№ 277
гр. София, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева
Кристина Гюрова
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно частно наказателно
дело № 20211100603051 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI НПК, вр. чл. 250, ал. 4 вр.
ал. 1, т. 1 от НПК.
С разпореждане от 01.03.2021г., постановено по НЧХД № 1250/21г.
по описа на СРС, НО, 105-ти състав, на основание чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24,
ал.5, т.2 от НПК, е прекратил наказателното производство по цитираното
дело, образувано въз основа на тъжба, подадена от частния тъжител Г. А.С.
срещу Агенция „Д.-П.“ ООД с ЕИК : ****.
Срещу разпореждането, в законоустановения срок, е постъпила
жалба от частния тъжител Г. А.С., в която се сочи, че тъжбата отговаря на
изискванията на чл.81 НПК, а отказа на 105- ти състав следва да се третира
като престъпление срещу тъжителя. Посочва се още, че СРП отказва да
образува производството от общ характер, а 105-ти състав отказва да
образува такова от частен характер, което е дискриминация и репресия. Иска
се въззивният съд да извърши действията, които са отказани от 105-ти състав.
В разпоредително заседание на 04.08.2021г. въззивният съд по реда
1
на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото
не се налага разпит на лицето, срещу което е подадена тъжбата и на
свидетели, както и ангажирането на нови доказателства.
В съдебно заседание пред въззивния съд частният тъжител не се
явява и не взема отношение.
Юридическото лице, срещу което е подадена тъжбата Агенция „Д.-
П.“ ООД не се явява в съдебно заседание пред въззивната инстанция и не
взима становище по делото.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната
жалба, и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваното разпореждане, констатира следното:
НЧХД № 1250/21г. на СРС, НО, 105 състав е образувано по подадена
от Г. А.С. срещу Агенция „Д.-П.“ ООД тъжба.
С разпореждане от 29.01.2021г. съдията-докладчик при СРС е
констатирал, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1, изр.2 и
ал.3 НПК, тъй като към същата не е приложен документ, удостоверяващ
заплащането на държавна такса в размер на 12/ дванадесет/ лева, съобразно
предвиденото в тарифа №1 за таксите, събирани от съдилищата. В тази насока
съдията-докладчик е оставил без уважение искането на частният тъжител за
освобождаване от такава. Също така съдията-докладчик е приел, че в тъжбата
липсват данни за лицето, срещу което е подадена. Не става ясно дали същата
се подава срещу юридическото лице, цитирано в тъжбата или срещу неговия
законен представител, и в какво качество.
С оглед горното на частния тъжител са дадени указания в седмодневен
срок от съобщението да отстрани нередовностите в тъжбата, като приложи
документ за заплатена държавна такса, както и да представи тъжбата в четлив
вид.
Препис от разпореждането на съдията докладчик, съдържащо
указания, е връчено на частния тъжител на15.02.2021г.
В указания от съда срок, частният тъжител е представил молба вх. №
21011115 от 18.02.2021г., в която е посочил, че тъжбата е срещу фирма „Д.-
П.“ ООД и се касае за документно престъпление, но прокурорите от СРП
отказват да образуват производство, като не е представил доказателства за
2
плащане на държавна такса за разглеждане на тъжбата.
С разпореждане от 01.03.2021г. съдията-докладик на основание
чл.250, л.1, т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 НПК е прекратил наказателното
производство по делото. За да прекрати същото последният е приел, че
въпреки дадените указания и представения срок за това частният тъжител не е
представил доказателства за заплатена държавна такса в размер на 12 /
дванадесет/ лева, не е посочил и конкретно физическо лице спрямо което е
насочил своята претенция за търсене на наказателна отговорност, поради
което тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1, изр.2 НПК.
Въззивната жалба е подадена в срок от и надлежна страна срещу акт,
който подлежи на въззивна проверка, поради което е допустима. Разгледана
по същество същата е неоснователна, а първоинстанционното разпореждане е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.1, изр.2 НПК, предпоставка за
редовност на тъжбата по дела от частен характер е прилагане към тъжбата на
документ за заплатена държавна такса, удостоверяващ нейното заплащане,
като съгласно т.9 от Тарифа № 1 към Закон за държавните такси за таксите,
събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и
министерството на правосъдието, за тъжби, по които се образуват
наказателни дела от частен характер, държавната такса е 12 / дванадесет/
лева.
На следващо място, следва да се обърне внимание на формалните
изисквания, които законът поставя към съдържанието на тъжбата: сочат се
данни за подателя ; достатъчно данни за лицето, срещу което се подава,
които да позволят то да бъде индивидуализирано и призовано за участие в
производството; тъжбата е подписана от подателя , при което следва да се
приеме, че са налице формалните основания за образуване на наказателно
дело от частен характер въз основа на твърденията, изложени в тъжбата.
По настоящото дело в допълнително депозираната от частния
тъжител молба, същият не е посочил конкретно физическо лице спрямо
което е насочил своята претенция за търсене на наказателна отговорност,
адреса за призоваване и единния граждански номер на лицето, напротив,
уточнил е, че тъжбата е насочена срещу юридическо лице. Според
българското законодателство наказателната отговорност е лична и
3
наказателно отговорно може да бъде само физическо лице, а не юридическо
такова. Този извод произтича от разпоредбата на чл.31, ал.1 от НК, който
предвижда, че наказателноотговорно може да бъде пълнолетно лице –
навършило 18 годишна възраст, което в състояние на вменяемост извърши
престъпление. Ал.2 на чл.31 НК, допълва, че непълнолетно лице, което е
навършило 14 годишна възраст, но ненавършило 18 години – е
наказателноотговорно, ако е могло да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си. И двете посочени разпоредби на
българския НК имат предвид само и единствено физическо лице, поради
което според българския НК, юридическите лица не могат да носят
наказателна отговорност. Ето защо и тъжбата на тъжителя, в която изрично
последният е посочил, че е предявена срещу юридическото лице „Д.-П.“ ООД,
не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 НПК. Следва да се допълни още, че
тъжителят в тъжбата не е конкретизирал датата или датите, на които се
твърди да е било извършено деянието или деянията, мястото на извършването
им, в какво точно се състои инкриминираното деяние и какви конкретни
действия са извършени спрямо личността или имуществото му, от които той
се счита за пострадал.
Отчитайки тези разпоредби първоинстанционният съд правилно е
указал на тъжителя да приведе тъжбата в съответствие със законовото
изискване, което последният не е сторил в предоставения за това срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК наказателното
производство не се образува или образуваното се прекратява, ако тъжбата не
отговаря на условията, посочени в чл. 81 , ал.1, изр.1 и изр.2 от НПК. Това е
така, доколкото в наказателното съдопроизводство не съществува института
на оставяне без движение на частната тъжба и в този смисъл единственото
правомощие на съда е да прекрати производството по реда на чл. 250, ал. 1, т.
1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, което правилно е сторено от
първоинстанционния съд.
Въззивният съд, като съобрази, че при образуване на ВЧНД,
тъжителят не е представил доказателства за платена държавна такса в размер
на 5 лева, съгласно разпоредбата на чл.14 от ТАРИФА №1 към Закона за
държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата,
следствените служби и Министерството на правосъдието, според която за
4
частни жалби по наказателни дела от частен характер, се събира държавна
такса в размер на 5 лева, то Г. А.С. ще следва да бъде осъден да заплати и
сумата от 5 лева, представляваща държавна такса, за образуваното въззивно
наказателно частно дело.
По изложените съображения и на основание чл. 250, ал. 4, вр. ал. 1, т.
1, във вр.чл.24, ал.5, т.2 НПК, вр. чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 01.03.2021г., постановено по
НЧХД №1250/21г. по описа на СРС, НО, 105-ти състав, с което на основание
чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2, вр. чл.81, ал.1, изр.1 и изр.2 от НПК е
прекратено наказателното производство по делото.
На основание чл.14 от ТАРИФА №1 към Закона за държавните такси
за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и
Министерството на правосъдието, ОСЪЖДА Г. А.С. с ЕГН **********, да
заплати по сметка на СГС сумата от 5 лв. /пет лева/, представляваща
държавна такса за образуваното въззивно наказателно частно дело, като и
сумата от по 5 лв. /пет лева/, представляваща държавна такса за всеки
служебно издаден изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6