Решение по дело №399/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 760
Дата: 26 май 2022 г.
Съдия: Елизабет Петрова
Дело: 20221000500399
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 760
гр. София, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева

Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500399 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
С решение от 21.04.2022г по гр.д. № 399/2022г САС, ГО, 1 състав е потвърдил
решението на СГС, постановено на 15.10.2021г по гр.д. № 8168/2016г по описа на съда.
Решението на САС е съобщено на ЗК“Уника“АД на 04.05.2022г, редовно.
С молби от 13.05.2022г ЗК“Уника“АД иска поправка на очевидна фактическа
грешка в мотивите на постановеното решение и допълване на решението с
произнасяне по отношение на размера на дължимото се обезщетение за забава.
Ответникът по молбата, ищец в производството А.С., представлявана от адв. Е.
депозира отговор на молбите, с който оспорва същите и моли да бъдат оставени без
уважение.
Молбите по чл.247 и чл.250 от ГПК са депозирани в законоустановения срок и от
надлежна страна, поради което производството по тях е процесуално допустимо.
Разгледана по същество молбите са неоснователни.
Съдът в решението си от 21.04.2022г ясно е посочил, че ответникът дължи на
ищеца обезщетение за забава за периода от 01.07.2013г до 22.12.2016г в размер на
21 189.93лв, с което се е произнесъл по всички заявени пред съда с въззивната жалба
1
искания.
Като съобразява, че очевидна фактическа грешка може да има само в диспозитива
на постановеното решение при разминаване между формирана и изразена воля на
съдебния състав, съдът намира, че молбата по чл.247 от ГПК се явява неоснователна. В
същото време намира за необходимо да разясни отново,че с предявяване на исковата
молба , по която е образувано гр.д. № 8168/2016г спира да тече давностния срок,
погасяващ вземането на ищцата за лихва за забава. От момента на спирането –
01.07.2016г - за период от три години назад вземането за лихва за забава не е погасено
по давност. След като исковата молба е депозирана на 01.07.2016г следва извод, че за
периода от 01.07.2013г вземането на ищеца за лихва за забава не е погасено по давност
, а е погасено по давност за периода преди 01.07.2013. Вземането за лихва за забава се
дължи до плащането на обезщетението за неимуществени вреди – 22.12.2016г. Ето
защо вземането на ищцата за лихва за забава е за периода от 01.07.2013г до 22.12.2016г,
както се е произнесъл първоинстанционния съд и както е потвърдил решението на СГС
настоящият съдебен въззивен състав.
По отношение на размера на лихвата за забава за посочения период въззивният
състав изрично е посочил, че по отношение изчисленията на първоинстанционният
съд, касаещи размера на предявения иск няма развити въззивни оплаквания и съдът не
дължи служебно проверка на решението на СГС в тази част. В този смисъл е и
произнасянето на въззивният състав, с което се потвърждава първоинстанционното
решение.
При действието на ограничения въззив въззивният състав няма право да
проверява изцяло обжалваното съдебно решение, а само по отношение на развитите
въззивни оплаквания. Служебна проверка въззивният съд дължи само за спазване на
императивни материалноправни разпоредби. Изчисленията на първоинстанционния
съд не касаят приложение на императивни материалноправни разпоредби . Във
въззивната жалба застрахователят не е навел въззивни оплаквания относно
изчисленията на СГС , касаещи размера на предявения иск. Ето защо и въззивният съд
не дължи служебно проверка на решението на СГС в тази част.
Депозираните молби по чл.247 и чл.250 от ГПК следва да бъдат оставени без
уважение.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбите по чл. 247 и чл.250 от ГПК, депозирани на 13.05.2022г по
делото от ЗК“Уника“АД, като неоснователни.
2

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3