№ 257
гр. София, 02.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно гражданско
дело № 20211000503566 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал.1 от ГПК.
Образувано е по частната жалба на „Водоканалстрой - Д. К.“ ЕООД - гр. София срещу
определение № 968 от 28.10.2021 г. по т. д. № 1693/2021 г. на Софийски градски съд,
търговско отделение, VІ - 15 състав, с което е върната исковата молба и производството по
делото е прекратено.
Оплакванията за незаконосъобразност на обжалвания акт се основават на твърдението, че
въобще не е било нужно да бъдат давани указания за представяне на информация относно
предмета на сключените договори и основните права и задължения на страните по тях, тъй
като изискването за индивидуализация на исковата молба било изпълнено. С молба от
22.10.2021 г. било уточнено и обуславящото правоотношение от което произтича вземането
на ищеца. Неизпълнението на неправилно дадени указания не можело да бъде основание за
връщане на исковата молба.
Молбата е определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на
първоинстанционния съд за извършване на надлежните съдопроизводствени действия.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав приема следното.
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от лице,
което има правен интерес от обжалването на подлежащ на въззивно обжалване валиден и
допустим съдебен акт.
1
По основателността й съобрази следното.
На основание чл. 134 от ЗЗД „Водоканалстрой - Д. К.“ ЕООД - гр. София предявило от
името на своя длъжник „Водоканалстрой“ ООД - гр. Варна иск с правно основание чл. 79,
ал.1 от ЗЗД срещу ответника „Газстроймонтаж“ АД - гр. София за сумата 999 151.47 лева,
представляваща сбора от сумите по петнадесет фактури, което задължение било признато с
подписването на споразумение за прихващане от 17.08.2016 г. между „Водоканалстрой“
ООД и „Газстроймонтаж“ АД.
С определение от 21.09.2021 г. съдът указал на ищеца да изложи конкретни твърдения за
обстоятелствата, от които са възникнали вземанията на „Водоканалстрой“ ООД срещу
„Газстроймонтаж“ АД, включително дали вземанията са възникнали от един или повече
договори между двете дружества, предметът на договорите и правата и задълженията на
страните, както и да представи справка по чл. 366 от ГПК, която да съдържа данни за
основанията, периодите и пълните размери на вземанията, за извършените плащания или
други способи за частично погасяване на вземанията преди сключване на споразумението от
17.08.2016 г.
В молба от 22.10.2021 г. ищецът уточнил, че претендира сумата 250 000 лева - част от
сумата 569 646.92 лева, представляваща вземане по фактура № 668/ 28.06.2012 г., издадена
на основание договор за СМР за ВиК мрежи в кв. Горна Баня, район „Овча Купел“- гр.
София, признато с подписването на споразумението от 17.08.20216 г.
Съдът приел, че изявленията в цитираната молба не отстраняват нередовностите на исковата
молба, включително и по отношение на частичния осъдителен иск, тъй като не са изложени
твърдения за съдържанието на правоотношенията по договора за СМР, въз основа на който е
издадена фактурата : възложител и изпълнител, предмет на вземането, за което е издадена
фактурата (възнаграждение, гаранция, неустойка или друг вид вземане по договора), а
озаглавеното в молбата като „справка по чл. 366 ГПК“ също не способства за определянето
на основанието и предмета на вземането.
При тези факти Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав преценява
частната жалба като неоснователна.
Неотстраняването на нередовностите на исковата молба в предоставения от съда срок е
винаги основание за връщането й, освен в случаите, когато на страната са били дадени
указания, които противоречат
- 3 -
на материалния закон или съставляват нарушение на съдопроизводствените правила. В
2
конкретния случай такова нарушение няма.
Противно на оплакванията в жалбата, основани на твърдението, че делото е било прекратено
неправилно поради непредставянето от ищеца на информация, „за която обаче съдът не е
давал указания“, трябва да се отбележи, че указанията в определението от 21.09.2021 г. са
твърде конкретни и ясни, поради което и не „е следвало съдът да даде допълнителни
указания“.
След уточнението в молбата от 22.10.2021 г. исковата претенция е била индивидуализирана
по размер като част от сумата, представляваща вземането по конкретна фактура сред
изброените в исковата молба. От гледна точка на значението й в гражданския процес,
фактурата е частен писмен документ, който служи за установяването на вземане, възникнало
по силата на конкретно правоотношение. В този смисъл тя е индиция за съществуването на
договорна връзка между издателят и получателят й и тъкмо тази договорна връзка, а не
фактурата, е правното основание, на което като правило ищецът основава своята
претенция.
Редовната искова молба предпоставя изпълнение на изискването в чл. 127, ал.1, т. 4 от ГПК.
Затова и предявилият косвения иск по чл. 134 от ЗЗД ищец не може да бъде освободен от
задължението да конкретизира обуславящото правоотношение, по силата на което за
неговия длъжник е възникнало вземане срещу ответника по иска, позовавайки се
единствено на обстоятелството, че е процесуален субституент, „поради което не е в
състояние да изложи подробни фактически твърдения“ относно съдържанието на
конкретния договор. В тази връзка негово е задължението да отстрани непълнотата в
обстоятелствената част на исковата молба съобразно указанията на съда по реда на чл. 129,
ал. 2 от ГПК.
Вижда се, че това задължение не е било изпълнено. Несериозно е твърдението за обратното,
основано на „уточнението“, че предметът на договора „следва от самото му наименование“
(„договор за СМР“), което го дефинира като договор за изработка по смисъла на чл. 258 от
ЗЗД. Неуместен, в този смисъл, е и доводът в жалбата, че не било необходимо ищецът да
представя информация относно предмета на договора, тъй като не трябвало той да доказва
съществуването на вземането по този договор. Очевидно е, че този довод произтича от
недопустимо смесване на възложените от процесуалния закон задължения на страните в
съдопроизводството : на ищеца - да изложи ясно и конкретно
обстоятелствата, на които основава своята претенция (чл. 127, ал.1, т. 4 от ГПК) и на
ответника - да установи фактите, на които основава своите възражения (чл. 154, ал.1 от
ГПК). В контекста на изложеното е наложително да се изтъкне, че неизпълнението от ищеца
на посоченото задължение препятства възможността на ответника да изгради своята
защитна теза, тъй като неясното или непълно излагане на фактите в молбата осуетява, в една
или друга степен, формулирането и аргументирането на конкретни възражения както
относно осъществяването на твърдяните факти, така и по основателността на исковата
3
претенция.
Крайният извод от изложеното до тук е, че ищецът не е отстранил нередовностите на
исковата молба в срока, предоставен му в определението от 21.09.2021 г., затова правилно
първоинстанционният съд я е върнал на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Водоканалстрой“ ООД - гр. Варна
срещу определение № 968 от 28.10.2021 г. по т. д. № 1693/2021 г. на Софийски градски съд,
търговско отделение, VІ - 15 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния съд на Републиката в
седмодневен срок от съобщаването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4