№ 16
гр. Пещера, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело №
20225240100908 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск по чл.422 от ГПК.
В исковата молба ищецът „Банка ДСК“ ЕАД със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, чрез юрк. Л. М.-П. против
ответника К. С. Ш. от гр.Пещера твърди, че на 13.09.2019 година между
„Банка ДСК“ ЕАД, от една страна, като кредитодател и К. С. Ш. от друга
страна, като кредитополучател е сключен Договор за кредит за текущо
потребление в размер на 23629 лева,като сумата е било изцяло усвоена по
сметка на кредитополучателя Ш..Срокът на погасяване ,съгласно уговорките
в договора е 120 месеца,а разплащателната сметка ,чрез която
кредитополучателят е следвало да обслужва кредита е била изписана в
договора.Страните постигнали съгласие и относно таксите,лихвите и
комисионните ,които банката в качеството й на кредитодател прилага при
извършване на услугата –предоставяне на кредит за текущо
потребление.Сочи се още ,че въпреки договореното за плащане на
съответната месечна вноска ответникът в качеството му на кредитополучател
не заплатил повече от 29 месечни вноски ,за периода от 13.07.2019 година до
09.11.2021 година.На 10.08.2021 година съгласно условията на договора
1
ответникът бил уведомен за предсрочната изискуемост на кредита.Към
датата на предсрочната изискуемост на кредита-10.11.2021 година
длъжникът не бил погасил задълженията си ,поради което депозирали
заявление по реда на чл.417 от ГПК,въз основа на което било образувано
ч.гр.дело № 1399/2021 година по описа на ПщРС,приключило с издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист ,с които е разпоредено
длъжникът К. С. Ш. да заплати на заявителя :сумата от 23 629 лева-
главница по договор за потребителски кредит от 13.03.2019 година ; сумата
3959,84 лева-договорена (възнаградителна )лихва,за периода от 13.07.2019
година до 09.11.2021 година; сумата от 386,54 лева-обезщетение за забава
,за периода от 13.07.202019 година до 09.11.2021 година ; сумата от 59.07
лева-обезщетение за забава (законна лихва),за периода от 10.11.2021 година
до 19.11.2021 година;законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на заявлението в съда-19.11.2021 година до окончателното
изплащане;сумата от 610.47 лева –разноски по делото ,в това число 560.69
лева д.т. и 49.78 лева възнаграждение на юрисконсулт.В законоустановения
срок длъжникът Ш. депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение
,което мотивирало правният им интерес да установят вземането си.Молят да
се постанови решение ,с което да се признае за установено по отношение на
длъжника ,че ищецът има валидно и изискуемо вземане в размер на сумата от
23 629 лева- главница по договор за потребителски кредит от 13.03.2019
година ; сумата 3959,84 лева-договорена (възнаградителна )лихва,за
периода от 13.07.2019 година до 09.11.2021 година; сумата от 386,54 лева-
обезщетение за забава ,за периода от 13.07.202019 година до 09.11.2021
година ;сумата от 59.07 лева-обезщетение за забава (законна лихва),за
периода от 10.11.2021 година до 19.11.2021 година;законната лихва върху
главницата от датата на постъпване на заявлението в съда-19.11.2021
година до окончателното изплащане.
При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск да бъде
осъден ответникът да заплати на ищецът сумите ,произтичащи от
неизпълнение на договор за кредит за текущо потребление от 13.03.2019
година ,а именно : сумата от 23 629 лева- главница по договор за
потребителски кредит от 13.03.2019 година ; сумата 3959,84
лева-договорена (възнаградителна )лихва,за периода от 13.07.2019 година
до 09.11.2021 година; сумата от 386,54 лева-обезщетение за забава ,за
2
периода от 13.07.202019 година до 09.11.2021 година ; сумата от 59.07 лева-
обезщетение за забава (законна лихва),за периода от 10.11.2021 година до
19.11.2021 година;законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на заявлението в съда-19.11.2021 година до окончателното
изплащане както и разноски в размер на 610.47 лева,в това число д.т. и
възнаграждение на юрисконсулт.Претендират се разноските и в настоящото
производство и разноските в заповедното производство.В подкрепа на
твърденията и исканията си сочат доказателства.
В указания от съда срок ответникът не е депозирал писмен отговор и
не е ангажирал доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на
страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът
приема за установено следното :
От събраните по делото писмени доказателства :договор за кредит за
текущо потребление от 13.03.2019 година,ведно с Общи условия за
предоставяне на кредит за текущо потребление; погасителен план и
ГПР;такси по кредита за текущо потребление; нотариална покана ,ведно с
разписка за връчване се установява ,че на 13.03.2019 година между „Банка
ДСК„ЕАД в качеството й на кредитор и К. С. Ш. от гр.Пещера в качеството
му на кредитополучател е сключен договор за кредит за текущо потребление
,по силата на който кредиторът отпуска на кредитополучателя кредит за
текущо потребление в размер на 23 629 лева ,със срок на издължаване от 120
месеца.Договорено е още ,че кредитът се усвоява чрез разплащателна сметка
IBAN ********** и се погасява със същата разплащателна сметка с титуляр
К. Ш..За предоставения кредит се заплаща лихва ,подробно описана в
договора как се формира.Определено е още ,че годишният процент на
разходите по кредита е от 9.33% и може да бъде променян съгласно
предвидените предпоставки в общите условия.Този договор е обезпечен със
залог на вземане по разплащателна сметка.Неразделна част от договора са и
общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление,като
съгласно т.7.1от раздел Ш."Олихвяване , Разходи по кредита", от Общите
условия, кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим
от стойността на референтния лихвен процент посочен в договора или
3
определен в случаите и по реда ,предвиден в т.7.2.3.Референтният лихвен
процент представлява лихвен бенчмарк или индекс и /или индикатор
,публикуван официално на интернет страницата на БНБ,или комбинация от
такива индекси и/или индикатори,а когато е определен по т.7,2.3 ,включва и
изравнителна надбавка/дисконт. Съгласно т.7.8 лихва се начислява върху
усвоената и непогасената част от кредите и се заплаща месечно, а в т.8 е
предвидено, че кредитополучателят заплаща на кредитора такси и
комисионни, съгласно Тарифата на банката. В т.10. 1 от раздел IV.
„Погасяване"", е посочено, че дължимите месечни вноски за лихва и главница
се събират служебно на падежната дата от Кредитора от авоара на
разплащателната сметка на Кредитополучателя. Неразделна част от договора
е и погасителен план ,в който са посочени: броя, размерът и падежната дата
на погасителните вноски.С писмена покана връчена на длъжника по
договора-К. Ш. на 12.01.2020 година кредитополучателят е обявил кредита
за предсрочно изискуем ,поради неизпълнение на задължението на
кредитополучателя.
По делото е приложено ч. гр. дело №1399/2021 година по описа на
Пещерския районен съд , от което се установява ,че същото е образувано по
заявление на “БАНКА ДСК“ЕАД със седалище и адрес на управление гр.
София за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417
от ГПК срещу К. С. Ш. от гр.Пещера за сумата от 23 629 лева –главница
;сумата от 3 959.84 лева-неизплатена редовна лихва ,за периода от
13.07.2019година до 09.11.2021 година; за сумата от 386.54 лева
,представляваща обезщетение за забава ,за периода от 13.07.2019година до
09.11.2021 година;сумата от 59.07 лева ,представляваща законна лихва за
периода от 10.11.2021 година до 19.11.2021 година ;заемни такси в размер на
120 лева ,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 19.11.2021
година до окончателното изплащане на главницата и направените по делото
разноски ,в това число д.т.и възнаграждение на юрисконсулт.С разпореждане
инкорпорирано в заповед № 332 от 23.11.2021 година постановени по делото
съдът е разпоредил длъжникът К. С. Ш. от гр.Пещера да заплати на
заявителя следните суми : сумата от 23 629 лева –главница по договор за
кредит за текущо потребление от 13.03.2019 година ;сумата от 3 959.84 лева-
неизплатена редовна лихва ,за периода от 13.07.2019година до 09.11.2021
година; за сумата от 386.54 лева ,представляваща обезщетение за забава ,за
4
периода от 13.07.2019година до 09.11.2021 година;сумата от 59.07 лева
,представляваща законна лихва за периода от 10.11.2021 година до 19.11.2021
година ;заемни такси в размер на 120 лева ,ведно със законната лихва върху
главницата ,считано от 19.11.2021 година до окончателното изплащане на
главницата и направените по делото разноски в размер на 610.47 лева ,в това
число д.т.и възнаграждение на юрисконсулт. Разпоредено е и издаване на
изпълнителен лист в полза на заявителя срещу посоченото лице. В указания
от съда срок от длъжника К. С. Ш. е постъпило възражение срещу заповедта
за незабавно изпълнение.Със съобщение връчено на заявителя на 24.06.2022
година съдът е указал за правото му да предяви иск за установяване на
вземането си в месечен срок като довнесе и допълнителна държавна такса
,като такъв иск е предявен от заявителя на 25.07.2022 година( ден понеделник,
видно от пощенското клеймо).
За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана
съдебно- икономическа експертиза като вещото лице Л.Ц. в заключението си
сочи ,че при извършената от него проверка установил,че на 13.03.2019
година страните по настоящото дело са сключили договор за кредит за
текущо потребление за сумата от 23629 лева ,с която сума съгласно
уговорките между страните се е погасявал кредит за текущо потребление №
11/20552853 с кредитополучател(титуляр) К. С. Ш.,съгласно Протокол ЦКПК
№ 012-11.02.2019 година .Срокът за погасяване на кредита е 120
месеца,считано от датата на неговото усвояване,като страните са договорили
и гратисен период за главницата от 6 месеца, но крайният срок за
издължаване на кредита не се променял. Вещото лице е констатирало още,че
съгласно клаузите на договора през гратисния период кредитополучателят
заплаща част от месечната лихва по погасителния план в размер на
100%.Кредитът се издължава чрез месечна вноска дължима на 13 число на
съответния месец.Съгласно клаузите на договора кредитът се олихвявал с
променлив годишен лихвен процент в размер на 8.98% или 0,03% на
ден.Вещото лице е установило още ,че са договорена клауза- при забава на
плащането на месечната погасителна вноска от деня следващ падежната дата
определена в договора частта от вноската, която представлява главница се
олихвява с договорения лихвен процент ,увеличен с надбавка от 10
%.Съгласно ОУ при допусната забава в плащанията на главница или лихви
над 90 дни ,целият непогасен остатък от главницата става предсрочно
изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за
забава в размер на 10 %.Вещото лице е установило ,че кредотополучателят е
внесъл сумата от 617.23 лева ,с която е погасил: договорени лихви в размер
на 616.31 лева ; банкова такса в размер на 0.62 лева и такса SMS в размер на
0.30 лева.Последното плащане от страна на кредитополучателя е било на
12.02.2020 година в размер на 0.23 лева.В заключението се сочи още ,че към
5
23.11.2021 година по кредита няма извършени плащания от страна на
кредитополучателя, с които да погаси главници по кредита. Останала е
дължима главница в размер на 23 629,от която: падежирала в размер на
3 618.90 лева;дължими договорни лихви в размер на 5149.75 лева,а след
приспадане на платената от 616.31 лева ,оставала дължима лихва в размер на
4533.44 лева ;лихва за забава за периода от 13.07.2019 година до 09.11.2021
година в размер на 382.45 лева и лихва за забава за периода от 10.11.2021
година до 19.11.2021 година в размер на 65.64 лева
Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.
Касае се за иск по чл.422 от ГПК .За да бъде уважен искът за
съществуване на вземането с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК следва да
бъде установено безспорно ,че искът е допустим и, че претендираното от
ищеца вземане съществува в размера ,който е посочен в исковата молба.
Безспорно се установява по делото ,че са налице положителните
процесуални предпоставки за предявяване на иска –издадена заповед за
изпълнение; писмено възражение срещу нея и спазване на едномесечния
преклузивен срок, в рамките на който следва да бъде предявен
установителният иск.
По делото няма спор,че процесният договор попада в приложното поле
на Закона за потребителския кредит –ЗПК.
Съгласно легалното определение в чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Съгласно § 4 от ДР на ЗПК този закон въвежда разпоредбите на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити. Предвид тези
разпоредби, следва да се приеме, че договорът за кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска
сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор.
Ответникът в настоящото производство има качеството на потребител
6
по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а именно- физическо лице, което при
сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на
своята професионална или търговска дейност.
Договорът за кредит, както и останалите търговски сделки, се
подчинява на общите правила за сключването и действителността на
сделките, установени в гражданското право с разпоредбите на ЗЗД, освен ако
в ТЗ и в специалния ЗПК не са предвидени особени правила за сключването и
действителността му. Доколкото цитираната дефиниция съдържа само
задължението на кредитора ,но не и на потребителя ,задълженията на
последния би трябвало да се извличат от характеристиката на предмета на
договора – в случая паричен заем- посредством общата разпоредба на
чл.240,ал.1 от ЗЗД, според която заемателят се задължава да върне заетата
сума . Фактическия състав,от който възниква задължението на потребителя
за връщане на заема ,включва кумулативно наличието на следните
елементи: 1./действителен договор за потребителски кредит;2./предоставяне
на договорения заем и 3./ изискуемост на задължението за неговото
връщане.
По съществото на спора се установи по несъмнен начин ,че между
„Банка ДСК „ЕАД гр.София и К. С. Ш. са възникнали облигационни
правоотношения по правилата на договор за потребителски кредит,сключен в
изискуемата от закона писмена форма , като на 13.03.2019 година „Банка
ДСК„ЕАД в качеството й на кредитор е предоставила на К. С. Ш. от
гр.Пещера в качеството му на кредитополучател кредит за текущо
потребление в размер на 23 629 лева ,със срок на издължаване от 120 месеца
,считано от датата на неговото усвояване.Безспорен по делото е фактът ,че
кредитът е бил усвоен от кредитополучателят Ш. на дата 13.03.2019
година.От заключението на вещото лице Ц. се установи ,че по процесният
договор кредитополучателят е внесъл сумата от 617.23 лева ,с която сума е
погасил само договорена лихва и съответните банкови такси.
От писмените доказателства се установи ,че поради неизпълнение на
задължението от страна на кредиторолучателя кредиторът е обявил
договорът за предсрочно изискуем на 12.01.2020 година.
С оглед трайната съдебна практика на ВКС по искове за изпълнение на
договорни задължения, съдът намира, че е налице основание за проверка на
7
договора относно наличие на неравноправни клаузи във вреда на
потребителя.
В разпоредбата на чл.143,ал.1 от ЗЗП към която изрично препраща
чл.24 от ЗПК е дадена общата дефиниция на неравноправна клауза в
договор сключен с потребител.
Съдът в настоящия случай установи ,че ищецът претендира заплащане
на главница в размер на 23629лева;договорена лихва в размер на 3959.84
лева; обезщетение за забава в размер на 445.61лева ,за периода от 13.07.2019
година до 19.11.2021 година.Видно от клаузите на самия договор ,а и от
заключението на вещото лице се установи ,че в процесния договор страните
са уговорили ГПР от 9.33 %, който може да се променя съобразно
предпоставките предвидени в ОУ като вещото лице не е установило същият
да надхвърля пет пъти размера на законната лихва,поради което съдът приема
,че в случая не е налице клауза във вреда на потребителя.
В предвид на изложеното съдът следва да постанови решение ,с което
да признае за установено по отношение на ответника ,че същият дължи на
ищеца сумата от 23629лева-главница ;договорена лихва в размер на 3959.84
лева; обезщетение за забава в размер на 445.61лева ,за периода от 13.07.2019
година до 19.11.2021 година ,ведно със законната лихва върху главницата
,считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.дело № 1399/2021
година по описа на ПщРС и това е 23.11.2021 година до окончателното й
изплащане и разноски в заповедното производство в размер на 610.47 лева .
В тежест на ответника следва да се възложат и разноските направени
от ищеца в настоящото производство ,а именно сумата от 1060.75 лева,в това
число: д.т.,разноски за вещо лице и възнаграждение за юрисконсулт.
Водим от горните съображения и на основание чл.422 от ГПК,
Пещерският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. С. Ш. с
ЕГН********** от гр. Пещера, ул.“************, че „БАНКА ДСК“ ЕАД с
ЕИК *********, представлявано от С. С.в и Д. Н. Николова-И. –
Изпълнителни директори, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
8
„Московска“ № 19, чрез юрк. Л. М.-П. има валидно и изискуемо вземане в
размер: на главница от 23 629 лева; договорена лихва в размер на 3959.84
лева, за периода от 13.07.2019 година до 09.11.2021 година ; обезщетение за
забава в размер на 445.61лева, за периода от 13.07.2019 година до
19.11.2021 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по ч.гр.дело № 1399/2021 година по описа
на ПщРС -23.11.2021 година до окончателното й изплащане и разноски в
заповедното производство в размер на 610.47 лева .
ОСЪЖДА К. С. Ш. от гр. Пещера да заплати на „Банка ДСК“ЕАД гр.
София съдебно – деловодни разноски в размер на 1060.75 лева
Решението може да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
9