Р Е Ш Е Н И Е
№ 1 21. 01. 2020 година град Бургас
В И М Е Т О Н А НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На девети януари през две хиляди и двадесета година
В публично заседание при следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ХАНДЖИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ СЪБЕВА
ХРИСТИНА МАРЕВА
При участието на секретаря Станка Ангелова
И. докладваното от съдия Н. С.
В. търговско дело № 330 / 2019 година по описа на БАС
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от С. Б. В. ева, ЕГН **********, Х. Б. В. ев, ЕГН **********, М. Б. В. ева, ЕГН **********, Ф. Б. В. ев, ЕГН **********, Ч. Б. В. ев, ЕГН **********, В. Б. В. ев, ЕГН **********, Н. Б. К. , ЕГН **********, В. Б. В. ева, ЕГН **********, Й. В. К. , ЕГН **********, Н. Й. ов В. ев, ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законна представителка М. Н. ва Д. , ЕГН **********, и С. Й. ов В. ев, ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законна представителка М. Н. ва Д. , ЕГН **********, всички чрез адв. Е. , срещу Решение № 299/ 05.07.2019 г., постановено по т.д. № 503/ 2018 г. по описа на Окръжен съд – Б.
С обжалваното решение са отхвърлени исковете на ищците/ първите осем са братя и сестри , а останалите трима-внуци на пострадалия/ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на Й. Б. В. ев, ЕГН **********, настъпила на 24.09.2015г. в резултат на ПТП, причинено от М. Б. Ш. при управление на лек автомобил „Ф“ , застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество З. “Б“ АД гр. С..
С. акт се обжалва като неправилен – постановен при нарушаване на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателите считат, че по делото е доказано наличието на изключително близка емоционална връзка между починалия Й. В. ев и ищците – въззивници. Сочат, че съдът неправилно е оценил в цялост свидетелските показания, а отричането на правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗ. и на чл.20 и чл.47 от Х. за основните права в ЕС равенство на всеки пред закона. Поддържат, че в случая са налице предпоставките на предвиденото в чл. 439а, ал.4 КЗ изключение за присъждане на обезщетение на лице от разширения семеен кръг и ищците търпят от смъртта му продължителни болки и страдания като негови братя, сестри и внуци.
Молят за отмяна на обжалваното решение и уважаване изцяло на предявените искове. Претендират и компенсаторна лихва в размер на законната такава по чл. 86, ал.1 ЗЗ. от деня на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението.
Претендират разноски, включително адвокатско възнаграждение в пълен размер с начислен ДДС, съгласно Наредба за минимални адвокатски възнаграждения. Не се ангажират доказателства.
В срока по чл.263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от З. „Б“АД, ЕИК **, чрез адв. А. , преупълномощен от адв. М. , в който се навеждат аргументи за нейната неоснователност. Според застрахователя, ищците нямат право на обезщетение, защото такова се следва при особени изключения, както е предвидено в ТР №1/2016г. на ОСГТК на ВКС.
Посочено е, че лимитът на отговорност (застрахователната сума) по задължителната застраховка „Г“ е определен в чл.492 КЗ и напълно отговаря на цитираното решение на СЕС и Д. 2009/ 103/ ЕО, като е извършена дори последваща актуализация с увеличаването му по тази застраховка, обн. ДВ бр.101/ 07.12.2018 г. Счита, че установените стойности на застрахователната сума в КЗ съответстват на европейското законодателство.
Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Не се ангажират доказателства.
По делото е конституиран като трето лице-помагач на страната на застрахователя М. К. К. от гр. Б., който не е подал становище по въззивната жалба.
С определение № 503 от 02.12.2019г. Апелативен съд Б. е приел жалбата за допустима и е насрочил разглеждането й в открито съдебно заседание. В заседанието пълномощниците на страните с писмени молби поддържат изразените в жалбата и отговора становища.
Решението е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. При извършване на задължителната по чл. 269 ГПК служебна проверка не се установяват недостатъци, които да водят до нищожност на постановения съдебен акт. По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269 ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Бургаският апелативен съд, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения, приема следното:
Предмет на първоинстанционното производство е предявеният иск при от 11 ищци, осем от които са братя и сестри , а трима са внуци на починалия при ПТП Й. Б. В. ев, против З. дружество „Б“АД гр. С., с който се претендира пряко от застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди в размер за всеки от по 100 000лв., като част от общо дължими за всеки ищец по 200 000лв., причинени от смъртта на техния брат или дядо вследствие настъпило на 24.09.2015г. ПТП на главен път І – 9 посока от гр. Б. към гр. В. в района между селата С. О. и Р. .
В обжалваното решение Бургаският окръжен съд е описал фактическата обстановка на произшествието, причинната връзка с настъпилата смърт и е обсъдил родствената връзка на ищците с починалия от настъпването на застрахователното събитие; приел е, че не може да се обоснове общото им съжителство в едно домакинство и особено близките им емоционални връзки с починалия и е отхвърлил исковете по чл.226 ал.1 КЗ/отм./.
От фактическа страна е безспорно установено, че на 24.09.2015 година лицето М. Б. Ш. като водач на лек автомобил „Ф“, червен на цвят с рег. № А* се движел по главен път І-9 от гр. Б. към гр. В., като до него седял пострадалия Й. В. ев и отзад още двама пътника. По пътя между селата С. О. и Р. пред него се движел лекотоварен автомобил „Ф“, бял на цвят, с рег. № А* управляван от М. К. К. , като в този автомобил пътували още 7 пътника. Пътниците в двата автомобила се познавали и пътували почти заедно. При навлизане в десен завой шофьорът на „Ф“-а предприел при забранена от хоризонтална маркировка маневра - изпреварване на лекотоварния автомобил „Ф“, със скорост приблизително около 93км/ч / данни от досъдебно производство №3205/2015г. по описа на ІV РУ-ОД МВР В. /, като при прибирането си след изпреварването шофьорът загубил контрол над автомобила и допуснал удар между двата автомобила, след който „Ф“-ът поднесъл на ляво, навлязъл в крайната лява лента за насрещното движение и се ударил в движещ се насреща товарен автомобил влекач марка „М“ с рег. № В* с полуремарке „ ШМИТЦ СУС 27“ с рег. №В 0440 ЕН, управляван от Ю. Д. У. След удара в тежкотоварния автомобил „Ф“-ът се завъртял и се ударил в предната лява част на лекотоварния автомобил „Форд Т. , след което се оттласнал към влекача и се ударил в лявата задна гума на ремаркето. Лекият автомобил преустановил своето движение при осевата линия насочен с предната си част в посока В. изцяло в насрещната лента на движение. Вследствие на удара загинали и четиримата пътуващи в лек автомобил „Ф“, вкл. и шофьора му М. Ш. Досъдебното производство е прекратено с П. №3488/2015 от 13.02.2017г. поради смъртта на причинилия ПТП-то Ш. , в което е изрично вписано, че „ изяснената фактическа обстановка на настъпване на ПТП е изключваща съпричиняване към съставомерния резултат от страна на водача на лекотоварния автомобил „Ф“ М. К.
Този механизъм на произшествието е подробно разгледан от изслушаната и приета съдебна автотехническа експертиза пред първоинстанционния съд, в която се установява, че водачът Ш. е извършвал маневра изпреварване с възможна скорост на движение за пътния участък 110 км, лекотоварният автомобил „Ф“ се е движил с около 71 км.ч., като изпреварващият автомобил не е завършил безопасно изпреварващата маневра и не е оставил достатъчна странична дестинация. Поради това е настъпил удар между двата автомобила, който е отклонил „Ф“ наляво, той е навлязъл в насрещната лента, в която се е движел тежкотоварния автомобили; водачът на същия не е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара. Така е настъпил силният втори удар на „Ф“, цялата предница на автомобила е хлътнала навътре към купето , от което водачът и пътниците са получили тежки травми и загинали на място. Вещото лице категорично е заявило, че произшествието е настъпило поради неправилната маневра изпреварване от „Ф“, движението му със несъобразена скорост и неизпълненото задължение за безопасно завършване на маневрата изпреварване. Виновен за настъпилото ПТП е единствено починалият водач на „Ф“ М. Ш. , който също е загинал и без значение е било дали той и пътниците са били с предпазни колани, вкл. и пътуващия на предната седалка брат на ищците Й. .
Н. спор и е установено от писмените доказателства по делото, че към момента на настъпване на ПТП гражданската отговорност на автомобила причинилия го водач е била в З. “Б“АД.
Първият въпрос, който се поставя по делото, касае наличието на качеството на ищците като увредени по смисъла на чл.226 ал.1 КЗ/отм./ които са активно легитимирани да претендират обезщетение съгласно същата разпоредба, намираща приложение в отношенията между застрахователя и увредените лица съгласно §22 от ПЗР на действащия К. на застраховането.
Безспорно е, че първите осем ищци са братя и сестри на загиналия Й. В. ев.
Въззивникът ищец Й. В. К. , род. на 09.01.2000г., се води с неизвестен баща, поради което правилно съдът е приел, че не е доказано твърдението да е внук починалия, с баща синът на последния – Б. Й. ов В. ев.
Малолетните Н. В. ев и С. В. ев са с декларация за припознаване от Й. Й. ов В. ев / син на починалия/ , издадена на 11.10.2018 година и актове за раждане от 08.11.2018 година, т. е след завеждане на исковата молба по делото и 3 години след смъртта на Й. В. ев.
С оглед възраженията на застрахователя-ответник по исковете, следва да се отговори на въпроса дали ищците имат качеството на увредени лица по смисъла на чл.226 ал.1 КЗ/отм/ и съгласно Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК. С това тълкувателно решение, поради необходимост от съобразяване на националното право с общностното право и най вече с Д. 2009/103/ЕС и Д. 2012/29/ЕС, в задължителната съдебна практика се разшири кръга на лицата, определен в П. №4/61г. и П. №4/69г. на Пленума на ВС, които търпят вреди като пряка и непосредствена последица от престъпление.
Според възражението на застрахователя, ищците не са материално легитимирани да предявяват иск за обезщетение на неимуществени вреди, тъй като процесното ПТП е настъпило преди приемането на Тълкувателно решение №1/21.06.2018година по т.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Възражението е неоснователно. Тълкувателното решение не създава права, то не представлява източник на позитивно право, а тълкува нормативната уредба с оглед еднаквото й прилагане и се прилага във всички случаи, в които се разглежда висящ правен спор с налични в него идентични елементи. Предвид гореизложеното, качеството на лицата, които като увредени имат право да претендират пряко от застрахователя обезщетение, не се изключват априори от датата на постановяване на задължителната съдебна практика , а е поставено в зависимост от доказване по делото на предпоставките, посочени в т.1 от ТР №1/21.06.2018година ОСНГТК. Съгласно него, материалната легитимация на други лица-близки на пострадалия, следва само по изключение да бъдат обезщетявани след доказване особено близките отношения, мотивиращи трайната и дълбока емоционална връзка като интензитет и продължителност на морални болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена връзка.
В процесния случай претърпените от въззивниците – ищци неимуществени вреди се установяват от разпитаните по делото свидетели, както и от писмените доказателства, установяващи родствените отношения с починалия Й. В. ев.
Относно отношенията между пострадалия и неговите братя и сестри – ищци по делото, както и внуците им, в показанията на свидетелите се съдържат данни, които са противоречиви и недостатъчно ясно установяващи роднинската привързаност. Св. В. е син на починалия. Той твърди, че до смъртта на баща му всички роднини са живеели в един двор и всеки си е имал стая, като не може да си спомни името на една от лелите си, а също установява, че лелите му са имали мъже и са живеели „на друго място“, но пак са идвали при брат си. Внукът С. е бил на 2 годинки когато Й. е загинал, Н. е бил по голям, но помнят дядо си, защото се грижел за тях- без конкретизация на тези грижи. В показанията си установява тъгата им след смъртта, като относно сведенията за съвместния им живот приживе не дава подробна информация.
Св. Комитов твърди, че е приятел на синовете на загиналия и живее в с. Р., но веднъж седмично идвал в кв. Горно Е. и посещавал дома на Й. . Живеели в един двор, сестрите били женени и живеели на друго място. Но се събирали и били задружни, а след смъртта му когато се събират, си спомнят за него и тъгуват.
От така установените от свидетелите данни може да се направи извод, че роднините са имали обичайните за членовете на едно домакинство роднински отношения. Живеели са задружно, но и разделно, всеки от възможностите и възрастта си е работил или се е грижил за себе си, като са изпитвали типичната за такова съжителство роднинска връзка на привързаност и взаимност. Приживе не се установява да са имали изключителна връзка на взаимна грижа и помощ, правеща отношенията им дълбоко и неразривно зависими едни от други и обуславящи необходимостта от ежедневни грижи. След смъртта на Й. те са изпитали силни душевни страдания, характеризиращи се като адекватни за претърпяната трагедия в живота им, емоционално разстройство съпътстващо неочакваната загуба.
Без да се подценяват топлите и сърдечни отношения между тях, нито да се омаловажават интензитета на моралните болки и страдания, които са претърпели с оглед травмиращия характер на събитието и преживяната загуба, съдът намира, че в случая не се установява визираната в тълкувателното решение изключителност на създадените емоционални и трайни връзки, които да обуславят правото на обезщетяване по смисъла на задължителната съдебна практика.
Колкото и да има данни за съвместно съжителство с починалия, според съдът всеки е имал връзка със своето създадено семейство и контактите са били в обичайните събирания, виждания и общуване. Сестрите са живеели в други домове, посещавали са дома на брат си, всеки от братята е имал свое семейство, работа и житейски път, като не се установява взаимна помощ и необходимост от присъствието на роднините, извън обичайните контакти за такива връзки. Взаимоотношенията и емоционалната връзка между тях са се реализирали в пространствено, социално и времево отношение чрез дистанционно или епизодично общуване, с типичния за родствената им връзка интензитет и проява на внимание. Не се отличават с някаква особена изключителност вкл. на събиранията им по поводи, както и на душевното им състояние след загубата.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че ищците са извън кръга на лицата, посочени в П. №4/61г- и П. №5/69г. на Пленума на ВС и за тях не е налице предвиденото в задължителната съдебна практика изключение, обуславящо материалната легитимация да получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинената смърт на техния близък.
При извода за неоснователност на предявените искове, БАС не следва да се произнася по основателността на въведените в предмета на делото евентуални възражения на ответника относно размера на предявените искове.
Ето защо обжалваното решение не страда от визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърдено, с присъждане разноски за адвокатско възнаграждение на въззиваемото дружество без уважаване направеното възражение за прекомерност от пълномощника на въззивниците-ищци в подадената по делото молба вх. № 133 от 08.01.2020 година.
Предявен е иск при кумулативно съединяване на претенции от 11 ищци за сума по 100 000 лв., представляваща размер обезщетение за всеки един,, срещу които се осъществява защита от застрахователя. Претендираното адвокатско възнаграждение в размер на платени 40 000 лв. не е прекомерно, тъй като минималният размер по Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения - чл.7ал.2 т.5 е 38 830 лв. То се дължи с ДДС съгласно представени доказателства за регистрация по ДДС и фактура за плащане с него, но в размер на реално платената сума – 45 000лв.
Мотивиран от изложените съображения, Апелативен съд - Б. , Търговски състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 299 от 05.07.2019 година, постановено по т.д. № 503/2018 година по описа на Окръжен съд- Б.
ОСЪЖДА С. Б. В. ева, ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „П” № 35, Х. Б. В. ев, ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „П” № 35, М. Б. В. ева, ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „П” № 41, Ф. Б. В. ев, ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „К” № 39, Ч. Б. В. ев, ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „К” № 39, В. Б. В. ев, ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „М” № 20, Н. Б. К. , ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „П” № 37, В. Б. В. ева, ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „П“ № 53, Й. В. К. , ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „К” № *, Н. Й. ов В. ев, ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законна представителка М. Н. ва Д. , ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „К” № 5* и С. Й. ов В. ев, ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законна представителка М. Н. ва Д. , ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „К” № 5*, всички със съдебен адрес гр. С., ул. „К“ № *, ет. * – адв. С. , да заплатят на „З” АД, ЕИК**, със седалище и адрес на управление гр. С., район „Л”, бул. „Д” № *, сумата 45 000 лв. - адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието като трето лице – помагач на въззиваемия - ответник „З” АД на М. К. К. , ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Б., ул. „Ц“ № 1* ет.*, ап.*.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: