№ 7127
гр. С., 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110117180 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД от Е. Р. М. срещу Г.
М. Т. за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в периода от началото на 2021г. до датата на подаване на исковата молба-
30.03.2022г., изразяващи се в претърпян шок, страх, притеснение, неудобство и негативни
емоции, в следствие незаконосъобразно поведение на ответника, изразяващо се в умишлено
създаване на пречки за достъп до електрическо табло на асансьора на паркинг в сграда на
адрес: С. ж.к. „Л.“, ул. „К.“ №7, застрашаване безопасността на ищцата, в качеството й на
ползвател на асансьора, умишлено замърсяване на общите части на Етажна собственост на
адрес: АДРЕС през м.януари и февруари 2021г. и отправяне на обиди и закани в
кореспонденция по приложението „Вайбър“, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В исковата си молба, уточнена с молбата-уточнение от 27.04.2022г., ищцата е
посочила, че двамата с ответника били етажни собственици в сградата в режим на етажна
собственост, находяща се на адрес: АДРЕС и притежавали подземни паркоместа, до които
се достигало чрез използване на товарен асансьор за автомобили. Някои от етажните
собственици, включително ответникът, били заградили подземните си паркоместа чрез
поставяне на автоматични метални решетки. Тъй като, обаче, електронното табло на
асансьора се намирало на гърба на собственото на ответника паркомясто, поставянето на
металната решетка от негова страна ограничавало достъпа до таблото и поставяло етажните
собственици в зависимост от ответника. През месец декември през 2021г. асансьорът бил
блокирал поради закриване на датчиците за движение и за възстановяване на работата му
било необходимо изключване на захранването и рестартиране на системата, а това било
възможно само и единствено когато ответникът бил в сградата. Последният често пътувал
при роднини в провинцията, така че нямало гаранция, че ще си е вкъщи по всяко време.
Впоследствие, когато ищцата се прибрала късно от работа, била последната ползвала
асансьора. На следващия ден асансьорът не работел поради спукан маркуч и изтекло масло
на хидравликата, поради което според ищцата същата се спасила от увреждане единствено
вследствие на късмет. Ответникът отказвал всякакво съдействие за достъп до електронното
табло на асансьора. Също така ответникът считал общите части за свои собствени като
1
системно блокирал автомобилите и създавал проблеми на етажната собственост като не
позволявал на хигиенистите да си вършат работата. Освен това през месец 01.2021г.
ответникът направил безпорядък, като след почистване на кооперацията, демонстративно
изхвърлил боклуците на средата на един от етажите. Ищцата се чувствала безпомощна и
отчаяна при вида на мръсотията, както и когато техниците не могли да извършват преглед на
асансьора, освен това не знаела, къде ответникът самоволно ще е оставил автомобила си. На
следващо място ищцата изпитвала страх от ответника, който бил агресивен към нея.
Конкретно, в кореспонденция по „Вайбър“, проведена през месеците 01 и 02 на 2021г.
ответникът спорил, заплашвал, обиждал и кълнял ищцата с думите че „няма да й се получат
номерцата мръсни и долни“ и „пак напускам тази измислена група, направена с цел да се
вживяват някои като че ли са Господ, ама над тях е самият Господ и той наказва много
лошо. Лошите хора чак им пуши.“ Също така през 2017г. ответникът бил монтирал без
изричното съгласие на етажните собственици няколко камери за видеонаблюдение в общите
части на кооперацията. Редица собственици били изразили несъгласие с поставянето им, но
ответникът не ги бил премахнал. Според ищцата камерите били монтирани за забавление на
ответника с цел да клюкарства и нямали никаква охранителна стойност. Ответникът
затруднявал дейността на етажната собственост като не заплащал дължимите вноски и
отношението му ставало причина за смяна на хигиенистите в сградата. Моли съда да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи, че се касаело за отношения между
етажните собственици, в това число наемане на фирма-домоуправител без негово съгласие,
която наела хигиенист, който откраднал колелото на негов съсед. След изразена негова
позиция, ищцата и нейния баща започнали да паркират нарочно колата си пред неговата, за
да не може да излезе, изхвърлила негови вещи, а бащата на ищцата го бил блъскал в стената
и го бил заплашвал, че щял да му отреже главата. В един от случаите се наложило да извика
полиция. Сочи, че притежаваният от него гараж бил негова лична собственост, а не етажна
собственост и действително на гърба му се намирало машинното помещение на товарния
асансьор за гаража. Сочи, че никога не бил отказвал достъп до машинното помещение,
поддържащата фирма имала ключ от гаража, а резервен ключ бил поставен над вратата на
ниво -1, за което било поставено и съобщение. Сочи, че съпругата му била засядала в
асансьора и именно ищцата й била помогнала да излезе. Отрича да е замърсявал общите
части с отпадъци. Сочи, че охранителните камери били поставени със съгласието на
етажните собственици, но след като развалили отношенията си с ищцата, последната
заявила, че не е съгласна с тях. Изложените в исковата молба думи и изрази нямали
противоправен характер. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и разгледа материалите и
събраните по делото релевантни за правния спор доказателства, намира за установено
следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
По така предявения иск, в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните
обстоятелства: наличието на противоправно вредоносно деяние на ответника, фактът на
претърпените неимуществени вреди, както и размера на вредите, наличието на причинно-
следствена връзка между вредите и деянието.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
Относно преграждането на достъпа до асансьорното помещение и електронното
табло съдът намира следното:
По делото няма спор, че асансьорното помещение на сградата, в която живеят
страните, се намира на гърба на собствения на ищеца подземен гараж, както и че същият е
заграден с автоматична метална решетка, която се заключва. Няма спор между страните и че
2
решетката не позволява достъп на етажните собственици до асансьорното помещение на
сградата. Тези обстоятелства се установяват от показанията на св. Б. Г. – представител на
дружеството-професионален домоуправител на сградата. Същият сочи, че гаражът на
ответника бил отделен с врата и стена, които не позволявали достъп до асансьорното
помещение без съдействие на ответника. Според свидетеля имало един случай, в който
пътническият асансьор бил повреден и повредата била отстранена на следващата седмица,
тъй като трябвало да се изчака ответникът да се прибере от провинцията. С товарния
асансьор също имало повреда около Коледа на 2021г., когато било необходимо ответникът
да осигури съдействие на асансьорния техник. Повредата била отстранена в рамките на една
седмица, но свидетелят тогава бил в отпуск и не знае подробности за случая. След тези
събития ключът бил сменен и вече имало достъп до асансьорното помещение. Останалите
показания на свидетелите А. А., К. К. и Н. З.-Т.а не съдържат релевантна информация за
достъпа до асансьорното помещение.
От гореизложеното следва изводът, че към месец декември 2021г., достъпът до
асансьорното помещение на сградата е бил възпрепятстван от ответника посредством
монтираната заключваща се врата на гаража му и ремонтът на асансьорите е изисквал
ответникът да предостави достъп на асансьорния техник. Преграждането на обща част на
сградата /каквато представлява асансьорното помещение/ има противоправен характер,
доколкото възпрепятства достъпа на останалите етажни собственици за извършване на
ремонт на асансьорите /също обща част на сградата/. Съгласно нормата на чл. 38 ЗС, общите
части в сградата в режим на етажна собственост служат за общо ползване от всички етажни
собственици, поради което тяхното преграждане ограничава правата на етажните
собственици. Обективното наличие на такава преграда, обаче, само по себе си не
представлява основание за ангажиране деликтната отговорност на ответника към конкретен
етажен собственик. То може да бъде основание за предявяване на претенция от етажните
собственици за премахване на преградата или осигуряване на достъп /какъвто вече е
осигурен до асансьорното помещение според показанията на св. Г./, но за да възникне
деликтна отговорност към конкретен етажен собственик, преградилият общата част
ответник следва да е причинил с това свое поведение вреди на ищеца. За да породи
отговорност за непозволено увреждане, освен противоправно, деянието следва да бъде и
вредоносно, като това увреждане следва да е конкретно и да засяга правната сфера на ищеца
по делото, а не да е хипотетично възможно да настъпи по отношение на който и да било
етажен собственик.
В настоящата хипотеза в исковата молба са посочени два случая на повреда на
асансьорите на сградата, възникнали през месец декември на 2021г. При първия случай била
налице повреда, чието отстраняване изисквало осигуряване на достъп от ответника до
асансьорното помещение. Видно от показанията на св. Г., такъв случай наистина е имало и
отсъствието на ответника е наложило ремонтът на асансьора да бъде извършен през
следващата седмица. В исковата молба, обаче, липсват твърдения, а от събраните по делото
писмени доказателства и гласни доказателствени средства не се установява, това отлагане на
ремонта за следващата седмица да е причинило на ищцата неимуществени вреди. Няма
твърдения и доказателства за претърпени от ищцата затруднения и притеснения вследствие
на по-късно извършения ремонт на асансьора. В тази насока следва да се подчертае, че
неимуществените вреди, техният характер, обем и интензитет, както и причинно-
следствената им връзка с противоправното поведение, не се предполагат, а подлежат на
пълно и главно доказване от страна на ищеца. В случая такова доказване не е проведено.
Вторият посочен в исковата молба случай на повреда касае товарния асансьор през
същия период /декември на 2021г./ При него не се установява ремонтът да е забавен
вследствие на поведението на ответника, доколкото св. Г. сочи, че ремонтът отново е
извършен на следващата седмица, но не му е известна причината за това, защото по това
време свидетелят бил в отпуск. Представеният констативен протокол от 18.12.2021г.
3
представлява по своя характер свидетелски показания в писмена форма, каквито не са
допустими, освен това не са и потвърдени от разпитаните свидетели. Други доказателства за
този случай липсват. Относно него в исковата си молба ищцата сочи, че била изпитала страх
и притеснение от факта, че била последната, която е използвала асансьора преди да се
повреди, поради което било възможно повредата да настъпи докато тя го използва. Това
било вследствие на невъзможността асансьорът да се поддържа поради липсата на достъп до
асансьорното табло. В действителност, от събраните по делото доказателства се установява
само един случай на неосигурен достъп от ответника на асансьорния техник и той касае
разгледаната по-горе повреда на пътническия асансьор. По делото липсват доказателства за
възпрепятствана от ответника периодична поддръжка на асансьорите, каквито твърдения се
излагат в исковата молба. Извън това следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат
само реално претърпените вреди, а не хипотетичните такива. В този смисъл съображенията
на ищцата, че било възможно тя да се намира в асансьора по време на повредата, не са годни
да обосноват деликтната отговорност на ответника.
Сходно е положението и по отношение на монтираните от ответника охранителни
камери в общите части на сградата. Ответникът признава факта на тяхното монтиране през
2017г., а същевременно не доказва да е получил надлежно съгласие за това от останалите
етажни собственици, поради което липсва валидно основание за разполагане на камерите в
общите части на сградата. Образуваната административна преписка по жалба на ищцата
пред КЗЛД относно разположените от ответника камери няма отношение към предмета на
настоящото дело, доколкото ответникът не оспорва наличието им, а евентуалната му
административнонаказателна отговорност в тази връзка е без значение за процеса. Както
беше уточнено по-горе, обаче, обективното наличие на камери само по себе си би могло да
породи друг вид претенции на етажните собственици срещу ответника, но за да възникне
неговата деликтна отговорност към ищцата, последната следва да е претърпяла
неимуществени вреди в причинно-следствена връзка с тяхното поставяне, каквито не се
установяват от събраните по делото доказателства. Подобно на всяко друго противоправно
деяние, нарушаването на неприкосновеността на личния живот на ищцата чрез заснемането
й с охранителни камери следва да бъде вредоносно, за да породи право на обезщетение за
претърпените вреди. В случая това обстоятелство е недоказано.
Не са доказани и твърденията на ищцата, че ответникът умишлено замърсявал
общите части на сградата, тъй като от свидетелските показания не се установява ответникът
да е извършил такова деяние.
Общите твърдения в исковата молба, че ответникът запушвал с автомобила си други
автомобили, са лишени от каквато и да било конкретика, поради което също не могат да
послужат като основание за ангажиране отговорността на ответника за вреди. Въпросът
дали ответникът плаща задълженията си към бюджета на етажната собственост и какво е
отношението му към хигиенистите в сградата, също е ирелевантен за деликтната му
отговорност към ищцата.
На последно място, относно твърдените с исковата молба обидни думи и изрази,
както и закани, съдът намира следното.
Предмет на иска по чл. 45 ЗЗД са само вредите от тези противоправни деяния, които
ищецът е индивидуализирал в исковата си молба чрез посочване на тяхното съдържание,
време и място на извършване. Обстоятелствената част и петитумът на исковата молба
определят обема на търсената от ищеца защита, както и фактите, по които ответникът се
защитава. Затова, когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди от обида или
закана, предмет на спора са само конкретно посочените в исковата молба думи и изрази,
които ищецът е инкриминирал като обидни или заплашителни, а не изобщо всякакви случаи
на употребени от ответника обиди и закани, които биха могли да се установят от
доказателствата по делото. В този смисъл на разглеждане в настоящото производство
4
подлежат само конкретно посочените в исковата молба изявления на ответника в
проведената между тях комуникация чрез приложението „Вайбър“, а не изречените лично от
ответника към ищцата думи при тяхната среща в подземния гараж на сградата през 2021г., с
участието на двете страни и бащата на ищцата, за които дава показания свидетелят А. А..
Доколкото разказаните от свидетеля А. обстоятелства, във връзка с които са били
образувани и приобщените преписки по заявления с вх. № 230000-16603/2021г. и вх. №
230000-16604/2021г. на двете страни до 06 РУ на СДВР и е бил подаден сигнал на телефон
112, не са посочени изобщо в исковата молба и молбата-уточнение като противоправни
деяния, пораждащи отговорността на ответника за заплащане на претендираното
обезщетение, тяхното разглеждане не е предмет на настоящото дело.
Относно изложените в исковата молба думи и изрази, съдът намира следното.
Съгласно чл. 39, ал. 2, пр. 1 от Конституцията на Република България, правото на
всеки да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно - не може
да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Такова накърняване е
налице в случаите, в които разпространеното мнение е обидно за засегнатото от него лице
или когато не представлява мнение, а твърдение за неверен факт, влияещ върху доброто име
на засегнатото лице – клевета. Съгласно законоустановените определения на чл. 146, ал. 1
НК и чл. 147, ал. 1 НК, обида е налице тогава, когато деецът каже или извърши нещо
унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, а клевета е налице
тогава, когато деецът разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише
престъпление. Закана по смисъла на чл. 144, ал. 1 НК пък е налице тогава, когато деецът
изрази намерение да извърши престъпление срещу личността или имуществото на другиго
или на негови ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му. Извън тези категории деяния, изказването на мнения не е
противоправно, доколкото свободата на мнението и неговото изразяване чрез слово е
конституционно регламентирано в чл. 39, ал. 1 КРБ.
В съответствие с гореизложеното съдът намира, че посоченият в исковата молба израз
на ответника, че „няма да им се получат номерцата, мръсни и долни“, няма противоправен
характер, доколкото не съставлява обида, нито клевета или закана. Видно от приетата по
делото разпечатка от кореспонденция чрез приложението „Вайбър“, изразът е използван от
ответника в обща група за разговори между етажните собственици в сградата в контекста на
следното негово изявление: „Аз категорично заявявам, че жалбата се внася от етажната
собственост за своеволията на Е., никой не ти е давал право да сключваш договор без
събрание и на хартиен носител подписи, че сме съгласни за фирма домоуправител. За
почистваща фирма казах, че сме съгласни, никой не може да знае какви идиоти идват да ни
почистват. Дебело заявявам, че това е своеволие и няма да ви се получат номерцата мръсни
и долни.“ От този контекст и обстоятелствата, при които е използван изразът се установява,
че ответникът е употребил същия за да изрази несъгласието си за сключване на договор с
фирма-професионален домоуправител и с почистваща фирма без решение на етажните
собственици. Изразът не е насочен към личността на ищцата, а към предприетите от нея
действия по сключване на договори с такива фирми, за което ответникът счита, че ищцата
не е надлежно упълномощена от общото събрание на етажните собственици. Тоест
ответникът счита, че се касае за своеволни действия на ищцата, които увреждат правата на
етажните собственици и в която връзка възнамерява да подаде жалба. Ето защо в случая
изразът „няма да ви се получат номерцата, мръсни и долни“ представлява оценъчно
съждение, с което ответникът характеризира предприетите от ищцата действия по
сключване на договори, а не нейната личност. Също така изразеното от ответника
намерение да внесе жалба срещу ищцата не представлява закана, доколкото ответникът е
заявил, че ще извърши правомерно действие – подаване на жалба/сигнал за правонарушение.
Изразът „Пак напускам тази измислена група, направена с цел да се вживяват някои,
5
като че ли са Господ, ама над тях е самият Господ и наказва много лошо. Лошите хора чак
им пуши“ също няма противоправен характер, тъй като нито съдържа унизителни за
личността на ищцата думи, нито представлява твърдение за позорен за нея факт от
действителността. Същият не съставлява и закана с извършване на някакво противоправно
деяние срещу личността или имуществото на ищцата, на първо място защото не е адресиран
конкретно към нея, а на второ място защото липсва споменаване на някакво деяние, което
ответникът възнамерява да извърши. Заплахата с „Божието наказание на лошите хора“ не
пресъздава намерение на ответника да извърши каквото и да било деяние срещу ищцата,
още по-малко такова, което би могло да породи у нея основателен страх за осъществяването
му.
Поради гореизложеното при липса на предпоставките за ангажиране на деликтната
отговорност на ответника за което и да било от изложените в исковата молба деяния,
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът. Същият,
обаче, не е сторил съдебни и деловодни разноски и не е представил доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение /ответникът се е защитавал лично/, поради което
разноски не му се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Р. М., с ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС, срещу Г.
М. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., АДРЕС 7, ет. 5, ап. 12, осъдителен иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в периода от началото на 2021г. до датата на подаване на
исковата молба- 30.03.2022г., изразяващи се в претърпян шок, страх, притеснение,
неудобство и негативни емоции, вследствие незаконосъобразно поведение на ответника,
изразяващо се в умишлено създаване на пречки за достъп до електрическото табло на
асансьора на паркинга в сграда на адрес: АДРЕС, застрашаване безопасността на ищцата в
качеството й на ползвател на асансьора, умишлено замърсяване на общите части на сградата
на адрес: АДРЕС през м. януари и февруари на 2021г. и отправяне на обиди и закани в
кореспонденция по приложението „Вайбър“, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба-31.03.2022г., до окончателното изплащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6