Р Е Ш Е Н И Е
№ 38/06.02.2020 г. гр.
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд Перник ІII-ти състав
В публичното заседание на тридесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
Председател: Милена Даскалова
Членове: Кристиан Петров
Роман Николов
секретаря
Златка Стоянова,
като разгледа докладваното от член съдията Роман Николов, въззивно гражданско
дело № 617 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 996 от 14.06.2019 г., постановено по гр.д. № 7792, по описа Районен съд П. за
Недоволен от така постановеното решение останал ответникът МВР, който обжалва
същото
в уважената част и в частта за разноските.
С въззивната жалба Министерство на вътрешните работи, чрез пълномощника юрисконсулт Т., се поддържа, че решението в обжалваната му част е
постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.
Моли въззивния съд да постанови
решение, с което да отмени Решението в обжалваната му част и да постанови
друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от Г.Б. е
постъпил отговор на жалбата, в който по
подробно изложени съображения е изразено становище за нейната неоснователност.
Окръжен съд Перник, извършвайки проверка на
обжалваното решение по направените оплаквания в жалбата и с оглед събраните по
делото писмени и гласни доказателства намира за установено и доказано следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок от легитимирано лице – страна в процеса, като е заплатена дължимата
държавна такса за въззивно обжалване на решението, поради което същата е
процесуално допустима.
Пред въззивната инстанция не
са събрани нови доказателства.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума
на исканата съдебна защита.
За да се произнесе относно
правилността и законосъобразността на обжалваното решение, Окръжният съд
съобрази следното:
Първоинстанционното
производство по гр.д. № 7792 по описа на Районен съд П. за
С разпореждане от 08.11.2018 г. Районният съд е дал указания за
допълване на обстоятелствената част на исковата молба, с оглед установяване кой
е работодател на ищеца. В изпълнение на указанията е било представено
удостоверение от ОД на МВР П., че ищеца е назначен на заеманата длъжност със
заповед на Министъра на вътрешните работи. Предвид това съдът е приел, че се
подържа становище от ищцовата страна, че работодател на ищеца е ответното
министерство, поради което и на 16.11.2018 г. е разпоредил препис от исковата
молба и приложенията да се изпратят на ответника – МВР на Р. България. В
постъпилия в срок отговор е застъпено становището, че предявеният иск е
недопустим, тъй като независимо, че служебното
правоотношение е възникнало със заповед на министъра на вътрешните работи като
орган по назначаването, след като ищецът е изпълнявал задълженията си и полагал
труд в ОД на МВР – П., която е самостоятелно юридическо лице директорът, на
която е разпоредител с бюджетни кредити, то и същата се явява пасивно
легитимирана да отговаря по предявеният иск. В последствие с Определение от
08.01.2019 г. делото било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание
на 12.02.2019 г. След
приключване на устните състезания, в срока за произнасяне Районният съд с
Определение № 319 от 15.02.2019 г., прекратил производството по делото като е
приел, че искът е предявен против ненадлежна страна. С Определение № 326 от
17.04.2019 г. постановено в.ч.гр.д. № 212 по описа на Окръжен съд Перник за
В
последствие Районният съд се е произнесъл по същество на предявените искове, с
Решението предмет на проверка по настоящото дело.
Въззивният съд, като
прецени събраните доказателства и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното:
Постановеното срещу МВР решение е недопустимо. Министерството не е надлежен ответник по исковете по следните
съображения:
С ТР № 1/30.03.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК, докладчик
съдията Б. С., Върховният касационен съд е достигнал до изводи, „... че, първо,
длъжностите, трудовият договор за които се сключва при условията на чл. 61, ал. 2 КТ, са предвидени за заемане
при работодатели, характерът на дейността на които ги определя като държавни
или общински институции за задоволяване на обществени потребности в различни
сфери – на образованието, на здравеопазването, на социалната политика и други,
и второ, че в тези случаи законът овластява (възлага на) висшестоящият спрямо
работодателя (юридическо лице) едноличен орган на изпълнителната власт по
смисъла на чл.
19 Закона за администрацията (ЗА) а не администрацията, която той ръководи),
на който са предоставени правомощия за упражняване на управление, ръководство,
координиране и/или контролиране на такива институции при осъществяване на
държавната или общинската политика в съответната сфера, да сключва трудовите
договори за длъжности, в чиито трудови функции се включва и представляването на
работодателя по трудовите правоотношения с него, т. е. упражняването на
работодателска власт. Сключването на трудов договор по този ред, обаче, не води
до изключение от правилото по чл.
61, ал. 1 КТ. По изричната разпоредба на закона – чл. 61, ал. 2, изречение второ КТ – и в
този случай трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е
съответната длъжност, на което се предоставя работната сила, където се полага
наемният труд, т.е. с работодателя. Уреденото по този начин настъпване на
правните последици от изрично предвиденото юридическо действие направо в
правната сфера на работодателя, а не в тази на висшестоящия му орган, определя
последния като негов законен представител по смисъла на чл. 36 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) като негов представителен орган,
при създаването на трудово правоотношение за заемането на определени с
нормативен акт ръководни длъжности. В Решение №
128/29.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1356/2009 г., IV г.о. е посочено, че
правилото на чл. 61, ал. 2 КТ е приложимо по аналогия и доколкото
при действието на Закона за държавния служител и другите закони, уреждащи
държавна служба, е възможно служебно правоотношение да възникне от акт на
компетентен орган по назначението, който е част от структурата на едно
учреждение, но служебното правоотношение се осъществява в рамките на друго
учреждение. Във всички такива случаи учреждението, в което се изпълнява службата, трябва да осигури необходимите условия за
това, то дължи определената заплата и всички други допълнителни възнаграждения
и обезщетения, свързани с изпълнението на службата. (в този
смисъл и Решение № 446/04.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1813/2013 г., IV г.о.,
Решение № 531/12.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1536/2010 г., IV г.о.,
Определение № 1041/06.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3317/2015 г., III г.о.).
Съобразно разпоредбите на чл. 37 ЗМВР и чл. 9, вр.
чл. 73 ППЗМВР ОД на МВР е самостоятелно юридическо лице, а съгласно
Постановление № 73 на МС от 27.03.2015 г. директорът на ОДМВР е второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити към Министъра на вътрешните работи.
Процесуалната легитимация
на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради
което за наличието й съдът следи служебно. Ако при проверката за това бъде
констатирано, че исковете са предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва
да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез
предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник, като при
неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено.
Когато нередовността на
исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума е
довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което
няма качеството на надлежна страна, първоинстанционното решение е недопустимо.
Такова решение изобщо не може да обвърже с последиците си лицето, което би
имало качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по делото. Това
лице следва да се конституира и процесът срещу него следва да започне отначало
пред първата инстанция. В този случай, ако порокът се констатира от въззивния
съд, той следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на
първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и
разглеждане на делото с негово участие. Въззивният съд, макар и такъв по
същество, не може да поеме функциите на първоинстанционния съд в хипотезата,
когато не е конституирана надлежна страна по делото, тъй като процесуалната
легитимация е една от абсолютните положителни процесуални предпоставки за
съществуване на правото на иск, и при нейната липса производството и
постановеното по него решение са недопустими. Недопустимо е въззивният съд сам
да предприеме действия по конституиране на надлежна страна в производството
пред себе си, тъй като би довело до ограничаване на защитата на ново конституираната страна, като се имат предвид
специфичните функции на въззивната инстанция при условията на ограничения
въззив
– така постановките на Тълкувателно Решение № 1/30.03.2012 г. по тълкувателно
дело № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС, т. 5 от Тълкувателно Решение № 1/09.12.2013 г.
по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 278/01.12.2014 г.
по гр. д. № 3177/2014 г. на ВКС, III г. о.
Действително
Районният съд е оставил исковата молба без движение, но указанията, които е дал
във връзка с посочване на конкретния ответник са неясни и неконкретни. Предвид
изложените по-горе съображения първоинстанционният съд е следвало да даде
указания, ищеца да посочи ответника по иска, а не да му указва да посочва кой му е работодател.
Постановеното срещу Министерство на вътрешните работи на Р България, като ненадлежен ответник първоинстанционно
решение следва да се обезсили поради недопустимостта му, а делото следва да се
върне на първоинстанционния съд, който в изпълнение на задължението си да следи
служебно за процесуалната легитимация на страните по иска, да укаже на ищеца да отстрани в определен
срок нередовността на исковата молба, чрез конституиране на надлежния ответник
по исковете.
Разноските, включително за настоящето
производство, следва да бъдат разпределени от първоинстанционния
съд с оглед крайния резултат по същество на делото.
По изложените съображения, Окръжен съд Перник, на основание чл. 271 от ГПК
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 996
от 14.06.2019 г., постановено по гр.д. № 7792, по описа Районен съд П. за
ВРЪЩА делото на Районен
съд П. за разглеждането му от друг състав от стадия на
отстраняване на нередовности на подадена от Г.З.Б., от ***, с ЕГН:
********** искова молба.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
/о.м./