РЕШЕНИЕ
№ 351
гр. Перник, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500485 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от „Топлофикация – Перник“ АД против решение №
260565/18.05.2021 г. по гр.д. № 221/2021г. на Районен съд – Перник, с което е признато за
установено, че М.Д., М.Д. и А.Д. не дължат на ответника „Топлофикация – Перник“ АД
нито солидарно, нито разделно, сумата от 4292.88 лв. - главница за доставена ТЕ за периода
01.09.2006г.- 30.04.2009г., сумата от 994,76лв. - обезщетение за забава за периода
30.10.2006г.-08.10.2009г., за които суми е издаден изп. лист по ч.гр.д. №80/2010г. на ПРС,
въз основа на който е образувано изп.д. №1184/2010г. по описа на ЧСИ С. Б., поради изтекла
погасителна давност. В жалбата по подробни доводи се иска отмяна на решението от
въззивната инстанция и отхвърляне изцяло на исковете.
Въззиваемият М.Д. е подал отговор на жалбата, в който излага подробни
съображения за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението.
Въззиваемите М.Д. и А.Д. не са подали отговор на жалбата.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
1
Съдът относно правилността на обжалваното решение, с оглед предмета на спора,
очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от
фактическа и правна страна следното:
Установено е, че оспореното вземане по чл. 439 ГПК е за ТЕ и мор. лихва, за които в
полза на „Топлофикация Перник” АД срещу М.Д., М.Д. и А.Д. е издаден изп. лист от
29.03.2010 г. по влязла в сила ЗИ по чл. 410 ГПК. Въз основа на същите по молба от
15.11.2010 г. е образувано изп. д. № 1184/2010г. по описа на ЧСИ С. Б., в която взискателят
е поискал прилагане на конкретни изпълнителни способи съгл. чл. 426, ал. 2 ГПК - запор
върху вземанията на длъжника, възбрана върху недвижим имоти. С образуването на изп.
дело на първо място молбата е прекъснала срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и на следващо –
погасителната давност е прекъсната съгл. чл.116, б. „в” ЗЗД, съот. при висящност на
изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира, съгл. ППВС № 3/18.11.1980 г.
/приложимо по отношение на висящите към този момент изп. производства – до датата на
обявяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - така
решение № 170/17.09.2018г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, VІ г. о., решение
№51/21.02.2019 по дело №2917/2018 на ВКС, ГК, IV г.о. и др./.
Предпоставките и действията за прекъсването на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не
са обусловени от тези за прекъсването и спирането на давностния срок, затова срокът по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК е започнал да тече отново, считано от следващия ден на молбата по чл.
426, ал. 2 ГПК по горецитираното изп. дело – 16.11.2010 г. От изп. дело се установява, че в
продължение на 2 години, считано от 16.11.2010 г. от взискателя не са поискани „същински“
изпълнителни действия по см. на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС /няма такъв характер проучването на имущественото състояние на
длъжника, внасянето на такса след направеното искане за прилагането на изп. способ, както
и поканата за доброволно изпълнение/, поради което изп. производство е прекратено на
16.11.2012 г. на осн. чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК. Прекратяването е настъпило по силата на закона
и без правно значение за това е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, и не рефлектира върху
датата, от която се отчита началото на давностния срок за вземането. Датата на
прекратяването е преди постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. и обявяването за изгубило
сила на ППВС № 3/1980 г., при което по отношение на погасителната давност е приложимо
тълкуването, дадено с ППВС № 3/1980 г. и новата давност започва да тече от датата на
прекратяване на изп. производство – 16.11.2012 г. /решение № 170/17.09.2018г. по гр. д. №
2382/2017 г. на ВКС, VІ г. о./. Постоянна е практиката на настоящия въззивен състав по
множество идентични казуси, че влязлата в сила ЗИ (в резултат на липса на подадено
възражение по чл. 414 ГПК) не представлява съдебно решение по см. на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и
че във всички случаи срокът на погасителна давност съвпада с давностния срок за
погасяване на съответното вземане, който за ТЕ е 3-годишен /ТР № 3/2011 г./. Затова
считано от 16.11.2012 г. 3-год. погасителна давност за вземанията за ТЕ и лихви изтича на
2
16.11.2015г.
С молба вх. № 1755 /без посочена входирана дата, но от подредбата на документите
по изп дело хронологично е от 02.2015г./ е поискано от взискателя извършването на справки
в НОИ за установяване на пенсия или тр. договор на длъжниците и при установяване на
такива да се наложи запор върху вземанията на длъжниците, по повод на която молба СИ
със запорно съобщение изх. № 8214/03.06.2015г. е наложил запор върху пенсията на
длъжника М.Д.. В отговор на запорното съобщение, НОИ с писмо от 13.10.2015г. е
уведомило СИ, че запорното съобщение за налагане на запор върху пенсията на М.Д. не
може да бъде изпълнено, тъй като получава пенсия под МРЗ. В Решение № 37/24.02.2021 г.
по гр.д. № 1747/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е прието, че ако искането за нов способ е
направено, но изпълнителното действие не е предприето от СИ, по причина, което не зависи
от кредитора; давността се счита прекъсната с искането. Не е необходимо предприемането
на действие от съдебния изпълнител в рамките на искания изпълнителния способ да е
задължително успешно, вкл. и когато длъжникът не разполага със сметка в банка или
секвестируем доход /арг. от т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г.,
ОСГТК/, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от граматическото тълкуване на
употребеното в чл. 116, б. „в“ от ЗЗД понятие „с предприемане“ на изпълнителни действия, а
не извършване. В цитираното ТР № 2/26.06.2015 г. също се приема, че искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи. Поради това молбата на взискателя от 02.2015г. с
искане да бъде наложен запор е от вида на посочените в чл. 116, б. "в" ЗЗД действия и
прекъсва давността, независимо че искането е предприето в условията на прекратено изп.
производство /така Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС/.
С молба от 13.01.2017г. е поискано от взискателя да наложи запор върху банковите
сметки на длъжниците в посочени банки, по повод на която молба СИ със запорни
съобщения от 15.05.2018 г. е наложил три запора върху банковите сметки на длъжниците.
Както се посочи ако искането за нов способ е направено, но изпълнителното действие не е
предприето от СИ, по причина, което не зависи от кредитора, давността се счита прекъсната
с искането /прекъсването е едно– с искането, и не се прекъсва веднъж с искането и още
веднъж с предприемането на действието, независимо дали изпълнителното действие е
предприето и кога от СИ/, поради което молбата на взискателя от 13.01.2017г. е от вида на
посочените в чл. 116, б. "в" ЗЗД действия и прекъсва давността от искането - 13.01.2017г.,
след което от 14.01.2017г. започва да тече новата 3-год. давност.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал след 14.01.2017г. да е
поискал други „същински“ изпълнителни действия по см. на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /включително и на плащания от трети задължени
лица по наложените три запора върху банковите сметки на длъжниците, което се
потвърждава и от липсата на отбелязвания на гърба на изпълнителния лист/, които са били
3
годни да прекъснат и/или да доведат спиране на давността за вземанията през релевантния
период. Като последица от това, считано от 14.01.2017г. 3-годишният давностен срок е
изтекъл на 14.01.2020г. и към датата на предявяване на иска – 19.01.2021г., процесните
вземанията на ответника срещу ищците, удостоверени в процесния изп. лист, са погасени по
давност, и исковете по чл. 439 ГПК са основателни.
С решението си първоинстанционният съд макар по различни съображения е
достигнал до идентичен краен резултат с този на въззивния съд и следва да бъде
потвърдено, включително и в частта за разноските, правилно разпределени между страните
при спазване на правилата по чл. 78 ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемите М.Д., М.Д. и А.Д. претендират и доказват разноски за заплатено адв.
възнаграждение от 280 лв., съответно по 250 лв. (съгласно представените доказателства,
включително в договорите за правна защита и съдействие е отбелязано, че уговореното адв.
възнаграждение за въззивната инстанция е платено изцяло и в брой, и списъци по чл. 80
ГПК). Възражението на жалбоподателя по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното
от въззиваемите адв. възнаграждение от 280 лв., съответно по 250 лв., съдът намира за
неоснователно. Предвид размера на исковите суми, както и с оглед съотношението от една
страна между фактическата и правна сложност на делото и от друга - заплатеното адв.
възнаграждение и предвидения минимален съгл. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004
г., съдът преценява, че адв. възнаграждение е под предвидения минимален размер от 300 лв.
и не следва да бъде намалявано. Или жалбоподателят следва да заплати на въззиваемите
сумата от 280 лв., съответно по 250 лв., които им се дължат изцяло, предвид
неоснователността на жалбата.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260565/18.05.2021 г. по гр.д. № 00221/2021г. по описа
на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. "Мошино"
ТЕЦ "Република" да заплати на М. Г. Д., ЕГН **********, съдебен адрес: *** /чрез адв.
Н.Ц./, сумата 280 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение по въззивното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. "Мошино"
ТЕЦ "Република" да заплати на М. М. Д., ЕГН **********, съдебен адрес: *** /чрез адв.
4
Н.Ц./, сумата 250 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение по въззивното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. "Мошино"
ТЕЦ "Република" да заплати на А. Г. Д., ЕГН **********, съдебен адрес: *** /чрез адв.
Н.Ц./, сумата 250 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5