МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 17/30.01.2018г. , ПОСТАНОВЕНА ПО
НОХД № 1638/2017 г. ПО ОПИСА НА ЯРС
ЯРП е предявила обвинение против И.Д.Х. ***
за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Преди започване на разпоредителното
заседание ощетеното юридическо лице – „Туджо 70” ЕООД – гр. Ямбол, предяви
против подсъдимия граждански иск за присъждане на обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 60 лв., която сума претендира ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
Тъй като претенцията бе своевременно
предявена – в срока по чл. 85, ал.3 от НПК, и от лице, което с оглед изложените
в обвинителния акт факти относно собствеността върху вещите, предмет на посегателство,
се явява активно легитимирано да претендира обезщетение за обезвреда, и е с
цена, съответна на посочените в акта размер на вредите, съдът я намери за
допустима и я прие за съвместно разглеждане, ведно с наказателното
производство, така, както е предявена, и конституира „Туджо
70” ЕООД –
гр. Ямбол в качеството на граждански ищец.
По същество участващият по делото прокурор поддържа обвинението
против подсъдимия така, както е предявено. Изложената в обвинителният акт
фактическа обстановка счита за безспорно установена, с оглед направеното от
подсъдимия признание на фактите в обстоятелствената част на същия, а
самопризнанието му намира за подкрепено в пълна степен от събраните в
досъдебното производство доказателства. Затова счита, че Х. следва да бъде
признат за виновен по предявеното му обвинение и предлага да му се наложи
наказание от една година лишаване от свобода. Независимо от чистото съдебно
минало на подсъдимия към момента на извършване на деянието, прокурорът пледира за
постановяване ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, при
първоначален общ режим, като счита, че последващите му условни наказания,
наложени с влезли в сила присъди, и наличието на множество висящи наказателни
производства срещу подсъдимия, сочат на завишена степен на обществена опасност
на личността му и са проява на упорита престъпна воля.
Гражданският ищец „Туджо 70” ЕООД – гр. Ямбол, чрез
законния си представител поддържа иска и пледира за уважаването му в пълен
размер.
Подсъдимият, редовно призован, участва
лично в с.з., като признава вината си, както и фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и изразява съжаление за стореното. Чрез
служебния си защитник – адвокат пледира размерът на наказанието му да бъде
съобразен с младата му възраст, с обстоятелствата, че в досъдебна фаза е дал
обяснения, с което е допринесъл за разкриване обективната истина по делото, с
ниската стойност на отнетите вещи и връщането на част от отнетото на неговия
собственик, след което, така определения размер на наказанието да бъде намален
с 1/3, при условията на чл.58а от НК. Защитникът пледира и за постановяване
отложено изтърпяване на наказанието. Гражданският иск намира за основателен и
доказан.
За да постанови присъдата си, на основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372,
ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК съдът прие за установени следните обстоятелства,
изложени от прокурора в обвинителния акт:
Подсъдимият И.Д.Х. *** се познавал със свид. К.Х. ***, знаел къде живее, както и че същият не
заключвал жилището си през деня, докато е на работа. На 12.08.2017 г.
подсъдимият Х. се нуждаел от парични средства и решил да отиде до жилището на С.,
за да открадне негови вещи и да ги продаде.
На 12.08.2017 г. в неустановен час, за
времето от 07.00 ч. до 15.00 ч., подсъдимият Х. ***, в к-с „***, в ***, където
живеел С.. Входната врата не била заключена и в помещението нямало никой.
Подсъдимият Х. видял на масата мобилен телефон марка „Wiko
plus“, на стойност 60 лв. и го взел. Телефонът бил
собственост на свид. К.С.. След това отишъл при вуйчо
си - свид. И. А. А., и му продал телефона за сумата
от 5 лв.
След намесата на органите на полицията свид. А. предал с протокол за доброволно предаване /лист
№53 от делото/ 1 бр. мобилен телефон марка „Wiko plus“. Срещу разписка /лист № 55/ вещта била върната на
собственика й - свид. С..
На 19.09.2017 г. около 15.00 ч.,
подсъдимият И.Д.Х. *** до дом, находящ се на ул. „***,
където живеел негов приятел - свид. С.К.С. ***.
