Р Е Ш Е Н И Е
№ 534
24.11.2023г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Плевен, седми състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при
секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Христова адм.д.
№ 930/2023г. по описа на АдмС Плевен, и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.459 от
Изборния кодекс (ИК).
Делото е образувано по жалба от Х.Ц.Ц. с
ЕГН ********** и посочен в жалбата адрес по местоживеене ***, подадена против
Решение № 249-МИ от 06.11.2023г. на ОИК Плевен за избиране на кмет на Кметство с.
Бръшляница на втори тур от проведените на 05.11.2023г. местни избори.
В жалбата се твърди, че оспореното
решение противоречи на материалния закон. Доводите за това са, че през целия
изборен ден са допуснати съществени нарушения на изборните правила, които са
довели до опорочаване на изборния резултат. Като такива нарушения се сочи, че
са забелязани едни и същи лица, обикалящи с микробус явно с цел да контролират
определена група избиратели; към жалбоподателя са отправяни заплахи за
участието му в изборите. Твърди се още, че съставените протоколи на СИК са с
невярно съдържание, тъй като не са отчетени правилно действителните бюлетини за
Х.Ц., който има 15 гласа по-малко от избрания за кмет. Иска се отмяна на
решението на ОИК за избор на кмет на село Бръшляница и обявяване избора за
недействителен. Претендират се направените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят лично
и чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата на заявените в нея основания и моли
същата да бъде уважена и се обяви избора за недействителен, претендира
разноски. Представя писмена защита.
Ответникът в съдебно заседание се
представлява от председателя на ОИК, който оспорва жалбата и моли същата да не
бъде уважавана, като излага доводи за законосъобразност на решението.
Заинтересованата страна Ц.П.Г. се явява
лично в съдебно заседание, като поддържа, че изборът за кмет на с. Бръшляница е
законосъобразен.
От доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
За участие в насрочените за 29.10.2023г.
местни избори за кмет на Кметство с. Бръшляница, община Плевен, са регистрирани
четирима кандидати, между които Х.Ц.Ц. – кандидат на ПП „Герб“ и Ц.П.Г. –
кандидат на МК „Българска нова демокрация (СДС)“. На проведените на тази дата
избори никой от кандидатите не е получил повече от половината от действителните
гласове, като за Х.Ц.Ц. са подадени 132 действителни гласа, а за Ц.П.Г. са
подадени 131 действителни гласа – справка протоколи на СИК и ОИК Плевен, публикувани
на сайта на ЦИК. Като получили най-много действителни гласа Х.Ц.Ц. и Ц.П.Г. са
продължили участието си във втория тур за избор на кмет на кметство с. Бръшляница,
насрочени за 05.11.2023г. Изборът е проведен в една избирателна секция в с. Бръшляница
– № *********.
Изборният ден на втори тур на местните
избори в избирателната секция № ********* в с. Бръшляница е започнал в 7:00
часа на 05.11.2023г. и е приключил в 20:00 часа. В избирателната секция са
отчетени 363 гласували избиратели според положените в избирателния списък
подписи и 307 намерени хартиени бюлетини и 56 бюлетини от машинно гласуване –
общо 363 в избирателната кутия. В т.6 от Част ІІ на Протокола на СИК (л.86-88
от делото) е посочено с думи и цифри, че недействителните бюлетини са 19 броя. В
т.7 от същата част на протокола с думи и цифри е посочено, че броят на
действителните гласове с отбелязан избор „Не подкрепям никого“ е 8. От
действителните бюлетини (336), за кандидата Ц.П.Г. са отчетени 157 действителни
гласове с хартиени бюлетини и 17 бюлетини от машинното гласуване (общо 174), а
за оспорващия Х.Ц.Ц. – 123 действителни гласове с хартиени бюлетини и 39
бюлетини от машинното гласуване (общо 162). Така изготвеният протокол е
подписан от членовете на СИК без възражения и особени мнения. В същия е
отразено, че няма спорове за действителността или недействителността на
гласовете и взетите решения, отразено е, че след откриването на изборния ден и
при установяване на резултатите от гласуването в СИК не са постъпили жалби и
възражения, като изборите са проведени в спокойна обстановка.
Въз основа на данните от СИК № *********,
ОИК Плевен е изготвила Протокол за избиране на кмет на кметство по образец –
Приложение № 105-МИ-хм от 06.11.2023г. (л.75-78), в който е отразила броя на
секционните избирателни комисии – 1 бр., брой на секционните избирателни
комисии, представили протоколи от гласуването – 1 бр., брой на гласували
избиратели според положените в избирателния списък подписи – 363, брой на
намерените в избирателната кутия хартиени бюлетини – 307, брой на намерените в
избирателната кутия бюлетини от машинно гласуване – 56, брой на намерените в избирателните
кутии хартиени бюлетини и бюлетини от машинно гласуване – 363, брой на
недействителните бюлетини – 19 и брой на действителните гласове с отбелязан вот
„Не подкрепям никого” – 8. В резултат на така обобщените данни ОИК Плевен е
отчела действителните гласове за кандидатите, както следва: брой на
действителните гласове – 336, от тях за кандидата Ц.П.Г., издигнат от МК „Българска
нова демокрация (СДС)“ – 174 действителни гласа, и за оспорващия Х.Ц.Ц.,
издигнат от ПП „Герб“ – 162 действителни гласа. Така изготвеният протокол е
подписан от членовете на ОИК Плевен без възражения и особени мнения.
Въз основа на данните от протокола и
получените данни от протокола на СИК, ОИК Плевен е постановила оспореното в
настоящото производство Решение № 249-МИ от 06.11.2023г. (л.74), с което е
обявила за избран за кмет на Кметство с. Бръшляница Ц.П.Г., издигнат от МК „Българска
нова демокрация (СДС)“ и получил 174 действителни гласа.
По искане на оспорващия за доказване на
твърдените от него нарушения, по делото са разпитани като свидетели двама души.
Свидетелят М. В. М. дава показания, че пред входа на училището, където са се
провеждали изборите, кандидат-кметът Х.Ц. е имал скандал с ром, като този т.н.
ром му се е заканвал със заплахи, съпругата му също се е заканвала; полицаят,
който е бил на изборите, се е намесил и разделил страните. Свидетелят С. З. С.
излага, че на двата тура на изборите за кмет е имало полицейски коли в селото,
които са обикаляли, имало е и коли, друго не е забелязал, като на първия тур на
изборите на центъра на селото е имало бусове. На въпрос на ответника сочи, че е
гласувал и нищо не му е пречило да упражни правото си на глас.
Също по искане на жалбоподателя, съдът
на основание чл.193 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК е открил производство по
оспорване истинността на протокола на СИК № ********* от 05.11.2023г., с.
Бръшляница, като е указал на жалбоподателя доказателствената му тежест за
установяване неистинността на оспорения документ.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл.459, ал.1 от ИК, от активно легитимирана
страна – кандидат за кмет на Кметство с. Бръшляница, при наличието на правен
интерес.
Разгледана по същество, жалбата се явява
неоснователна, по следните съображения:
В чл.459, ал.7 от ИК е очертана рамката
на съдебния контрол при оспорване на изборните резултати, а именно:
обстоятелствата, посочени в подадената в срок жалба. В съответствие с горното
изискване, допустимостта на всяко доказателствено искане е преценявано от
настоящия състав на съда с оглед на посочения предмет на доказване и съобразно
чл.459, ал.7 от ИК, като
по подробно изложени мотиви са оставени без уважение искането за приобщаване на
справка от Първо РУ – Плевен относно обстоятелството има ли посещения на
патрулни коли по сигнал за нарушаване на изборния процес на 29.10.2023г. в с.
Бръшляница, както и изпращани ли са патрулни коли на 03.11. и 04.11.2023г. по
нови сигнали за нарушаване на изборното законодателство и какъв е резултатът от
посещението в с. Бръшляница, както и за издаване на съдебно удостоверение за
снабдяване с горната информация. Воден от тези мотиви съдът намира, че
проверката на оспорения акт следва да обхване всички посочени в чл. 146 от АПК
основания, като по отношение на материалната законосъобразност на оспорения акт
следва да се произнесе само по наведените в жалбата възражения за нарушения в
самия изборен ден 05.11.2023г.
Оспореното Решение № 249-МИ от 06.11.2023г.
е издадено от компетентен по степен, териториален обхват и функции
административен орган, а именно Общинска избирателна комисия Плевен, при
упражняване на правомощията си, произтичащи от Изборния кодекс.
Решението на ОИК Плевен е взето при
спазване на административнопроизводствените правила и съобразно разпоредбите на
чл.85, ал.1 до ал.10 от ИК за начин на свикване на заседание, неговото
ръководство, необходимия кворум, поименното гласуване и съставянето на
протокол. Нарушения в тази връзка не се и релевират от жалбоподателя.
По отношение съответствието на
оспореното решение с материалния закон и релевираните в жалбата нарушения на
изборния процес:
Настоящото съдебно производство по
оспорване на изборните резултати е контролно-отменително по своя характер и има
за цел да се извърши проверка на твърдените от жалбоподателя нарушения,
допуснати в изборния процес при определяне на изборните резултати, които по
същество следва да са толкова съществени, че са довели до подмяна на
действителния вот на избирателите. Само и единствено наличието на
съществени нарушения е основание за обявяване на недействителност на избора. В
настоящото производство от оспорващия не са ангажирани доказателства, установяващи
факти и обстоятелства, които да обосноват извод за извършени съществени
нарушения на избирателния процес в изборния ден.
По първото оплакване за лица, обикалящи
с микробус явно с цел да контролират определена група избиратели:
Не се доказа по делото такова нарушение
да е имало на датата на провеждане на втори тур на изборите – 05.11.2023г.
Свидетелят С. само общо посочва, че в селото е имало бусове на центъра, но на
предните избори. Присъствието на патрулни полицейски коли също е естествено с
оглед правомощията на полицията за охрана на обществения ред и за осигуряване
на спокойна обстановка за изборния процес. Няма твърдения в самата секция да са
извършени някакви нарушения, такива не са отразени и в секционния протокол.
Самият жалбоподател в съдебно заседание
излага, че в изборния ден не е имало абсолютно нищо освен обикаляне на
патрулките, а тези бусове са били на предния тур и в дните между двата тура. В
съответствие с чл.459, ал.7 от ИК съдът не дължи проверка на тези твърдения,
тъй като в жалбата се правят възражения за нарушения само в изборния ден на
05.11.2023г., но не и на първия тур, проведен на 29.10.2023., нито за дните
03.11. и 04.11.2023г. Именно поради горното е оставено без уважение и
доказателственото искане на оспорващия за събиране на доказателства за тези три
дни.
Оплакванията са и ирелевантни за
настоящото производство, тъй като за тяхното отстраняване е налице друг
процесуален ред, който към момента вече е без правно значение, а именно:
приложими са административно наказателните разпоредби на ИК, респ. сигнализиране
на ОИК, която, съгласно чл.87, т.22 от ИК, разглежда всички жалби и сигнали за
нарушения на изборния процес в съответствие с правомощията си, или пък ЦИК,
която съгласно чл.57, ал.1, т.26 разглежда всички жалби и сигнали за нарушения
на изборния процес в съответствие с правомощията си.
Оплакването на жалбоподателя за
нарушения, свързани с контролиране на избиратели, е неоснователно и на още едно
основание – независимо дали е имало контролиран вот на част от избирателите
(което не е доказано), няма данни техният вот да се е отразил върху крайния
резултат от избора, респективно да е повлиял на решението на ОИК за обявяване
на изборния резултат. Това не може и да бъде проверено по никакъв начин предвид
тайната на вота на всички гласоподаватели.
Следователно съдът приема, че не е доказано
това твърдяно в жалбата нарушение.
По второто оплакване за отправяни към жалбоподателя
заплахи за участието му в изборите:
Както сам сочи жалбоподателя в съдебно
заседание, заплахи са били отправени лично към него само от две лица, и то
извън избирателната секция. Не се установява заплахи да са били отправяни към
избиратели, още по-малко това по някакъв начин да е повлияло на изборните
резултати и на вота на гласоподавателите. Твърденията на оспорващия, че тези
лица евентуално са заплашвали и други избиратели, за да може да дадат толкова
гласове за него, са само в сферата на вероятностите и не са доказани по никакъв
начин. Следователно самият факт на отправени към кандидата за кмет заплахи не
представлява съществено нарушение на изборния процес, което да се е
отразило на валидността на вота на избирателите при отчитане на окончателния
изборен резултат.
Отделно от горното, от показанията на
свидетеля М. е видно, че заплахите са били свързани с това, че Ц. бил извикал
полицейски коли в селото, т.е. не се установява оспорващият да е бил заплашван
във връзка със самите избори или с кандидатурата му за кмет.
По третото оплакване, че съставените
протоколи на СИК са с невярно съдържание и не са отчетени правилно
действителните гласове за жалбоподателя:
В с. Бръшляница изборите са проведени
само в една секция, съответно е съставен само един протокол от СИК, а не повече
протоколи, както се твърди в жалбата.
Във връзка с откритото производство по
оспорване на протокола на СИК № ********* от 05.11.2023г. в частта за верността
и съдържанието на подадените за оспорващия действителни гласове, съдът намира,
че оспорването не е доказано.
В съответствие с изложеното в жалбата,
съдът е извършил оглед на протокола и е констатирал, че в него са вписани подадени
за Ц. 123 действителни хартиени бюлетини и 39 действителни бюлетини от машинно
гласуване, и двете числа изписани с думи и цифри, или общо отчетени 162
действителни гласа. Няма извършвани поправки на числата и изобщо в протокола. В
протокола на СИК с. Бръшляница не са налице спорове по реда на чл.438, ал.3 от ИК с описани спорове за действителността или недействителността на гласовете,
взети решения и възраженията на членове на комисията по тях, липсват и жалби,
възражения, заявления, особени мнения във връзка с преброените гласове и
изготвения протокол. Следователно оформеният по надлежния ред протокол отразява
действителния резултат от проведеното гласуване в с. Бръшляница за избор на кмет
на кметство. Същите резултати са отразени и в протокола на ОИК Плевен.
След като няма каквито и да било
съмнения за неточности, както и възражения по така изготвения протокол, то
според съда не следва да се допуска повторно преброяване на гласовете, поради
което е оставено без уважение доказателственото искане на оспорващия за назначаване
на съдебна експертиза, която да извърши проверка на изборните резултати чрез
повторно преброяване на действителните и недействителни бюлетини и установяване
след това преброяване на отчетените действителни гласове за Х.Ц.. Именно в този
смисъл е и Решение №9 от 26.11.2009г. на Конституционния съд на РБ по конституционно
дело №8/2009г., съгласно което „…в Република България преброяването на
бюлетините от гласуването се извършва единствено и само ръчно от секционните избирателни
комисии след приключване на изборния ден и не се прилага какъвто и да е друг
способ на преброяване освен този. Повторно преброяване на гласовете би могло да
се допусне, ако от протоколите на секционните избирателни комисии е видно, че
съществуват спорове между членовете на СИК за резултатите от гласуването“.
В процесния протокол на СИК изрично е
отразено, че при установяването на резултатите от гласуването са присъствали
двама застъпници и представители на ПП „Герб“, издигнала за кандидат за кмет
жалбоподателя, и последните също не са вписали някакви възражения по начина на
преброяване на гласовете, подадени в изборите за кмет на кметството. От
проведеното по делото съдебно заседание се установява, че самият жалбоподател
(и това не се отрича от последния) е бил точно до комисията и е наблюдавал
целия процес при броенето, като той също не е отразил някакви възражения в
протокола по отношение отчетените за него действителни гласове.
В съответствие с разпоредбата на чл.93,
ал.2 от ИК при изпълнение на своите правомощия членовете на секционната
избирателна комисия са длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс.
Съгласно чл.179, ал.1 и ал.2 от ГПК официален документ, издаден от длъжностно
лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява
доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него
действия. Съгласно чл.99, ал.5 от ИК членовете на комисията подписват протоколи
и гласуват решения с особено мнение, когато не са съгласни с решението или с
посоченото в протокола, като посочват в какво се изразява особеното мнение. Протоколът
на СИК е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179 от ГПК за
отразените в него факти. Предвид материалната му доказателствена сила,
подписването му без особени мнения от членовете на СИК, липсата на жалби,
възражения, заявления и решения по тях, липсата на оспорване на
недействителността на някоя бюлетина (глас), няма основание съдът да не зачете тази
материална доказателствена сила.
В тази връзка следва да се има предвид,
че секционните избирателни комисии са съставени от представители на различни
политически партии с противоположни интереси в изборния процес, които са имали
процесуалната възможност да направят своевременно своите възражения, но такива
не са отразени в секционния протокол. Липсата им потвърждава, че при
отчитането на подадените за Ц. гласове не са били допуснати съществени
нарушения.
В заключение, за да бъде опорочен един
изборен резултат, не е достатъчно да е допуснато нарушение, но то трябва да е
съществено. В тази насока важи принципното разрешение за тежестта на
нарушенията, дадено в Решение № 13/28.11.2013г. на Конституционния съд на
Република България по к. д. № 14/2013г. Според Конституционния съд, за бъдат
обявени изборите за незаконни, трябва да се констатира, че са едновременно
налице две предпоставки: съществени, особено тежки нарушения на изборния
процес, относими към основополагащите демократични конституционни принципи на
избирателното право (общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване по
чл. 10 от Конституцията) и тежестта на тези нарушения да е от такова естество,
че да е невъзможно да се установи действителната воля на избирателите. Анализът
на доказателствата по делото изключва наличието на визираните предпоставки. В
случая не са установени и доказани такива съществени нарушения на изборния
процес, които да са се отразили на валидността на вота на избирателите при
отчитане на окончателния изборен резултат и да са основание за обявяване на
резултата от изборите за недействителен.
Анализът на събраните по делото
доказателства налага извода, че при произвеждане на избор за кмет на Кметство с.
Бръшляница не са налице нарушения на изборния процес, така съществени по
естеството си, че да повлияят на определения изборен резултат. При извършената
проверка за законосъобразност на Решение № 249-МИ/06.11.2023 г. на ОИК Плевен
за избор на кмет на Кметство с. Бръшляница съдът приема, че същото е издадено
от компетентен орган, при спазване на административно производствените правила,
регламентирани в ИК, в съответствие с материалния закон и неговата цел.
Предвид горното, съдът счита жалбата за
неоснователна и недоказана, тъй като не се доказаха твърдените нарушения на изборния
процес, които да се отразяват на крайния резултат, поради което оспореното
решение на ОИК Плевен следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на
основание чл.459, ал.10, изр. първо, предл. първо от ИК, Административен
съд Плевен, седми административен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 249-МИ от 06.11.2023г.
на ОИК Плевен за избиране на кмет на Кметство с. Бръшляница на втори тур от
проведените на 05.11.2023г. местни избори.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховен административен съд, подадена чрез Административен
съд Плевен в 7-дневен срок от съобщението.
Препис от решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/