Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260010
гр. Варна, 20.01.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на петнадесети декември,
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА,
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
в.т.д.№516 по описа за 2020г. на ВнАС,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 4“ ЕООД, гр.София, чрез адв.С., срещу
постановеното решение №260000/01.07.2020г. по т.д.№2067/2019г. на ВОС.
В жалбата се твърди,
че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със
събраните по делото доказателства. Твърди се, че установените по делото факти
са безспорни, включително и за количеството и стойността на произведената
ел.енергия за месеците юли, август и септември 2019г. за стойността на които са
издадени фактури, както следва: №**********/31.07.2019г.
в размер на 59 533,68лв.; №**********/31.08.2019г. в размер на
24 038,16лв. и №**********/30.09.2019г. на стойност 11 615,76лв. От
същите е заплатена само сумата от 3 215,94лв., част от стойността на фактурата
за м. септември 2019г. Останалата част от дължимите суми, в общ размер на
91 971,66лв., не е заплатена, поради извършено от ответника прихващане с
уведомление за прихващане изх.№ EPRS – 2554/28.10.2019г.
Твърди се, че
извършените прихващания са оспорени от въззивника като невалидни и
противоречащи на действащото законодателство, поради което същите не са
породили действие. В случая не е налице вземане в полза на ответника нито по
основание, нито в посочения от него размер от 91 971,66лв. с ДДС. Същият правилно
е заплатил, през 2015г., стойността на произведената и доставена ел.енергия на
обща стойност 91 971,66лв. Още повече, че плащането й е извършено
доброволно. Дори хипотетично да е налице вземане, същото е погасено с
предвидената в закона тригодишна погасителна давност, тъй като плащанията имат
характер на периодични такива.
Излага се още, че
изводите на първостепенния съд, че една вятърна централа може да попада само в
една от двете категории са неправилни и необосновани. Времето на работа на
вятърните централи се определя от метеорологичните условия и наличието на
вятър. Дали централата попада в една от двете категории за година, може да
стане известно само в случаите, когато в рамките на тази година тя надвиши
предвидените в т.8 и т.9 от Решение №Ц-10/30.03.2011г. на ДКЕВР 2250часа.
Затова двете точки на Решение №Ц-10/30.03.2011г. и Решение СП – 5 следва да се
тълкуват съвместно една с друга, а не поотделно. Разпоредбата на чл.31, ал.5 от
ЗЕВИ не ограничава производството на ел.енергия при работа на вятърни централи
само до 2250часа или над 2250часа. Според посочените в решението на КЕВР
критерии една централа може да попадне последователно в две ценови категории
при работа до 2250часа и над 2250часа в рамките на една календарна година.
В подписания между
страните договор за изкупуване на ел.енергия, същите са договорили, че при
достигане на 2250 пълни ефективни часове работа на електрическата централа, за
следващите пълни ефективни часове на
работа, до края на годината, цената по чл.1, ал.3 се определя на 174,44лв./МВтЧ
без ДДС. Ето защо, между тях никога не е уговарян какъв ще бъде обема на работа
на централата на въззивника и дали тя ще работи до 2250часа или над тях.
Страните са предвидили, че централата може да работи в рамките на една календарна
година до и над 2250 часа и не може да бъде направено разграничение на
вятърните електроцентрали на такива работещи до 2250 часа и такива работещи над
тези часове.
В съдебно заседание и
с писмено становище въззивникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
жалбата. По същество моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него
постанови друго, с което да уважи предявените искове и му присъди направените
по делото разноски.
Въззиваемата страна
„Енерго – Про Продажби“ АД, гр.Варна с писмен отговор и в съдебно заседание,
чрез процесуалните си представители, оспорва жалбата като неоснователна.
Твърди, че решението на първостепенния съд е валидно, допустимо, правилно и
обосновано, постановено въз основа на събраните по делото доказателства.
Излага, че при
постановяването му съдът правилно е установил релевантните факти и е изяснил
спора от фактическа страна, като въз основа на нея е достигнал и до верни и
обосновани правни изводи. След влизане в сила на изменението на чл.31, ал.5 от
ЗЕВИ, договора за продажба на ел.енергия е изменен въз основа на императивната
норма на закона и издаденото на основание пар.17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ Решение
№СП-5/28.03.2019г. на КЕВР. Недопустимо е преминаването от една тарифна група
за преференциални цени за изкупуване в следваща, при надхвърляне на заложените
прагове, предвид законово въведеното ограничение. На ищеца е заплатена
произведената от ВяЕЦ ел.енергия по преференциалната цена до размера на нетното
специфично производство от 2000 КВтч, а количеството енергия произведено над
него е заплатено по цена за излишък. Ето защо, извършеното на 27.10.2015г.
плащане от ответника на сумата от 91 971,66лв. по издаденото дебитно
известие №**********/30.09.2015г., съставляваща преференциална цена на
439,190МВтч ел.енергия от ВтЕЦ на ищеца, произведена през м.08.2015г. над
2000КВтч е без основание по смисъла на чл.55, ал.1 от ЗЗД, т.е недължимо
платена. В хипотезата на неоснователно обогатяване срокът за връщане на
даденото без основание започва да тече от момента на получаване на сумата.
Изявленията за
прихващане са достигнали до ищеца, което е потвърдено и в исковата молба.
Обратното действие на прихващането е определено в чл.104 от ЗЗД и за неговото
приложение е ирелевантно процесуалното поведение на страните по компенсационното
правоотношение и по-специално дали те спорят по едното или двете вземания.
Давността за вземанията за недължимо платени суми е пет години от датата на
плащане, на основание чл.110 от ЗЗД, поради което възражението в този смисъл е
неоснователно.
Твърди се още, че
решението е правилно и обосновано и в частта, с която съдът е установил
недължимото плащане на процесната сума в размер на 91 971,66лв. В същото
съдът е посочил, че новият ЗЕВИ се прилага по отношение на заварените
дългосрочни договори за изкупуване, посочена е изменената нормативна уредба и
как същата изменя вече сключените договори. Изводите на съда за приложение на
чл.31, ал.5 от ЗЕВИ съответстват на материалния закон, както и на неговите
цели, изложени от законодателя в мотивите към изменение на закона. Считано от
24.07.2015г. е изменен един от съществените елементи на договора – цената на
електрическата енергия, което ограничение изключва прилагането на клаузите на
чл.18 от процесния договор, допускащо прилагане на двете различни преференциални
цени.
По същество се
претендира отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението и присъждане на
направените поделото разноски.
Третото лице помагач
„НЕК“ ЕАД, гр. София с писмен отговор, чрез ю.к.П., оспорва жалбата като
неоснователна. Излага, че решението е допустимо, правилно и постановено въз
основа на събраните по делото доказателства. Безспорно е, че с изменението на
закона е въведен праг за изкупуване по преференциална цена на произведената
ел.енергия при отчитане баланса на всички участници по веригата
производител-краен снабдител/обществен доставчик-крайни клиенти. С изменението
на ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., е въведен праг за изкупуване на ел.енергията
по преференциални цени и това е „нетното специфично производство“. Правилен е
извода, че приложението на две преференциални цени в рамките на произведеното
количество ел.енергия, произведена от ВЕИ не намира опора в закона. Нормата на
закона има императивен характер, тъй като е създадена в обществен интерес.
Съгласно пар.1, т.29 от ДР на ЗЕВИ „НСП“ е средногодишното производство на
ел.енергия от инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на
преференциални цени след приспадане на собствените нужди. Разделянето на две
групи е наложено в зависимост от различията в наличния ресурс на първичен
енергиен източник на различните производители. Това разграничение на
производителите намира израз в определените в Решение №СП-1/31.07.2015г. две
различни количества НСП, за двата вида производители, съответно на определените
две тарифи на изкупните цени в Решение №Ц-10/30.03.2010г., действащо за
процесния период. Недопустимо е последователното преминаване от една тарифна
група за преференциално изкупуване в следваща, при надхвърляне на заложените
прагове.
Правилно и
законосъобразно ВОС е приел, че прихващанията са породили своя погасителен
ефект, който настъпва с отправяне на изявлението.
По същество моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди решението на ВОС.
В съдебно заседание,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът намира производството за редовно и допустимо –
подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на
решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът не констатира процесуални пропуски от страна на
първоинстанционния съд водещи до недопустимост на решението.
Производството пред
ВОС е образувано по предявени искове от “Виндферм Балчик 4“ ЕООД, гр.София,
против “Енерго-Про Продажби“ АД, гр.Варна, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сума в
размер на 91971.66лв., дължимата по Договор за изкупуване на електрическа
енергия №153/02.09.2010г. и представляваща преференциална цена на електрическа
енергия произведена от вятърна електроцентрала, от която: - 59 533.68лв.,
представляваща цена на ел.енергия месец юли 2019г. по Фактура №**********/31.07.2019г.,
- 24038.16лв., представляваща цена на ел.енергия за месец август 2019г. по
Фактура №**********/31.08.2019г. и - 8399.82лв., представляваща част от цена на
ел.енергия за месец септември 2019г. по Фактура №**********/30.09.2019г., ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В исковата и
допълнителната искова молба се твърди, че ищецът е производител на електрическа
енергия от възобновяеми енергийни източници, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД на основание Договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия №ДУ
А-866/13.06.2008-3064-ВГ-22.07.2008-4041-ВГ-06.07.2009г., сключен на
10.07.2009г. между ищеца и „Е.ОН България Мрежи" АД. Електроцентралата е
въведена в експлоатация на 06.07.2010г., съобразно Разрешение за ползване № ДК
-07-СИР-17/06.07.2010г.
Между страните по
делото е сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия №153/02.09.2010г.,
въз основа на който ответникът изкупува произведеното количество енергия от ВяЕЦ
„Тригорци“, при условията на Договора, на Закона за енергията от възобновяеми
източници ("ЗЕВИ") и Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на
цените на електрическата енергия по преференциална цена, определена от КЕВР с
Решение № Ц-010/30.03.2011 г.
Твърди се, че за произведената
електрическа енергия за м.юли 2019г. ищецът е издал фактура №**********/31.07.2019г.
на стойност 59 533,68л. с включен ДДС. Фактурираната сума не е заплатена
от ответника и до настоящия момент, поради което същият е в забава.
Без да е налице
основание, ответникът е извършил едностранно прихващане на процесната сума, по
реда на чл.103 и чл.104 от ЗЗД до размера на по-малката от двете, със сумата от
91 971,66лв. с ДДС, представляваща надплатена от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД
сума по дебитно известие №**********/30.09.2015г. към фактура
№**********/11.09.2015г. Прихващането е извършено с уведомление изх.№EPRS-2072/10.09.2019г.
След извършеното прихващане ищецът е останал задължен към ответника за сумата
от 32 437,98лв.
За произведената
електрическа енергия за месец август 2019г. ищецът е издал фактура
№**********/31.08.2019г. на стойност 24 038,16лв. Последната не е
заплатена от ответника до настоящия момент, поради което същият е в забава.
Без да е налице
основание, ответникът е извършил едностранно прихващане на процесната сума, по
реда на чл.103 и чл.104 от ЗЗД до размера на по-малката от двете, с остатъка в
размер на 32 437,98лв. от надплатената от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД сума по
дебитно известие №**********/30.09.2015г. към фактура №**********/11.09.2015г.
сума в общ размер от 91 971,66лв. с ДДС. Прихващането е извършено с
уведомление изх.№EPRS-2239/27.09.2019г.
След същото, ищецът е останал задължен към ответника за сумата от
8 399,82лв.
За произведената
електрическа енергия за месец септември 2019г. ищецът е издал фактура №**********/30.09.2019г.
на стойност 11 615,76лв. с ДДС. Последната не е заплатена от ответника до
настоящия момент, поради което същият е в забава.
Без да е налице
основание, ответникът е извършил едностранно прихващане на процесната сума, по
реда на чл.103 и чл.104 от ЗЗД до размера на по-малката от двете, с остатъка в
размер на 8 399,82лв. от надплатената от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД сума по
дебитно известие №**********/30.09.2015г. към фактура №**********/11.09.2015г.
сума в общ размер от 91 971,66лв. с ДДС. Прихващането е извършено с
уведомление изх.№EPRS-2254/28.10.2019г.
След същото, ответникът е посочил, че дължимата към ищцовото дружество сума е в
размер на 3 215,94лв. с ДДС. Последната сума е заплатена по банковата
сметка на дружеството.
С писмо
изх.№466/03.10.2019г. ищецът е оспорил извършените прихващания като
неоснователни и извършени в противоречие с действащите разпоредби на ЗЗД.
Твърди се, че същите не са породили действие, поради което ответникът дължи
заплащане на сумите по тях в общ размер на 91 971,66лв.
Излага се, че в полза
на ответника не е налице вземане в размер на посочената сума, тъй като същата е
надлежно и дължимо заплатена, на 27.10.2015г., в полза на ищцовото дружество по
издаденото дебитно известие №**********/30.09.2015г.
Дори да се приеме, че
съществува „вземане“ в полза на ответника, въпреки изричното му оспорване,
следва да се вземе предвид обстоятелството, че всички вземания произтичащи от
сключения между страните Договор за изкупуване на ел.енергия №153/02.09.2010г.
се погасяват с изтичането на тригодишна давност, тъй като същите имат характер
на периодични плащания.
Сочи се, че в
процесния случай в полза на ответника не съществува изискуемо и ликвидно
вземане в посочения размер. Посоченото от ответика Решение №Ж-537/03.10.2019г.
е неприложимо между страните по делото, тъй като ищецът не е участвал в
производството по постановяването му. Неприложима е и разпоредбата на чл.20,
ал.1 – 3 от Договора изкупуване на ел.енергия, тъй като същият не урежда
процесния спор.
В съдебно заседание и
с писмено становище ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа предявените искове. По същество моли
същите да бъдат уважени и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът „Енерго –
Про Продажби“ АД с писмени отговори и в съдебно заседание, чрез пълномощника си
оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва фактите, както
следва: 1/ ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем
източник чрез енергиен обект – ВяЕЦ „Тригорци“, с обща инсталирана мощност
2.000 kW, присъединен към електроразпределителната мрежа; 2/ между страните е
сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяем енергиен източник №153 от 02.10.2010 г. Съгласно чл. 18 от Договора
цената за продажба на електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР,
като към момента на сключване на Договора цената е била определена с Решение
№Ц-10/30.03.2011г. на ДКЕВР; 3/ безспорни са произведените и доставени на
ответника колицества ел.енергия през процесните месеци на 2019г., както и по
отношение на стойността на тази електрическа енергия, отразени в счетоводните
документи, приложени към исковата молба – фактура №138/31.07.2019г., фактура
№139/31.08.2019г. и фактура №140/30.09.2019г.; 4/ сумата, за която е издадено
дебитно известие №70/30.09.2015г. в
размер на 91 971,66лв. е заплатена от ответника в срок.
Излага, че спорен по
делото са единствено въпросите за:
наличието на задължение на ищеца към ответника за връщане на сума в
размер на 91 971,66лв., представляваща недължимо платена преференциална
цена за произведеното през м.август 2015г. от ищеца количество електрическа
енергия над определеното нетно специфично производство, използвано от КЕВР.
Ответникът е заплатил тези количества ел.енергия по преференциална цена, а е
следвало да ги заплати по цена за излишък на балансиращия пазар, доколкото
произведеното и продаденото количество е надвишило НСП, определено с Решение
№СП-1/2015г., впоследствие заменено с Решение №СП-5/27.03.2019г. Съобразно
издадената от ищеца фактура №69/11.09.2015г., предмет на същата са 439 190
МВтч ел.енергия от ВтЕЦ „Тригорци“, произведена през м.08/2015г. над 2000 кВтч
НСП /до 2250 часа/ по единична цена 13,78лв. Към този документ е издадено
дебитно известие №70/30.09.2015г., което представлява корекция на цената при
2300 КВтч НСП за същите количества ел.енергия от цена за излишък на
преференциална цена по т.8 от Решение №Ц-10/30.03.2011г., за сумата от
91 971,66лв.
Заплащането на
посочената сума е оспорено от НЕК като извършено без основание, тъй като
производителят е надхвърлил НСП за 2015г., а количествата ел.енергия посочени
във фактура №69/2015г. и ДИ №80/2015г. са над този праг, поради което и на
основание чл.31, ал.5 от ЗЕВИ за тях не се дължи заплащане на преференциална
цена.
За отказа на НЕК да
приеме дължима посочената стойност, ищецът е бил надлежно уведомен с писмо изх.№EРRS
/18.12.2015г. и е изискано същият да издаде кредитно известие към фактура
№69/11.09.2015г. и възстановяване на надплатената сума от 91 971,66лв.
Искането за корекция на издадените счетоводни документи е останало неизпълнено,
поради което за ответника е възникнало вземане за недължимо платена сума в
посочения размер.
С последното
ответникът е направил описаните в исковата молба изявления за прихващане със
задълженията си за заплащане на цената на продадената му ел.енергия за месеците
юли 2019г., август 2019г. и септември 2019г., в посочените в исковата молба
размери.
Сочи се още, че
процесния Договор за изкупуване е сключен при действието на чл.16 от Закона за
енергията от възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата,
отм. От 03.05.2011г./. Към момента на сключване на договора същата е била
определена с Решение Ц-18/31.03.2010г. на ДКЕВР.
С влизане в сила на
Закона за енергията от възобновяеми източници, който отменя ЗВАЕИБ, и е
приложим и за заварените случаи, съгласно пар.7, ал.1 от ПЗР на ЗЕВИ, като
преференциалната цена е действащата към датата на влизане в сила на закона, а
именно тази определена с Решение №Ц-10/30.03.2011г. С последващото изменение на
закона, в сила от 24.07.2015г., е въведена промяна в чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, с
която общественият доставчик, съотв. крайните снабдители са задължени да
изкупуват произведената ел.енергия от възобновяеми източници по преференциална
цена до достигане на НСП, въз основа на което са определени преференциалните
цени в съответните решенията на КЕВР, а за количествата над НСП – по цени за
излишък на балансиращия пазар.
По отношение на
възражението за погасяване на вземането в размер на 91 971,66лв. по
давност твърди, че същата е платена по издаденото от ищеца дебитно известие,
като цена на доставената му ел.енергия, но в по-висок размер от този установен
с административен акт, поради което е осъществен състава на неоснователното
обогатяване. В този случай ответникът има право да предяви претенция към
неоснователно обогатилото се ищцово дружество за връщане на получената без
основание сума в срок до 5 години от датата на плащането й. В процесния случай
плащането е осъществено на 27.10.2015г. и получено на 28.10.2015г., поради
което и възражението за погасяване по давност е неоснователно.
По същество се
претендира отхвърляне на предявените искове като неоснователни и присъждане на
направените по делото разноски.
С определение №1215/08.05.2020г.
по т.д.№2067/2019г. като трето лице-помагач на страната на ответника е
конституирана „НЕК“ ЕАД, гр.София. Същото с писмени становища оспорва
предявените искове като неоснователни. Твърди, че съобразно измененията на
закона и издадените въз основа на същия решения на КЕВР преференциалната цена
се дължи за електрическата енергия произведена от възобновяемите енергийни
източници до достигане на определеното „НСП“, а за количествата произведени след
достигането му се дължи заплащане по цената за излишък на балансиращия пазар.
Именно по този начин е определена и заплатена цената на произведената от
централите на ищеца ел.енергия, като правилно са приложени правилата на Решение
№СП-1/31.07.2015г. на КЕВР и чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, както и решение
№СП-5/28.03.2019г.
Твърди, че НЕК винаги
е възразявала срещу дължимостта на сумата от 91971,66лв., съобразно издаденото
от ищеца Дебитно известие №70/30.09.2015г., с твърдения че същата е недължима,
предвид разпоредбата на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, според която количествата
ел.енергия произведени над НСП се заплащат по цена за излишък на балансиращия
пазар. Вземането на ответника представлява недължимо платена от него
преференциална цена а произведеното през месец август 2015г. от ищеца количество ел.енергия над
определеното НСП, определено от КЕВР.
Предявената претенция
е неоснователна и е в противоречие с императивната разпоредба на чл.31, ал.5 от
ЗЕВИ.
По същество моли съда
да отхвърли предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
В настоящия случай
съдът намира, че постановеното от ВОС решение е валидно и допустимо, поради
което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Между страните не е
налице спор относно фактите по делото, установени надлежно при разглеждане на
производството пред ВОС, както следва: 1/ Ищецът е производител на електрическа
енергия от възобновяеми източници чрез енергиен обект – ВяЕЦ „Тригорци“, с обща
инсталирана мощност 2.000 kW, присъединен към електроразпределителната мрежа;
2/ между страните е
сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяем енергиен източник №153 от 02.10.2010 г. Съгласно чл. 18 от Договора
цената за продажба на електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР,
като към момента на сключване на Договора цената е била определена с Решение
№Ц-10/30.03.2011г. на ДКЕВР;
3/ безспорни са
произведените и доставени на ответника количества ел.енергия през процесните
месеци юли, август и септември на 2019г., както и стойността на тази
електрическа енергия, отразени в счетоводните документи, приложени към исковата
молба – фактура №138/31.07.2019г. на стойност 59 533,68лв.; фактура
№139/31.08.2019г. на стойност 24 038,16лв. и фактура №140/30.09.2019г. на
стойност 11 615,76лв.;
4/ за произведените
от централата количества ел.енергия през м.август 2015г. са издадени фактура
№69/11.09.2015г. и Дебитно известие №70/30.09.2015г. в размер на
91 971,66лв., с което е коригирана цената на 439.190МВтч, след достигнато
НСП от 2000 кВтч за 1Квт инсталирана мощност от уредената за периода цена за
излишък в размер на 13,78лв. до размера на преференциалната цена при
надхвърлени 2000 кВтч НСП /до 2250 часа/, която е заплатена от ответника в
срок, на 27.10.2015г.;
5/ Безспорни са и
обстоятелствата, че ответникът „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД е направил изявления
за прихващане, достигнали до ищеца „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 4“ ЕООД, както следва: - С
уведомление изх.№EPRS-2072/10.09.2019г.
за задължението му по фактура №138/31.07.2019г. на стойност 59 533,68лв. с
вземането му в размер на 91 971,66лв. с ДДС, представляваща надплатена от
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД сума по дебитно известие №**********/30.09.2015г. към
фактура №**********/11.09.2015г., до размера на по-малката от двете суми; - С уведомление
изх.№EPRS-2239/27.09.2019г. за задължението му по фактура
№**********/31.08.2019г. на стойност 24 038,16лв. с остатъка в размер на
32 437,98лв. от надплатената от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД сума по дебитно
известие №**********/30.09.2015г. към фактура №**********/11.09.2015г. сума в
общ размер от 91 971,66лв. с ДДС до размера на по-малката от двете суми; -
С уведомление изх.№EPRS-2254/28.10.2019г.
за задължението му по фактура №**********/30.09.2019г. на стойност
11 615,76лв. с ДДС с остатъка в размер на 8 399,82лв. от надплатената
от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД сума по дебитно известие №**********/30.09.2015г.
към фактура №**********/11.09.2015г. сума в общ размер от 91 971,66лв. с
ДДС, до размера на по-малката от двете суми.
Остатъкът от
стойността на произведената и доставена ел.енергия за месец септември 2019г.,
за която е издадена фактура №**********/30.09.2019г. в размер на
3 215,94лв. с ДДС е заплатена по банковата сметка на ищцовото дружество.
Спорни пред
настоящата инстанция са въпросите: 1/ съществува ли вземане в полза на „ЕНЕРГО
– ПРО ПРОДАЖБИ“ АД в размер на 91 971,66лв. с ДДС, представляваща
надплатена от същото сума по дебитно известие №**********/30.09.2015г. към
фактура №**********/11.09.2015г., с което е коригирана цената на 439.190МВтч,
след достигнато НСП от 2000 кВтч за 1Квт инсталирана мощност от уредената за
периода цена за излишък в размер на 13,78лв. до размера на преференциалната
цена при надхвърлени 2000 кВтч НСП /до 2250 часа/, която е заплатена от
ответника в срок, на 27.10.2015г.; 2/ погасено ли е същото с изтичане на
тригодишна давност; 3/ породили ли са действия изявленията за прихващане,
предвид оспорването им от ищцовото дружество.
За
да отговори на първия поставен въпрос, съдът следва да разгледа възраженията на
страните относно начина на определяне цената на произведената от ищеца
електрическа енергия от възобновяем източник, а именно дали е налице
едновременно приложение на две преференциални ценови категории за една
календарна година при работа на електрическата централа до и над 2 250
ефективни часа или след достигане на „НСП“, заплащането се извършва по цена за
излишък на балансиращия пазар.
За
да даде отговор на така поставения въпрос съдът съобразява сключените между
страните договори и правната им регламентация: Процесният договор за изкупуване
на ел.енергия, произведена от възобновяем енергиен източник е сключен въз
основа на чл.94а, ал.3 от ЗЕ и Закона за възобновяемите енергийни източници и
биогоривата, който е предвиждал в срок от 15 години изкупуване на цялото производство по преференциални цени, формирани от 80% от средните
на пазара с добавка за стимулиране на този вид производство, определяна
периодично от ДКЕВР по критерии в зависимост от вида на първичния енергиен
източник(чл. 16 и 21 от ЗВАЕИБ). Законът е отменен с
приемане на Закона за енергията от възобновяеми източници ( в сила от 3.05.2011
г.), според който общественият доставчик, съответно крайните снабдители,
изкупуват цялото количество електрическа енергия от възобновяеми източници, за
която има издадена гаранция за произход съгласно наредбата по чл. 35, ал. 4, с
изключение на количествата, които производителят: 1. ползва за собствени нужди;
2. по свой избор ползва за собствено потребление и за снабдяване на свои
клонове, предприятия и обекти; 3.продава по свободно договорени цени по реда на
глава 9, раздел 7 от ЗЕ и/или на балансиращия пазар /чл.31, ал.5/, по
определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща към датата на съставяне на
констативен акт за завършване изграждането на енергийния обект съгласно чл.
176, ал. 1 от Закона за устройство на територията /чл.31, ал.1/. В пар.7, ал.1
от ПЗР към ЗИДЗЕВИ е предвидено, че за енергийните обекти, с изключение на
водноелектрически централи с обща инсталирана мощност над 10 MW, въведени в
експлоатация към датата на влизане в сила на закона, дългосрочните договори за
изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници запазват
действието си, като преференциалната цена за изкупуване е действащата към
датата на влизане в сила на закона.
Цените са били
определени с Решение №Ц-18/31.03.2010г., а за процесния период с Решение №Ц-10
от 30.03.2011 г. в два варианта: в размер на 188,29 лв/МВтч за ВЯЕЦ, работещи
до 2250 часа и 172,95 лв/МВтч за ВЯЕЦ, работещи над 2250 часа годишно.
С изменението на ЗЕВИ
от 01.01.2014г. е предвидено крайният снабдител да изкупува произведената
ел.енергия по преференциална цена за количествата до размера на определената
средна годишна продължителност на работа, определена от енергийния регулатор за
конкретния производител, а над това количество – по утвърдени цени за крайни
потребители.
С ново изменение на
чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., е предвидено, че общественият
доставчик/крайните снабдители изкупуват произведената енергия от възобновяеми
източници при следните условия: 1. по преференциална цена за количествата
енергия до размера на нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа
на което са определени преференциалните цени в решенията на КЕВР; за обектите
по чл.24, т.3 определеното „НСП“ на ел.енергия не се прилага и 2. по нетна цена
за излишък на балансиращия пазар за количествата енергия, надхвърлящи
производството по т.1. Понятието „НСП“ е определено в пар.1, т.29 от ДР на
ЗЕВИ, а в пар.17 от ПЗР на закона е предвидено задължение за КЕВР да приеме
решение, с което да определи „НСП“ на
ел.енергия за отделните видове централи.
Въз основа на същото
е прието Решение №СП – 1/31.07.2015г. на КЕВР, с което е определено нетното
специфично производство на ел.енергия, въз основа на което енергията се заплаща
по преференциални цени, съобразно решение №Ц-10/30.03.2011г., както следва:
т.1.7 2000 КВтЧ по цена 188,29лв., без ДДС за вятърни централи работещи до 2250
часа и т.1.8 – 2300 КВтЧ по цена 172,92лв., без ДДС за централи работещи над
2250часа.
От друга страна, в
чл.18, ал.2 от договора за изкупуване на ел.енергия е предвидено, че цената за
продажба на ел.енергия по чл.1, ал.3 е регулирана и се определя от ДКЕВР. В
случай, че с решение на компетентния орган преференциалната цена за изкупуване
на ел.енергия от производителя бъде променена, то тя се прилага между страните
от датата на влизане на решението в сила, без да е необходимо подписване на
допълнително споразумение по договора. Към момента на подписването му цената е
определена по реда Решение №Ц-018/31.03.2010г.
С оглед на горното
съдът намира, че единият от съществените елементи на сключения между страните
договор – цената на изкупуване на произведената ел.енергия не подлежи на
свободно договаряне, а се определя от регулаторния орган, в рамките на неговите
правомощия и по предвидения в закона ред.
В конкретния случай с
изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ /в сила от 24.07.2015г./ е наложена промяна
на изкупуваното количество енергия по преференциални цени, като същото е
обвързано от нетното специфично производство определено с решението на КЕВР.
С решение
№1777/23.02.2018г. по адм.д.№8522/2015г. на АС София – град, потвърдено с
решение по адм.д.№5284/2018г. на ВАС е отменена т.1.7 от Решение СП –
1/31.07.2015г. на КЕВР.
След решението на ВАС
е постановено Решение №СП-5/28.03.2019г. на КЕВР, с което е установено „НСП“ на
ел.енергия в размер на 2000КВтЧ за централи работещи до 2250часа по т.8 от
Решение №Ц-10/30.03.2011г. С решение по адм.д.№4422/2019г. на АС София –град
същото е прогласено за нищожно.
При съобразяване на
изложеното, съдът намира, че с изменението на ЗЕВИ през 2015г. е променено
количеството енергия, произведено от възобновяеми източници, което се изкупува
по преференциални цени, като същото е ограничено до размера на „НСП“ за
централите работещи до 2250 часа. Произведеното количество енергия над този
размер се остойностява по цена за излишък на балансиращия пазар. Така приетото
изменение води до промяна в ценообразуването в сключения между страните
договор, която промяна е продиктувана от изменените пазарни условия. В
изпълнение на закона, за КЕВР е възникнало задължение да определи размера на
„НСП“ за всяка една от централите, което е и направено с постановените решения,
подлежащи на предварително изпълнение, независимо от оспорването им. Нито в
закона, нито в издадените въз основа на него решения на КЕВР е предвидено, че
централите могат да преминават от една ценова категория в друга в зависимост от продължителността на часовете
работа, поради което е и недопустимо разширителното им тълкуване по отношение
начина на определяне на цената за изкупуване на енергия на регулиран пазар.
Целта на изменението на закона е постигане баланс между разходите на
обществения доставчик и нормата на възвращаемост на производителите заложена в
преференциалните цени, без да се достига до възможност за неоснователно
обогатяване. Ако се допусне обратното, а именно един и същи производител да
може да промени началното си планиране и да преминава от една към друга тарифа
в рамките на една и съща година, това би довело до получаване на приход на
производителя над заложената за съответната група централи норма на
възвращаемост на разходите и би обезсмислило регулацията целяща ограничаване на
приход над нормирана обща възвращаемост от инвестиция в полза на обществото.
Ето защо, въведеното
ограничение в изкупуването на произведената ел.енергия по преференциална цена и
липсата на предвидена в закона възможност за преминаване от една в друга ценова
категория, изключва задължението на ответника, като краен снабдител и титуляр
на лицензия за дейността крайно снабдяване с ел.енергия да заплати стойността
на енергията произведена над „НСП“ по претендираната от ищеца цена.
При това положение
съгласно пар.7 ал.1 от ДР на ЗЕВИ, за ВяЕЦ на ищцовото дружество, въведена в
експлоатация преди влизане в сила на ЗЕВИ, преференциалната цена за изкупуване
на произведената от нея ел.енергия е 188,29лв /МWh
/без ДДС/ съгласно т.8 от Решение № Ц-010/30.03.2011г. на КЕВР за ВяЕЦ,
работещи до 2 250часа. Тази цена е същата и съгласно последващото Решение
№ СП-1/31.07.2015г., както и съгласно новоприетите Решения №№ СП-1 и СП-2/15.10.2020год.
на КЕВР.
Предвид изложеното и доколкото между страните
не е спорно обстоятелството, че за 2015г. на производителя е заплатено по
преференциална цена произведеното количество енергия до достигане на „НСП“ на
собствената му централа, ответникът е изпълнил задължението си за заплащане на
гарантираната от закона цена. Остатъкът е следвало да бъде заплатен по цена за
излишък на балансиращия пазар. Заплащането на произведената енергия по цена над
посочената е недължимо, поради което подлежи на връщане.
За
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД съществува вземане в размер на 91 971,66лв.,
представляващо надплатена сума по дебитно известие №**********/30.09.2015г. към
фактура №**********/11.09.2015г., с което е коригирана цената на 439.190МВтч,
след достигнато НСП от 2000 кВтч за 1Квт инсталирана мощност от уредената за
периода цена за излишък в размер на 13,78лв. до размера на преференциалната
цена при надхвърлени 2000 кВтч НСП /до 2250 часа/, заплатена на 27.10.2015г.;
По
възражението за погасяване на вземането по давност:
Съгласно разпоредбата
на чл.55 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне, като законът не
допуска разместване на материални блага без правно основание. По отношение връщане
на полученото без основание се прилага общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД,
с изтичане която се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок.
Предвид изложеното и
с оглед характера на процесното вземане на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД
за надплатените суми за произведеното и доставено количество ел.енергия за
м.08.2015г. над НСП за процесната централа, същото се погасява с петгодишна
давност. Срокът започва да тече от момента, в който е получена сумата без
основание – 27.10.2015г. и към датите на получаване на изявленията за
прихващане - изх.№EPRS-2072/10.09.2019г.
изх.№EPRS-2239/27.09.2019г.
и уведомление изх.№EPRS-2254/28.10.2019г.
същият не е изтекъл.
Прихващането е
едностранно изявление на един от длъжниците, отправено до насрещната страна,
което може да бъде извършено когато двете страни имат насрещни еднородни
вземания, които са ликвидни и изискуеми, т.е. установени по основание и размер.
/чл.103 от ЗЗД/. За да настъпи същото, е необходимо изявлението да е ясно и недвусмислено,
да не съдържа модалитет – срок или условие, както и да е достигнало до
насрещната страна. Прихващането има конститутивно действие, като прекратява
двете насрещни вземания до размера на по-малкото от тях /чл.104, ал.2 от ЗЗД/,
ведно с всички акцесорни права. Погасяването на задълженията настъпва с обратна
сила – от деня, в който е могло да бъде извършено.
Предвид изложеното и
доколкото по делото е установено наличието на насрещни, ликвидни и изискуеми
вземания на страните в производството – за произведена и доставена ел енергия
за месеците юли, август и септември 2019г. в полза на „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 4“ ЕООД
по издадените фактури и за недължимо платена цена за произведеното и доставено
количество ел.енергия за м.08.2015г. по преференциални цени в полза на „ЕНЕРГО
ПРО-ПРОДАЖБИ“ АД, по издаденото дебитно известие, то направените в изпратените
до ищеца изявления за прихващания са породили действие и са погасили
задълженията на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД по процесните фактури.
Предявените искове за
заплащането им са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователността на
иска за главница води до неоснователност и на претенцията за заплащане на
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
ѝ изплащане.
На основание чл.78 от ГПК въззивникът "ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 4" ЕООД следва да бъде осъден да
заплати на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД сумата от 3 948лв.,
представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260000/01.07.2020г.
по т.д.№2067/2019г. на ВОС.
ОСЪЖДА “Виндферм
Балчик 4“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Твърдишки проход“ №23, ет.З, ап.10-11, представлявано от управителите Р. П.
и М. Р. Х., да заплати на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258,
Варна Тауърс-Г, сумата 3 948 лева, представляваща направените пред
настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на "НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Оборище, ул.
„Триадица“, № 8 като трето лице – помагач на ответника "ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: