници : изток – изба №100, запад – изба №107, север- изба №109, юг –зелени
площи, ведно с принадлежащите 0.4011 % ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворното място, в което е построена, в размер на
15 744 евро и допускане на делба на описания имот между страните, при
квоти 20 887/26 000 ид.ч. за ищеца и 5113/26 000 ид.ч. за ответницата.
Ищецът излага,че
на 15.02.2005г. сключил предварителен договор за продажба на процесния
апартамент, като продавачите се задължили да прехвърлят правото на собственост
срещу цена в размер на 26 000 евро. Сочи,че в деня на подписване на
договора заплатил капаро в размер на 2600 евро. Твърди,че на 17.02.2005г.
неговата майка му дарила сумата от 15 000 лева, които били спестени от нея
от ренти в продължение на години. Излага,че двамата с ответницата сключили
граждански брак на 19.02.2005г. , който бил прекратен с решение
№4158/26.10.2015г., постановено по гр.д. №2455/2015г. по описа на ВРС. Два
месеца след сключване на брака бил закупен процесния апартамент съгласно НА №***** на нот. №190-Е. Д.а. Цената на жилището била в
размер на 26 000 евро и била платена чрез поет ангажимент за кредит от
СЖ”Експресбанк” АД в размер на 20 000 лева, равняващи се на 10 226
евро, а останалата част до пълния размер на продажната цена била платена с
лични средства на ищеца. Сочи,че преди сключването на брака си притежавал
банкови сметки в „Уникредит Булбанк” АД и СЖ”Експресбанк” АД, които и закрил,
като сумите в тях били прехвърлени в негова левова сметка в СЖ”Експресбанк” АД, от която превел по сметка
на продавача Н. И. Г. сумата в размер на
47 760 лева, равняваща се по курс „купува” на банката на 23 400 евро,
която сума включвала отпуснатия от банката кредит в размер на 20000 лева,
равняващи се на 10226 евро. Твърди,че в периода от сключване на брака до
закупуване на апартамента ответницата била студентка, редовна форма на обучение
в НАТФИЗ”Кръстьо Сарафов”гр.С. и не разполагала с доходи. Твърди,че въпреки,че
апартаментът е придобит по време на брака му с ответницата в по-голяма степен е
платен чрез трансформация на негово лично имущество – дарение и лични средства
в размер на 15 774 евро, а 10 226 евро в режим на СИО, като вложените
от него лични средства твърди да са в размер на 20 887 евро, а частта на
ответницата 5 113 евро.
В срока
по чл.131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в който излага
становище за недопустимост и
неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията на ищеца, че
средствата за закупуване на процесния апартамент да са в размер на 20 887
евро за ищеца и 5 113 евро за нея като сочи, че същите не отговарят на
фактическата истина. Твърди,че участието на страните при закупуването на имота
е почти 50 на 50 %. Излага, че жилището й е предоставено за ползване с решение
№4158/26.10.2015г., постановено по гр.д. №2455/2015г. по описа на ВРС,
потвърдено от ВОС, както и че й е предоставено упражняването на родителските
права за децата и че няма собствено
жилище. Отправя искане за отхвърляне на предявения иск като недопустим и
неоснователен, необоснован и недоказан по безспорен и категоричен начин.
Съдът
след като прецени събраните
доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното :
Представен
е договор за дарение на парични средства от 30.12.2004г. , съгласно който А. К.
К. и Л. В. К. са дарили на В.А.К. сумата
от 18 000 лева, представляващи спестени финансови средства от „ работата
ми в чужбина за закупуване на семейно жилище” .
Съгласно
договор от 18.10.2000г., сключен между
„Сийфлауър Уайтфиш Корпорейшън Лимитед” и А. К. К. , последният е поел задължения за поддръжка и ремонт на
всички електрически инсталации и оборудване на дружеството, като и тези на
борда на риболовните кораби срещу месечна заплата в размер на 14 000
намибийски долара за срок до 16.10.2002г.
Съгласно представения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.02.2005г. Н. И. Г. и Т. С. Г. са се задължили да прехвърлят собствеността върху Апартамент №110, находящ се в гр., ж.к. „Вл. В” бл.***, вх.*, ет,* с площ от 65.93 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение №110 на Т.С.Т. срещу продажна цена от 26 000 евро. В договора е посочено,че в деня на подписване на договора купувачът дава капаро в размер на 2 600 евро, като в деня на подписване на окончателния договор купувачът дава сума в размер на 23 400 евро.
Съставена е разписка от 15.02.2005г. ,
съгласно която Н. И. Г. и Т. С. Г. като
продавачи по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
сключен на 150.02.2005г. са получили от Т.С.Т. капаро по договора в размер на
2 600 евро.
Съгласно представения договор за дарение
на 17.02.2005г. Венета Тодорова Т е
дарила на Т.С.Т. сумата от 15 000 лева от спестени годишни ренти.
С
договор за покупко –продажба от 11.04.2005г., обективиран в нот.акт №179, том
1, рег. №1719, дело №147/2005г. на нот.
№190-Е. Д.а, вписан в СВ под акт №37,
том XXV, дело
№5898, вх.рег. №7976/11.04.2005г. Н. И. Г. и Т. С. Г. са продали на Т.С.Т., действащ
лично и в качеството му на пълномощник
на В.А.К., Апартамент №110, находящ се в гр., ж.к. „Вл. В.” бл.***, вх.*, ет,*
с площ от 65.93 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение №110, за
сумата от 26 000 евро, от които поет ангажимент от СЖ ”Експресбанк”АД гр. в размер на
20 000 лева, равняващи се на 10 226 евро и собствени средства на
купувача в размер на 15 774 евро, от които 2 600 евро са платени
преди подписване на нотариалния акт,а сумата в размер на 13 174 евро е
уговорено да бъде получена от продавачите след впиване на законна ипотека върху
имота и представяне на удостоверение за
тежести, издадено от СВ при ВРС.
Представено е платежно нареждане от
12.04.2005г., съгласно което Т.С.Т. е наредил по сметката на Н. И. Г. сумата от 45 760 лева с вписано основание :
„покупка жилище усвоен кредит 23 400 евро.
С Решение №4158/26.10.2015г., постановено по гр.д. №2455/2015г. по описа на ВРС, 33с. е прекратен
сключения на 19.02.2005г. брак между Т.С.Т. и В.А. К. –Т , като родителските права по отношение
на родените от брака деца са предоставени за упражняване на В.К. и на
последната заедно с децата е предоставено ползването на семейното жилище,
находящо се в гр., ж.к. „В. В. ” бл.212,вх.4,ет.,ап.110.
Свидетелката ****** Т /сестра на ищеца/ излага,че Т.
разполагал с пари, които бил спестил в годините преди това. Дълго време работил
и разполагал със с достатъчно собствени средства за закупуване на жилище. Сочи,че родителите им дарили пари на него и на
нея, което се случило малко преди сключването на брака на Т.. Поводът бил,че
свидетелката имала нужда от пари, която изкоментирала с родителите им.
Родителите им преценили, че не може да дадат на единия,а на другия не и им дали
поравно по 15 000 лева. Не знае какво е направил Т. с получените пари.
През месец март двамата с Т. ходили до банката- „Експресбанк”, по това време
имали сметки в една и съща и банка. Знае, че тогава той внесъл някаква
сума тя си внасяла пари по нейните
сметки. Казва, че имала да внася пари и се страхувала да ходи сама и Т. й
казал, че ще има работа и че той ще внася и ще я придружи. Казал й,че ще внася
около 5 000. Това се случило през 2005г., годината, в която сключили брак. Родителите
им не били поставяли условия за дарението. Те имали по това време земи и
получавали ренти, имали спестявания. Сочи, че Т. имал негови спестявания и
отделно изтеглил кредит. Имал по-големия процент от сумата, която била нещо от
порядъка на 26 000 долара или евро, не помни вида на валутата. Не знае В.
да е давала пари закупуването на жилището. Излага,че тя по това време била
редовен студент. Двамата имали дълго време връзка. В. към този момент не
разполага с лични средства в малко по –големи размери от джобните й пари. Не
знае от къде са идвали нейните джобни пари. Кредит се обслужвал от Т..
Свидетелят А. К. К. /баща на ответницата/ излага,че дъщеря му и
бившият му зет закупили апартамент. Свидетелят се съгласил да участва в закупуването
му, когато дъщеря му казала, че е бременна, което било около Коледа през 2004г.
Стъписал се и казал на В., че ще гледат детето, защото нямали информация, че ще
женят. В. казала, че имат намерение да купят апартамент и двамата съпругата му
решили да помогнат. Дали им 18 000 лева и се разбрали,че ще подпишат
дарение. 18 000 лева били дадени специално за жилище. В. казала, че и Т.
ще даде малко пари. След това давали дребни суми по 200 – 300 лева. На
следващата година В. завършила НАТФИЗ. Средствата за нейната издръжка били
плащани от свидетеля. Направил голяма сватба. Разходите за нея се делили на две
с Т.. Не му известно парите, които получила В. за какво ги е използвала. Гласували
й доверие да ги ползва за закупуване на
жилище. Дарението било идея на
по-голямата и дъщеря Ивалина, която им казала да направят документ. Не знае за
кредита, който страните са теглили, като казва,че ги е оставил сами да си
решават нещата. В. споменала за кредит и кола на лизинг били купили, но в нея не бил участвал.
Свидетелката Л. В. К./майка на
ответницата/ излага, че през месец декември 2004г. разбрали,че В. е бременна.
Тогава тя била студентка. За Нова година ги известили, че ще имат внуче и след
това започнали да говорят. Баща й казал, че ако решат да купят жилище, че могат
да им дадат пари. Гласували доверие на В.
и казали,че ще й дадат пари. В. ги използвала да закупуване на жилище. Не знае
другите пари за жилището откъде са дошли. Казва,че 18 000 лева дали с
изричното условие да бъдат за закупване на жилище. След това като казвала, че
не й достигат парите винаги й давали. Нямала наблюдение за семейните отношения
на двамата и какво Т. давала на В., но много често й помагали със средства.
Сочи,че жилището, което закупили било необзаведено. Предполага,че са закупили
мебелите от парите, които им дали и които заедно са събирали. В апартамента се
нанесли лятото преди да се роди детето. След раждането на внука през 2005г. В. започнала
работа в театъра и в телевизия „Черно море”. За сватбата те двамата дали пари и
те също им били помогнали.
Съгласно заключението на проведената по делото ССчЕ ищецът е разполагал
с открити банкови сметки, по които е имало наличности, както следва :
В СЖ”Експресбанк” АД :
- Разплащателна сметка в лева №*, открита на
14.03.2005г., която в началото на деня на дата 12.04.2005г. е била с наличност
46 262.82 лева и в края на деня 1.30 лева.
- Депозитна сметка
в долари №*, открита на 14.04.2003г., която към 19.02.2005г. е била с
наличност 1011.19 USD към 18.02.2005г. като в началото на деня на дата 16.03.2005г. е
била с наличност 1011.54 USD лева и в края на деня 0.00 USD със статус
„закрита”.
- Депозитна сметка в долари №*, открита на 04.09.2003г., която
към 19.02.2005г. е била с наличност 1007.53 USD към
18.02.2005г. като в началото на деня на
дата 16.03.2005г. е била с наличност 1009.07 USD лева и в края на
деня 0.00 USD със статус „закрита”.
- Депозитна сметка в долари №*, открита на 17.11.2003г., която
към 19.02.2005г. е била с наличност 1007.53 USD към
18.02.2005г. като в началото на деня на
дата 16.03.2005г. е била с наличност 1007.61 USD лева и в края на
деня 0.00 USD със статус „закрита”.
- Депозитна сметка в долари №*, открита на 02.08.2004г., която
към 19.02.2005г. е била с наличност 1003.26 USD към
18.02.2005г. като в началото на деня на
дата 16.03.2005г. е била с наличност 1003.26 USD лева и в края на
деня 0.00 USD със статус „закрита”.
В „Уникредит Булбанк”АД :
- Разплащателна сметка
в лева № *, открита на 30.12.1998г.,
която към 19.02.2005г. е била с наличност 102.53 лева към 18.02.2005г. като в началото на деня на дата 18.03.2005г.
е била с наличност 102.53 лева и в края на деня 0.00 лева със статус
„закрита”.
- Разплащателна сметка
в лева №**********, открита на
07.10.2004г., която към 19.02.2005г. е била с наличност 2000.70 лева към 15.02.2005г. като в края на деня на дата 15.03.2005г. е
била с наличност 0.00 лева със
статус „закрита”.
-Депозитна сметка
в USD №*,
открита на 15.12.2003г., която към 19.02.2005г. към 18.02.2005г. е била с наличност 1006.34 USD като в
началото на деня на дата 16.03.2005г. е била с наличност 1007.87 USD и в края
на деня 0.00 USD със статус „закрита”.
-Депозитна сметка
в лева №*, открита на
01.12.2004г., която към 19.02.2005г. към
18.02.2005г. е била с наличност 2007.67 лева, като в началото на деня на дата
16.03.2005г. е била с наличност 2011.52 лева и в края на деня 0.00 USD със статус
„закрита”.
-Депозитна сметка
в лева №*, открита на
01.12.2004г., която към 19.02.2005г. към
18.02.2005г. е била с наличност 2000
лева, като в началото на деня на дата 16.03.2005г. е била с наличност 2015.25
лева и в края на деня 0.00 лева със статус „закрита”.
-Депозитна сметка
в лева №*, открита на
03.01.2005г., която към 19.02.2005г. към
18.02.2005г. е била с наличност 2003.83
лева, като в началото на деня на дата 16.03.2005г. е била с наличност 2007.64
лева и в края на деня 0.00 лева със статус „закрита”.
По отношение на притежаваната от
ищеца Разплащателна сметка в лева №* в СЖ ”Експресбанк”
експертът след проследяване на движението по същата е посочил,че същата е
открита на 12.03.205г. с парична вноска от 100 лева. На 16.03.2005г. в нея са внесени парични средства в лева с
основание „ покупко-продажба на валута” от 1 469.77 лева, 1466.18 лева и
1457.74 лева, както и по същата е постъпил паричен превод на друга банка по
Бисера от 7 506.07 лева и парична вноска от титуляра за 1800 лева. Към
16.03.2005г. наличността по сметката е 15 264.02 лева. На 18.03.2005г.
по сметката е внесена сумата от 6 000
лева. На 22.03.2005г. по сметката е
внесена сумата от 5 000 лева, като
на 30.03.2005г. е платена такса в размер на 1.20 лева, като наличността
по сметката към 30.03.2005г. е в размер на 26 282.82 лева. На
12.04.2005г. титулярът е внесъл сумата от 20 000 лева и са извършени
тегления на 13.02 лева; 360 лева и 127.78 лева и е платена такса 0.50
лева. На същата дата е извършен банков
превод за 45 760 лева с основание „покупка на жилище-усвоен кредит
23 400 евро” с получател Н. И. Г. с
отразен основание в извлечението от сметката „Превод банка Bisera”, като остатъкът
по сметката е в размер на 1.30 лева.
Съдът след като взе предвид събраните в производството доказателства и
становищата на страните намира за установено от правна страна следното:
Съобразно разпоредбата
на чл.21,ал.1 СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на
съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, като съгласно чл.28 СК
при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни.
С исковете по
чл.23,ал.1 и ал.2 от СК е установена възможността на някои от съпрузите да
обори презумпцията на чл.28 СК като установи, че произходът на средствата,
вложени при придобиване на имот/вещ/ по
време на брака имат извънсемеен характер по смисъла на чл.22 СК.
Не е спорно по делото, а и се установява от
представеното Решение №4158/26.10.2015г., постановено по гр.д.№2455/2015г. по
описа на ВРС, ХХХІІІ състав, че страните са бивши съпрузи, чиито брак, сключен
на 19.02.2005, е прекратен чрез развод, както и че по време на брака си същите
са придобили чрез договор за
покупко-продажба от 11.04.2005г. процесния апартамент срещу продажна
цена в размер на 26 000 евро. Договорът е сключен от ищеца Т.Т., действащ
за себе си и като пълномощник на ответницата В.К., като следва да се отбележи,
че участието на двамата съпрузи като купувачи в договора, не препятства
възможността впоследствие единият от тях да претендира трансформация на лични
средства по аргумент от т.4 на ТР №5/29.12.2014г. по т.д. №5/2013г. на ОСГТК.
Ищецът
твърди,че цената на апартамента е била заплатена с негови лични средства в
размер на 15 774 евро и кредит, отпуснат от банка в размер на 20 000
лева, равняващи се на 10 226 евро, поради което претендира да е собственик
на 15 774/26 000 ид.ч. от процесния имот. Твърди,че при сключване на предварителния
договор за покупката на 15.02.2005г./преди сключването на брака/ е изплатил на
продавачите сумата от 2 600 евро- капаро, както и че на 17.02.2005г.
неговата майка му е дарила сумата от 15 000 лева. Два месеца след
сключване на брака на 11.04.2005г. бил закупен процесния апартамент, като
цената за него в размер на 45 760 лева, равняваща се на 23 400 евро, била
изплатена от сметката на ищеца в СЖ”Експресбанк”, като сумите по нея
произхождали от негови лични средства от банкови сметки в „Уникредит Булбанк”
АД и СЖ”Експресбанк”, които закрил и
прехвърлил по тази сметка и отпуснатия от банковата институция кредит в размер
на 20 000 лева, равняващи се на 10 226 евро.
Ответницата
оспорва твърденията за трансформация на лични средства, които да са вложени при
покупката на имота, като твърди,че е
участвала при закупуването му със средства, дарени от родителите й в размер на 18 000 лева.
За
да установи преобразуване на лично имущество
по смисъла на чл.23,ал.2 СК, ищецът следва да се докаже,че част средствата по твърденията му да са
дарени от майка му и останалата част да са лични такива, спестени и налични
преди сключването на брака, са действително вложени при покупката на имота. Преценката
се извършва съобразно нормативната уредба към момента на плащането на цената за
имота.
Съгласно
предварителния договор за покупко-продажба от 15.02.2005г. ищецът е платил
капаро за процесния апартамент в размер на 2 600 евро, което е осъществено
преди сключването на брака с ответницата /19.02.2005г./. По отношение на
платеното капаро ответницата не навежда възражения това да е осъществено с общи
средства или лични нейни такива и доколкото към датата на плащането не е
съществувала СИО, следва да се приеме, че платеното капаро е с лични, придобити
преди брака парични средства на ищеца.
От
представените по делото доказателства и назначената ССчЕ се установява, че част
от покупната цена по сключения договор за продажба от 11.04.2005г. е платена на
12.04.2005г. с извършване на банков превод от разплащателната сметка на ищеца в
лева в СЖ”Експресбанк”, открита на 14.03.2005г.
№*. Датата на откриване на тази сметка сочи, че
същата е открита след сключването на брака между страните/19.02.2005г./, като
съобразно чл.19, ал.1 СК /1985г. отм./ наличността по сметките и влоговете на
съпрузите е в обхвата на съпружеската имуществена общност и е необходимо да се
установи произхода на паричните суми, внесени в нея и техния личен характер. Страните
не спорят, че за покупката е бил отпуснат кредит от банка в размер на 20 000 лева, равняваща се на
10 226 евро, които видно от ССчЕ са били внесени от ищеца по
разплащателната сметка на 12.04.2005г.
От
заключението по ССчЕ и приложените от извлечения от движението по сметките на
ищеца се установява, че преди сключването на брака ищецът е разполагал с четири депозитни сметки в долари в СЖ”Експресбанк” АД, в които са съществували
парични средства. Същите са били закрити на 16.03.2005г., като наличността им в
левова равностойност предвид записаните основания в извлеченията, на обща
стойност 4 393.69 лева е била преведена по разплащателна сметка в лева №*, открита на
14.03.2005г. На същата дата 16.03.2005г.
ищецът е закрил, съществуващи преди сключването на брака му сметки в
„Уникредит Булбанк” АД Депозитна
сметка в USD №*, Депозитна сметка
в лева №*, Депозитна сметка
в лева №*, Депозитна сметка
в лева №*, като паричните
средства в размер на 7 506.27 лева са били преведени по разплащателна
сметка в лева №*, открита на 14.03.2005г. Предвид на
гореизложеното съдът намира, че сумата от 11 899.76 лева, налична в
разплащателната сметка на ищеца, от която е платено на продавачите,
представляват лични средства, придобити преди брака, на основание чл.22,ал.1 СК.
Ищецът е внасял парични суми по разплащателна
сметка №* на каса на дата 16.03.2005г. в размер на
1 800 лева, на дата 18.03.2005г. в
размер на 6 000 лева и на дата
22.03.2005г. в размер на 5000 лева, които се установява, че също са послужили
за изплащане на продажната цена. Произходът на тези постъпления по
разплащателната сметка обаче не е установен. Не се доказа същите да имат връзка
с дарената парична сума от 17.02.2005г.
от майката на ищеца в размер на 15 000 лева. Разпитаната свидетелка Галя Т
/сестра на ищеца/ в действителност потвърждава, че такова дарение е извършено,
като поводът за това била нейната нужда от парични средства и родителите им
решили да дарят и на двамата. Същата не установява за какво са били използвани
дарените средства. Посочва,че Т. имал спестени пари за закупуване на жилище и
теглил кредит. Същевременно ответницата също установява твърдението си за
извършено дарение на парична сума от родителите си за закупуване на жилище. Предвид
на горните обстоятелства се налага изводът, че и двамата бивши съпрузи са
разполагали със средства, предоставени от родителите им към датата на закупуване
на процесното жилище, поради и което липсата на доказателства за заплащане на
остатъка от цената, извън отпуснатия кредит в размер на 10 226 евро и
извън установените лични средства на ищеца в размер на 8684.25 евро /сбор от
платеното капаро – 2 600 евро и 11 899.76 лева- лични средства преди
брака на ищеца/ със средствата, дарени на единия или на другия съпруг, следва да
се приеме, че е налице съвместен принос
по отношение на тази част от заплатената сума.
С оглед
горното съдът приема, че вложените средства за закупуването на процесния
недвижимия имот до размера на 8 684.25 евро имат извънсемеен произход и представляват
лични средства на ищеца, придобити преди
сключването на брака на страните, съобразно разпоредбата на чл. 22 от СК. Поради
обстоятелството, че придобитото по време на брака имущество добива правното
положение на средствата, разходвани за придобиването му, следва да се приеме за
установено, че 8 684.25/26 000 ид.ч. от процесния недвижим имот са лична
собственост на ищеца на основание трансформация на лично имущество. С оглед
гореизложеното предявеният иск с правно основание чл. 23, ал.2 СК се явява частично
основателен и доказан и следва да се уважи за идеалната част от имота,
съответстваща на преобразуваното лично имущество на ищеца. За разликата от 15
774/26 000 ид.ч. искът следва да се отхвърли като недоказан.
По предявения иск за делба.
Съгласно
разпоредбата на чл.34 ЗС всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата
вещ, освен ако законът разпорежда друго или ако това е несъвместимо с
естеството и предназначението на вещта.
Съгласно
представените и обсъдените по-горе писмени доказателства страните са придобили
процесния имот чрез покупко-продажба по време на брака си. С оглед изхода на
делото по иска по чл.23,ал.2 СК съпружеската имуществена общност е възникнала само
по отношение на 17 315.75/26 000 ид.ч. от имота. Същата е прекратена с
развода, поради и което квотите в тази имущественост са равни или ищецът
притежава общо 17 342.13/26 000 ид.ч., а ответницата 8 657.87 /26 000
ид.ч.
Предвид, че
страните не са уредили доброволно отношенията по между си, съдът намира, че
предявеният иск за делба процесния имот е
основателен и следва да се уважи. В тази
връзка съдът намира за несъстоятелни възраженията на ответницата, че са налице
пречки за допускане на делбата поради обстоятелството, че апартаментът бил
предоставен за ползване на нея и на децата след прекратяването на брака.
Правото на ползване на жилището, предоставено от съда с бракоразводното решение
не представлява ограничение, което да е свързано с естеството или
предназначението на делбения имот по
смисъла, който е вложил законодателя в разпоредбата на чл.34 ЗС. Не е налице
законова забрана, нито ограничение в посоката, сочена от ответницата, поради
което съдът намира делбата за допустима.
По
разноските:
С оглед изхода на
производството по предявения иск с правно основание чл.23,ал.2 СК в полза на
ищеца следва да се присъдят сторените разноски съобразно уважената част от
иска, на основание чл.78,ал.1 ГПК. Същият е представил списък по чл.80 ГПК, в
който е направил искане да му бъдат присъдени следните суми : 308.51 лева
–заплатена държавна такса по делото; 16 лева – заплатена държавна такса за
преписи от ИМ за вписване; 5 лева – заплатена такса за издаване на СУ; 240
лева,заплатено такса на „Уникредит Булбанк” АД за издаване на удостоверение;
200 лева – заплатен депозит за ССчЕ и 2 055 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение. Тези суми следва да се редуцират съобразно уважената част от
иска, като на ищеца следва да се присъдят : 169.83 лева – за заплатена д.т.;
8.80 лева за преписи от ИМ; 132.12 лева –за платена такса за издаване на удостоверение
от „Уникредит Булбанк” АД; 2.75 лева за
издаване на СУ; 110.10 лева за заплатен депозит за ССчЕ. По отношение на
размера на заплатеното адвокатско възнаграждение съдът намира възражението за
прекомерност на ответната страна за основателно, поради и което същият следва
да се намали до предвидения минимален размер в чл.7,ал.2, т.4 Наредба №1 за
минималните адвокатски възнаграждения на 1 455.54 лева и да се редуцира
съобразно уважената част от иска на 801.27 лева.
В полза на
ответницата се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска, на
основание чл.78,ал.3 ГПК. Същата е обективирала искане за присъждането на
такива в представен списък по чл.80 ГПК в размер на 1 268 лева за
адвокатско възнаграждение и консултации, но не е представила доказателства тези
разноски да са действително извършени респ. заплатени на адвоката, който осъществява процесуалното й представителство
по делото. На тези съображения разноски на ответницата не следва да бъдат
присъждани.
Воден от горното, съдът :
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение В.А.К.,
ЕГН: ********** с адрес ***, че Т.С.Т.,ЕГН : ********** с адрес *** е собственик на придобита с лично имущество 8 684.25/26
000 ид.ч. от Апартамент №110 с идентификатор *, находящ се в гр., ж.к.”В.
В. ” блок***, на четвърти етаж, състоящ се от две стаи, кухня, баня-тоалет и входно
антре, със застроена площ от 59.45 кв.м., при съседи : на същия етаж- имот с
идентификатор * и *, под обекта – *, над обекта – *, заедно с принадлежащото му
избено помещение №110 без посочена
полезна площ по предходен документ за собственост, при граници : изток – изба
№100, запад – изба №107, север- изба №109, юг –зелени площи, ведно с
принадлежащите 0.4011 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху дворното място, в което е построена, който е придобит по време на
брака, сключен между страните на 19.02.2005г. и прекратен с влязло в сила Решение
№4158/26.10.2015г., постановено по гр.д.№2455/2015г. по описа на ВРС, ХХХІІІ
състав, чрез договор за покупко
–продажба от 11.04.2005г., обективиран в нот.акт №*, том *, рег. №*, дело №**** на нот. №190-Е. Д.а, вписан в СВ
под акт №**, том XXV,
дело
№*, вх.рег. №*/11.04.2005г., на основание чл.23,ал.2 СК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 15 774/26 000 ид.ч.
ДОПУСКА съдебна делба на
Апартамент
№110 с идентификатор *, находящ се в гр., ж.к.”В. В. ” блок***, на четвърти
етаж, състоящ се от две стаи, кухня, баня-тоалет и входно антре, със застроена
площ от 59.45 кв.м., при съседи : на същия етаж- имот с идентификатор * и *,
под обекта – *, над обекта – *, заедно с принадлежащото му избено
помещение №110 без посочена полезна площ
по предходен документ за собственост, при граници : изток – изба №100, запад –
изба №107, север- изба №109, юг –зелени площи, ведно с принадлежащите 0.4011 %
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
в което е построена между съделители и квоти, както следва : В.А.К., ЕГН: ********** - 8 657.87/26 000 ид.ч и Т.С.Т.,ЕГН : **********
- 17 342.13/26 000 ид.ч.
ОСЪЖДА В.А.К., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на Т.С.Т.,ЕГН : ********** с адрес *** сумата от
1 224.87 /хиляда двеста двадесет и
четири лева и осемдесет и седем ст./лева, представляваща разноски по иска
по чл23,ал.2 СК, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: