Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 291
гр.Сливен, 04.03.2020г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,
трети състав в открито заседание на двадесет
и осми февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа докладваното съдията
гр. дело № 4972 по описа за 2019г. на СлРС,
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединение осъдителни
искове с правно основание чл.187, ал.6, вр.ал.5, т.2,
вр.чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР- за заплащане на извънреден
труд, 134 часа и 30 минути положен в периода 01.08.2016г.- 30.06.2019г. с цена
на иска 900,40 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на исковата молба 16.09.2019г. до
окончателното изплащане и иск по
чл.86, ал.1 ЗЗД – обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение, за
периода на забавата 26.09.2016г.- 01.09.2019г. с цена на иска 140 лв.
Ищецът твърди, че е държавен служител в ОД МВР Сливен, с местоизпълнение на служебните си
задължения в териториалната структура на ответника - РУ Сливен. Сочи, че
осъществявал служебните си задължения на сменен режим по предварително утвърден
месечен график. Работното му време се изчислявало в часове за отчетен период,
който за исковия период от 01.08.2016г. до 30.09.2016г. бил едномесечен, а от -
01.10.2016г до 30.06.2019г. тримесечен.
Ищецът твърди, че за исковия
период ответникът не е изчислявал правилно работното време, като не преобръщал
положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143. Това довело до ощетяването
му, тъй като тези часове се явявали извънреден труд, който не му бил заплатен.
Този положен труд следвало да бъде платен, ведно със заплатата, която ищеца
получил през месеца, следващ отчетния период на полагането на труда, т.е. до 25
число на съответния месец, като след това ответника се намирал в забава. Ето
защо се претендира и мораторна лихва, считано от 26.09.2016г. до 01.09.2019г. в
размер на 140 лв.
Иска се от съда осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 900,40 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за 134 часа и 30 минути извънреден труд, положен в
периода 01.08.2016г. - 30.06.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 16.09.2019г. до окончателното изплащане, както и сума в размер на 140 лв. – обезщетение за
забава, считано от 26.09.2016г. до 01.09.2019г.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Считат се
исковете за неоснователни и недоказани.
Неоснователно
било искането на ищеца за превръщане на положеният нощен труд в дневен с
коефициента 1.143 и зачитането му в този смисъл за извънреден труд. Правилото
за превръщане на нощните часове в дневни било с цел да се определи възнаграждението на работника/служителя така,
че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8
часа. Следователно в тези случаи работникът или служителят не работел
извънредно. Преизчисленията на нощните часове в дневни и съответно разликата
при преобразуването им било регламентирано в чл. 9, ал. 2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата и представлявало допълнително
трудово възнаграждение по смисъла на същата Наредба, която била неприложима в
конкретния случай. Ищецът в настоящото производство бил държавен служител по
смисъла на чл. 142, ал.1,т.1 ЗМВР, той не бил в трудово правоотношение по КТ и
по отношение на него били приложими разпоредбите на специалния закон ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 179, ал.1 ЗМВР предвиждала заплащане на допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00 ч. до 6,00 ч. Конкретно
положените часове нощен труд от ищеца били компенсирани с допълнително
възнаграждение. Отделно от това, ако все пак се приложела формулата нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, щяло да се
установи, че за служителите в МВР коефициентът бил 1 (единица). Това било така,
защото съгласно чл. 187, ал.3. изр. последно ЗМВР при полагането на труд през
нощта между 22 ч. и 06 часа, работните часове не следвало да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период. При това
положение, ако се направел опит за превръщане нощните часове в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
(т.е. 8 часа) и нощното работно време (също 8 часа, съобразявайки чл. 187, ал.3 ЗМВР), установени за подневно отчитане на работното време в ОДМВР Сливен, се
получавало 8/8 или коефициент равен на 1 (единица).
Иска се
отхвърляне на исковете, като неоснователни.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и се установява от кадрова
справка, представена от ответника в процеса, че ищеца през исковия период от време е бил в служебно
правоотношение с ответника, като заемал длъжност „Младши автоконтрольор
І степен” в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна
дейност”, сектор „Пътна полиция”, отдел „Охранителна полиция” при ОД МВР
Сливен. Не е спорно, а и се установява от представените месечни графици за
исковия процесен период, че ищеца работил на сменен
режим при сумарно изчисляване на работното време.
В хода на процеса са приети заключение по изготвена
съдебно икономическа експертиза, както и допълнително заключение. В първото
заключение вещото лице изчислило общо часовете установен извънреден труд -
реално изработен и незаплатен на ищеца, както и
часовете, получени в резултат на прилагане на коефициент за преизчисление
на нощни към дневни часове положен труд. В допълнителното заключение, вещото
лице направило изчисленията, като за всеки отчетен период е смятало стойност на
извънреден труд до 70 часа.
От допълнителното
заключение се установява, че за исковия период след преизчисляване на нощния
труд в дневен и с ограничението до 70 часа за отчетен период, ищецът положил 102
часа и 30 минути извънреден труд на стойност 697,79 лв. Освен това вещото лице
установило, че ищецът реално положил извънреден труд /а не след прилагане на
коефициент/ общо за исковия период 32 часа, които били на стойност 202,61 лв. и
не били заплатени на ищеца. При това положение на ищеца се дължали общо 900,40
лв. за 134 часа и 30 минути извънреден труд за процесния
исков период 01.08.2016г. до 30.06.2019г.
Мораторната лихва за периода 26.09.2016г. до 01.09.2019г. била в
размер на 151,71 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена, въз основа на неоспорените от страните
писмени доказателства, както и от писмените доказателствени средства в частност
съдебната експертиза.
Съдът кредитира и цени първоначалното и допълнително
заключение на изготвената и приета съдебно икономическа експертиза, като неоспорена от страните, както и изготвени от експерт,
разполагащ със специални знания, умения и опит в сферата на икономиката и
счетоводството.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният главен иск е
допустим и основателен в пълен размер.
Установи се в процеса, че ищеца за исковия период от
време е бил в служебно правоотношение с ответната ОД МВР Сливен. Доказа се, че
работил на сменен режим при сумирано отчитане на работното време.
Спорният по делото въпрос е дължи ли се превръщане на
часовете положен нощен труд в дневни, респ. заплащане като извънреден труд за
така преобразуваните часове труд.
Съгласно чл. 142, ал.2 ЗМВР, статутът на държавните
служители в МВР се урежда от ЗМВР, който в чл.178, ал.1, т.3 предвижда, че на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение и за извънреден
труд. Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР, редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън работното време, режимът на дежурства,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
В процесния
период са действали последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., издавани от
министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.
3, ал.3 и в трите наредби са идентични, че "При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22: 00 и 6: 00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период". В Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22: 00 и 6: 00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31, ал.2 от Наредбата). Същата е
отменена с приемане на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. на министъра на
вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. Едва
на 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., поради което
следва да се приеме, че до този момент действаща е Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на
разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма, обаче
не да следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на
такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ от
26.01.2007 г.), в която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. По тези съображения исковата
претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца
нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на
нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава като
нормалната продължителност на работното време през деня -8 часа (установена в
чл. 136, ал. 3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на работното време
през нощта -7 часа (установена в чл. 140 КТ). В Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. също се възприема този коефициент -1,143, но формулиран по друг
математически начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22: 00 и 6: 00 ч. за
отчетния период се умножава по 0. 143 и полученото число да се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в посочената наредба
законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата са приложими по аналогия и по
отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на РБългария утвърждава като основно достижение на социалната
държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му
реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата,
предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на
правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради
което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи
труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца
следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да
бъде определен реално положеният от него труд за исковия период. Определения
максимален брой часове нощен труд -8 часа съгласно Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. не установява нормална
продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен
труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР.
В чл.9г, в сила от 01.01.2018г. от Наредба за
работното време, почивките и отпуските и също субсидиарно
приложима по казуса, поради липса на изрична разпоредба за това в специален
закон, касателно служителите на МВР е посочено, че
отработените часове от служителя, които в края на периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете,
определени съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд.
В настоящия правен казус безспорно се установи, че
ответника не е превръщал положените от ищеца часове нощен труд в дневен, с
оглед адекватното му заплащане.Установи се също така от съдебната експертиза,
че след превръщането на тези часове, ищецът е работил часове над нормативно
определената за съответния месец норма, които се явяват извънреден труд,
подлежащ на компенсиране. Нещо повече,
установи се и реално положен извънреден труд от ищеца 32 часа за процесния исков период, който също не бил заплатен на
ищеца.
По тези съображения исковата претенция за заплащане на извънреден
труд за процесния период, реално положен, както и такъв получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен се явява доказана по своето
основание, а именно след отмяна на Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014г. /чл.31, ал.2/ за реда организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР и липсата на изрична специална за
служителите на МВР разпоредба към исковия период, то основанието за преизчисляване на часовете положен нощен
труд е субсидиарно приложимата за тези
служители Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 и Наредба за работното време, почивките и отпуските –
чл.9г.
От събраните по делото доказателства се установи, че
положения от ищеца извънреден труд /при смятане до 70 часа за отчетен период/ –
реално отработен и такъв, получен след преобразуване на часовете нощен труд в
дневен е 134 часа и 30 минути за исковия период, като дължимото възнаграждение
съобразно заключението на вещото лице възлиза в размер на 900,40 лв.
Според разпоредбата на
чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР възнаграждение за извънреден труд се заплаща за
отработени до 70 часа на тримесечен период за служители на смени, а според ал.7
извънредният труд не може да надвишава 70 ч. на тримесечен период и 280 ч.
годишно. Изключения са предвидени в чл.187а ЗМВР над ограниченията по чл.187,
ал.7 ЗМВР при бедствия и други извънредни ситуации, както и след изрично
писмено съгласие на държавния служител за всеки конкретен случай. В настоящия
казус обаче безспорно се установи, че има отчетни периоди, в които извънредния
труд, положен от ищеца надвишава 70 часа и въпреки това те са били изплатени в
пълен размер от ответника. Освен това
разпоредбата на чл.33, ал.2 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР /отм./, действала в процесния исков период, повелява, че положения труд по
време на дежурство се компенсира според часовете, които надхвърлят работното
време, т.е. без да е предвиден таван за това.
Ето защо и с оглед спецификата
на работа на служителите в МВР следва да се приеме, че и след преизчисляването
на нощни в дневни часове се получава извънреден труд надвишаващ 70 ч за отчетен
период и се касае за наличие на извънредни ситуации, поради което се дължи цялостна
компенсация на всички положени часове.
В случая обаче ищецът
претендира стойността на извънредния труд, изчислен от вещото лице до 70 часа
за отчетен период, поради което предявеният иск с правно основание чл. 178,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 6, вр.ал.5, т. 2 ЗМВР е основателен следва да
бъде уважен в рамките на предявения размер, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба в съда 16.09.2019г. до окончателното изплащане
на възнаграждението.
Основателността на главния иск обуславя основателност и на акцесорната
претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД. Възнаграждението за извънреден труд е
част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е
установен срок /месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното време/. В
този смисъл ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е
следвало да заплати дължимото се възнаграждение. При съобразяване на
заключението на вещото лице съдът приема, че дължимата лихва за забава върху
неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 900,40 лв. за периода на
забавата 26.09.2016г. до 01.09.2019г. възлиза общо на сумата от 151,71 лв.
Предвид изложеното искът се явява основателен и доказан в пълен предявен размер
от 140 лв.
Предвид изхода на спора, ответника бива натоварен с разноските,
сторени в процеса. Той следва да заплати сторените от ищеца разноски за
адвокатски хонорар в размер на 500 лв.
Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, платено от ищеца, съдът счита за неоснователно, тъй като
изчислено по реда на чл.7, ал.2, вр.чл.5 от Наредба №
1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения за двата
предявени иска минималното възнаграждение следва да бъде в размер на 600 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът бива осъден да
заплати разноските за вещо лице в размер на 400 лв., както и държавна такса
върху уважените искове в общ размер на 100 лв. / по 50 лв. на иск/ или общо за
сумата от 500 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СлРС.
С оглед горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 6, вр. ал.5, т.2 ЗМВР Областна
Дирекция на МВР-Сливен, гр.Сливен, бул.”Ген.Скобелев”
№ 5, представлявана от директор - старши комисар Димитър Ангелов Величков ДА ЗАПЛАТИ на И.Р.И., ЕГН: ********** ***,
сума в размер на 900,40 лв. /деветстотин лева и 0,40 ст./, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 134 часа и 30 минути за периода от
01.08.2016г. до 30.06.2019г., ведно със
законната лихва от 16.09.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД Областна Дирекция на МВР-Сливен, гр.Сливен,
бул.”Ген.Скобелев” № 5, представлявана от директор -
старши комисар Димитър Ангелов Величков ДА
ЗАПЛАТИ на И.Р.И., ЕГН: ********** ***, сума в размер на 140
лв. /сто и четиридесет лева/, представляваща обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение за периода на забавата от 26.09.2016г. до 01.09.2019г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Областна Дирекция на МВР-Сливен, гр.Сливен,
бул.”Ген.Скобелев” № 5, представлявана от директор -
старши комисар Димитър Ангелов Величков ДА
ЗАПЛАТИ на И.Р.И., ЕГН: ********** ***, сума
в размер на 500 лв. /петстотин лева/, разноски в процеса.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК Областна Дирекция на МВР-Сливен, гр.Сливен,
бул.”Ген.Скобелев” № 5, представлявана от директор -
старши комисар Димитър Ангелов Величков ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС в полза на бюджета на съдебната власт, сума в
размер на 500 лв. / петстотин лева /, разноски и такси в производството.
Решението подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: