Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.07.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично
заседание на двадесет и трети март, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при секретаря Диляна Цветкова
разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 4 627 по описа за 2017 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ следните
искове на В.М.П. срещу Ц.С.Д.:
1.
иска по чл. 42, б. „б“, връзка с чл. 25, ал.1,
пр. 1 от Закона за наследството (ЗН)
за обявяване нищожността на саморъчно завещание от 16.01.2014 г. на К.В.Б.в полза на Ц.С.Д.;
2.
иска по чл. 26,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за обявяване
нищожност поради противоречие със закона на саморъчно завещание от
16.01.2014 г. на К.В.Б.в полза
на Ц.С.Д.;
3.
иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за
обявяване нищожност на саморъчно завещание от 16.01.2014 г. на К.В.Б.в полза на Ц.С.Д. поради липса на съгласие;
4.
иска по чл. 537,
ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален акт № 66, том I, peг. №. 5 227, дело № 49 от 2014 г. на
нотариус К.С.;.
5.
иска по чл. 108 от
Закона за собствеността за предаване на владението върху ½ идеална
част от недвижим имот.
Той представлява апартамент № 14 заедно с прилежащите му зимнично
помещение и 1,068 % идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху мястото. Имотът се намира в гр. София, район „И.“, ж. к. „*******“, като
апартаментът е на петия етаж. В.М.П. е
с адрес в гр. София, ж. к. „*******, а Ц.С.Д. е с адрес ***.
[2] ОСЪЖДА В.М.П. да заплати на Ц.С.Д. 1 900,00
лева на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски по делото.
[3] Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.
[4] Ако ищцата подаде
въззивна жалба срещу решението, с нея тя следва да представи доказателство,
удостоверяващо внасянето на 50,00 лева държавна такса по сметка на САС. При
неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[5] В.П. заявява в
искова молба от 14.01.2015 г., че е наследница по закон на К. Б., която е
починала на 08.06.2014 г. След смъртта на К. Б., В.П. е разбрала, че със саморъчно
завещание от 16.01.2014 г. К. Б. е завещала на ответницата Ц.Д. недвижим имот-апартамент, а
ответницата впоследствие се е снабдила с констативен нотариален акт за
собственост по завещание.
[6] В.П. твърди, че: а)
К. Б. не е написала завещанието, защото тя е имала нарушено зрение; б)
завещанието е завет, защото се отнася за конкретен имот, но този имот не е
описан в него; в) завещанието не е отговаряло на волята на К. Б.. Затова В.П. моли
съда:
1. да прогласи
нищожността на завещанието;
2. да отмени
констативния нотариален акт, издаден в полза на Ц.Д.;
3. да признае
ищцата за собственик на ½
идеална част от процесния апартамент и да осъди Ц.Д. да ѝ предаде
владението за него (исковата молба, л. 2-5 от делото на СРС).
2.
На ответника
[7] Ответницата Ц.Д. е
оспорила предявените искове. Тя е заявила, че:
а) завещанието е
било изготвено от К. Б.;
б) завещанието не
е завет и затова не е било необходимо конкретизиране на процесния апартамент в
него;
в) завещанието е
изразявало волята на К. Б.. Затова Ц.Д. моли съда да отхвърли предявените
искове (писмения отговор, л. 25-29 от делото на СГС)
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА
СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
1. Обстоятелства, които съдът установява
[8] На
27.02.1961 г. К. Б. е сключила граждански брак със С.Б.(удостоверението, л. 31
от делото на СГС). На 28.04.1972 г. С.Б.е закупил от Софийски градски народен
съвет процесния апартамент, описан в параграф първи от настоящото решение
(нотариалния акт, л. 12-13).
[9] С.Б.е
починал на 10.12.1989 г. Той е оставил за свои наследници по закон съпругата си
К. Б. и сина си В.Б.(удостоверението за наследници, л. 32 от делото на СГС). В.Б.е
починал на 17.02.2011 г., като е оставил за свой единствен наследник по закон
майка си К. Б. (удостоверението за наследници, л. 33 от делото на СГС).
[10] На
16.01.2014 г. К. Б. е съставила саморъчно завещание. В него тя е вписала:
„завещавам апартамента ми на Ц.С.Д., защото тя се грижи за мене“. След този
текст К. Б. е изписала датата 16.01.2014 г. и се е подписала (завещанието, л. 7
от делото на СРС). Към този момент К. Б. макар и в не добро здравословно
състояние, е разбирала какво прави.
[11] Липсват
доказателства К. Б. да е имала друго недвижимо имущество освен апартамента (вж.
и: декларациите, л. 69-88 от делото на
СГС; удостоверението, л. 62 от делото на СГС). Затова съдът приема, че тя не е имала такова.
[12] След
смъртта си К. Б. е оставила за свои наследници по закон племенниците си ищцата В.П.
и ответницата Ц.Д. (удостоверението за наследници, л. 12 от делото на СРС). На
29.08.2014 г. нотариус К.С. е изготвил протокол, с който е обявил саморъчното
завещание на К. Б., след което съдия по вписванията е вписал завещанието в
книгите за вписванията (протокола, л. 8 от делото на СРС; завещанието, л. 7 от
делото на СРС). На 01.09.2014 г. нотариус К.С. е издал на Ц.Д. нотариален акт
за собственост върху процесния апартамент, като придобит по завещание
(нотариалния акт, л. 10 от делото на СРС). Не се спори, че след смъртта на К. Б.,
ответницата Ц.Д. владее процесния апартамент.
[13] В.П.
е заплатила 100,00 лева държавна такса за разглеждане на делото, като съдът я е
освободил от заплащането на държавна такса над 100,00 лева до дължащата се
такса от 1 419,20 лева (л. 9 и л. 3 от делото на СГС). Тя е заплатила
също: 125,00 лева за вещо лице (л. 64 от делото на СГС); 800,00 лева на адвокат
(л. 205 от делото на СГС); 25,50 за удостоверение за данъчна оценка (л. 102 от
делото на СГС); 26,00 лева държавна такса за вписване на исковата молба (л. 104
от делото на СГС); 3,10 лева за препис (л. 103 от делото на СГС); 5,00 лева за
съдебно удостоверение (л. 103 от делото на СГС). Така тя е направила разноски
за 1 084,60 лева.
[14] Ц.Д. е заплатила:
1 535,00 лева за адвокат (л. 24 от делото на СГС; 345,00 лева за вещи лица
(л. 41-42 от делото на СГС); 20,00 лева за съдебни удостоверения (л. 43, 47, 48
и 51 от делото на СГС). Така тя е направила разноски за 1 900,00 лева.
2.
Спорни
обстоятелства
[15] Основното
спорно обстоятелство е дали К. Б. е изписала саморъчно текста в завещанието и
дали го е подписала. Съдът приема, че К. Б. го е направила.
[16] Съдът
приема това поради следното: за установяването дали К. Б. е написала и
подписала процесното завещание съдът е събрал съдебно-почеркова експертиза,
съдебно-медицинска експертиза и е разпитал четирима свидетели. Вещото лице
графолог Г.М. е приел в заключението си, че при изписването на завещанието и
подписа се наблюдават: ъгловатост и вълнообразност на някои овални и
праволинейни елементи; скованост на движенията; изписване на по-малки и
по-големи букви; сбиване на някои букви в думите; повтаряне на думи и силно
изместване на думи от линията на реда. Според вещото лице тези признаци са
характерни за „старческо изменение“ на почерка и влошено здравословно
състояние, включително и силно нарушено зрение.
[17] Вещото
лице също е заявил, че при сравняването на ръкописния текст на завещанието с
подписа за завещател, той е установил, съвпадения в общите и частни признаци
при:
- изписване на
буквите и техните елементи;
- вида на
свързване на буквите в думи;
- графичната форма
на буквите „К“, „а“, „г“, „л“, „е“, „в“ и други букви от текста, сравнявани
помежду им;
- относителното
разположение на точките на начало и край на пресичане на движенията. Затова той
приема, че текстът на завещанието и подписа за завещател са били изпълнени от
едно и също лице.
[18] Сравнителният
материал, който страните са представили и вещото лице е използвало, е бил от
1981-1999 г., а завещанието е от 2014 г. Въпреки това вещото лице е открило съвпадения
в някои общи графични признаци при изписването на текстовете в сравнителния
материал и процесното завещание, като: степен на обработеност; относителен размер и наклон;
степен на свързаност. Нещо повече, вещото лице е открило съвпадения и в частни
признаци; като: сложност на движение при изписването на определени елементи от
букви; относителен размер, графична форма и вид на свързване на елементи от
букви. Поради отдалечеността на съставянето на сравнителния материал от момента
на изготвяне на завещанието вещото лице е приело, че вероятно К. Б. е изпълнила
текста на завещанието и подписа за завещател под него (заключението, л. 96-99
от делото на СГС; разпита на вещото лице М., л. 112-гръб от делото на СГС).
[19] Вещото
лице д-р М. е дала заключение, че през 2012 г. ТЕЛК е определила на К. Б. 53%
неработоспособност поради заболявания на очите, които са включвали: стареене на
съединителната тъкан и промени в съдовите стени в централната зона на очното
дъно; начални старчески вътрешни пердета на двете очи. Това е определяло около
20% от нормалното зрение. Според вещото лице зрението на К. Б. е намалявало
през следващите две години до евентуалното написване на завещанието и тя много
трудно би могла да чете и пише с диоптрични очила за близо и лупа или чужда
помощ (заключението на вещото лице, л. 94-95 от делото на СГС; разпита на
вещото лице, л. 112 от делото на СГС).
[20] Съдът
е разпитал четирима свидетели – по двама на всяка от страните. От техните
показания еднозначно се установява, че К. Б. е живеела сама в София, а двете
ѝ племенници, страни по делото, са я посещавали, за да ѝ помагат,
но грижите от тях за нея не са били ежедневни. През седмицата социалните служби
са доставяли храна на К. Б., като тя се е хранела сама и е измивала съдовете си
(показанията на свидетелите П., Д. и Д., л. 109-111). Тя не е била на програма
със санитар, каквато се е прилагала за граждани със загубено зрение
(показанията на свидетеля Д.). Макар и да не е могла да излиза от апартамента,
основно тя сама се е грижила за домакинството (показанията на свидетеля Д. и
свидетеля Д.).
[21] Съдът не възприема
показанията на свидетелката К., защото нейните впечатления от К. Б. са
мимолетни - от едно единствено кратко посещение. Останалите свидетели са имали
продължителен контакт с К. Б..
[22] Съдът не възприема
показанията на свидетеля П. в частта им относно това, че К. Б. напълно не е
виждала и не е разбирала какво прави, защото това противоречи на останалите
установени обстоятелства, че тя основно се е грижила сама за себе си (личната си
хигиена) и дома си – как тя би могла да прави това, ако не вижда напълно и не
разбира какво прави. Нещо повече, ако К. Б. не е виждала напълно, защо тя не е
била обслужвана от санитар, което обичайно се е правило в такива случаи. Следователно
макар и със силно намалено зрение К. Б. е могла да се грижи за себе си и дома
си и е разбирала какво прави.
[23] Съдът следва да
преценява заключението на вещото лице заедно с останалите доказателства,
събрани по делото (чл. 202 от ГПК; решение на ВКС 107-2015-I Т. О. по т. д. 4 680/2013 г. и цитираните в него решения на ВКС). Затова съдът преценява съвкупно
информацията, събрана чрез заключенията на вещите лица М. и д-р М., и
показанията на свидетелите П., Д. и Д..
[24] Тази информация убеждава напълно съда, че К. Б. е изписала текста в процесното завещание и го е подписала.
Това е така поради няколко причини. Първо, вещото лице М. е открило многобройни
съвпадения на общи и частни признаци при изписването на текста и подписа по
процесното завещание и сравнителния материал. Второ, единствената причина
вещото лице М. да отговори, че не категорично, а вероятно завещанието е
написано и подписано от К. Б., е отдалечеността на момента на изготвяне на
сравнителния материал от момента на съставяне на завещанието. Трето, текстът и
подписът под завещанието са от лице с влошено зрение и със старческо изменение
на почерка, а К. Б. е била на 92 г., с влошено зрение. Четвърто, макар зрението
на К. Б. да е било много влошено, текстът на завещанието е кратък и е
изписан от лице точно с такова зрение (за подобно разрешение при близки факти
вж. следните решения на ВКС: 315-2013-IV Г. О. по гр.
д.
1
301/2013 г.; 123-2014-IV Г. О. по гр. д. 2 393/2013 г.).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ
СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО
ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА
[25] В.П. е предявила пет
иска. Първият иск е по чл. 42, б. „б“, връзка с чл. 25, ал.1, пр. 1 от Закона за
наследството (ЗН) за прогласяване нищожността на саморъчно завещание, защото то
не е изписано и подписано от завещателя. Вторият иск е по чл. 26, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД за нищожност на завещанието, защото то противоречи на закона –
завещанието е завет, а имотът, който е негов предмет, не е индивидуализиран.
Третият иск е по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за нищожност на завещанието поради
липса на съгласие на завещателя. Четвъртият иск е по чл. 537, ал. 2 от ГПК за
отмяна на констативен нотариален акт. Петият иск е по чл. 108 от Закона за
собствеността (ЗС) за признаването на ищцата за собственик на ½ идеална
част от процесния апартамент и осъждането на ответницата да ѝ предаде
владението.
1.
По иска по
чл. 42, б. „б“, връзка с чл. 25, ал.1, пр. 1 от ЗН
[26] Съгласно чл. 42, б. „б“, връзка с чл. 25, ал.1, пр. 1 от ЗН, нищожно е саморъчното завещание, което не е
изцяло написано ръкописно от самия завещател и не е подписано от него.
Следователно предпоставка за уважаването на иска е процесното завещание да не е
изписано изцяло и подписано от К. Б..
[27] Съдът установи, че К. Б. е
написала и се е подписала за завещател по процесното завещание. Не е налице
предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.
2.
По иска по чл.
26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
[28] Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, нищожен е
договор, който противоречи на закона. Следователно предпоставката за
уважаването на иска е процесното завещание да противоречи на закона.
[29] Твърдението
на ищцата е, че К. Б. е завещала конкретен имот, следователно саморъчното
завещание е било завет, а в него конкретният имот не е бил индивидуализиран,
което противоречи на закона. Въпросът, на който съдът трябва да отговори, е
дали процесното завещание е завет или общо завещание. Съдът приема, че
процесното завещание е общо. Затова не е необходимо процесният апартамент да е
бил конкретизиран в завещанието.
[30] Съдът
приема това поради следното: ако е завещано конкретно имущество, но то изчерпва
имуществото, останало след смъртта на наследодателя, завещанието е общо (решения на ВКС: 184-2013-II Г. О. по гр. д. 1438/2013 г.; 268-2012-I Г. О. по гр. д. 410/2011 г.). В случая съдът установи, че
процесният апартамент е бил единственото имущество, което е имала К. Б..
Следователно, въпреки че К. Б. е вписала, че завещава на Ц.Д. апартамента си,
завещанието е общо, а за такова завещание не се изисква индивидуализирането на
обектите му. Ето защо не е налице противоречие със закона. Липсва предпоставка
за уважаването на иска и съдът го отхвърля.
3.
По иска по
чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД
[31] Съгласно чл.
26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, нищожни са договорите, сключени без съгласие. Съгласие
липсва в случаите на мислена уговорка, шега или насилие, когато е налице пълна
липса на валидно съгласие за сключване на договор (Решение на ВКС 120-2012-I Т. О.. по т. д. 379/2011
г.). Следователно предпоставка за уважаването на иска е К. Б. да не е била
съгласна да завещае на ответницата процесния имот.
[32] Съдът установи, че
К. Б. е написала и подписала процесното завещание. Следователно тя е била
съгласна да завещание процесния имот на ответницата. Не е налице предпоставка
за уважаването на иска и съдът го отхвърля.
4. По иска по чл.
537, ал. 2 от ГПК
[33] За да уважи този
иск, съдът следва да е уважил някой от първите три иска. Съдът отхвърля първите
три иска. Не е налице предпоставка за уважаването на настоящия иск и съдът го
отхвърля.
5. По иска по чл. 108 от ЗС
[34] Съгласно чл. 108 от
ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или
държи без да има основание за това. Следователно предпоставките за уважаването
на иска са: 1. ищецът да е собственик на определена вещ; 2. ответникът да държи
тази вещ без основание и без да е неин собственик.
[35] Съдът установи, че
К. Б. е завещала процесния апартамент на ответницата Ц.Д.. Съдът прие, че
завещанието е валидно. Следователно ищцата В.П. не е собственик на апартамента.
[36] Не е налице
предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.
6. По разноските
[37] Ответницата Ц.Д. търси
разноски. Тя е направила такива за 1 900,00 лева. Съгласно чл. 78, ал. 3
от ГПК, ответницата има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Съдът отхвърля исковете изцяло. Затова съдът осъжда В.П. да заплати на Ц.Д. 1 900,00
лева разноски по делото.
Съдия: