Решение по дело №534/2025 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 5609
Дата: 20 юни 2025 г. (в сила от 20 юни 2025 г.)
Съдия: Константин Григоров
Дело: 20257040700534
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 5609

Бургас, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - II-ри състав, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ

При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ административно дело № 20257040700534 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от Н. П. К., [ЕГН], [населено място], [улица], чрез адв. А. от АК Бургас, срещу заповед № 25-0769-000091/13.02.2025 г., издадена от полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, с-р Пътна полиция. Със заповедта на К. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита, че оспореният акт е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че в обстоятелствената част на заповедта не било посочено с кои наказателни постановления са били отнети контролните точки и дали същите са влезли в сила, като дори да са връчени по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН жалбоподателят не е бил уведомен за това. Сочи, че не е получил и уведомление от органите на МВР за намаляване на контролните му точки с 2/3. Отделно от това твърди, че с отнемане на свидетелството му за управление бил поставен в невъзможност да упражнява дейност, свързана с ежедневно управление на автомобил. Иска оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание, чрез упълномощен представител, поддържа жалбата и направеното искане за отмяна на ПАМ. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на разноските по делото.

Ответникът, полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представя административната преписка по издаване на ПАМ.

Факти

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000091/13.02.2025 г., полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, разпорежда да бъде иззето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, тъй като са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП (л.7).

В мотивите на заповедта е посочено, че на водача са отнети всички контролни точки, с влезли в сила НП, както следва:

1. НП № 23-0769-002243/06.10.2023 г. на сектор ПП – Бургас, влязло в сила на 15.11.2023 г., с което се отнемат 10 контролни точки (л.12);

2. НП № 23-003209/05.12.2023 г. на сектор ПП – Бургас, влязло в сила на 16.02.2024 г., с което се отнемат 20 контролни точки (л.14);

3. НП № 24-4058-001145/16.01.2025 г. на сектор СПС-Бургас, влязло в сила на 11.02.2025 г., с което се отнемат 10 контролни точки (л.16);

Според заповедта, с отнемането на тези контролни точки К. е загубил придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството си за управление на МПС в съответната служба на МВР.

Посочените в заповедта наказателни постановления са представени по делото, като всяко едно от тях съдържа и разписка за връчване, върху която е положен подпис за удостоверяване връчването и датата на която е направено. По делото е представена справка картон на водача (л.9), която съдържа информация за съставени актове, издадени наказателни постановления и фишове на жалбоподателя. Съдържа и информация за възстановяване на точки и преизчисляване, както следва:

- първоначални контролни точки към 20.05.2011 г. – 39;

- възстановени контролни точки на 25.01.2016 г. – оставащи точки – 39;

- възстановяване на контролни точки след 2 години без наказания на 12.06.2019 г. – служебно възстановени 6 точки.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателя по делото е назначена съдебно-графологическа експертиза, по която вещото лице да посочи, дали е автентичен подписът, положен в Наказателно постановление № 24-4058-001145/16.01.2025 г. Вещото лице е дало заключение, че подписът срещу текста: „Подпис“ в горепосоченото НП е изпълнен от жалбоподателя Н. П. К..

Правни изводи

Жалбата, инициирала настоящото съдебно производство е депозирана в деловодството на ОД МВР Бургас на 13.03.2025 г. С оглед датата на връчване на ПАМ 12.03.2025 г. (л.27), съдът приема, че жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес – адресат.

Разгледана по същество е неоснователна.

Заповед № 25-0769-000091/13.02.2025 г. е издадена от компетентен орган, съобразно правилото на чл.172, ал.1 от ЗДвП; заповед № 251з-5636 от 10.10.2023 г. на директора на ОД МВР Бургас за оправомощаване на длъжностни лица от МВР за издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, сред които изрично по т.1.7 са посочени полицейските инспектори, какъвто е издателят на процесния административен акт (л.18).

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Същата е мотивирана, описаните са фактическите обстоятелства.

В производството по издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нейната отмяна и е съобразена с целта на закона – осигуряване безопасността на движението по пътищата.

Административният орган е приел, че са налице основанията на чл.171, т.4 от ЗДвП, съгласно който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Според чл.157, ал.4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

Според разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.), контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

Поради това и с оглед разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК, административният орган следва да установи съществуването на фактическите основания (влезли в сила наказателни постановления, с които са отнети всички контролни точки на водача), посочени в оспорената заповед.

В настоящия случай, правилно органът е приел, че срещу жалбоподателя има издадени и влезли в сила наказателни постановления, въз основа на които на същия са отнети всички контролни точки, за периода 15.11.2023 г. – 11.02.2025 г., поради което същият е бил длъжен да върне СУМПС.

Фактът на влизане в сила на трите наказателните постановления, с които се отнемат общо 40 контролни точки, съдът приема за доказан. Първото НП е връчено на бащата на К., със задължението да го предаде. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за ненадлежно връчване на НП. Обичайна практика е книжа да се връчват на лица, живеещи на един и същ адрес със задължение да ги предадат. В конкретния случай безспорно бащата на жалбоподателя живее на същия адрес и липсват доказателства за твърдяното неуведомяване. Останалите две НП са връчени лично на жалбоподателя, което се потвърди и от приетата по делото експертиза.

Сборът на отнетите с описаните по-горе НП е 40, а според чл.2, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. максималният брой точки е 39. Няма доказателства лицето да е преминало допълнително обучение, за да му бъдат възстановени 1/3 от отнетите точки по реда на чл.158, ал.1, т.1 от ЗДП. Не са били налице и основания за служебно възстановяване на точките по т.2, тъй като лицето е изгубило всичките си контролни точки, а така и правоспособността за управление, следователно единственият начин да възстанови правоспособността си е да положи изпит по чл.157, ал.5 от ЗДП пред съответните органи, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството.

Принудителната мярка има превантивен и преустановителен характер – предвидена е в закона, за да се предотврати довършването на едно нарушение или настъпването на неговите вредни последици или извършването на ново нарушение. При тези данни съдът приема, че са налице материалноправните предпоставки, визирани в нормата на чл.171, т.4 от ЗДвП, във връзка с чл.157, ал.4 от ЗДвП, следователно, не е допуснато нарушение на материалния закон при издаване на заповедта.

При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, т.е. той действа в условията на обвързана компетентност. В този смисъл неоснователни се явяват възраженията относно невъзможността на жалбоподателя да работи.

Мярката е наложена в съответствие с целта на закона, която е да се лишат от възможност неправоспособни лица да управляват МПС, в защита на значимия обществен интерес, свързан с осигуряване на безопасното движение по пътищата, което включва и управление на МПС от правоспособни лица – лица, които притежават свидетелство за управление на МПС, на които същото не е отнето и които не са лишени по този начин от правото да управляват МПС.

Предвид изложеното оспорената заповед е законосъобразен индивидуален административен акт, а жалбата срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли.

Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, II-ри състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. П. К., [ЕГН], [населено място], [улица]срещу заповед № 25-0769-000091/13.02.2025 г., издадена от полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, с-р Пътна полиция.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, решението не подлежи на обжалване.

Съдия: