№ 8818
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К. Д. Н.А
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110133411 по
описа за 2022 година
Р. Л. М. е предявил срещу „Е.М.“ ЕООД установителен иск с правно основание чл.
439 ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата в размер на 20377,04 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит, както и сумата в размер на
1127,04 лева, представляваща договорна лихва, като погасени по давност.
Ищецът твърди, че ответникът е титуляр на следните погасени по давност вземания,
произтичащи от изпълнителен лист от 06.02.2013 г., издаден въз основа на влязла в сила
Заповед за изпълнение от 06.02.2013 г. по гр. д. № 3956/2013 г. на СРС, а именно: сумата в
размер на 20377,04 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит от
11.08.2011 г., както и сумата в размер на 1127,04 лева, представляваща договорна лихва
11.09.2011 г. – 22.01.2013 г. Излага, че въз основа на изпълнителния лист било образувано
изпълнително дело № 20137880400318 на ЧСИ М.К. като с писмо с изх. № МА-
00296416/20.09.2016 г. ищецът бил уведомен, че вземанията са прехвърлени към ответното
дружество. Сочи, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителните
действия в продължение на две години, прекратяването на изпълнителното производство
става по право и новата давност започва да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие. Излага, че давността е започнала да тече от 06.02.2013 г.,
като до 06.02.2018 г. не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат
погасителната давност. Твърди, че насочените изпълнителни действия на съдебния
изпълнител срещу несеквестируемо имущество на длъжника – ищец в настоящото
производство, както и изпращането на запорни съобщения и насрочването на опис и оценка
на движими вещи също не съставляват действия, прекъсващи погасителната давност. С тези
доводи моли да бъде признато за установено, че не дължи сумите, описани в изпълнителния
1
лист от 06.02.2013 г., издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение от
06.02.2013 г. по гр. д. № 3956/2013 г. на СРС, тъй като същите са погасени по давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Излага, че за периода 2014 г. - 2017 г. са
постъпвали плащания на вземанията по процесния изпълнителен лист, което от своя страна
е прекъсвало погасителната давност. Сочи още, че искането на взискателя да бъде
приложено определено изпълнително действие, е годен способ да се прекъсне течението на
давностния срок, доколкото непосредствено след цесията такива действия са многократно
извършвани.Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По спорните въпроси – предприемането на кое изпълнително действие прекъсва
давността за вземането на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, откога започва да тече нова
погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено и тече ли давност за вземането докато трае изпълнителният процес, е
постановено ТР № 2/2013 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С последното е
прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по право, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно значение дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. В
такива случаи новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, т.е. действие,
извършено в рамките на двугодишния срок преди датата на прекратяване на изпълнителното
производство. Тълкувайки разпоредбата на чл. 116, б. „в” ЗЗД ВКС е посочил, че
изпълнителните действия, които прекъсват давността за вземането са: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не
са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение.
По нататък ВКС изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право
давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма
правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с
предявяване на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД. В първия
случай давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът
2
не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в
който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния
процес обаче, от една страна липсва норма аналогична на чл. 115, б. „ж” ЗЗД, а от друга
страна кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да
поиска от съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или
извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които
случаи и по изложените по-горе мотиви давността за вземането ще се счита прекъсната на
основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Ето защо след като от активното поведение на кредитора-
взискател в изпълнителния процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането
му ВКС е приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните
изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес,
поради което е приел и че Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г. следва да се счита
изгубило сила.
Предмет на принудителното изпълнение са вземанията обективирани в изпълнителен
лист от 06.02.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 3956/2013 г. на СРС, 65 състав, за следните
суми: 19250 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит от
11.08.2011 г. и Анекс № 1 от 26.10.2011 г., договорна лихва в размер на 1127,04 лева за
периода 11.09.2011 г. – 22.01.2013 г., наказателна лихва в размер на 39,64 лева за периода
11.09.2012 г. – 22.01.2013 г. и 1062,50 лева – разноски по делото.
Въз основа на него е образувано изп. д. № 20137880400318 на ЧСИ М.К.
Изпълнителното дело е образувано на 02.04.2013 г. По него са налагани заори на 02.04.2013
г. и 06.08.2013 г. В периода 29.08.2013 г. – 08.03.2016 г. са извършвани плащания към
взискателя във връзка с наложените запори. Следващото действие, което е от естество да
прекъсне давността, е конституирането на взискател по изп. дело – на ответника по
настоящото дело „Е.М.“ ЕООД, на 01.07.2016 г. В периода 22.05.2017 г. – 30.08.2019 г.
отново са налагани заори върху вземания на длъжника по банкови сметки и трудовото му
възнаграждение. Не се установява в рамките на двугодишния период след 30.08.2019 г. да са
предприемани изпълнителния действия, водещи до прекъсване на давността, съгласно
разясненията, дадени с ТР № 2/2013 г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Поради
това следва, че изп. д. № 20137880400318 на ЧСИ М.К се е прекратило по право на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към 30.08.2021 г. (с изтичането на две години). Така или
иначе след 30.08.2019 г. не са извършвани други изпълнителни действия, които са от
естество да прекъснат давността. Погасителната давност за вземанията, произтичащи от
договор за кредит, които не са периодични вземания съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по
тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС е 5-годишната. Поради това съдът намира, че по
отношение на вземанията, предмет на изпълнителен лист от 06.02.2013 г., давността не е
изтекла и към настоящия момент, доколкото същата е била многократно прекъсвана с
описаните по-горе изпълнителни действия, като от 30.08.2019 г. към датата на
постановяване на настоящото решение не са изтекли 5 години, за да има основание да бъде
приложен институтът на погасителната давност.
3
Следователно вземанията, чиято недължимост се претендира в настоящото
производство, не са погасени по давност, поради което и предявеният отрицателен
установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора право на разноски има ответникът, но същият не е
претендирал такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Л. М., ЕГН **********, срещу „Е.М.“ ЕООД, ЕИК
*********, иск с правно основание чл. 439 ГПК, че Р. Л. М. не дължи на „Е.М.“ ЕООД
сумата в размер на 20377,04 лева, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит, както и сумата в размер на 1127,04 лева, представляваща договорна лихва, по
изпълнителен лист от 06.02.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 3956/2013 г. на СРС, 65 състав, по
който е образувано изп. д. № 20137880400318 на ЧСИ М.К като погасени по давност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4