№ 2465
гр. Варна, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20243110111616 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Ищцата В. Д. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощника си
адвокат П. С. С. от ВАК, личен № ***, със съдебен адрес ***, е сезирала РС Варна с искова
молба с рег. вх. № 73018/12.09.2024г. предявена против ответниците Д. Т. Т., ЕГН
********** с адрес : *** и А. С. К. , ЕГН ********** с адрес : ***.
В титулната част ищцата е посочила, че предявява : 1. иск по чл.26, ал.2, пр.5 -то ЗЗД
с цена 139,94 лв. и 2.иск по чл.33 ,ал.2 ЗС с цена 12734,40 лв.
Исковата си молба ищцата основава на следните твърдени факти и обстоятелства:
Ищцата В. Д. Х. твърди, че е собственик на една втора ид.част от поземлен имот с
идентификатор *** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-118-92/14.10.2008 г. на ИД на
АГКК, с последно изменение, засягащо имота, от 08.03.2016г., находящ се в ***, целият с
площ от 546 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, НТП за ниско
застрояване до 10м, номер по предходен план ***, ***, парцел ***, при граници: ПИ с
идентификатори: ***, ***, ***, *** и ***.
Имотът се притежавал от нея и от Д. Т. Т. при равни части по наследяване от Д. К. Х.
и от Т. Ж. Х., починала на *** г. Съсобствеността им била установена с констативен
нотариален акт № 80, т.III, рег. № 6592, д. № 467/ ***г. на нотариус рег. № ***, вписан в СВ с
вх. рег. № ***г., т. ***, акт № ***.
С договор, сключен с нот.акт № 143, т.II, рег. № 4213 от 26.03.2024г. на нотариус Д .В.
с рег.№ *** на НК, вписан с вх.рег.№ ***г., т.***, акт № *** на СВ Варна, Д. Т. Т. дарил на А.
С. К. 3 кв.м идеални части от ПИ с идентификатор *** по КККР, находящ се в ***, целия с
площ от 546 кв.м.
В същия ден с нот. акт № 144, т. II , рег. № 4219 от 26.03.2024г. на нотариус Д. В. с
рег.№ *** на НК, вписан с вх.рег. № ***г., т. ***, акт № *** на СВ Варна, Д. Т. Т. продал на
А. С. К. 270 кв.м. ид.части от ПИ с идентификатор *** по КККР, находящ се в ***, целия с
площ от 546 кв.м, срещу цена от 40000лв., платима в деня на подписване на акта по банков
път.
За извършените сделки ищцата твърди, че узнала случайно, след като в началото на
м. август 2024г. дъщеря й Д. Щ. извършила проверка в Община Варна относно дължимите
данъци за имота, при което установила, че като собственик било вписано друго лице.
Договорът за дарение, сключен с нот.акт № 143/26.03.2024г., намира ищцата за
1
привиден и прикриващ действителната воля на Д. Т. Т. и на А. С. К. за покупко-продажба на
3 кв.м идеални части или 3/546 идеални части от ПИ с идентификатор ***. Прехвърлена
била собственост върху минимална идеална част от имота, но не безвъзмездно, както било
манифестирано от страните при сключването на договора, а срещу цена, като прикритата с
дарението продажба на 3 кв.м идеални части и последвалия договор за продажба на 270 кв.м
идеални части от ПИ *** с площ от 546 кв.м били сключени в изпълнение на уговорката
между ответниците за продажба на цялата притежавана от Д. Т. Т. една втора идеална част
от имота на А. С. К.. Това, сочи ищцата, че се потвърждавало от факта, че в същия ден Д. Т.
продава на А. К. останалите 270/546 идеални части от ПИ *** срещу посочената в акта цена.
Двете сделки били изповядани от нотариус В. непосредствено една след друга, като
актовете и нотариалните дела били с поредни номера.
Д. Т., твърди ищцата, че познавал А. К. и имал с него делови отношения. През 2021г.
те сключили договор за замяна на жилища. През същата година Д. Т. продал своята една
втора идеална част от друг поземлен имот в гр. Варна на С. С. К., който бил брат на А. К..
Едностранния договор за дарение обичайно се сключвал с оглед личността и целял
материално облагодетелстване на надарения, което дарителят счита за свой нравствен дълг.
Житейски неправдоподобно намира ищцата дареният да бъде възнаграден с минимална
идеална част от имот, веднага след което той да закупи останалата част. Очевидната цел на
сключения привиден договор за дарение ,твърди ищцата, че била А. С. К. да придобие
качество на съсобственик, за да бъде сключен последващ договор за продажба на останалата
идеална част на Д. Т., без да предлага на другия съсобственик да купи неговата идеална част
при същите условия.
Ищцата се позовава на TP № 5/28.11.2012г. на ОСГК на ВКС като сочи, че не е налице
заобикаляне на закона, когато с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на
дарителя в съсобствен имот в полза на трето за собствеността лице и останалата идеална
част бъде прехвърлена впоследствие с договор за продажба на същото лице, без спазване на
изискванията на чл.33, ал.1 ЗС. За да осъществят правото си по чл.33,, ал.2 ЗС,
заинтересованите лица обаче можели с нарочен установителен иск да сочат различни
основания за нищожност на договора за дарение, съединен с иска за изкупуване. При
установяване нищожността на дарението съсобствениците щели да могат да упражнят
правото си на изкупуване по отношение последвалата дарението продажба, а в случай на
симулативност на дарението - по отношение на прикритата с него продажба.
Въз основа на изложеното ищцата твърди, че сключеният договор за дарение с нот.акт
№ 143, т. II, рег.№ 4213/26.03.2024 г. е привиден и прикрива договор за покупко-продажба,
както и че са налице изискванията за действителност на прикрития договор и съгласие на
страните по съществените му елементи. Цената по прикритата продажба била определяема в
действителните отношения между страните, симулирали дарение, като същата се извеждала
от цената от 40 000 лв., която купувачът А. К. платил за закупените с нот.акт № 144/
26.03.2024 г. 270 кв.м. идеални части от имота. Съответно на нея цената на продадените с
прикрития договор 3 кв.м. идеални части от имота следвало да се определи на 444,44 лв.
Общо с двата договора били продадени 273 кв.м. идеални части от ПИ *** с площ от 546
кв.м, или притежавана от Д. Т. една втора идеална част от този имот, срещу цена от 40
444,44 лв.
Изложеното по-горе, давало основание на ищцата В. Д. Х. да предяви срещу Д. Т. Т. и
А. С. К. искове с правно основание чл.26, ал.2 , пр.5 ЗЗД, във вр.чл.17 ал.1 ЗЗД и чл.33, ал.2
ЗС, както следва:
-за прогласяване на договора за дарение, сключен с нот.акт № 143 т.II, рег.№ 4213 от
26.03.2024г. на нотариус рег.№ *** на НК, вписан с вх.рег.№ ***г., т.***, акт №*** на СВ
Варна, за нищожен като привиден и прикриващ договор за продажба от Д. Т. Т. на А. С. К.
на 3 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор *** по КККР, находящ се в ***, целия с
площ от 546 кв.м.
-за допускане В. Д. Х. да изкупи на цена 40 444,44 лева продадената от Д. Т. Т. на А.
С. К. една втора идеална част (273 кв.м. идеални части ) от ПИ с идентификатор *** по
КККР, находящ се в ***, целия с площ от 546 кв.м., от които: 3 кв.м. идеални части по
прикрития договор за продажба, сключен с нот.акт № 143 т.II, рег.№ 4213 от 26.03.2024г. на
нотариус рег.№ *** за цена 444,44 лв. и 270 кв.м идеални части по договора за продажба,
сключен нот.акт № 144 т.II, рег.№ 4219 от 26.03.2024г. на нотариус с рег.№ *** за цена 40 000
лв.
2
Правният си интерес от предявяването на установителния иск ищцата обосновава от
възможността при установяване на симулацията да се приложат правилата на прикритата с
договора за дарение от 26.03.2024 г. продажба на 3 кв.м. ид.части от имота, при което
ищцата като съсобственик на отчуждителя Д. Т. ще може да упражни правото си да изкупи
от купувача А. С. К. придобитите от него чрез прикритата продажба и продажбата по нот.акт
№ 144 т.II, рег.№ 4219/ 26.03.2024 г. общо 273 кв.м. или една втора ид. част от ПИ с
идентификатор ***, целия с площ от 546 кв.м.
С оглед на гореизложеното ищцата е сезирала съда със следните искания по смисъла
на чл.127, ал.1 т.5 ГПК :
1.Да бъде постановено Решение, с което по предявените искове от В. Д. Х. срещу Д.
Т. Т. и А. С. К. съдът да обяви договора за дарение, сключен с нот.акт № 143 т.II, рег.№ 4213
от 26.03. 2024г. на нотариус с рег.№ *** на НК, вписан с вх.рег.№ ***г., т.***, акт № *** на
СВ Варна, с който Д. Т. Т. е дарил на А. С. К. 3 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор
*** по КККР/ одобрени със заповед № РД-118-92/ 14.10.2008г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с последно засягащо имота изменение от 08.03.2016г., находящ се в ***, с площ от
546 кв.м , с трайно предназначение на територията: урбанизирана, НТП за ниско застрояване
до 10 м, номер по предходен план ***, ***, парцел ***, при граници : ПИ с идентификатори
: ***; ***; ***; *** и ***, за нищожен като привиден и прикриващ договор за покупко-
продажба, на основание чл.26, ал.2 , пр.5, във вр. с чл.17, ал.1 ЗЗД.
2.Да бъде постановено Решение, по силата на което съдът да допусне В. Д. Х. да
изкупи (от А. С. К.) на цена 40 444,44 лева продадените от съсобственика Д. Т. Т. на А. С. К.
273 кв.м идеални части или една втора идеална част от ПИ с идентификатор *** по КК и КР,
одобрени със Заповед № РД-118-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
последно засягащо имота изменение от 08.03.2016г., находящ се в ***, с площ от 546 кв.м , с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, НТП за ниско застрояване до 10 м.,
номер по предходен план *** , ***, парцел ***, при граници : ПИ с идентификатори: ***;
***; ***; *** и ***, от които 3 кв.м идеални части са придобити от А. С. К. по прикрития
договор за продажба, сключен с нот.акт № 143 т.II, рег.№ 4213 от 26.03.2024 г. на нотариус
рег.№ *** за цена 444,44 лв. и 270 кв.м. идеални части по договора за продажба, сключен с
нот. акт № 144 ,т.II, рег.№ 4219 от 26.03.2024г. на нотариус с рег.№ *** за цена 40 000лв.,на
основание чл.33, ал.2 ЗС.
Ищцата претендира и присъждането на направените от нея по делото разноски, на
осн.чл.78 ал.1 ГПК.
В подкрепа на твърденията и исканията си ищцата е направила доказателствени
искания.С оглед становището на ответника ищцата е заявила в исковата молба, че ще посочи
и други доказателства.
В проведеното по делото първо открито съдебно заседание, в изпълнение на
указанията на съда за уточняване на правния интерес и евентуалното влияние върху
правната сфера на ищеца при обявяване на процесната сделка за недействителна и
дисимулирана, процесуалният представител на ищцата адв.П. С. е заявил , че при успешно
провеждане на иска за недействителност, в случая на този за прогласяване на сделката за
относително привидна и прикриваща действително съглашение за продажба, ищецът, в
качеството му на съсобственик с прехвърлителя ще може да упражни правото си за
изкупуване на продадената без уведомление една втора ид. част. Правният интерес от
постановяване на недействителност на сделка, предхождаща отделната продажба или
изобщо заместваща и прикриваща я, подчертава адв.П.С., че е изрично мотивиран в края на
мотивите на Тълкувателно решение № 5/2012 г., в които след изводът, че сделката -
последователното дарение или замяна и продажба, не заобикалят закона, е формиран извод,
че когато има подобни поредни сделки, засегнатият съсобственик на прехвърлителя би
могъл да установи или пълна нищожност на извършеното- например дарение, или
прикриването чрез него на друг договор за продажба, за да може да упражни правото си на
изкупуване. Правната сфера била повлияна, доколкото се създавала възможността за
упражняване на друго, предвидено от закона право. Сходен според адв.П.С. е случаят с
отменителните искове.
В първото по делото о.с.з. адв.С. отново е посочил, че ищцата желае да бъде
постановено Решение, по силата на което съдът да допусне 273 кв.м идеални части от
процесния имот, продадени с две поредни сделки- едната прикрита, а другата - явна, да
бъдат изкупени от В. Д. Х. от приобретателя А. С. К. при посочената обща цена от 40444,44
3
лв.
В този ред на мисли и процесуалният представител на ищцата е пояснил и как е
формирана цената от 444,44 лв. - приемайки, че цената по втората продажба от 40 000 лв. за
270 кв.м ид. части е договорената, преизчислени са на цената по квадратен метър, тоест
цената на прикритата сделка била определяема, изводима от цената по последвалата явна
сделка. В този смисъл адв.С. е посочил и че се е ръководил от конкретно Решение на ВКС по
сходен по естеството си казус, където дори при липса на изрично твърдение на тамошния
ищец, съдът извел цената чрез самостоятелни изчисления.
Така предявените искове се оспорват изцяло от всеки от ответниците .
След представяне на доказателства за вписване на исковата молба в АВ СВ и
разпореждане изпълнение на процедурата по чл.131 ГПК ответните страни са депозирали
отговори на исковата молба .
В ПИСМЕН ОТГОВОР, заведен с рег. № 85 887/25.10.2024 г. ответникът Д. Т., чрез
пълномощниците си адвокат П. Г. от АК Варна и Е. Е. от АК Варна, със съдебен адрес ***
изразява следното становище по предявените против него искове:
На първо място ответникът Д.Т. се спира на исканията на ищцата,с които е сезирала
съда . На второ място отв.Д.Т. счита, че предявения иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС е
недопустим, тъй като не бил спазен двумесечния преклузивен срок за предявяването му. На
трето място ответникът Д.Т. намира предявените искове за неоснователни като ги оспорва и
навежда следните съображения:
Ответникът Д.Т. оспорва твърденията в исковата молба, че соченият договор за
дарение бил привиден и прикривал покупко- продажба на 3 кв.м идеални части от ПИ с ид.
№ *** по КК КР на гр.Варна. Същият ответник твърди, че с А. К. се познават отдавна и
имат както делови, така и приятелски отношения. А.К. помагал на Д.Т. много през годините,
помагал му и към момента. Противно на соченото в исковата молба, целта и намерението на
Д.Т. било да дари на А.К. процесните идеални части от недвижимия имот, както и се
случило. Изнесеното от процесуалния представител на ищцата в исковата молба според
ответника са :„ догадки и предположения“, нямащи нищо общо с действителността, а
исковите претенции били неоснователни, поради което се желае отхвърлянето йм.При така
изложеното по-горе отв. Д.Т. моли съда да отхвърли исковете предявени против него с
правно осн. чл.26 ЗЗД и чл.33 ЗЗД като неоснователни . Отправя искане да му се присъдят
разноските по делото.В подкрепа на изложеното в отговора на искова молба ответникът Д.Т.
е обективирал доказателствени искания.
В СРОКА по чл. 131 ГПК е депозиран и отговор с рег. № 87664/31.10.2024 г. от отв.
А. С. К., чрез пълномощниците си адвокат П. Г. от АК Варна и Е. Е. от АК Варна, със
съдебен адрес *** изразява следното становище по предявените против него искове:
Отв.А. К. също счита предявения иск по чл. 33, ал. 2 ЗС за недопустим, т.к. не бил
спазен двумесечния преклузивен срок за предявяването му. Предявените искове отв. К.
намира за неоснователни и ги оспорва, като навежда следните съображения:
Ответникът К. оспорва твърденията в исковата молба, че соченият договор за дарение
бил привиден и прикривал покупко - продажба на 3 кв.м идеални части от ПИ с ид. № ***
по КК КР на гр. Варна. Същият ответник твърди, че с Д. Т. се познават отдавна и имат както
делови, така и приятелски отношения. Не отговаряло на истината твърдението, че с
процесния договор за дарение била прехвърлена минимална идеална част от имота , но не
възмездно, а срещу цена.
Твърди се от отв.К., че отв. Д.Т. не получил пари за дарените 3 кв.м идеални части от
ПИ с ид. № ***. Договорът за дарение и последващия договор за покупко - продажба на 270
кв.м ид.ч. от имота подчертава в отговора на искова молба отв.К., че са 2 самостоятелни
сделки. Противно на посоченото в исковата молба, желанието на Д.Т. било да дари на А.К.
процесните 3 кв.м идеални части от имота. Сумата от 40 000 лв., която същият получил по
договора за покупко-продажба му била заплатена именно за останалите 270 кв.м ид.ч. от ПИ
с ид. № ***, както било посочено в нотариалния акт. Обстоятелството, че двете сделки били
изповядани от нотариус В. непосредствено една след друга, сочи отв. К., че не променяло по
какъвто и да е начин желанието на страните по сделките, което било ясно манифестирано в
нотариалните актове. Същото се отнасяло и за наведеното твърдение, че било житейски
неправдоподобно дареният да бъде възнаграден с минимална част от имота, веднага след
което той да закупи и останалата част. Напротив - нямало никаква житейска и или правна
4
пречка сделките да се осъществяват в подобна последователност. Поредността йм не
променяла намерението на страните. Както се сочело и в исковата молба, съгласно ТР №
5/28.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, този резултат не бил забранен и непозволен от закона. В
заключение отв.А.К. обобщава, че исковите претенции са неоснователни и моли да бъдат
отхвърлени. Ответникът А.К. е обективирал искане да му се присъдят разноските по
делото.В подкрепа на изложеното в отговора на искова молба ответникът А.К. е
обективирал доказателствени искания.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 30.05.2025 г. ищцата
представлявана от адв.П.С. поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени като
основателни и доказани ведно с присъждане на сторените разноски.
В същото съдебно заседание ответниците представлявани от надлежно
упълномощените йм процесуални представители адв.Ел.Е. и П.Г. молят за отхвърляне на
исковете като неоснователни и недоказани ведно с присъждане на разноските по
делото.Изрично е заявено от адв.Е. и възражение за прекомерност на претендираното от
ищцата адвокатско възнаграждение. „
В срока предоставен на страните за писмени бележки по делото на 6.6.2025 г. е
депозирана писмена защита от адв.П.С. придружена с копия от актове на ВКС , а на дата
13.06.2025 г. и адв.П. Г. е депозирал писмени бележки.
СЪДЪТ, след запознаване със становищата на страните , на база събраните по делото
доказателства, анализирани в съвкупност и поотделно , приложимия закон и нормите на
чл.235 и чл.236 ГПК приема за установено и доказано по делото следното от ФАКТИЧЕСКА
И ПРАВНА СТРАНА :
С доклада по делото, приет без възражения от страните, съдът е дал правна
квалификация на исковете с които е сезиран и разпределил тежестта на доказване между
ищцата и ответниците. СЪДЪТ е квалифицирал предявените от ищцата против ответниците
обективно, пасивно, субективно съединени искове както следва:
Установителен иск с правно осн. чл.26, ал. 2, пр. 5 -то ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД и
Конститутивен иск с правно осн. чл.33, ал. 2 ЗС.
По предявения установителен иск, с който се желае прогласяване нищожността на
Договора за дарение с предмет 3 кв.м идеални части от процесния имот поради привидност
на сделката дарение, прикриваща сделка покпуко - продажба, ведно с искане на основание
чл. 17 ЗЗД да се приложат правилата относно прикрита сделка, съдът е разпределил тежестта
на доказване между страните и по трите иска както следва: Съгласно разпоредбата на чл.154
ГПК съдът е обявил на страните, че обща норма на чл.154 ГПК повелява страните по спора
да доказват своите твърдения и или възражения. Указано е било на ищцата, че нейна е
доказателствената тежест да установи и докаже при условията на пълно и главно доказване
фактическите си твърдения , затова че сделката дарение е недействителна - нищожна
поради: привидност на договора дарение, прикриващ друга сделка - покупко-продажба и
условията при които е изповядана продажбата.
В тежест на ищцата е било възложено да установи и докаже, че след като не е страна по
атакуваната правна сделка дарение, тя има правен интерес от разкриването на симулацията и
обема от права на собственост на ищцата към момента на сделката с предмет трите
квадратни метра от процесния имот. Ищцата е следвало да докаже каква е за нея очакваната
благоприятна промяна в патримониума й при разкриването на симулацията, респ. и
твърденията си че всъщност с актуваната като симулативна сделка страните по
симулативната сделка са целили един резултат - придобиването на вещни права от трето на
спора лице, с цел заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС и последващо отчуждаване
на притежаваната от отв. Д. Т. съсобствена цяла една втора ид.ч. от имота в полза на трето
на съсобствеността лице.
В тежест на ответника /ответниците съдът е възложил е да установи /установят и
докаже/докажат релевираните фактически твърдения въз основа на които всеки от
ответниците да установи , че сделката е била сключена при свобода на договарянето, че е
налице дарствено разпореждане от страна на прехвърлителя в полза на приобретателя с
предмет 3 квадратни метра идеални части от процесния ПИ, че сделката обективира
действителната воля на страните по нея.
По предявения иск с правна квалификация чл.33, ал. 2 ЗС, съдът е указал на страните
, че съгласно чл.154 ГПК всяка една страна, следва да установи и докаже фактите от които
5
черпи за себе си положителни права . В тежест на ищцата съдът е възложил да установи и
докаже при условията на пълно и главно доказване твърденията си, че в резултат на
наследствено правоприемство е придобила една втора идеална част от процесния недвижим
имот, че на същото правно основание ответникът Д. Т. е придобил останалата една втора
идеална част от имота, както и че правата на собственост на ищцата и отв.Т. (респективно и
възникнала помежду йм съсобственост) върху целия имот са установени с КНА . В тежест
на ищцата е било възложено и да установи и докаже, че Д.Т. също е притежавал вещно
право на собственост върху една втора ид.ч. от недвижимия имот, респективно ищцата и
отв.Д.Т. са имали качеството съсобственици на процесния имот, както и да установи и
докаже, че Д.Т. в нарушение на разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗС е прехвърлил притежаваните
от него идеални части на ответника по дело А. К. по силата на правна сделка, а именно:
дарение на 3 кв.м от целия процесен имот, прикриващо покупко - продажба и продажба на
270 кв.м от процесния имот, цената при която Д.Т. е отчуждил притежаваните от него преди
сделките общо 3 +270 кв. м. ид. ч. в полза на отв.А.С.К..
С доклада по делото съдът е обявил и на двете страни, че съдебното решение за
уважаването на предявения иск предизвиква правна промяна, при която ищецът встъпва и
замества трето лице купувач в продажбеното правоотношение при идентични условия и
придобива правата и задълженията му по него.Във връзка с така посочения и целен от
ищцата правен ефект на конститутивния иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, а и
съгласно трайната съдебна практика, с проекта за доклад съдът е дал процесуалната
възможност на ищцата да допълни твърденията си в исковата молба и петитума, така че са е
видно защо желае изкупуването на 3-те кв.м. идеални части от ответника А. К. при цена
444,44 и 270-те кв. м ид.ч. при цена 40000 лв./ указания , които ищцата е изпълнила в
първото о.с.з. /
Указано е било на ищцата, че следва да установи и докаже елементите от
фактическия състав на чл. 33, ал. 2 от ЗС, при кумулативното наличие на които
преобразуващото право възниква в правната сфера на изкупуващия : че същите участват в
имуществена общност върху недвижим имот не само към момента на процесната сделка, но
и на постановяване на съдебното решение, както и че друг съсобственик е отчуждил чрез
продажба дела си от съсобствеността в полза на трето за нея лице при неспазване на
изискванията на чл. 33, ал. 1 от ЗС.
Т.к. правилата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗС се прилагат единствено по отношение на
разпоредителни сделки с характер на покупко-продажба или наподобяващи я по правната си
същност такива, при които са изпълнени следните условия: насрещната престация на
приобретателя да е уговорена в пари или други парично оценими родово определени вещи,
стойността й да е определима от клаузите на самото съглашение и с оглед на естеството й и
на предмета на прехвърляното вещно право за отчуждителя да е безразлично на кого ще
отстъпи дела си (в този смисъл Решение № 111/30.10.2018 г. на ВКС по гр. дело № 3807/2017
г., I г.о.), съдът е указал на ищцата че следва да докаже тези си твърдения свързани с
характера и вида на правната сделка, по силата на която ответника А.К. е придобил правото
на собственост върху 3-те кв.м ид.ч. и 270-те кв.м. ид.ч от процсения имот, предмет на иска
по чл.33 , ал.2 ЗС .
Съгласно трайната съдебна практика (например: Решение № 57/12.0З.2012г. по гр.д.№
212/2011г., Решение № 368/02.07.2009г. по гр.д.№ 90З/2008г.1 гр.о. на ВКС и Определение №
329/07.10.2008г. по ч. гр.д.№ 1543/2008. IV гр.о. ,Определение № 41З/20.09.2010г. по ч. гр.д.
№ 158/10 I гр.о., Определение № 519/31.10.2011г. по ч. гр.д.№ З54/11.1 гр.о., Определение №
68/18.02.2011г. по ч. гр.д.№ 48/11г. II гр.о.) съдът е указал изрично на страните, че се приема,
че правото на изкупуване е потестативно материално право и двумесечния преклузивен срок
предвиден в нормата на чл. 33, ал.2 ЗС се отнася до неговото съществуване, а не до правото
на иск, поради което дали е спазен срока е въпрос по същество, а не по допустимост на иска.
В тежест на ответниците съдът е възложил да опровергаят твърденията на ищцата
затова, че ищцата В. Х. е спазила срока по чл. 33, ал. 2 ЗС, така както са възразили в
отговора на искова молба.
В съответствие със съдебната практика, обективирана в Решение № 1/23.01.2009 г. по
гр. д. № 5З55/2007 г. на ВКС, II-ро г. о., с което е прието, че тежестта на доказване при
възражение, че съсобствениците - ищци знаят за промяната на титулярите в собствеността
от един по-ранен момент и срокът от два месеца е пропуснат, съдът е указал на ответниците,
че доказателствената тежест е тяхна, на всеки от ответниците (на релевирал възражението
съсобственик - ответник).
6
При така предявените искове , разпредЕ. тежест на доказване и събраните по делото
доказателства, съдът приема за безспорно установено и доказано по делото следното:
От приобщеното по делото на л.10-ти заверено за вярност с оригинала копие на
удостоверение за наследници изх.№ АУ124482ОД/29.12.2023 г. издадено от Община Варна
се установява факта, че Т. Ж. Х. ,ЕГН ********** е починала на *** г. в гр.Варна , за което е
бил съставен акт за смърт № *** г. от р-н Одесос, Община Варна .След откриване на
наследството на Т. Х., съгласно чл.1 ЗН призовани към наследяване са вписаните в
цитираното удостоверение наследници по закон, а именно В. Д. Х. , ЕГН ********** –
дъщеря , Р. Д. Т.а , ЕГН ********** ,дъщеря –починала на 29.11.1996 г., последната
заместена от сина си Д. Т. Т., ЕГН ********** .Въз основа на посоченото писмено
доказателство съдът приема за доказано, че ищцата и ответника Д. Т. са единствените
наследници на Т. Х., като ищцата е дъщеря на Т. Х., а отв.Д. Т. е син на сестрата на ищцата .
Установено и доказано е по делото, че ищцата и ответника Д. Т. са придобили при
условията на § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ и чрез наследяване от наследодателя йм Д. К. Х. ,б.ж.
на гр.Варна , правото на собственост върху следния недвижим имот , находящ се в *** а
именно МЕСТО , цялото с площ 600/ шестстотин / квадратни метра , представляващо
поземлен имот ПИ с идентификационен номер *** по плана на местността , при граници
ПИ № ***-път, ПИ №***-път и ПИ № ***. Правото на собственост на В. Х. и Д. Х. и на Т.
Ж. Х. е удостоверено в производство по чл. 587 ГПК , с издаден в тяхна полза нотариален
акт за собственост № 88, том ІІІ, рег.№ 6592, дело № 467/2008 г. на *** г. от нотариус П. Д. –
нот. с рег.№ *** по регистъра на НК и район на действие РС Варна, акт вписан в АВ СВ с
вх.рег.№ *** от *** г. , акт № ***, том *** , д. ***.
От приобщеното по делото на л. 9 -ти заверено за вярност с оригинала копие на КНА
№ № 88, том ІІІ, рег.№ 6592, дело № 467/2008 г. се установява, че молителите в нотариалното
производство: Т. Х., В. Х. и Д. Х. са били признати за собственици на описания в
нотариалния акт имот, при квоти : 4/6 за Т. Х. 4/6 ид.ч., за В. Х. 1/6 ид.ч. и за Д. Х. 1/6 ид.ч.
Т.е. сравнителния анализ на цитираните удостоверение за наследници и КНА налага
извод от правна страна, че след откриване на наследството на Т. Х. ищцата В. Х. и
ответника Д. Х. като единствени наследници на Т.Х. на основание наследствено
правоприемство, възникнало след откриване на наследството на Т.Х. на ***г. съгласно
нормите на чл.1, чл.5-9 ЗН при равни квоти са придобили обема от права притежават от
общата им праводателка Т. Х. . Или в цифров израз квотата от 4/6 ид.ч. от притежавания от
Т.Х. имот е раздЕ. на две и е преминала към патримониума на В. и Д. Х.и по равно .С
притежаваните от В. Х. и Д. Х.и квоти от по 1/6 ид.ч. от имота с номер *** и наследената от
тях квота от съсобствеността на В.Х. ищцата и ответника Д. Х. считано от *** г. са станали
единствените съсобственици на имота с номер *** , като всеки от тях е носител на правото
на собственост на по една втора идеална част от имота .
В обобщение на база приобщените на листи 10 и 11 писмени доказателства по
делото е безспорно доказано , че единствени съсобственици при равен обем от права – от по
една втора идеална част върху имота с ид. № *** находящ се в ***, целият имот с площ 600
км.м са В. Х. и Д. Х. .
Ищцата е твърдяла и е доказала, че ответникът Д. Х. е извършил разпоредителни
сделки с притежаваната от него квота от съсобствеността върху процесния имот .
От приобщеното на лист 11-ти заверено за вярност с оригинала копие на нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 143, том ІІ, рег.№ 4213, дело № 320/2024 г., акт вписан в
АВ СВ с вх.рег.№ ***, акт *** , т. ***, д. *** на нотариус Д. В. -нот. с рег.№ *** и район на
действие РС Варна се установява , че на дата 26.03.2024 г. ответникът Д. Т. Т. е ДАРИЛ на
втория ответник А. С. К. , ЕГН *** следния свой имот , а именно 3/три / квадратни метра
идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със Заповед №
РД -18 -92 от 14.10.2008 г. на ИД на АГКК , с последно изменение , засягащо имота от
08.03.2016 г. , находящ се в *** целият с площ по скица 546 кв.м , , с трайно предназначение
на територията : урбанизирана, с начин на трайно ползване : за ниско застрояване до 10
метра , номер по предходен план *** ***, парцел ***, при съседи : имоти с кадастрални
идентификатори : поземлен имот с идентификатор ***; ***; поземлен имот с
идентификатор ***; *** и *** по КККР , при данъчна оценка на идеалните части от
недвижимия имот 139,94 лв. (сто тридесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки) .
От приобщената по делото на лист 12-ти в заверено за вярност с оригинала копие на
скица № 15-143384-13.02.2024 г. на поземлен имот с идентификатор *** се установява
7
факта,че съгласно скицата процесния имот има площ 5446 кв.м, и номер по предходен план
***, ***, парцел ***.
От приобщеното на лист 13-ти заверено за вярност с оригинала копие на нотариален
акт за покупко –продажба на недвижим имот № 144, том ІІ, рег.№ 4219, дело № 321/2024 г.,
акт вписан в АВ СВ под номер *** , акт № *** , т.*** , д. *** на нотариус Д. В. -нот. с рег.№
*** и район на действие РС Варна се установява , че на дата 26.03.2024 г. ответникът Д. Т. Т.
е ПРОДАЛ на втория ответник А. С. К. , ЕГН *** следния свой имот , а именно : 270
квадратни метра идеални части от имот с ид. № *** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД
-18 -92 от 14.10.2008 г. на ИД на АГКК ( имота описан и в горепосочения нот.акт ) , при
данъчна оценка на идеалните части от 12 594,41 лв. за продажна цена на идеалните части от
40 000 лв./ четиридесет хиляди лева / , която продажна цена е вписано в нотариалния акт, че
ще бъде заплатена от купувача на продавача в деня на подписване на нотариалния акт, по
банков път .
Видно е от приобщените по делото на лист 14-ти заверено за вярност с оригинала
копие на скица № 15-143384-13.02.2024 г. на поземлен имот с идентификатор ***.*** и на
л.15-ти копие от кадастрална карта с данни от КРНИ за поземлен имот с идентификатор ***,
че процесния имот с ид. № ***.*** съгласно данните в КККР е с площ 546 кв.м и има номер
по предходен план ***,, ***, парцел ***- ***, както и че в имота има построена сграда с ид.
№ ***.***.1 със застроена площ 38 кв.м., бр.етажи с предназначение вилна сграда,
еднофамилна .
Установено е по делото на база приложеното на л. 16 -ти в заверено копие
удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК изх.№ **********/19.08.2024 г.;
че процесния имот с площ 546 кв.м има данъчна оценка от общо 25 468,70 лв., а за една
втора от имота данъчната оценка е 12 743,40 лв.
Описаната по-горе фактическа и правна страна на спора не се оспорва по същество от
страните , като спорът между ищцата и ответниците се концентрира до въпроса дарението
на три квадратни метра идеални части от съсобствения при равни квоти между ищцата и
ответника Д. Х. в полза на трето на съсобствеността лице –отв.А. К. действителна правна
сделка ли е или опорочена , така както твърди ищцата , респ. следва ли при евентуално
уважаване на иска на ищцата за прогласяване на недействителността на сделката дарение с
предмет 3 кв.м ид.ч. от процесния имот съдът да допусне изкупуване в полза на ищцата от
приобретателя на общо 237 кв.м при условията на договора за продажба, сключен
непосредствено след договора за дарение.
За правилно извеждане на правните изводи, съдът на база приобщените по делото и
цитирани по-горе писмени доказателства, както и приобщените по делото : справка №
1072585/10.08.2024 г. от АВ; нотариален акт № 174, т.III, рег. № 9138, д.5220 от 2023 от дата
13.6.2023 г. на нотариус Д.В. ,обективиращ покупко- продажба на апартамент *** в
гр.Варна, имот с ид.№ *** с данъчна оценка и продажна цена 49 8227,70 лв. от продавача Д.
Т. Т. ЕГН ********** и купувача Н. А. К.а, ЕГН **********, действаща чрез своя родител и
законен представител – М. П. С., ЕГН ********** /л. 76-77 /; нотариален акт № 198 ,т.II, рег.
№5444, д.№359/2020 г., от 25.06.2020 г. на нот. О.Ш. – нот.рег.№ *** с район на действие РС
Варна, обективиращ покупко-продажба на недвижим имот с предмет 276 квадратни метра
идеални части от поземлен имот с ид.№ *** , с площ на имота 296 кв. , при данъчна оценка
на ид.ч. 12 409 лв.и продажна цена на същите 9000 лв., сключен между продавача Д. Т. Т.
ЕГН ********** и купувача С. К. К. ЕГН **********/л. 74/ ; нотариален акт № 105,т.VI ,
рег.№ 970/2021 г. от 2.11.2021 г. на нот. Д.В. за замяна на имот с идентификатор *** с имот с
идентификатор ***, сключен между Д. Т. Т. ЕГН **********, сключен между А. С. К. ЕГН
********** , при данъчна оценка на имот № *** /апартамент *** / от 71 585.50 лв. и на имот
№ *** /апартамент № *** / от 50 344 лв. /л.70 - 71/ ; данните предоставени от Община Варна
на л.89 и 90 за родствени връзки на Н. А. К.а и С. С. К. , намира за безспорно доказано
следното :
Лицето А. С. К. ЕГН ********** e приобретел по атакуваната от ищцата като
недействителна сделка дарение на 3 кв.м. от процесния имот с ид. № *** (нот.акт № 143 т.II,
рег.№ 4213 от 26.03.2024 г. на нотариус рег.№ ***) и купувач на 270 кв.м от същия имот
(договор за продажба, сключен с нот. акт № 144,т.II, рег.№ 4219 от 26.03.2024г. на нотариус с
рег.№ ***),като страни и по двете сделки , сключени в един и същи ден и пред и същи
нотариус са третото на съсобствеността лице А. С. К. и ответника Д. Т. Т. – съсобственик на
същия имот с ищцата , при равни квоти към датата 26.03.2024 г.
8
Установява се от л. 90 -ти от делото , че А. С. К. е брат на С. С. К. ЕГН ********** , а
от л.89 –ти , че Н. А. К.а е дъщеря на А. С. К. и Е. А. К.а.
Приобщените на листи : 70-71, 76-77, 89-90 заверени за вярност с оригинала копия на
нотариални актове отразява извършени на 13.6.2023 г. ; 25.06.2020 г. и 2.11.2021
г.възмездни правни сделки с предмет право на собственост върху недвижими имоти или
идеални части както следва : между отн. Д. Т. Т. ЕГН ********** и Н. А. К.а, ЕГН
**********, представлявана от майка си М. С. ; между отв. Д. Т. Т. ЕГН ********** и С. К.
К. ЕГН **********/ и между Д. Т. Т. ЕГН ********** и А. С. К. ЕГН ********** .Във всяка
от трите сделки ответникът Д. Т. е участвал лично и нито една от тях няма безвъзмезден
характер.
В хода на съдебното дирене, в о.с.з. на дата 8.4.2025 г. ответникът Д. Т. Т. се е явил
лично за да даде отговор на допуснатия по реда на чл.176 ГПК, зададен от ищцата : „ Вярно
ли е, че към м.03.2024 г. е бил в затруднено материално положение и е сключил процесната
сделка, за да си набави средства за съществуване?“ На така поставения въпрос в ответникът
Д.Т. е отговорил пред съда , че не е вярно . На ответника е бил поставен и втори въпрос :
„Вярно ли е ,че В. Х. и нейния зет Н. Щ. сте обсъждали въъзможност да им продадете
своята идеална част от имота в „*** „ , като ответникът Д.Т. е заявил, че е искал да го дари
на братовчедка си Д. , предложил го на нея , но и Н. бил там ,било когато им бил на гости в
Германия, преди четири години някъде.
За цялостното изясняване на фактическата страна на спора по делото са събрани и
гласни доказателства , чрез показанията на свидетелите Н. Щ. Щ. и Д. Г. И..
Воденият от ищцата свидетел Н. Щ. сочи пред съда, че е зет на В. Х. и познавал Д. Т.
от около 2002 г. , той бил племенник на В.. Св.Щ. твърди, че от 2008 г. живее в чужбина а
последните му лични срещи с Д. Т. били през 2023 г., декември.Тогава св.Щ. бил във Варна ,
за около две седмици и се видял с отв.Д. Т. два пъти.Поводът бил , трябвало свидетелят Щ.
да закрие сметката на починалата баба на Д.Т. и той бил от наследниците на покойната баба ,
а свидетелят Щ. искал да изясни въпроса с частта на Д. Т. от имота на „ *** „, така
нареченото лозе. Тъщата на свидетеля / майка на съпругата на свидетеля / искала да купи
въпросното лозе и св.Щ. казал това на Д. в прав текст, на което последният се съгласил и
така през м. януари започнала кореспонденция помежду йм , но по темата за цена отв.Д.Т. не
бил готов .Среща между В. и Д. категоричен свидетелят, че не е имало , а той вземал Д. със
себе си и го водил за удостоверение за наследници. По усмотрение на св.Щ. отв.Д.Т. не
можел да се движи сам , буквално можел да ходи, но така бил свикнал – когато се виждали
със свидетеля, св.Щ. го водел навсякъде с кола ,поради което и според свидетеля отв.Д.Т.
имал здравословни проблеми . По това време сочи още св.Щ. , че били в Германия. Имало
телефонни разговори с Д. Т. , много телефонни разговори през м. 01 и м.02 .2024 г. и
кореспонденция чрез ес ем ес , а последният разговор бил в края на м. февруари , в който
отв.Д.Т. заявил на свидетеля Щ., че последният бил никой , че да има претенции към имота и
няма да получат нищо от него.В тези разговори твърди св.Щ., че той предлагал на Д. Т. едно
и също – да купят имота , стигнали края на м.януари до една цена, която свидетелят
предложил 10 хиляди евро , като според свидетеля имало проблем в имота с ел.стълб ,който
свидетелят щял да плати да се отстрани и свидетелят бил „инвестирал 10 хиляди евро за
отглеждането на неговата баба „ ,която била баба на съпругата на свидетеля .Но на тази
оферта Д. Т. не отговорил никак , не влязъл в немата. Така през м. януари според свидетеля
единия ден Д. Т. продавал на него , а на другия на негов приятел А. и в един от разговорите
Д. казал на свидетеля , че е обещал имота на А.,обещал му да го продаде и той преценявал
на кого да го даде и накрая , през м.февруари Д. Т. заявил на св.Щ., че свидетелят бил никой
и нямало да получат нищо от имота .„
В показанията си пред съда свидетелят Щ. сочи, че за А. не знаел нищо, чувал го
само като име от отв.Д.Т. .Св.Щ. е категоричен, че при телефонните разговори всеки път
говорил само с Д. , а преди срещата с Д. в края на 2023 г. имали случайна среща при баба му
Т. Ж. ,където живеела В., това било 2018 -2019 г. където Д. отишъл да поиска от баба си 10
лева и съпругата на свидетеля му ги дала . За бабата на Д. Т. св.Щ. сочи, че се казвала Т. Х.
Ж. , а свидетелят помнел въпросните 10 лева защото те постоянно „дотирали бабата „, на по-
късен етап тя влязла в дом , който те също спонсорирали и тази баба свидетелят я познавал
от 2001 г. и до края я изпратил пак свидетелят . В периода 2018-2019 г. и 2024 г. твърди
св.Щ., че Д. бил видимо в много лошо финансово състояние и според същия свидетел и в
лошо здравословно състояние . През 2023г. свидетелят Щ. вземал Д. с колата си и той стоял
на предната ,пасажерска седалка и миришел на нечисто и алкохол, бил с едни и същи
9
маратонки , разполагал с дребни пари от рода на 5 -10 лв. , което било коренно различно от
положението му през например 2014 г.
В показанията си св.Щ. твърди , че в края на м. февруари говорил с Д. по телефона,
обаче вече не за имота .Св.Щ. сочи, че той казал на В. Х. , че Д. си продал дела,след като
били в данъчното да платят данъка за имота, включително и неговата част – на Д. , което
правели по принцип , не за първи път и тогава служителката в „Местни данъци и такси“
казала, че има още един собственик – това било м.август 2024 г.
Св.Щ. твърди пред съда, че през 2014 г. Д. видимо демонстрирал добро финансово
състояние , със сигурност работил, на кораб като моряк до 2010-2011 г. когато баща му
починал. Свидетелят Щ. заявява пред съда, че не е чувал след смъртта на баща си Д. да е
имал някакви психични проблеми, не искал помощ от тъщата на свидетеля , но искал пари
от нея и тя му давала, за разлика от бабата. Свидетелят също така е допълнил, че след
смъртта на майката на Д. последният отправял обиди към родителите на свидетеля които
били лекари, наричал ги корумпирани а майката на Д. починала в болница.В края на
показанията си свидетелят отговоря на въпроси на адв.Е., като преразказва това което е
прочел от справката в АВ СВ и подчертал, че Д. и В. не са имали конфликтни отношения .
В същото съдебно заседание от дата 8.4.2025г. в качество на свидетел е бил разпитан
и воденият от ответниците Д. И..
Св.Д. И. е заявил пред съда, че не се намира в родствени връзки със страните по
делото и няма дела с тях.Св.И. твърди, че познава Д. Т. и А. К. , като А. го познавал от около
20 години , а Д. от около 7 -8 г. С Д. свидетелят И. се запознал покрай А. .Свидетелят
присъствал на моменти когато Д. се обаждал на А. за някаква помощ и последният се
отзовавал винаги и така свидетелят разбрал, че ответниците са приятели. Именно след
разговор с А. свидетелят разбрал, че след смъртта на бащата на Д. последният изпаднал в
депресия, говорил за налудничави неща – за самоубийство и затова А. не можел да го остави
, за да не направи някоя глупост и да не му тежи на съвестта.Според св.И. Д. разполагал със
средства,т.к. пътувал в чужбина работил на кораб под чужд флаг като моряк.
На конкретно поставени въпроси от адв.С. св.И. е отговорил, че не може да каже дали
психичните проблеми на Д. са свързани със системна употреба на алкохол ,нямал такива
наблюдения , мисли че А. има брат С. и уточнява, че А. е семеен , има две дъщери. На
поставени от адв.С. въпроси свидетелят И. е отговорил, че знае как се казват децата на А.,
като пита трябва ли да ги намества децата които са на 6 и 7 години. По същество на
поставени от адв.Г. въпроси свидетелят И. е отговорил, че не е сигурен дали А. и Д. са
сключвали сделки помежду си , а от края на показанията на същия свидетел се изяснява, че
свидетелят се е виждал с Д. по време на пандемията а с А. последно м.01.2025 г. Според
същия свидетел жилищата и на А. и на Д. били в изрядно състояние.
При така изложеното и прието от съда от фактическа страна , съдът прави следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявените от ищцата установителен иск за разкриване на симулативността на
договор за дарение и разкриване на действителната сделка – договор за продажба на 3 кв.м
ид. ч. от имот с ид. № *** находящ се в *** , целият с площ по скица от 546 кв.м , съединен с
конститутивния иск по чл.33, ал.2 ЗС съдът е намерил и намира за процесуално допустими,
предявени пред надлежния съд от лице разполагащо с активна материално правна и
процесуално правна легитимация,поради което и съдът дължи произнасяне по същество на
спора.
За допустимостта на иска съдът е длъжен да следи още към момента на
предявяването на исковата молба и до края на съдебното дирене. В настоящия казус ищцата
е твърдяла , че заедно с ответника Д. Т. са съсобственици при равни квоти на имот с ид. №
***, че с недействителна – симулативна сделка ответникът Д. Т. е отчуждил 3 кв.м от
процесния имот в полза на ответника А. К. и с последваща покупко- продажба Д. Т. е подал
на А. К. останалите притежавани от Д.Т. 270 кв.м ид.ч. , с което е прекратил изцяло
участието си в съсобствеността, без да предложи на ищцата да изкупи неговата съсобствена
идеална част. Именно чрез уважаване на установителния иск по чл.26, ал.2 пр.5 ЗЗД ищцата
цели да бъде разкрита действителната сделка между Д.Т. и А.К. покупко-продажба на 3 кв. м
ид.ч от процесния имот, след което да бъде допуснато на основание чл.33 , ал.2 ЗС ищцата
да изкупи 3 +270 кв.м / едната втора ид.ч/ от имота от приобретателя А. К., за цена и при
условията при които А.К. е закупил процесните идеални части .
По същество на установителния иск с правно осн. чл.26, ал.2 пр.5 -то ЗЗД , съдът се
10
придържа към трайната съдебна практика на касационната инстанция ,част от която е
цитирана от страните по спора , вкл. и от съда в определението по чл.140 ГПК.
Съгласно чл.26, ал.2 ЗЗД нищожни са всички привидни договори. Привидни са
договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както постановява
договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да се създадат
привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а
когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения в
сключеното съглашение, симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е
нищожна. Прикритото съглашение, поражда действие само ако отговаря на изискванията за
неговата действителност.
Исковете за обявяване на привидността по чл.26, ал.2 ЗЗД и за разкриване на
симулацията по чл.17, ал.1 ЗЗД имат различен предмет- единият нищожността на явната
сделка, а другият обвързващата сила на прикритото съглашение.
Съдът споделя даденото разрешение в Решение № 453 по гр.д. № 990/2002 г. на ВКС,
II г.о., че при всяка симулация страните се съгласяват да изповядат договора по начин, по
който е написан. Привидността се състои именно в това: страните се съгласяват да изповядат
договора по определен начин, но нямат воля да бъдат обвързани по този начин. По въпроса
нищожността на симулативната сделка от липса на реално съгласие за настъпване на
правните последици ли произтича или от евентуалното противоречие със закона и добрите
нрави, съдът следва даденото разрешение в решение № 1106 по гр.д. № 2969/2007 г. на ВКС,
III г.о, че относителната симулация обхваща сделките, чиито правни последици страните не
желаят да настъпят. При относителната симулация всъщност има две сделки-едната
привидна, симулативна, чиито правни последици страните не желаят и другата-прикритата
или дисимулирана, чиито правни последици страните действително желаят.В настоящото
производство е доказано именно наличието на две сделки, обективирани в нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 143, т.II , рег.№ 4213, д.320 от 2024 г. по описа на нотариус
Д.В. от дата 26.03.2024 г. /л.11 –ти от делото / - едната сделка привидна , симулативна –
дарение, а другата – дисимулирана покупко-продажба .Всички писмени доказателства по
делото обосновават извода, че след откриване на наследството на Т. Ж. Х.-***г. само ищцата
В. Х. и ответника Д. Т. са станали единствените носители на вещното право на собственост
върху целия процесен имот – имот с ид. № ***, по действащите актуални КККР на гр.Варна,
с адрес на имота *** , целият имот с площ по скица 546 кв.м , като и за ищцата и за
ответника правото на собственост е било обективирано в КНА № 88 т. III, рег.№ 6592 ,
д.4467 , от 5.9.2008 г./л. 9/ , а след смъртта на Т.Т.а ищцата и ответника са придобили права
на собственост върху същия имот и по наследяване от общата йм праводателка Т. Х.
/придобивайки нейния обем права от 4/6 ид.ч. като всеки от тях е получил по равна квота от
обема права на праводателката си към вече притежаваните по 1/6 ид. / . Или към ***г.
ищцата Т. Х. и ответника Д. Т.а са били единствените лица съсобственици на процесния
имот, при равни квоти от по една втора идеална част от общо целия имот с площ 546 кв.м.
или за всеки от тях по 273 кв.м ид.ч.
Ищцата е насочила установителния си иск към страните по договора за дарение от
26.03.2024 г. - дарителя Д. Т. и надарения А. К. . Видно от листи 49 и 50 нито един от
ответниците не се е намирал в брак, което изключва участието на другари на страната на
ответниците и обосновава извод, че страните по този иск са активно процесуално
легитимираните .
Доказано е по делото, че в правния мир по силата на договор за дарение обективиран
в нотариален акт за ДАРЕНИЕ на недвижим имот № 143, т.II , рег.№ 4213, д.320 от 2024 г.
по описа на нотариус Д.В. от дата 26.03.2024 г. /л.11 –ти от делото /трето на
съсобствеността лице - ответника А. К. придобива от даритеря Д. Т. право на собственост
върху само 3 квадратни метра идеални части от процесния ПИ с ид. № ***.
Доказано е също , че в същия ден и в пред същия нотариус, ответниците страни по
договора за дарение сключват втора сделка покупко –продажба, като Д. Т. продава на А. К.
270 кв. м от процесния имот за цена от общо 40 000 лв. .Тази сделка е обективирана в
нотариален акт № акт № 144, т. II, рег.№ 4219 от 26.03.2024г. на нотариус с рег.№ ***.
Съществените разлики които се наблюдават при договора за дарение и договора за
покупко-продажба от дата 26.03.2024 г. , сключени между прехвърителя Д. Т. и
приобретателя А. К. се състоят в обема на права , които се прехвърлят и характера на
сделките . Първата сделка е обективирана в нотариален акт № 143 и отразява безвъзмездно
11
прехвърляне на 3 кв.м ид.ч от ПИ № *** от Д.Т. на А.К. , а втората продажба на 270 кв.м от
същия имот, между същите страни, но вече възмездно , за продажна цена на 270 кв.м от
общо 40 000 лв. //пресметнато от съда 40 000/ 270 = 148.1481 лв. за квадратен метър или
444.44 лв. за 3 кв.м / .
Сравнителния анализ на двата договора , обективирани в поредни номера на един и
същ нотариус, сключени в един и същ ден , събраните по делото и писмени и гласни
доказателства , мотивират съда да изведе крайния извод от правна страна, че е правната
сделка дарение с предмет право на собственост върху 3 кв.метра от процесния имот е
недействителна , покриваща напълно фактическия състав на чл.26, ал.2 пр.5-то ЗЗД като
симулативна . Липсва житейска логика , а и не е доказано от ответниците, Д. Т. да е имал
волята да дари на А. К. точно 3 квадратни метра от съсобствения му с ищцата имот и
непосредствено след това да продаде всички останали 270 кв.м от целия имот в полза на
същия приобретател срещу договорената продажна цена от 40 000 лв. на отчуждените
идеални части. Нещо повече : допуснатия в полза на ответниците свидетел твърди, че не
знае Д. и А. да са извършвали сделки помежду си , а воденият от ищцата свидетел разказва
затова, че отв.Д.Т. е искал да продаде на неговия познат А. дела си от имота .
Липсват доказателства, които да подкрепят тезата на ответниците залегнала в
отговора на искова молба, че Д. Т. е дарил на А. К. трите квадратни метра от имота в знак на
благодарност . Вярно е , че страните по една сделка могат да договорят свободно
параметрите й, но в настоящото производство противно на възраженията на ответниците е
доказано твърдението на ищцата, че ответниците в един и същи ден са изповядали две
поредни сделки пред един нотариус с предмет 3 и 270 кв.м ид.ч от съсобствения между
ищцата и отв.Д.Т. имот . Логично би било ако една втора от имота не възлиза на точно
273 кв.м да се разсъждава върху въпроса защо дарителят не е надарил надарения не с 3, а
повече квадратни метра от имота , като единственият за настоящия състав обосноваван
отговор е защото не това е била действителната сделка , а действителната сделка е била
продажбата на тези идеални части . Впрочем всички представени по делото заверени за
вярност с оригинала копия на титули за собственост и справки за родствени връзки навеждат
на извода, че между А. С. К. и Д. Т. Т. не са съществували само приятелски отношения , а на
датите 25.6.2020 г. , 2.11.2021 г ., 13.6.2023 , са били сключени както следва : между А. К. и
Д. Т. договор за замяна на недвижим имот ; между Д. Т. и С. С. К./брат на А. К. / е бил
сключен друг възмезден договор за продажба на недвижим имот и Д. Т. е продал на Н. К.а /
дъщеря на А. С. / недвижим имот.
Всички писмени доказателства по делото свидетелстват за възмездност на сделките
сключвани между Д. Т. и А. К., с едно единствено изключение – сделката от 26.03.2024 г.
обективирана в нот.акт № 143 т. II , рег.№ 4213 , д.320 от 2024 г. оформена като дарение на
недвижим имот с предмет дарение от Д. Т. в полза на А. К. на три кв.м ид.ч от процесния
имот.
При всичко изложено по-горе, съдът извежда извод, че договора за дарение
обективиран в нот.акт № 143 т. II , рег.№ 4213 , д.320 от 2024 г. е симулативен ,
недействителен по см. на чл.26, ал.2 пр.5 ЗЗД и прикрива договор за продажба сключен
между Д. Т. и А. К. на 3 кв.м от ПИ с ид. № *** по КККР на гр.Варна срещу цена от 444.44
лв. , като цената на сделката е изводима от елементарното пресмятане на цена за 1 кв.м
посочено по-горе ,на база следващата покупко-продажба между ответниците на 270 кв.м от
имота .
Приемайки , че по делото е установена привидността на договора за дарение и
прикритата с този договор сделка - покупко-продажба, съгласно трайната съдебна практика,
съдът следва да се произнесе с нарочен диспозитив по искането заявено с правно
осн.чл.17,ал.1 ЗЗД -за обявяване на действителен на договора за продажба / така Решение №
79/26.02.2012г. на ВКС ,Трето г.о., ГК, с докладчик съдията Любка Богданова постановено в
производство по чл.290 ГПК по гр.д.№ 791/2011 г./.
В обобщение , въз основа на направения от настоящия съдебен състав за доказаност
на обуславящите искове, съдът дължи произнасяне и по конститутивните искове с правно
основание чл.33 , ал.2 ЗС .
На първо място по възраженията на ответниците за неспазване на срока за
предявяването на исковете с правно основание чл.33 , ал.2 ЗС, съдът се придържа към вече
изразеното още с проекта за доклад становище, че въпросът за това спазен ли е срока за
предявяване на иска по чл.33 , ал.2 ЗС е въпрос по същество , а не по допустимостта . На
12
второ място видно е от щемпела на исковата молба предявена от ищцата в съда, че исковете
са заведени във ВРС на дата 12.09.2024 г.
Твърденията на ищцата затова кога е узнала за отчуждаването на едната втора
идеална част от ответника Д.Т. в полза на А.К. напълно се подкрепят от свидетелските
показания на свидетеля Щ. . В показанията си воденият от ответниците свидетел не е
споменал дори да му е известно между ответниците да е имало правни сделки , а е твърдял
че е виждал единия от ответниците по време на пандемията – т.е .около 2022 г. , далеч преди
дата 26.03.2024 г.
С оглед събраните гласни доказателства в полза на двете страни, кредитирани от съда
само в частите в които свидетелите са възпрели пряко правно релевантни факти и
обстоятелства, съдът намира , че ищцата е спазила срока за предявяване на конститутивния
иск по чл.33 , ал.2 ЗС .
По същество на този конститутивен иск в тежест на ответната стана е било да
установи , че притежаваната от съсобственика Д. Т. идеална част е била предложена на В. Х.
за изкупуване. По делото липсват подобни твърдения от ответниците , а в отговорите
дадени по чл.176 ГПК ответникът Д.Т. е заявил , че е предлагал имота на негова братовчедка
-Д..
При изложеното по-горе , съдът следва да допусне В. Х. да изкупи на цена 40 444.44
лв. продадените от съсобственика й Д. Т. на А. К. 273 кв.м или една втора идеална част от
ПИ № *** по КККР на гр.Варна , подробно описан и в исковата молба , от които 3 кв.м
придобити от А. С. К. по прикрития договор за покупко-продажба, сключен с нотариален
акт № 143 , т. II , рег.№ 4213 / 26.3.2024 г. на нот. рег.№ *** за цена 444.44 лв. и 270 кв.м
идеални части по договора за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 144, т. II , рег.№ 4219
от 26.03.2024 г. на нот.рег.№ *** за цена 40 000 лв.
Изхода на спора обосновава и извод , че на ищцата съгласно нормата на чл. 78,ал.1
ГПК се дължи присъждане на сторените от нея разноски.
В списъка по чл.80 ГПК ищцата е посочила разходите които желае да й се присъдят .
С депозиране на исковата молба ищцата е внесла д.т. от 177 лв. , на л. 22 и 23 са приложени
доказателства за заплатена д.т. от 36 лв.за преписи за вписване на исковата молба или общия
разход сторен от ищцата за държавни такси е 213 лв. Този разход съдът присъжда в полза на
ищцата като доказан и по основание и по размер.По делото няма данни затова ищцата да е
платила посочената в списъка за разноски д.т. от 265 лв.,, нито данни да е платила д.т. от 40
лв. за обезпечително производство, поради което и съдът не присъжда разноски в полза на
ищцата извън доказания размер от 213 лв. По отношение на разхода за заплатен адвокатски
хонорар от общо 9000 лв.съдът дължи нарочно произнасяне по релевираните от ответниците
възражения за прекомерност на този хонорар. Видно от договора за правна защита и
съдействие серия Б № ********** от 07.04.2025 г.,имащ характер на разписка , ищцата е
заплатила в полза на адв.П. С. сумата от 9000 лв. за процесуалното й представителство по
делото по всички искове , предявени против ответниците. Разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК
дава възможност на съда , по искане на ответника ако действително заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение е прекомерно да присъди по-нисък размер от разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съгласно чл. 36 от ЗАдв.
Възражението на ответниците е сторено своевременно и принципно би било основателно
ако съдът формално определя възнаграждението за процесуално представителство на
ищцата само по един от исковете и без да съобрази начина на съединяване на исковете,
техния характер и действителната и правна сложност на цялото производство . При
отчитане на броя на исковете, тяхното съединяване , правната сложност при изследване на
правния интерес от предявяването на исковете и правилното определяне на и на страните по
делото, предмета на доказване на делото и данъчната оценка на половината от целия имот,
приближаваща се дори и бегло до цените на имотите в ж.к. Бриз, в гр.Варна , съдът намира ,
че договорения и платен адвокатски хонорар от общо 9000 лв. не е прекомерен и следва да
бъде присъден в полза на ищцата . В този ред на мисли общия сбор от разноските които се
дължат реално в полза на ищцата възлиза на сбора от 213 +9000 лв. = 9213 лв. Всеки от
ответниците следва на осн. чл. 78,ал.1 ГПК да бъде осъден да заплати една втора от
разноските сторени от ищцата –т.е. по 4 606.50 лв. / четири хиляди шестстотин и шест лева и
петдесет стотинки/.
Воден от гореизложеното , Варненският районен съд
13
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожен договор сключен с нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 143, том ІІ, рег.№ 4213 от 26.03.2024 г. , дело № 320/2024 г., на нотариус Д. В. -нот. с
рег.№ *** и район на действие РС Варна , акт вписан в АВ СВ с вх.рег.№ ***, акт *** , т.
***, д. *** с който ответникът Д. Т. Т., ЕГН ********** с адрес : *** е прехвърлил
безвъзмездно на ответника А. С. К. , ЕГН ********** с адрес : ***, следния свой имот , а
именно 3 (три) квадратни метра идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по
КК и КР, одобрени със Заповед № РД -18 -92 от 14.10.2008 г. на ИД на АГКК , с последно
изменение , засягащо имота от 08.03.2016 г. , находящ се в *** „ ,местност „*** „ целият с
площ по скица 546 кв.м , с трайно предназначение на територията : урбанизирана, с начин на
трайно ползване : за ниско застрояване до 10 метра , номер по предходен план *** ***,
парцел ***, при съседи : имоти с кадастрални идентификатори : поземлен имот с
идентификатор ***; ***; ***; *** и *** по КККР , като привиден, прикриващ договор за
покупко - продажба , по който Д. Т. Т., ЕГН ********** е прехвърлил възмездно на
ответника А. С. К. , ЕГН *** следния свой имот , а именно 3 (три ) квадратни метра
идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със Заповед №
РД -18 -92 от 14.10.2008 г. на ИД на АГКК , одобрени със Заповед № РД -18 -92 от 14.10.2008
г. на ИД на АГКК , с последно изменение , засягащо имота от 08.03.2016 г. , находящ се в ***
целият с площ по скица 546 кв.м , , с трайно предназначение на територията : урбанизирана,
с начин на трайно ползване : за ниско застрояване до 10 метра , номер по предходен план
*** ***, парцел ***, при съседи : имоти с кадастрални идентификатори : поземлен имот с
идентификатор ***; ***; ***; *** и *** по КККР срещу цена за трите квадратни метра
идеални части от общо 444.44 лв., на основание чл.26, ал.2,, предложение 5 –то ЗЗД , вр. чл.
17, ал.1 ЗЗД .
ОБЯВЯВА за действителен сключеният между Д. Т. Т., ЕГН ********** с адрес : ***
в качество на продавач и А. С. К. , ЕГН ********** с адрес : *** в качество на купувач
договор за покупко -продажба от 26.03.2024 г. на следния недвижим имот: 3 (три ) квадратни
метра идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със
Заповед № РД -18 -92 от 14.10.2008 г. на ИД на АГКК , одобрени със Заповед № РД -18 -92 от
14.10.2008 г. на ИД на АГКК , с последно изменение , засягащо имота от 08.03.2016 г. ,
находящ се в *** целият с площ по скица 546 кв.м , , с трайно предназначение на
територията : урбанизирана, с начин на трайно ползване : за ниско застрояване до 10 метра ,
номер по предходен план *** ***, парцел ***, при съседи : имоти с кадастрални
идентификатори : поземлен имот с идентификатор ***; ***; ***; *** и *** по КККР срещу
цена за трите квадратни метра идеални части от общо 444.44 лв.(четиристотин четиридесет
и четири лева и четиридесет и четири стотинки ) , на основание чл.17, ал.1 ЗЗД.
ДОПУСКА В. Д. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ДА ИЗКУПИ на цена
40 444,44 лева (четиридесет хиляди четиристотин и четиридесет лева и четиридесет и
четири стотинки) продадените от съсобственика Д. Т. Т., ЕГН ********** с адрес : *** на
А. С. К. , ЕГН ********** с адрес : *** общо 273 кв.м идеални части или една втора идеална
част от ПИ с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-118-
92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно засягащо имота изменение
от 08.03.2016г., находящ се в ***, с площ от 546 кв.м , с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, НТП за ниско застрояване до 10 м., номер по предходен план
*** , ***, парцел ***, при граници : ПИ с идентификатори: ***; ***; ***; *** и ***, от които
3 кв.м идеални части придобити от А. С. К. , ЕГН ********** по прикрития договор за
продажба, сключен с нот.акт № 143 т.II, рег.№ 4213 от 26.03.2024 г. на нотариус рег.№ *** за
цена 444,44 лв. и 270 кв.м. идеални части по договора за продажба, сключен с нот. акт № 144
,т.II, рег.№ 4219 от 26.03.2024г. на нотариус с рег.№ *** за цена 40 000 лв. (четиридесет
хиляди лева ) , на основание чл.33, ал.2 ЗС.
Обявява на страните, че съгласно чл.33 , ал.3 ЗС ако съсобственикът не плати
дължимата се поради изкупуването сума в месечен срок от влизане в сила на решението,
това решение се счита обезсилено по право.
14
ОСЪЖДА Д. Т. Т., ЕГН ********** с адрес : *** ДА ЗАПЛАТИ на В. Д. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, СУМАТА от общо 4 606.50 лв. (четири хиляди
шестстотин и шест лева и петдесет стотинки)-представляваща половината от сторените от
ищцата съдебно -деловодни разноски пред настоящата инстанция за заплатени държавни
такси и адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА А. С. К. , ЕГН ********** с адрес : *** ДА ЗАПЛАТИ на В. Д. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, СУМАТА от общо 4 606.50 лв. ( четири хиляди
шестстотин и шест лева и петдесет стотинки) -представляваща половината от сторените от
ищцата съдебно -деловодни разноски пред настоящата инстанция за заплатени държавни
такси и адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба, пред Окръжен
съд Варна в двуседмичен срок, считано от получаване на преписа.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм
представители .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
15