Нямало никой в къщата и затова подсъдимият Х. измъкнал щифта и халката на
катинара от дървена каса на входната врата. По този начин влязъл в помещението
и взел оттам 44 български лева, един таблет марка „N joy“
на стойност 215 лв., мобилен телефон марка „Леново“А3 с 2 Гб
рам и 32 Гб памет на
стойност 60 лева и силиконов кейс за мобилен телефон
на стойност 14 лв., всички на обща стойност 333 лв., собственост на свид. С.К.С. ***. След като взел вещите, подсъдимият Х.
отишъл в турската махала на гр.Я., където срещнал свид.
В. Й. Г. от гр. С. и свид. А. Я. А. от гр. Я.
Предложил им да купят телефона и таблета. Свид. Г.
купил телефона за сумата от 25 лв., а свид. А. купил таблета за сумата от 25 лв.
След намесата на органите на полицията свид. Г. предал с протокол за доброволно предаване /лист
№83 от делото/ 1 бр. мобилен телефон марка „Леново“ A3, ведно със силиконов кейс за него, които срещу разписка /лист №82/ били върнати
на собственика им - свид. С..
Свид. А. предал с протокол за доброволно предаване /лист
№84/ 1 бр. таблет марка „N joy“ и срещу разписка
/лист 86/ вещта била върната на собственика й - свид.
С..
На 27.09.2017 г. около 23.00 ч.
подсъдимият Х. минал покрай зеленчуков магазин, находящ се в гр.Ямбол, на ул. ***.
Решил да извърши кражба от магазина, тъй като се нуждаел от пари. За целта взел
една тухла от улицата и с нея счупил стъклото на входната врата на магазина.
През отвора влязъл в помещението, където намерил 60 български лева и ги взел.
Парите били собственост на „Туджо 70“ ЕООД - гр.Ямбол,
с управител С. ***. Впоследствие подсъдимият Х. похарчил парите за храна.
Към
момента на извършване на деянието
подсъдимият Х. е неосъждан, но спрямо него са налице множество висящи
наказателни производства както за престъпления против собствеността, така и за
такова против личността. Освобождаван е от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание глоба по АНД № 203/2017г. на ЯРС, влязло в сила на
29.03.2017г., за престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.3,
т.1 от НК.
Видно от приложеното на л.11-12 от ДП
постановление на ЯРП, подсъдимият Х. е бил задържани по настоящото наказателно
производство по реда на чл.64, ал.2 от НПК, считано от 16.30 часа на
29.09.2017г., след което с Опр. № 988/02.10.2017г. по ЧНД № ***. на
ЯРС, влязло в сила на 06.10.2017г., му е
взета мярка за неотклонение „задържане под стража”.
Направеното
от подсъдимия признание на изложените обстоятелства се подкрепя напълно от
събраните в досъдебното производство доказателства – от обясненията на
подсъдимия, от показанията на свидетелите К. С., Ст. С., С.
П, В. Г .и А., от обективните находки, отразени в протокол за оглед на
местопрестъпление от 19.09.2017г. и от 28.08.2017г. и приложените към тях фотоалбуми,
от заключенията на вещите лица, изготвили назначените оценителна и дактилоскопна експертиза, както и от писмените
доказателства по делото, които, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са
последователни, безпротиворечиви, и поради това се кредитират изцяло.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
И
от обактивна, и от субективна страна, подсъдимият е извършил престъпление по чл.195,
ал.1, т.3 чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода от 12.08.2017 г. до 27.09.2017 г. в гр.Я. от
***, находяща се в ж.к. ***, от частен дом, находящ се на ул. ***, и от
зеленчуков магазин, находящ се на ***, действайки в
условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 453
лв., от владението на собствениците им – К. Х. ***, С.К.С. от гр. Я. и „Туджо 70”
ЕООД – гр. Ямбол, представлявано от управителя С. ***, без тяхно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, както следва:
1. На 12.08.2017 г. в неустановен час,
за времето от 07.00 ч. до 15.00 ч., в гр.Ямбол, от ***, находяща се в к-с „***,
е отнел чужда движима вещ - мобилен телефон марка „Wiko
plus“ на стойност 60 лв., от владението на
собственика й К.Х. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я
присвои;
2. На 19.09.2017 г. около 15.00 ч. в
гр.Ямбол, от частен дом, находящ се на ул. ***, чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот - измъкване на щифт и халка за катинар от
дървена каса на входна врата, е отнел чужди движими вещи - 44 български лева,
таблет марка „N joy“ на стойност 215 лв, мобилен телефон марка „Леново“А3 с 2 Гб рам и 32 Гб
памет на стойност 60 лв., и силиконов кейс за мобилен
телефон на стойност 14 лв., всички на обща стойност 333 лв., от владението на
собственика им С.К.С. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои; и
3. На 27.09.2017 г. около 23.00 ч. в
гр.Ямбол, от зеленчуков магазин, находящ се на ул. ***, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот - счупване на стъклото на входната
врата, е отнел чужди движими вещи - 60 български лева, от владението на
собственика им - „Туджо 70“ ЕООД - гр. Ямбол,
представлявано от управителя С. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Авторството на деянието от страна на подсъдимия се установява по безспорен
начин както от
обясненията му, които като кореспондиращи с целия останал доказателствен
материал се кредитират изцяло, така и от заключението на вещото лице, изготвило
назначената дактилоскопна експертиза.
Обективно, във
всеки един от случаите предмет на
престъплението са вещи, които към момента на отнемането им са били годни за
употреба по предназначение.
От обективна страна подсъдимият е извършили три деяния, всяко от които осъществява
признаците от състава на престъплението кражба по смисъла на чл.194, ал.1 от НК, тъй като във всеки един от случаите, вземайки вещите от от мястото, на
което са били оставени, и отнасяйки ги със себе си, е извършил действия по
прекратяване владението на собственика върху тях и установяване на свое такова.
Т.е., безспорно, във всеки от случаите е налице прекратяване владението на собственика
върху вещите, което е настъпило вследствие деянието на подсъдимия, и при
липсата на съгласие за това от страна на самия собственик.
Обективно, в
два от случаите се касае за извършени от
подсъдимия взломни кражби, тъй като, за да си
осигури и да улесни достъпа си до вещите, същият са разрушил прегради, които по
естеството и предназначението си целят да изключат достъпа на трети лица до
вещите – измъкнал щифта на халката на катинара, поставен на входната врата на
дома на ул. ***, и счупил с тухла стъклото на магазина на ул. ***, където са
били вещите на свидетеля С. и на гр. ищец „Туджо 70” ЕООД – гр. Ямбол. По този начин, подсъдимият е осъществил квалифицирания
състав на чл.195, ал.1, т.3, предл.1 от НК.
От
субективна страна във всеки от
случаите подсъдимият е действал с пряк умисъл. Съзнавал е, че лишава от
фактическа власт върху вещите техните собственици, предвиждал е преминаването
им в своя фактическа власт и е целял именно това. Действал е и с намерението
противозаконно да ги присвои. Намерението за своене се установява от действията
на подсъдимия по последваща реализация на вещите, предмет на кражбите, и
изразходване за лични нужди на средствата, получени при реализацията им.
Разбирал е противоправния характер на извършеното, но е целял противоправното
си облагодетелстване. Подсъдимият е съзнавал и противозаконността на
обстоятелствата, предвидени в закона като квалифициращи. Разбирал е, че поставения
на входната врата катинар и стъклото на магазина са от естество да изключи
достъпа на трети лица до вътрешността, и респ. до намиращите се там вещи, че
преодоляването на тези прегради съществено ще го улесни при осъществяване на
намеренията му и е целял именно това.
И обективно, и субективно,
подсъдимият е действал в условията на продължавано престъпление по смисъла на
чл.26, ал.1 от НК, тъй като в един непродължителен период от време – от 12.08.2017
г. до 27.09.2017 г., т.е., в рамките на месец и половина, е извършил три
деяния, всяко едно от които поотделно осъществява различни състави на
престъплението. Деянията са извършени при еднородност на вината, като обективно
и субективно всяко последващо деяние се явява продължение на предходното.
Поради изложеното съдът намери, че подс.
Х. действително е извършил престъплението по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което е предаден на съд, поради
което го призна за виновен по така предявеното му обвинение.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ
За извършеното от подсъдимия
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК законът предвижда наказание лишаване от
свобода от една до десет години. При това положение, с оглед императивната
разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК наказанието му следва да се определи при
условията на чл.58а, ал.1 от НК, съгласно която, при постановяване на
осъдителна присъда в случаите на чл.372, ал.2 от НПК, какъвто е настоящият,
съдът определя наказанието лишаване от свобода като се ръководи от разпоредбите
на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една трета.
Ръководейки се от разпоредбата на чл.54
от НК, съдът определи на подс. Х. наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
в минимума на предвиденото в закона, при превес на смекчаващите отговорността
му обстоятелства – младата му възраст и чистото му съдебно минало към момента
на извършване на деянието, признанието на вината, проявената критичност към
извършеното, дадените в досъдебна фаза подробни обяснения и приносът му за
разкриване обективната истина по делото, връщането на част от вещите на техните
собственици, както и причините за извършване на деянието - социалното му
положение и липсата на средства за задоволяване на елементарни потребности. От
друга страна, при определяне такъв размер на наказанието, съдът отчече
завишената степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се от високата
динамика на този вид престъпления понастоящем в страната и в региона, от
обстоятелството, че в рамките на месец и половина – за времето от 12.08.2017 г.
до 27.09.2017 г., същият е извършил три деяния, всяко едно от които поотделно
осъществява състава на тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, както и характеристичните данни за подсъдимия, видно от които спрямо него
са налице множество висящи наказателни производства както за престъпления против
собствеността, така и за такова против личността. Поради това съдът намери, че
на фона на тези отегчаващи отговорността обстоятелства, изброените по-горе
смекчаващи отговорността такива не са нито многобройни, нито изключителни по
своя характер, и не водят до несъразмерност на предвиденото в закона най-леко
наказание от една година лишаване от свобода.
След като по горните съображения,
ръководейки се от разпоредбата на чл.54 от Общата част на НК, съдът определи на
подс. Х. наказание от ЕДНА ГОДИНА (12 месеца) ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, съобразно
императивната норма на чл.58а, ал.1 от НК намали така определеното му наказание
с една трета, т.е., с 4 месеца, и му наложи наказание от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА.
ОТНОСНО
ПЪРВОНАЧАЛНИЯТ РЕЖИМ НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ
Имайки предвид изброените по-горе
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, както и характеристичните
данни за личността му, съдът счете, че спрямо него е необходимо по-интензивно наказателноправно въздействие и не намери основание за
прилагане разпоредбите на чл.66, ал.1 от НК чрез постановяване отложено
изтърпяване на наказанието, тъй като счете, че единственият начин за неговото
поправяне и превъзпитание е чрез ефективно изтърпяване на наказанието.
Подсъдимият е млад човек и е нужно навреме да преосмисли поведението си, да
поеме отговорност за постъпките си и да не остане с чувство за безнаказаност.
Поради това, и на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС постанови наложеното му
наказание да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим.
Съобразно разпоредбата на чл.59, ал.1,
т.1 от НК, бе приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан и през
което спрямо него е била взета мярка за неотклонение задържане под стража,
считано от 16:30 часа на 29.09.2017г.
ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
При този изход
на делото, тъй като подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му
обвинение, съдът намери, че предявения от гр. ищец „Туджо
70” ЕООД –
гр. Ямбол против подсъдимия граждански иск за присъждане на обезщетение за
причинени имуществени вреди е доказан по основание и размер, поради което го
уважи изцяло, до пълния претендиран размер от 60 лв.,
като съобразно направеното искане, присъди и законна лихва върху исковата сума,
считано от датата на увреждането – 27.09.2017
г., до
окончателното й изплащане.
При този изход на делото, тъй като
подсъдимият бе признат за виновен по предявеното му обвинение, на основание
чл.189, ал.3 НПК в негова тежест бяха присъдени и направените в досъдебната
фаза на делото разноски за изготвяне на експертизи, общо в размер на 347,84 лева,
вносими в приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР – Ямбол.
На същото основание, с оглед позитивното произнасяне по претенцията на
гражданския ищец, подсъдимият беше осъден да заплати в приход на бюджена на
съдебната власт и по сметката на ЯРС 50 лева държавна такса върху уважения граждански
иск.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: