РЕШЕНИЕ
№ 304
гр. Пловдив, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Кръстина Люб. Димитрова
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело
№ 20215300103326 по описа за 2021 година
Предявени са субективно и обективно съединени искове с правна
квалификация чл.45 във вр. с чл.53 от ЗЗД от ЗЗД.
Ищецът М. М. Х., ЕГН ********** от гр.*****, ул.“********“№ **
твърди, че на ***** в гр. ***** ответниците М. Е. Ш., ЕГН **********, Е. М.
Ш., ЕГН ********** и Ф. Е. Ш., ЕГН ********** са му нанесли побой с
дървени колове, в резултат на което са му причинени множество травматични
увреждания: счупване на лява яблъчна кост, счупване на лява раменна кост в
горна трета, счупване на дясна лакътна кост в долна трета, счупване на
малкопищялната кост на дясна подбедрица в долна трета, разкъсно-контузна
рана на лява подбедрица, счупване на носни кости без разместване, счупване
на предна стена на ляв горночелюстен синус с наличие на кръв в кухината му,
оток и кръвонасядане на клепачите на ляво око със затваряне на клепачната
цепка, две разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата, разкъсно-
контузна рана на лява очница, кръвоизлиз под лигавицата на лява очна
ябълка, контузия на главата, охлузване на челото, охлузване на поясната
област, охлузвания на ляв крайник. В резултат ищецът претърпял множество
оперативни интервенции по време на престоя му в УМБАЛ „*******“ЕАД.
1
С одобрено споразумение по НОХД №6943/2021г. на Пловдивски
районен съд тримата ответници били признати за виновни в това, че на *****
са причинили на М. М. Х. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на челюст, счупване на лява раменна кост, което е довело до трайно
затрудняване на движението на горния ляв крайник, счупване на дясна
лакътна кост в долната трета, което е довело до трайно затрудняване на
движението на горния десен крайник, счупване на малкопищялната кост на
дясна подбедрица в долната трета, което е довело до трайно затрудняване на
движението на долния десен крайник.
Твърди се, че вследствие на получените травми Х. претърпял
неимуществени вреди /физически и психически болки и страдания/ - силен
страх за живота, силни болки в началото, неспособност в продължение на
месеци да се обслужва сам, нужда от денонощни грижи, потиснатост,
емоционална нестабилност, безпокойство, стрес, изпадане в състояние на
панически разстройства, социален дисконфорт. Ищецът понесъл и
имуществени вреди, тъй като за лечението си заплатил сумата 2278,00 лева,
от които: 2160,00 лева – стойност на 2 броя заключваща тубуларна плака и
заключващи винтове; 34,80 лева – платена потребителска такса; 23,20 лева –
платена потребителска такса; 60,00 лева – стойност на извършено
освидетелстване с издаване на медицинско удостоверение.
По изложените в исковата молба подробни съображения от съда се иска
да осъди ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумите: 100 000,00
лева – обезщетение за неимуществени вреди и 2278,00 лева – обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумите, считано от деня
на увреждането ***** до окончателното изплащане. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорени са
твърденията на ищеца за претърпян социален дискомфорт, усещане за
несигурност и страх, негативни за самочувствието му последици, тежко
въздействие на инцидента върху емоционалното и психическото му
състояние, страх за живота и здравето. Ответниците твърдят, че месец след
изписването му от болница ищецът бил виждан в града да шофира, да излиза
по кафенета, да ходи на работа по пазарите. Повдигат се възражения за
2
прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди.
Претендират се разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно
и в съвкупност, намира за установено следното:
Страните не спорят, а това е видно и от приложеното НОХД №6943 по
описа на Пловдивски районен съд за 2021г., че по същото е одобрено
споразумение между подсъдимите М. Е. Ш., ЕГН **********, Е. М. Ш., ЕГН
********** и Ф. Е. Ш., ЕГН ********** и Районна прокуратура – Пловдив, с
което всеки от подсъдимите е признат за виновен в това, че на ***** в
гр.*****, като извършител в съучастие с другите двама, е причинил на М. М.
Х. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, счупване на
лява раменна кост, което е довело до трайно затрудняване на движението на
горния ляв крайник, счупване на дясна лакътна кост в долната трета, което е
довело до трайно затрудняване на движението на горния десен крайник,
счупване на малкопищялната кост на дясна подбедрица в долната трета, което
е довело до трайно затрудняване на движението на долния десен крайник.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда /на каквато се равнява
одобреното споразумение/ на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Ето защо съдът приема, че на посочената дата при
сбиване в гр.***** ответниците виновно са причинили на ищеца телесни
повреди така, както са описани в цитираното споразумение.
По делото е приета съдебно медицинска експертиза на вещото лице Е.
Б., която съдът възприема като компетентно и обективно изготвена. Със
същата се установява, че при инцидента на ***** на М. М. Х. са причинени:
счупване на лява раменна кост, което е причинило трайно затрудняване на
движението на горния ляв крайник за повече от 30 дни, като за
възстановяване до степен на годност за физически труд са били необходими
1.5-2 месеца; счупване на дясна лакътна кост, което е причинило трайно
затрудняване на движението на горния десен крайник за повече от 30 дни,
като възстановяването е продължило 3-5 месеца; счупване на дясна
малкопищялна кост, което е причинило трайно затрудняване на движението
на долния десен крайник за повече от 30 дни, възстановяването е продължило
3
1.5-2 месеца; счупване с разместване на лявата ябълчна кост, като
възстановяването от това счупване трае 1.5-2 месеца; счупване на носни кости
без разместване, счупване на предна стена на ляв горно-челюстен синус с
наличие на кръв в кухината му, оток и кръвонасяване на клепачите на ляво
око със затваряне на клепачната цепка, разкъсно-контузна рана в тилната
област на главата, разкъсно-контузна рана в областта на лявата слепоочна
област на главата, кръвоизлив под лигавицата на лява очна ябълка, контузия
на главата, които са причинили болки и страдания без разстройство на
здравето.
Според експертизата в началото ищецът е изпитвал по-интензивни
болки, като острия период при счупени кости е около 30 дни. Болките
впоследствие са стихвали до пълното им изчезване. Възможни са усещания за
болка на местата на счупените кости при промяна на климатичните условия,
без това да причинява немощ и да прави ищеца непригоден в битовата и
професионалната сфера, но влошава качеството на живота му.
От обясненията на вещото лице в съдебно заседание става ясно още, че:
на ищеца са направени метални остеосинтези на дясна лакътна кост и на
крака, счупването на челюстта затруднява дъвченето и за около месец, месец
и половина пациента трябва да се храни с течна каша; отокът и отварянето на
очната цепка отнемат време около две седмици; разкъсно-контузните рани се
възстановяват за около 2-3 седмици, а охлузванията – до две седмици; в
острия стадий на травмата за около две седмици е била налице необходимост
пациента да престои в легло по-дълго време, но без да се залежава.
Видно от приетите епикризи, приложени на л.144 и л.177 от делото,
през месец юни 2022г. на ищеца са извършени оперативни процедури в
областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност
/отстранена е плаката с шест винта/ и в областта на таза и долния крайник със
среден обем и сложност /отстранени са импланти/.
Видно от показанията на свидетеля Е. М. Х. /брат на ищеца/, които се
преценяват при условията на чл.172 от ГПК като непротиворечащи на
останалите доказателства по делото, непосредствено след инцидента главата
на ищеца била в кръв, имал големи отоци по лицето, не можел да се движи.
По време на болничния му престой бил подпомаган и обгрижван ежедневно
от майка му. Приемал обезболяващи. Към третия месец започнал да ходи сам
4
до тоалетната. Нямал желание да излиза навън, страхувал се от това дали ще
се излекува и ще бъде отново пълноценен.
Свидетелят Г. Н. Н. е разпитван от ответниците във връзка с
впечатленията му за това какъв човек е ищеца М. Х.. Показанията на Н. не
следва да се кредитират от съда, доколкото същият казва, че не познава
ищеца лично, а впечатленията си за него получава чрез негативните отзиви,
които е чувал от приятели и съграждани. Отделно от това са налице
основания да се поставят под съмнение показанията на този свидетел от
гледна точна на неговата безпристрастност, тъй като той споделя за инцидент
с баща му, който бил пребит и лежал в болница с черепно-мозъчна травма,
като имало съмнения за участието на Х. в това деяние. Като цяло
доказателствата, които ответниците са събрали в настоящото производство в
подкрепа на твърдението, че ищецът е лице с множество криминални прояви,
агресивен и автор на множество сбивания, са ирелевантни за настоящия спор
и не следва да се обсъждат. Поведението на Х. при инцидента на ***** не е
предмет на изследване и доказване по делото, тъй като не е повдигнато
изрично възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от негова
страна.
При така събраните доказателства съдът счита, че исковете за
репариране на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на
противоправното поведение на ответниците са основателни. Посредством
приетата медицинска експертиза се установи, че в пряко причинно-
следствена връзка с престъпното деяние, извършено от ответниците, на ищеца
са били причинени не само средните телесни повреди, посочени в
постигнатото споразумение в наказателното производство, но и тези
увреждания, които допълнително са описани в исковата молба: счупване на
носни кости без разместване, отоци, разкъсно-контузни рани и охлузвания.
Характера на уврежданията несъмнено сочи на претърпени значителни болки
и страдания.
Дължимото обезщетение следва да се определи по справедливост /чл.
52 ЗЗД/. При определяне размера на обезщетението съдът отчита
значителните по интензитет болки и страдания, претърпени от М. Х., които са
били причинени от множество счупвания по цялото тяло и които са започнали
да отшумяват след месец – два. Продължителен период от време
5
пострадалият е бил на легло, с потребност от чужда помощ, не е можел да се
храни и да се придвижва нормално. Освен продължителния период на
възстановяване, отчитат се и понесените негативи от гледна точка на
ограничаване на контактите с близки и познати, социалната изолация и
изобщо промяната на обичайния начин на живот. Така понесените вреди е
справедливо да бъдат възмездени със заплащане на сума в размер на 100
000,00 лева, поради което искът ще се уважи в пълния предявен размер. На
основание чл. 86 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД сумата ще се присъди ведно
със законна лихва, считано от датата на деликта – ***** до окончателното
изплащане.
Ищецът е представил доказателства, че във връзка с лечението на
причинените му травми е заплатил обща сума в общ размер на 2278,00 лева,
от които: 2160,00 лева – стойност на заключваща тубуларна плака и
заключващи винтове /издадена фактура №**********/*****/, 34,80 лева –
стойност на платена потребителска такса /издадена фактура №********г./,
23,20 лева – стойност на платена потребителска такса /издадена фактура
№***************г., 60,00 лева – стойност на съдебно-медицинско
удостоверение при средна телесна повреда /издадена фактура №******г./.
Така направените разходи са намалили имуществото на ищеца в пряка
причинно-следствена връзка с причинените от ответниците телесни
увреждания, поради което исковете за обезщетяване на имуществените вреди
са основателни и доказани и следва да се уважат, като сумите ще се присъдят
ведно със законна лихва, считано от датата на деликта до окончателното
изплащане. Законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди
също се дължи от датата на непозволеното увреждане. В този смисъл е
постановеното в т.2 от ППВС №2/21.12.1981г., а именно че изискуемостта на
вземанията за имуществени вреди настъпва от датата на непозволеното
увреждане, съответно от откриването на причинителя на увреждането.
Ответниците дължат обезщетенията солидарно, доколкото са
причинили вредите при действие в съучастие /чл.53 от ЗЗД/.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца ще се присъдят
направените по делото разноски. Във връзка с допуснатото обезпечение на
исковите претенции ищецът представя доказателства за платени такси на
обща стойност 271,36 лева, от които: 15,00 лева – такси по сметка на съда,
6
30,00 лева – държавна такса за вписване, 2,30 лева – такса за препис, 207,08
лева и 16,98 лева - такси по изпълнителното дело. Таксата от 40,00 лева,
платена от ищеца по молбата за обезпечение не е била дължима в настоящото
производство, тъй като се заплаща единствено в производство по
обезпечаване на бъдещ иск. Ето защо тази сума не следва да му се присъжда
под формата на разноски.
В представения договор за правна защита и съдействие, сключен между
Х. и адв.С.А. е уговорено, че възнаграждението на адвоката за
обезпечителното и за исковото производство е платимо по реда на чл.38, ал.2
от ЗА. При материален интерес от 102 278,00 лева, на основание чл.7, ал.2, т.5
от Наредба №1/09.07.2004г., на адвокат А. за процесуално представителство
по делото следва да се определи минимално възнаграждение в размер на
8 742,00 лева, платимо от ответниците. Не следва да се присъжда отделно и
възнаграждение за защита в обезпечителното производство, доколкото в
настоящия случай това производство се е развило в рамките на исковото. В
хипотезата на чл.7, ал.7 от Наредба №1 възнаграждение се дължи за защита в
производства за обезпечаване на бъдещ иск, какъвто настоящият случай не е.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответниците ще бъдат осъдени да
заплатят по сметка на Окръжен съд Пловдив дължимата държавна такса по
делото в размер на 4091,12 лева, както и сумата 234,00 лева – разноски за
вещо лице.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Е. Ш., ЕГН **********, Е. М. Ш., ЕГН ********** и Ф. Е.
Ш., ЕГН ********** – тримата от гр.*****, ул.”*****”№** да заплатят
солидарно на М. М. Х., ЕГН ********** от гр.*****,
ул.“********“№** сумата 100 000,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени на ***** от виновното противоправно
действие на ответниците, за което на същите е наложено наказание по НОХД
№6943/2021г. по описана ПРС, КАКТО и сумата 2278,00 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от същия
деликт и съставляващи разходи за: заключваща тубуларна плака и
заключващи винтове /издадена фактура №**********/*****/, платена
7
потребителска такса /издадена фактура №***********г./, платена
потребителска такса /издадена фактура №**********г., издаване на
медицинско удостоверение при средна телесна повреда /издадена фактура
№*********г./, ВЕДНО със законна лихва върху двете главници, считано от
датата на настъпване на увреждането – ***** до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М. Е. Ш., ЕГН **********, Е. М. Ш., ЕГН ********** и Ф. Е.
Ш., ЕГН ********** – тримата от гр.*****, ул.”*****”№** да заплатят общо
на М. М. Х., ЕГН ********** от гр.*****, ул.“********“№** сумата 271,36
лева – направени разноски във връзка с допуснатото по делото обезпечение на
исковете. ОСЪЖДА М. Е. Ш., ЕГН **********, Е. М. Ш., ЕГН
********** и Ф. Е. Ш., ЕГН ********** – тримата от гр.*****, ул.”****”№**
общо да заплатят на адвокат С. С. А. с адрес: гр.****, ул.*******”№*, офис *
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца по
настоящото дело в размер на 8 742,00 лева, както и да заплатят по сметка на
Окръжен съд Пловдив сумите: 4091,12 лева – държавна такса и 234,00 лева –
разноски за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8